Решение по КНАХД №1203/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на НАП, действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Ч., срещу решение № 340/15.05.2025г., постановено по АНД № 1123/2025г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 814636-[рег. номер]/20.02.2025 г., с което на дружество „БТД“ ООД на основание чл.118 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за извършено по чл.5, ал.6 вр. чл.5, ал.1, т.3 и чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се изводите на РС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и недоказаност на административното нарушение, за което е санкциониран ответникът по касация. Излагат се доводи, че в конкретния случай липсва законоустановения размер на налични в брой и/или банкова сметка парични средства, тъй като според оборотна ведомост, дружеството, макар да притежава три игрални зали, разполага общо с парични средства в размер [рег. номер].00лв, а издадената безусловна и неотменяема банкова гаранция е с валидност до 31.12.2027г. и не обезпечава целия срок на лиценза на конкретния обект, който е до 30.03.2028г. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не са налични доказателства дали санкционираното лице е разполагало с налична сума в брой извън тази, която е останала от банковата гаранция, тъй като на контролните органи била представена оборотна ведомост от 31.12.2024г., която според касатора предоставя информация за приходите, разходите и печалбите на предприятието и играе ролята на „снимка“ на финансовото му състояние през даден период.

Оспорват се и изводите за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, свързани с датата на процесното нарушение. Възразява се, че нарушението се състояло в бездействие – липса на законоустановения размер на паричните средства за целия срок на издадения лиценз. Изложени са доводи, че при нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред, като в този момент се считало довършено нарушението и към този момент следвало да се извърши преценката за приложение на материалния закон, респ. започвали да текат давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. В съответствие с посоченото, в АУАН и в НП ясно била посочена датата на приключване на проверката - 16.01.2025 г., т.е. датата на установяване на нарушението и на неговото извършване съвпадали.

По отношение на мястото на извършване на нарушението касаторът възразява,че ангажираната от дружеството безусловна и неотменяема банкова гаранция е относима към обезпечаване на средства в размер [рег. номер].00лв. за организиране на хазартните игри в обекта на организатора - игрална зала в [населено място], [улица], поради което и това е мястото на извършване на нарушението, тъй като там е възникнало задължението на организатора и то фигурирало в обжалваното НП.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за потвърждаване на оспореното НП. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – „БТД“ ООД, чрез пълномощник – адвокат Н. К. от АК Бургас, е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Ответникът по касация се представлява по пълномощие от адвокат К., който поддържа отговора и искането за потвърждаване на обжалваното решение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е отменил НП № 814636-[рег. номер]/20.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ТД на НАП Бургас, с което на дружество „БТД“ ООД на основание чл.118 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.5, ал.6 вр. чл.5, ал.1, т.3 и чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ.

От фактическа страна РС приел за установено, че при извършена проверка на „БТД" ООД за спазване на ЗХ, възложена с Резолюция № П-02000224139560-ОРП-001/06.08.2024 г. и приключила с Протокол № П-02000224139560-073-001/16.01.2025., било установено, че дружеството е организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали в [населено място], вкл. игрална зала, находяща се на [улица], като в обекта се организират хазартни игри с игрални автомати. Съоръженията в обекта били 27 броя игрални автомати с 30 броя игрални места и 4 броя системи за формиране на премия джакпот.

В хода на проверката била изискана и представена оборотна ведомост на дружеството към 30.06.2024 г., от която се установявало, че дружеството разполага с парични средства в брой и по банкови сметки в общ размер на 154 354.30 лв., а според оборотната ведомост към 31.12.2024 г. - парични средства в брой и по банкови сметки в размер на 245 327.84 лв.

За игрална зала, находяща се [населено място], [улица], била представена безусловна и неотменяема Б. гаранция № L/G01001627/28.02.2023 г., в размер на 200 000.00 лв., със срок на валидност 31.12.2027 г.

Административнонаказващият орган (АНО) приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.6 вр. чл.5, ал.1, т.3 вр. чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ и издал обжалваното НП, с което на „БТД“ ООД на основание чл.118 от ЗХ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в НП не се сочи изрично датата и мястото на извършване на нарушението. РС е изложил мотиви, че допуснатите процесуални нарушения, от една страна, ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е привлечен, а от друга - лишават съда от възможността да прецени съответствието на НП с материалния закон – има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган.

На следващо място, РС приел, че нарушението е недоказано, тъй като в преписката не били налични доказателства дали дружеството е разполагало с налична сума в брой извън тази, която е останала от банковата гаранция, доколкото съгласно разпоредбата на чл.5, ал. 6 от ЗХ, средствата за организиране на играта по ал. 1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз, т.е. прието е, че сумата може да е налична и в брой. По тази съображения РС отменил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

На дружество „БТД“ ООД е издадено Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-6447/06.06.2024г. на Изпълнителния директор на НАП със срок на действие пет години – до 30.03.2028г. Един от обектите за организиране на хазартни игри е на адрес [населено място], [улица], с игрално оборудване от 27 броя игрални автомати с 30 броя игрални места.

Освен в посочената игрална зала, дружеството организира хазартна дейност в още три игрални зали – обстоятелство, установимо от Протокол № П-02000224139560-073-001/16.01.2025г., съставен от Старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, комуто е било възложено да извърши проверка на дружеството като лице, поучило лиценз по ЗХ.

