Р Е Ш Е Н И Е
№1229
гр.П.,
25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично
съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-Д.
при
секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 46 по описа за 2019 г. и взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, срещу С.М.М. с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 626,59лв., представляваща неизплатена
главница за доставена и ползвана
топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“****, за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 149,48лв., представляваща лихва за
забава за периода от 10.07.2016г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена по ч.г.д.№7922/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът С.М.М.
е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима.
Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради
което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че притежава
правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички
представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че
част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за
които е издадена Заповед по ч.г.д.№7922/2018г. на ПРС, поради което и съдът
намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си
по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на
топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на
чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК обявен за окончателен в проведеното първо съдебно
заседание.
По делото са приети като
доказателства заверен препис от Договор за продажба на държавен имот от
22.12.1990г. и Удостоверение за сключен граждански брак от Община П. от 20.09.2018г., от
съвкупната преценка на които е видно, че към момента на подаване на данъчната
декларация ответникът в настоящето производство е притежавал в режим на СИО
процесния апартамент заедно със съпруга си В.М.. По делото обаче е прието и
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на Община П. от 25.09.2018г.,
от което е видно, че ответникът е вдовица с две деца. От представеното по делото
удостоверение за наследници на В.М. се установява, че последният е починал на
12.01.2000г., като е оставил за свои наследници ответницата С.М., М.В.П. и В.В.П.,
поради което съдът приема че ответницата притежва 4/6 от правото на собственост
върху процесния имот – ½ ид.част ответницата е придобила в режим на СИО
с третото по делото лице В.М., а след смъртта му е придобила и припадащата й се
част от неговото право на собственост върху имота.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите
принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества
имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички
потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което
е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат
топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда
друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система
потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен
потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота
уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните
имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от
топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност
на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на
отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на
дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота,
която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната
енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна
енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в
голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация
и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът
между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи
на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване
на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки.
Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления
на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия
със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от
същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния недвижим имот е
доставяна топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Ответникът обаче е направил
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна
практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни
вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този
случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен
давностен срок. Предвид датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
същото е неоснователно.
По изложени по- горе съображения
обаче съдът намира, че ответникът следва да отговаря за 4/6 от сумата за
доставена топлинна енергия, поради което и съдът намира, че следва да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 417,73лв., представляваща
неплатена главница за доставена и
ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“****, за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
За разликата до пълния претендиран
за установяване размер на иска за главница същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на
същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Поради това и съдът намира, че на
ищеца се дължи и сумата от 64,47лв., представляваща 4/6 части от лихва за
забава за периода от 10.07.2016г.- 30.10.2018г. до който размер установителният
иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до пълния
претендиран за установяване размер на иска за лихва за забава същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ,
съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. общо за исковото производство, предвид броя проведени
съдебни заседания и осъществени процесуални действия от представляващия ищецът
юрисконсулт. Общият размер на направените от ищеца разноски в исковото
производство възлиза на 240 лева., като съразмерно на уважената част от иска
ответницата дължи сумата от 229,30лв.
Ищецът претендира сумата от 75лв. –
разноски за заповедното производство, като съразмерно на уважената част от
исковете ответницата дължи сумата от 71,66лв.
Ответницата претендира сумата от
400лв. – разноски за исковото производство, като съразмерно на уважената част
от исковете ищецът й дължи сумата от 17,82лв.
Ответницата е направила разноски за
заповедното производство в размер на 300лв., като съразмерно на отхвърлената
част от исковете ищецът дължи сумата от 13,37лв.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу С.М.М., с адрес: ***,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 417,63лв.,
представляваща 4/6 от неплатена главница за доставена и
ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“**** в
общ размер от 626,59лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 64,47лв.,
представляваща 4/6 от лихва за забава за периода от 10.07.2016г.- 30.10.2018г.
в общ размер от 96,70лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парицно задължение по ч.г.д.№7922/2018г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за
разликата до пълните претендирани за установяване размери на иска за главница
от 626,59лв. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., и сумата от 96,70лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 30.10.2018г.
ОСЪЖДА С.М.М., с адрес: ***, да
заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 229,30лв., представляваща
направени в исковото производство разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
С.М.М., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 71,66лв.,
представляваща направени в заповедното производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” да заплати на С.М.М., с адрес: ***, сумата от 17,82лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
П.”АД, със снети по делото данни, да
заплати на С.М.М., с адрес: ***, сумата от 13,37лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
СЛЕД
влизане на решението в сила ч.г.д.№7922/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.