Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /14.04.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, с участието на прокурор ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№266 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от В.А.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.А.Д. от АК-Варна, против Областна
дирекция на ОДМВР-Габрово, представлявано от директора, с претенция за
присъждане на сумата 300 (триста) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, заплатено от ищеца в производството по НАХД № 123/2015г на РС –
Дряново, ведно със законната лихва от 29.12.2015г (датата на влизане на решението
в сила) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага, че след обжалване
на издаденото от началника на РПУ-Дряново НП №3/08.01.2003г. същото е отменено,
както и че за организиране на защитата си и за процесуално представителство по
делото на РС – Дряново е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв. – в брой, при подписване на
сключения между тях договор за правна защита и съдействие; че
производството е приключило с окончателен съдебен акт, с който НП е отменено
като незаконосъобразно; твърди, че е претърпял имуществена вреда в резултат на
незаконосъбразната административнонаказваща дейност на общинския орган, и така
мотивира наличието на трите кумулативни предпоставки за доказаността и
основателността на иска си по чл.1 ал.1 от ЗОВОД. Позовава се на т.1 от
Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г по съвместно т.д.№2/2014г на Общото
събрание на ВКС и ВАС, и на ТР №2/15.03.2017г на Общото събрание на ВАС, и
настоява за уважаването на предявения иск в цялост, като претендира и
присъждане на сторените в настоящото производство разноски съгл.списък по чл.80
от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява, чрез адв.А.
поддържа изцяло така предявения иск и настоява за уважаването му.
С писмения си отговор с.д.№2348/14.02.2020г ответната
страна ОДМВР-Габрово, представлявана от директора чрез процесуалния му
представител гл.ю.к.И.С., изразява становище за допустимост на иска.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за допустимост и
основателност на така предявения иск.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С НП № 3/08.01.2003г на началника
на РПУ-Дряново са санкционирани две извършени от В.К. административни нарушения
- по чл.100 т.3 от ЗДвП, за което на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв., и по чл.100 т.4 от ЗДвП, за което на
осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20лв. Предприетото
от настоящия ищец обжалване на НП по реда на ЗАНН е приключило с решение № 47/08.12.2015г
по НАХД № 123/2015г по описа на РС – Дряново, с което съдът е приел, че
нарушенията са безспорно доказани, но НП е отменено на осн.чл.11 от ЗАНН
вр.чл.80 ал.1 т.5 от НПК – поради изтекла абсолютна погасителна давност от
момента на извършването им 02.01.2003г до момента на узнаване на НП от
нарушителя на 12.10.2015г.
Въззивното отменително решение не
е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 29.12.2015г. Видно от
доказателствата в това приобщено като доказателство в настоящото производство
НАХД, в хода му пред РС- Дряново са представени пълномощно от В.К. в полза на
адв.А.Д. от АК-Варна за процесуално представителство по делото до приключването
му пред всички инстанции (л.21 по делото на ДРС), и договор за правна защита и
съдействие между същите страни (л.20 гръб по делото на ДРС), в който е включено
изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 02.11.2015г
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, удостоверено с подписите на ищеца
и пълномощника му, с предмет – процесуално представителство и защита по НАХД №123/2015г
на ДРС. В проведеното на 19.11.2015г открито съдебно заседание ищецът и
пълтномощникът му не са се явили лично; адв.Д. е депозирал писмена молба от
05.11.2015г за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, за липса на
доказателствени искания и с изразено становище по същество.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
доказателствата по НАХД № 123/2015г на РС-Дряново, които са последователни,
взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактология, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е предявен на 27.01.2020г, в
рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на
НП през м.12.2015г. съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран
субект, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се преценява като основателен.
Приложимият
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността
на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва
да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
посочената норма, които в конкретния казус с оглед предхождащата отмяна на НП като
незаконосъобразно се свеждат само до две - претърпяна от В.К. имуществена вреда
и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно
наказателно постановление.
На първо
място следва да бъде посочено, че съгл.задължителните мотиви по т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, макар
че НП не е административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На
следващо място принципно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в
производството по ЗАНН пред районния съд, несъмнено представлява отрицателно
засягане на патримониума му, тъй като с неговия размер е намалено имуществото му.
Поради тази причина то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена
вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия
съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно –
горецитираният договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за
заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за
процесуално представителство по НАХД № 123/2015г е удостоверено с подписите на
настоящия ищец и неговия пълномощник, които не са оспорени от ответната страна
в хода на настоящото съдебно дирене. Поради това съдът приема, че това
изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищеца на неговия
пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство
имуществена вреда.
Същата
подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите
предпоставки за основателност на предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1
ал.1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което НП
е отменено, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях. В този
смисъл административният съд преценява така предявеният иск като основателен и
доказан изцяло – и по основание, и по размер, което безалтернативно налага
уважаването му.
От изхода на предявения главен
иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, дължими във
всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Такива следва
да бъдат присъдени на ищеца както са поискани – в законоустановения им размер
от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС- Дряново на 29.12.2015г
до окончателното им изплащане.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в доказания им размер от 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.203 и сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Габрово, представлявано от директора, да заплати на В.А.К., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста) лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по НАХД № 123/2015 г. на
РС – Дряново, в което е отменено НП № 3/08.01.2003г на началника на РПУ-Дряново
и наложените на К. административни наказания, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на влизане в сила на съдебното решение 29.12.2015г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Габрово, представлявано от директора, да
заплати на В.А.К., ЕГН **********,***, сумата
360 (триста и шестдесет) лв., представляващи сторените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.