Решение по дело №266/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
**********, от гр.Враца, ж.к.“********** с ЕГН **********, е обжалвал
НП № 22-0967-000273/08.03.2022г. на Началник Група към ОДМР Враца,
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което му е наложено –
ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ и е постановено ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА – за
нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуален представител адв.Г.А. се излагат съображения за допуснати съществени
нарушения при издаването на НП. Твърди се, че неправилно е ангажирана
административнонакателната отговорност на жалбоподателя, поради неправилна
трактовка на фактическата обстановка от страна на АНО, тъй като жалбоподателя не е
отказвал да му бъде извършена проверка за алкохол, а освен това по вина но
полицейските органи е бил лишен от възможността да даде кръв за изследване и за
това и се иска отмяната на НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР – Враца, в придружителното писмо към делото, ангажира мнение за
потвърждаване на НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
На 06.01.2022г. около 15:15 часа полицейски екип ООР в РУ-Враца в състав
служителите **** и ****, се намирал в град Враца, кв.Бистрец, когато извършвайки
обход на обслужваният от тях район и движейки се по ул.Манастирска в близост да
дом №36, спрели за проверка л.а. Опел Корса регистрационен номер ********
собственост на ******** от град Враца. По време на извършената проверка било
установено, че водача на процесният автомобил е лицето жалбоподател - **********.
По време на извършваната проверка на полицейските служители направило
впечатление, че водача лъхал на алкохол, освен това говорел бавно и несвързано.
Всичко това било причина да извикат екип на СПП за проверка за алкохол на водача
***. При пристигането му на място св.********* на длъжност мл. автоконтрольор в
сектор ПП при ОД-МВР-Враца заварил жалбоподателя и екипа полицейски служители.
Там на място жалбоподателят ********** бил приканен от мл. автоконтрольор
св.*********, и в присъствието на св. **** и **** да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0121,
като преди това няколкократно на водача било обяснено как се ползва техническото
средство за изпробване за алкохол, въпреки това водача само симулирал, че вкарва
въздух в устройството. Това наложило св.************ да демонстрира лично начина
на тестване, за употреба на алкохол, при което техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA-0121 отчел 0,00 промила.След което водачът и настоящ
жалбоподателят ********** отново направил няколко неуспешни опити за даване на
проба, след което започнал да пада по земята и да се търкаля, което било прието, като
отказ за изпробване за алкохол от страна на полицейските служители.
За извършеното от водачът - жалбоподател ********** нарушение по ЗДвП от
св.*********** в качеството му на актосъставител бил съставен - Акт за установяване
на административно нарушение - АУАН серия GA №555917 от 06.01.2022 г. съставен
в присъствието на свидетелите очевидци **** и ****, за това че:
1

