РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Петрич, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100447 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв.Д. В. М., АК – П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. Петрич и
съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
627492/29.01.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил
кредит в размер на 800лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 882,70
лева, при ГПР 48.47 %, годишен лихвен процент - 40.05 %, при срок на кредита от 23
вноски. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
627492/29.01.2022 г., ищецът следва да заплати неустойка в размер на 428,30 лева,
разсрочена на 23 вноски, като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем възлиза в размер на 1311 лева. Ищецът твърди, че така уговорената
клауза в чл. 11, ал. 1 от Договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка в
посочения размер, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза
1
от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка,
която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, заобикаля се
закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
627492/29.01.2022 г., сключен между Б. А. В. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 428,30 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за редовност на исковата
молба, но неоснователност и недоказаност на предявения с нея иск. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № 627492 от
29.01.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 800 лева, както и
че заемните средства са предоставени от ответното дружество на потребителя,
съобразно условията в договора. Оспорва твърденията на ищцовата страна, като счита,
че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 428,30 лв. за непредоставяне на
посочено в договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, е недействителна,
тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК,
включително и като ги заобикаля, както и че същата се явява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 627492 от
29.01.2022 г., сключен между страните, се установява, че на 11.02.2022 г. между „Сити
Кеш" ООД (като заемодател) и Б. А. В. (заемател) е сключен договор за заем, по силата
на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 800 лв., като се е задължил да
върне получената в заем сума в срок до 07.02.2022 г., ведно с договорена между
страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 3, т.7 от договора, заемът е сключен при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, като на основание чл.3, т.12 от
договора общият размер на дължимата главница и възнаградителна лихва възлизат на
сумата от 882,70 лв. при годишен процент на разходите от 48,47 % (чл. 3, т.5).
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова
2
гаранция, отговарящи на условията посочени в договора. На основание чл. 11, ал.1,
при неизпълнение на задължението по чл. 5 заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 428,30 лв., която се начислява автоматично от заемодателя.
Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора
погасителен план.
Съдът счита, че уговорката в чл. 11, ал.1 от договора, предвиждаща заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчител или банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта и нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК,
ВКС.
С оглед посоченото съдът счита, че клаузата на чл. 11, ал.1 от договора се явява
и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а
доколкото няма данни същата да е индивидуално договорена, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП същата се явява нищожна и на това основание.
Съдът намира, че посочената клауза е нищожна и поради факта, че преследва
забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така,
тъй като изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на сключване
на договора, включително - изпълнението му е разсрочено още със сключването на
договора, като отделните вноски, чрез конто посоченото вземане следва да бъде
погасено, са включени в погасителния план. В същото време, вземането за неустойка
не е взето предвид при определяне на годишния процент на разходите по договора за
заем, който би следвало да е в размер на 48,47 %, съгласно чл. 3, т.5. Следователно, не
става въпрос за никаква неустойка, защото не се дължи в случай на неизпълнение на
задължението на заемателя, свързано с погасяването на заема, а самото наименование
3
прикрива неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за предоставения
паричен ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по
договора за потребителски кредит.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от
428,30 лв.
Видно от заключението на вещото лице Д. Ю., беше установено че процентът, с
който се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка за
обезпечение е както на годишна така и на месечна база в размер на 711,80 %, което
противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това
задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от
това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от
договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция
за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има
вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната
клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен
резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й
4
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
Доколкото противоречието между клаузата на чл. 11, ал.1, предвиждаща
заплащане на неустойка от договор за кредит на добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. чл.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение по нея от договора. Ето защо искът за
прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като
основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един
адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА в полза на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Сити Кеш“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.Петрич, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна
такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Б. А.
В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.Петрич, срещу „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска № 29, ет.7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, за нищожна, на основание чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗПК, клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №
627492/29.01.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 428,30 лева.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
5
ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 600
/шестстотин/ лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр.Петрич, сумата от 50 /петдесет/ лева – дължима държавна такса за образуване
на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6