Според чл.5, ал.1, т.3 от ЗХ, лицата по чл.4, ал.1, т.1 и 2 и по чл.13а, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред НАП документи, доказващи средства за организиране на хазартни игри с игрални автомати в размер, не по – малък [рег. номер].00 лева.

По искане на дружеството, „Българо-американско кредитна банка“ АД издала Б. гаранция № L/G01001627/28.02.2023г., с която банката се задължила безусловно и неотменимо да заплати всяка сума, ненадвишаваща 200000.00 лева при получаване на подписано и подпечатано от НАП искане за плащане на неплатени изискуеми задължения на дружеството във връзка с организирането на хазартни игри в игралната зала в [населено място], [улица]. Банковата гаранция е за срок до 31.12.2027г.

Според разпоредбата на чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ, размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на хазартни игри с игрални автомати се доказват за всеки обект.

Според ал.6, средствата за организиране на играта по ал.1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз.

Според ал.7 (нова, ДВ, бр. 42 от 2024 г.), инвестициите трябва да бъдат поддържани в размер не по-малък от установения минимален размер през целия период на издадения лиценз.

За игралната зала в [населено място] на [улица] средствата в размер [рег. номер].00 лева са обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, която обаче е с валидност до 31.12.2027г., докато лицензът за този обект е до 30.03.2028г., сиреч както актосъставителят, така и АНО са приели, че дружеството не е доказало по реда на чл.5, ал.6 от ЗХ средствата за организиране на хазартни игри за периода от 01.01.2028г. до 30.03.2028г.

Правилно е прието в обжалваното решение, че административното нарушение не е конкретизирано от гледна точка на време на извършването му, тъй като нито в АУАН, нито в НП се сочи кога е осъществен съставът на нарушението, за което дружеството е санкционирано. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че времето на извършване на нарушението е отнесено към 16.01.2025г., когато в резултат на проверката били установени нарушението и неговия извършител. Сиреч, твърди се, че на 16.01.2025г. дружеството е извършило административно нарушение по чл.5, ал.1, т.3 от ЗХ, затова че към нея дата не е представило доказателства за средства за организиране на хазартни игри в игрална зала за периода от 01.01.2028г. до 30.03.2028г.

На първо място, пространното изложение на фактите както в АУАН, така и НП не позволяват да се направи еднозначен извод, че именно датата 16.01.2025г. е приета от актосъставителя и от АНО за датата на извършване на административното нарушение.

На следващо място, допуснато е особено съществено нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Това е така, защото обстоятелства както и АУАН, така и НП са вътрешно нелогични и не става ясно защо е прието, че за периода от 01.01. до 30.03.2028г. дружеството не е представило доказателства за средства за организиране на хазартни игри. Вярно е, че банковата гаранция е с валидност 31.12.2027г., но в чл.5, ал.6 от ЗХ са предвидени различни способи на доказване на средствата и както правилно се поддържа в отговора срещу касационната жалба, тези способи може да се комбинират и да се променят във времето, доколкото в закона не е установена изрична забрана в тази насока.

В АУАН и в НП е посочено, че паричните средства в брой и по банкова сметка към 30.06.2024г. [рег. номер].30лв, а към 31.12.2024г. – 245327.84лв. Едва в касационната жалба се сочи, че „дружеството, макар да притежава три игрални зали, разполага общо с парични средства в размер [рег. номер].00 лева“, от което съдът допуска, че логическата конструкция, върху е изградена обвинителната теза, е следната : тъй като вероятно и за другите обекти валидността на банковата гаранция не е за целия срок на лиценза, наличните към 31.12.2024г. средства са приети за недостатъчни да покрият изискуемия от закона минимум за всеки от обектите.

Съдът приема, че към момента е обективно невъзможно да се предвиди какъв ще бъде размерът на паричните средства на дружеството за периода от 01.01. до 30.03.2028г., респ. дали и за този тримесечен период дружеството няма да представи нова банкова гаранция. Направеното тълкуване почива на погрешен прочит на закона, тъй като се стига до ситуация дружеството да бъде задължено да разполага с минимум 200000.00 лева за целия срок за лиценза само защото банкова гаранция не обезпечава последните три месеца от лиценза. Такъв резултат не следва да се допуска, тъй като не е разрешен от закона. Наличието на банкова гаранция за срок до 31.12.2027г. налага извод, че за трите месеца, които предстои да изтекат след изтичане на валидността на гаранция, дружеството следва да представи доказателства за средствата [рег. номер].00 лева чрез някои от способите по чл.5, ал.6 от ЗХ, респ. чрез комбинация от способи, което е невъзможно да се установи на 16.01.2025г.

В обобщение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на делото, неоснователно се явява направеното с касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 250.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Размерът на възнаграждението обуславя извод за неоснователност на възражението на касатора за прекомерност.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340/15.05.2025г., постановено по АНД № 1123/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Изпълнителния директор на НАП за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА НАП да заплати на дружество „БТД“ ООД, [ЕИК], седалище [населено място], к.к. Слънчев бряг, хотел К. 1, представлявано от К. К., сумата 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.