На 06.01.2022г. около 15:15 часа в гр.Враца по ул.Манастирска до номер 36, управлява лек автомобил
Опел Корса с регистрационен номер ************собственост на ************ от град Враца, като лицето
отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARNA-0121. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 070627 - нарушение на
чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, който акт жалбоподателя подписал, като заявил, че има
възражения, като съгласно отразеното в акта бил издаден и Талон за медицинско
изследване под №070627.
В талона е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест,
съответно не е избрал и един от двата начина на изследване съответно доказателствен
анализатор или – медицинско и химическо изследване. Водачът е бил уведомен, че
трябва да се яви във ЦСМП - Враца, до 45 минути от връчването на талона, който му е
бил връчен в – 16.00 часа на 06.01.2022г., тоест следвало е да се яви до 16,45 часа, за
което се е подписал. Екземпляр от талона за изследване е бил връчен на водача срещу
подпис.
След като всички документи са били изготвени и връчени на лицето,
актосъставителя си тръгнал. След него и колегите му от РУ Враца – св.**** и **** си
тръгнали от там. Жалбоподателя бил освободен, за да се придвижи до ЦСМП – Враца
в указания срок - до 16,45 часа, като той дори си бил извикал такси, макар да заявил на
полицейските служители, че няма намерение да дава кръв за изследване.
В 16,28 часа на спешен телефон 112 постъпило обаждане от телефон №
0877/937603, за инцидент в гр.Враца, кв.Бистрец на ул.Манастирска №32, а лицето
подало сигнала се представило за ************. Сигнала бил предаден на ОДЧ при
ОДМВР Враца в 16,30 часа, а той от своя страна изпратил екипа по ООР в РУ-Враца в
състав служителите **** и **** на същият адрес за възникнал скандал. Когато
полицейските служители отново отишли на същият адрес на място установили –
отново жалбоподателя ********, който участвал в скандал заедно с племенникът си –
св.********. На място на жалбоподателя бил съставен 1 бр. полицейско разпореждане
и АУАН по Наредбата на общината, които били връчени срещу подпис на нарушителя.
В седмо дневният срок по чл.44 от ЗАНН тоест на 13.01.22г. жалбоподателя
подал възражение/Жалба л.10/ до наказващият орган във връзка с издаденият му
АУАН серия GA №555917 от 06.01.2022 г., но същата не била възприета за
основателна от Наказващият орган.
Въз основа на така съставеният акт и при идентично спрямо него словесно и
цифрово описание на нарушението, било издадено и обжалваното НП № 22-0967-
000273/08.03.2022г., за нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП с което на
жалбоподателя нарушител били наложени кумулативно предвидените наказания –
ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта – служители в
ОД на МВР Враца, който са присъствали при установяване на нарушението и при
съставянето на акта, като и тримата подробно обясняват конкретния случай и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно, че водачът е
направил няколко неуспешни опити за даване на проба, което е било прието, като отказ
от страна на служителите на реда и респективно са оформени документите да даде
кръвна проба, за което му е издаден талон за медицинско изследване.
Разпитан е и племенника на жалбоподателя чиито показания нямат пряко
отношение към нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
2

– Актосъставителя *********, ****, **** и *******, както и от писмените
доказателства АУАН серия GA №555917 от 06.01.2022 г., и НП № 22-0967-
000273/08.03.2022г.,Жалба, Талон за медицинско изследване, Мотивирана
резолюция от ст. Инспектор **********, Справка за нарушител, Заповед № 369з-
1149/28.07.2016г.на Министъра на МВР, Сведение от *******, Сведение от ****,
Сведение от ****, Справка от МБАЛ „Хр.Ботев“ гр.Враца, Жалба до Началник
СПП,Справка от ЕЕНСП 112 ведно с СД към нея, 2 бр. Докладни записки, 1 бр.
полицейско разпореждане и пълномощно.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН.Разгледана по същество, същата е процесуално допустима, но неоснователна.
На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно
нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
ЗДвП и ЗАНН, видно от приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от
Заповед № 369з-1149/28.07.2016г. на Министъра на МВР.Не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
НП.Напротив, последните съдържат всички фактически и правни основания за
издаването им, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по никакъв начин
съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния закон и на
административно - процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на
акта на АНО, за да подлежи той на отмяна, както и на издаденото НП.
На второ място отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно във
връзка с правоуправлението на процесното МПС осъществено на дата 06.01. 2022г.
около 15.15ч., и че именно във връзка с него на жалбоподателя, като водач и
процесното МПС, е било предложено да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА 0121, което
последният с поведението и действията си е отказал.
Видно от съставеният след АУАН - Талон за медицинско изследване под
№070627 същият е бил връчен на водача в 16.00 часа на 06.01.2022г., като изрично му
е било указано, че до 16,45 часа, трябва да се яви във ЦСМП – Враца.
На трето място съдът приема за неоснователно и другото наведено във жалбата
възражение, от жалбоподателя, а именно че му е съставен АУАН за нарушение, което
не е извършил. Трактовката на настъпилите събитията в жалбата е невярна на
действително установената фактология по делото.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че се е намирал в статично състояние,
неуправлявайки автомобил около 15.00 ч. пред бащиния му дом в гр.Враца, кв.Бистрец
на ул.Манастирска №36, където на място е пристигнал патрулен автомобил на
"Охранителна полиция" по повод на сигнал за скандал. Защото от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя е бил установен около 15.15ч да
управлява процесният автомобил по ул.Манастирска, когато е бил спрян в близост до
номер 36 от случайно минаващият по това време оттам патрулен автомобил ООР при
РУ Враца с екип от двама полицай – св. **** и ****.
Да същият екип в последствие е бил изпратен повторно на същият адрес вече по
повод на сигнал за скандал, но това се е случило доста по късно едва в 16.30ч., а не
както се твърди в жалбата в 15.00ч.
В конкретният случай, както актосъставителя така и свидетелите по акта са и
очевидци на случилото се, за това и съдът възприема за достоверни показанията им
3

