РЕШЕНИЕ
Номер
Година | 29.09.2020 |
Град | Кърджали В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд
състав
На 17 септември
Година
2020
В публично заседание и следния състав:
Председател |
Валентин Спасов
Членове
Съдебни заседатели
Секретар | Диана
Георгиева
Прокурор
като
разгледа докладваното от
съдията
АН
I дело номер
764
по описа за
2020
^одина.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 343 от 08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали,
с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К. ***, с ЕГН
**********, за извършено на 29.04.2020г. нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят сочи, че
наказателното постановление е неправилно и противоречащо на закона, поради
което моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено предвид на това, че
жалбодателят не бил извършил соченото нарушение с оглед на това, че към
?9.0/|.2020г. Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. па министъра на
здравеопазването пе е била действаща.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се
представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна
прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.04.2020 г.
свидетелите С.П., И.П. и А.Ч.-***, при обход на града с патрулен автомобил, на
бул. България, пред магазин за алкохол, забелязали лице, което нямало поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, както
изискват противоепидемичните мерки, във връзка с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Р.България, с което било обявено извънредно положение
заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19
на територията на страната. По този повод съответно били въведени и
противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. Направили забележка на лицето, да постави защитна
маска, но след известно време отново установили, че не е изпълнил указанията
им. При извършената проверка констатирали, че лицето е Д.М.К. ***.
По този повод на
29.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от 33, който той отказал да
подпише. На 08.05.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл.209а, an А, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 било наложено административно
наказание „глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К., за извършено нарушение по
чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите С.П., И.П. и А.Ч., кредитирани изцяло като
достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото; Акт за установяване на административно нарушение от 29.04.2020 г.;
Доклана записка от 30.04.2020 г.; Заповед на директора на ОД МВР Кърджали;
Заповед № РД-01-Ш/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество.
На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01
-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба
чл.209а, ал.1 от 33, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1
от 33, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от
33 Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е
допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В
цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на
тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната
мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 29.04.2020 г. той се е намирал на
открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с
което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Със Заповед №
РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е удължен срокът на
действие на заповедта от 11.04.2020г. и затова правилно е реализирана
административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната
по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5
от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено
от показанията на разпитаните свидетели-очевидци на тнарушението, както и от
писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието,
тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а,
ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Видно от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при
което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание.
На 24.042020г. е издадена Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, която касае само срока на действие на горецитираната заповед.
Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно
са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не
представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му
не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от 33 са особено
значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг
лица. Липсва и основание за приложението на чл.З ал.1 от ЗАНН поради това, че
за констатираното административно нарушение е приложен административният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. В тази връзка следва още да се
отбележи, че горецитираната заповед на министъра на здравеопазването е с
определен срок на действие и след изтичането му не се появява нов нормативен
акт за да може жалбодателят да се позове на по- благоприятен закон. Предвид
изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски,
на основание чл:635 ал,5 вр, ал-З от ЗАНН сцедва на адшшистратшшо
наказващия орган да се присъди юрисконсултеко възнаграждение в размер определен
в чл.З 7 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно
вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 343 от 08.05.2020
г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а,
ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К. ***, с ЕГН **********, за извършено
на 29.04.2020г. нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Д.М.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12
от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.