относно състоянието на жалбоподателя и действията му касателно тестването му с
техническо средство по повод, на което същите заявяват:
**********: „При пристигане на място се установи, че колегите се спрели жалбоподателя - *****.
Лицето изглеждаше във видимо нетрезво състояние, като миришеше на алкохол и залиташе…….
Да лицето се опита да духа на дрегера, но не можа нарочно, опитите бяха два или три. Аз лично съм му
показал как става, поради което и неговите неуспешни опити да се тества бяха възприети от нас като отказ
от негова страна да даде проба за алкохол……“
****: „…спряхме за проверка л.а.а Опел Корса с врачанска регистрация управляван от жалбоподателя
**********. По време на извършената проверка лицето лъхаше на алкохол, говореше бавно и
несвързано……………..
…Колегата от СПП Николов и аз дадохме указания на жалбоподателя как да извърши тестването с
дрегер, но водача неколкократно се опита да компрометира пробата, като не я извършваше по указания от нас
начин, при което не успя да направи проверка на дрегер. Колегата Николов дори показа нагледно, като сам
извърши една проба, за да му покаже как става, след което жалбоподателя няколко пъти пак не успя да даде
проба за алкохол.“
****: „…По време на извършената документна проверка ни се стори, че Митов е употребил алкохол,
тъй като той видимо беше неадекватен и миришеше на алкохол.
…При извършената проверка с дрегера многократно лицето не успяваше да издиша въздух в
устройството, като колегата от ПП дори му показа как става, като уреда отчета 0,00 на колегата, т.е.
апарата работеше към момента на проверката……. След като жалбоподателя след многократните си
„симулирания“ на опити не успя да извърши тестване с дрегера и се отказа, възприехме неговите действия,
като отказ да бъде тестван с акотест дрегера ….“
Вярно, е че в болшинството от случаите актосъставителя не е свидетел на
извършването или установяването на нарушението. Принципно последното не е и
необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление.
В конкретиката на случая актосъставителя св.*********, е извършил именно
необходимите действия по разследване на констатираното нарушение в рамките, на
които от информацията получена от жалбоподателя и намиращите се на място лица, от
визуалното и физическо състояние на самият жалбоподател е изградил своето
вътрешно убеждение, за това чия административна отговорност да ангажира и за какво
установеното нарушение.
При това установеното от него от към фактическа страна се припокрива с
информацията предоставена от свидетелите ****, ****, спрели автомобила
управляван от жалбоподателя за проверка и установили качеството му на водач, които
в рамките на своята компетентност лично са присъствали при извършване процесното
нарушението доколкото жалбоподателя за първи път е бил приканен, да бъде
изпробван за алкохол едва след идването на служителя на С ПП, пред който той лично
е симулирал издишване на въздух в техническото средство, с което на практика той е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Именно поради изложеното,
твърдението за допуснато процесуално нарушение е невярно и не може да бъде
споделено.
Що се отнася до показанията на четвъртият разпитан свидетел ***********
същите са без пряко отношение към констатираното нарушение, а в частта в която
сочи, че:“Като се върнахме от магазина, видяхме, че пред къщата на баба ми имаше полиция и вуйчо ми нещо
си говореше с тях. Вуйчо ми не съм го виждал да употребява алкохол в този ден. Той дойде да си вземе кучето.
Взе си го и си тръгна. В този ден не съм подавал сигнал на тел.112. Не съм имал никакви проблеми в този ден с
вуйчо ми.“ - Са не съответни на останалата доказателствена съвкупност, а именно: /3 бр.
4

Сведения от полицейските служители *****, ******** и *********, Жалба до
Началник СПП,Справка от ЕЕНСП 112 ведно с СД към нея, Докладна записка,
Полицейско разпореждане както и показанията на свидетелите в съдебно заседание/,
тъй като се установява, че именно този свидетел е подал сигнал на тел.112 за
възникналият между него и жалбоподателя инцидент.
Показанията на горепосочените свидетели полицейски служители съдът
прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата
по чл.102 от НПК относно участието на жалбоподателя в извършеното нарушение.
Внимателният анализ на показанията на свидетелите съпоставени с останалите
доказателствени средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното
от тях. Всеки един от тях последователно и логично възпроизвежда единствено факти
и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с мнения
или предположения.Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава
основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом
като няма доказателства в тази насока.

На четвърто място съдът счита, че описаното в АУАН и НП нарушение е
установено и доказано по безспорен и категоричен начин, и извършено от
жалбоподателя, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. В случая и от обстоятелствената и от диспозитивната част на НП,
става ясно в какво именно „бездействие” се изразява извършеното административно
нарушение.Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на административно нарушение.
При това по делото е безспорно установено, че жалбоподателя е бил водач на
процесният автомобил тоест имал е качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Този факт е съществен по отношение на установяване на
нарушението. Това е така, защото изхождайки от разпоредбата на закона само лице
притежаващо качеството на „Водач на МПС, …, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол “ би осъществило състава на процесното нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози /последно изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2020 г. /
Първо при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Второ неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. В случая безспорно е установено, че проверяваното лице не е изпълнило
задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и разпореждания от контролните
органи на място, при спирането на водача за извършване на проверка за употреба на
5

алкохол с техническо средство, то с цялото си поведение и действия симулирайки
извършване на тестване всъщност е отказало извършването на такава проверка и това е
видно, както от талона за изследване, приложен по делото, така и от показанията на
тримата свидетели полицейски служители в съдебно заседание.
При това тук следва да се посочи и че неможе да бъде споделено съображението
на процесуалният представител на жалбоподателя, че - към момента на извършването
на тестването на жалбоподателя не е било ясно дали устройството е работило, още
повече, че няколко секунди преди това св. **********правейки показно на
жалбоподателя лично се е тествал със същото - техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA-0121 и пробата му е била отрицателна, което означава,
че техническото средство е било в изправност и е работело.
Показанията на разпитаните по делото полицейски служители свидетели
очевидци на случилото се, без противоречиво сочат, че на въпросната дата
жалбоподателят, е бил надлежно поканен да му бъде извършена проверка с техническо
средство "Алкотест 7510" с фабр. № ARNА 0121 за наличие на алкохол, извършването
на, която проверка последният категорично е осуетил и в този смисъл отказал.
Законодателят е предвидил възможност, когато едно лице не е в състояние да
даде проба за алкохол посредством техническо средство, то да стори това чрез кръвна
проба. На жалбоподателя е бил издаден и талон за медицинско изследване и ако
същият е желаел е разполагал с възможност да се ползва от издаденият му документ,
което обаче не е сторил в указания в талона срок.
Също така по делото, не са представени доказателства установяващи, че
жалбоподателя страда от заболяване, което от своя страна да е пречка за осъществяване
на проверка с техническо средство "Алкотест 7510" с фабр. № ARNА 0121, за наличие
на алкохол в издишания въздух. Така че поведението му безспорно не може да се
възприеме по друг начин освен, като отказ за тестване за алкохол.
На пето място следва да се отбележи и че видно от Справката от Център 112
съгласно регистъра на спешните повиквания на електронен носител във връзка с
инцидента от 06.01.2022г. е постъпило само един брой обаждане, както следва:
1. В 16:28:11 ч. от мобилен телефон 0877/937603 за инцидент в гр.Враца,
кв.Бистрец на ул.Манастирска №32. Подаващият сигнала се е представил като
***********.
Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОД МВР — Враца в 16:30:01 ч. В този
смисъл твърденията на жалбоподателя в жалбата, и в съдебно заседание чрез
процесуалният представител, че служителите на полицията са го възпрепятствали да
посети ЦСМП - Враца, където да даде кръвна проба понеже са го задържали за да му
издадат Протокола за предупреждение и втори АУАН по реда на НОБС, от една страна
категорично се оборват от гореобсъдените и напълно възприети от съда други
доказателства, а от друга страна противоречат на житейската логика.
Не на последно място следва да се посочи и че, ако жалбоподателя е имал
желание да посети ЦСМП - Враца, то същият е разполагал със достатъчно време в
периода от 16.00 до 16.30 часа, когато е бил отново установен от полицейските
служители свидетели по делото да предизвиква скандал със своя племенник –
св.************.
Съгласно чл.3, ал.1 и чл. 3а, т.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
6

наркотични вещества или техни аналози - установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Видно от представения талон проверяваното лице се е подписало в бланката на талона
за изследване, този талон му е връчен по съответния ред срещу подпис.
Казано иначе действащата разпоредбата съдържа няколко алтернативни способа
за установяване наличието на алкохол и отказа на който и да е от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал, респективно препятствал извършването на проверка чрез който и да е от
нормативно предвидените способи за това, поради което правилно е бил санкциониран.
Талонът за изследване е изготвен от контролните органи съобразно нормативните
изисквания, с оглед разпоредбите на чл.6, ал. 5 от Наредбата, тъй като отразява
всички обстоятелства по чл. 3а.
Между приложения документ /Талонът за изследване/ и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите не са налице никакви противоречия и
изложените в документа факти и обстоятелства напълно се потвърждават от
свидетелските показания.
Основните възражения на пълномощника на жалбоподателя, „че той не е
отказал да бъде изпробван и второ не е имал възможност да се придвижи до
ЦСМП, като му е била отнета възможността да даде кръвна проба“ не намират
опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство.
Не на последно място следва да се отчете и че изложената защитна теза, е
подкрепена единствено от голословните твърдения на жалбоподателя и от нито едно
реално и относимо по делото доказателство, за да могат да променят фактите,
подкрепени от събраните в административнонаказателното производство
доказателства. Безспорно са установени фактическите обстоятелства, които сочат на
извършено административно нарушение.
При това положение съдът приема, че състава на нарушението по чл.174, ал.3
пр.1 от ЗДВП е бил осъществен от жалбоподателя и за това си нарушение той следва
да носи административно - наказателна отговорност.
При това норма на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда две абсолютно
определени по размер кумулативни наказания по отношение на наказаното лице,
лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от две
години и глоба от 2000 лева”, като съдът не разполага с възможност за корекция на
така определените наказания.
Законодателния разум за подобна строгост при санкционирането на този тип
нарушения е очевиден - значителната глоба и значителния размер на лишаването от
права компенсират невъзможността държавата да реализира наказателна отговорност
спрямо лица, извършили престъпление по чл.343б от НК или административно
наказателна такава за тежкото нарушение по посочения от ЗДВП текст.
Въз основа на изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че
административно наказващият орган в рамките на своите компетенции и при
съблюдаване на законовите изисквания правилно е установил фактическата обстановка
7

като в случая, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на
административно нарушение от лицето жалбоподател. При това настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай е налице безспорно извършено и установено
административно нарушение. При тези доказателства, като се има предвид и
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно която „Редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното", то и
правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че НП като издадено в
съответствие с процесуалните норми на ЗАНН и материалните на ЗДвП, следва да бъде
потвърдено. Констатираното с него деяние осъществява състава на описаното
административно нарушение по ЗДвП от обективна и субективна страна и същото
ангажира отговорността на административно наказателно отговорно лице каквото е и
настоящият жалбоподател.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 22-
0967-000273/08.03.2022г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

8

Номер на акта:	187
Дата:	25 май 2022 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200266
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 март 2022 г.

Решение по дело №266/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите