№ 1848
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Н.а
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №
20224430104898 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.108 от ЗС
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Д. Н. П., ЕГН **********, от с.О., и М. П. П.,
ЕГН **********, от гр.П., двамата чрез адв.А. К. от ПАК, против Б. К. Ц., ЕГН **********,
от гр.П., жк.С., ***. В молбата се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот –
апартамент ***, в гр.П., жк.С., ***, на мазе *** и съответните ид.ч. от общите части на
сградата. Твърди се, че ответникът без основание ползва избеното помещение с площ от ***
кв.м. и въпреки поканите да го опразни от вещите си, не желае да го направи. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да задължи ответника да опразни заетото от него за
послужване чуждо мазе ***. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Н.Н. от ПАК, в
който сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че първоначално е бил настанен в *** в
блока с настанителна заповед от *** г., като оттогава използва и маза ***. Посочва, че в
последствие е закупил ***, но тъй като принадлежащото към този апартамент избено
помещение *** е било заето, е продължил да ползва ***. Твърди се, че едва през м.*** *** г.
дъщерята на ищците провела разговор с него да освободи мазата, а на ****** г. получил и
покана от ищцата М. П. да освободи избено помещение ***. Посочва се, че с отговора на
поканата от ****** г. ответникът изрично посочил, че няма да освободи мазата, която
ползва от *** и която счита, че е станала негова собственост по давностно владение. В
отговора на ИМ се прави възражение за придобиване на избено помещение *** по давност
от ответника.
По така подадената ИМ е образувано гр.д.№***/*** г. на ПлРС, решението по което е
1
обезсилено с решение *** г. по в.гр.д.№*** г. на ПлОС.
След връщане на делото в ПлРС, същото е образувано под нов номер съгласно правилата на
ПАС и е определен съдия-докладчик Вера Н.а.
С оглед фактическите твърдения на ищците, представените доказателства и задължителните
указания, дадени в решение *** г. по в.гр.д.№*** г. на ПлОС, настоящият съдебен състав е
приел, че е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК – за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на избено помещение ***, находящо се
в гр.П., жк.С. ***, и с иск по чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде на ищците
владението върху избено помещение ***, находящо се в гр.П., жк.С. ***.
В с.з. проц.представител на ищците – адв.А. К. от ПАК, моли съда да уважи предявените
искове като сочи, че от Договора за покупко-продажба по Наредбата за недвижимите имоти
и от представената скица безспорно се установява, че процесното избено помещение е
собственост на ищците. Посочва се, че безспорно установен е и фактът, че същото мазе се
ползва от ответника. Оспорва възражението за придобиване по давност на избеното
помещение.
В с.з. проц.представител на ответника – адв.Н. Н. от ПАК, моли съда да отхвърли исковете.
Твърди се, че не са събрани доказателства ползваната от ответника маза да е именно маза
***. Посочва, че от населването на блока ответникът ползва тази маза, а съдебната практика
е категорична, че няма пречка да се придобие по давност прилежаща избена част към имот.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
От представеното копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г. се установява, че въз
основа на Заповед *** от *** г. на Началника на КЕЧ-П., одобрена от Началника на
поделение ***, на Д. Н. П. и М. П. П. е продаден недвижим имот – ап.***, находящ се в
гр.П., жк.С. ***, състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения, със застроена
площ *** кв.м., с принадлежащите избено помещение *** с полезна площ от *** кв.м., с ***
ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.
От представеното копие от удостоверение за данъчна оценка изх.№****** г. се установява,
че имот на адрес гр.П., жк.С. ***, с площ от *** кв.м. и мазе с площ *** кв.м., е собственост
на Д. Н. П. и М. П. П., и е с данъчна оценка към датата на издаване на удостоверението в
размер на *** лева.
От представеното копие от „Нотариална покана“ /без нот.заверка/ от М. П. до ответника е
видно, че същият е уведомен, че следва до ****** г. да освободи избеното помещение с ***,
заето без разрешение.
От представеното копие от Отговор на „нотариална покана“ от ****** г., от дата ****** г.
се установява, че ответникът Б. Ц. отказал да освободи избеното помещение, което ползва от
***, като се е позовал на изтекла придобивна давност.
2
От представеното копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г. се установява, че въз
основа на Заповед *** от *** г. на Началника на КЕЧ, одобрена от Началника на поделение
***, на Б. К. Ц. и Ж.Т. Ц.а е продаден недвижим имот – ***, находящ се в гр.П., жк.С. ***,
състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения и маза, със застроена площ ***
кв.м., с принадлежащите избено помещение *** с полезна площ от *** кв.м., с *** ид.ч. от
общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.
От представената в цялост в оригинал пр.пр.***/*** г. се установява, че на ****** г. е
издадено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по жалба от М. П.
П..
От представената в заверено ксерокопие Схема №*** г. на самостоятелен обект в сграда,
издадена от СГКК-П., се установява, че имот с идентификатор *** по КККР на гр.П.,
одобрени със заповед №*** г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект – от *** г., находящ се в гр.П., жк.С. ***, с прилежаща част – избено
помещение *** с площ от *** кв.м. и *** ид.ч. от общите части на сградата, е собственост
на ищците Д. Н. П. и М. П. П..
От показанията на св.И. А. се установява, че ответника ползва мазата от *** г. – от
настаняването в блока, като първоначално били на квартира. Свидетелят сочи, че са съседи
по мази с ответника Ц. и никой досега не е поставял въпроса кой коя маза ползва.
Свидетелят заявява, че не знае кой номер е неговата маза, нито съседната, и едва сега е
разбрал, че мазата, която ползва ответника, е ***.
От изисканото удостоверение за данъчна оценка за имот, собственост на ответника, се
установява, че имот на адрес гр.П., жк.С. ***, с площ от *** кв.м. и мазе с площ *** кв.м., е
собственост на Б. К. Ц. и Ж.Т. Ц.а, и е с данъчна оценка към датата на издаване на
удостоверението в размер на *** лева.
От показанията на св.Г.А. се установява, че живее в блока от населването му и знае, че
ответникът винаги е ползвал една и съща маза във времето.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна
даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на вещта; тя да се намира във
владение на ответника, и последният да я държи без правно основание. Съгласно
Тълкувателно решение № ***г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл.108 от ЗС
/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл.108 от ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на
3
пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно
решение № 1 от *** г. по тълк.гр.д.№ 1 от *** на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 от ЗС не
бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще
отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот
или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че
ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на
съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 от ЗС е твърдяното от ищеца
право на собственост на заявеното от него основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск по
чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
Посочените по-горе предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в
производството по разглеждане на ревандикационен иск. Качеството „собственик“ се
доказва според твърдяното от ищците придобивно основание, което обуславя
правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите
доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването.
На първо място, съдът счита за необходимо да отбележи, че искът по чл.108 от ЗС е
допустим. Макар да не е самостоятелна вещ, а принадлежност към главната вещ /жилище/,
мазето може да бъде предмет на ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е собственик
на вещта, принадлежност към която е мазето, а ответникът ползва същото без правно
основание за това. В тази насока е и утвърдената съдебна практика, обективирана например
в Решение №1266 от 07,07,1995 г. по гр.д. №1439/1994 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№99/20,07,2011 г. по гр.д. №827/2010 г. на ВКС II г.о., Решение №394/22,10,2010 г. по гр.д.
№185/2010 г. и други.
По отношение разпределението на доказателствената тежест ответникът може да оспорва
собственическото качество на ищеца, без от своя страна да заявява някакви права върху
вещта, тоест, за да се приеме, че има оспорване на активната легитимация на ищеца,
достатъчно е простото отричане на правата му от ответника. Оспорвайки предявения иск,
ответникът е длъжен да докаже фактите, които твърди, тъй като на тях основава своите
възражения. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на
4
правно основание за упражняване на фактическа власт върху вещта, ако твърди, че такова
съществува.
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищците са придобили собствеността
върху недвижим имот – ап.***, находящ се в гр.П., жк.С. ***, състоящ се от две стаи, хол и
кухня, сервизни помещения, със застроена площ *** кв.м., с принадлежащите избено
помещение *** с полезна площ от *** кв.м., с *** ид.ч. от общите части на сградата, заедно
със съответното право на строеж върху терена, въз основа на Договор за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти от *** г., поради което се легитимират като собственици на процесното мазе с ***,
представляващо прилежаща част на апартамента, на твърдяното придобивно основание.
Разпоредбата на чл.68 от ЗС дава легално определение на владението, а именно, че то е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да има владение фактическата власт върху вещта не трябва да е
случайна и инцидентна, а трайна и постоянна. Видно от показанията на разпитаните
свидетели, ответникът владее процесното избено помещение от населването в блока, което е
станало през *** г.
Третото основание, за да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е ответникът да не владее имота
на годно правно основание да го направи собственик. В процесния случай ответникът се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. При позоваване на давностно
владение, основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя
от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи
след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за
придобиване собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на
собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда
или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни
последици в резултат на комплекс от факти – чл.79 от ЗС. В процесния случай, безспорно се
установява, че ответникът е владял явно, необезпокоявано и непрекъснато избено
помещение *** повече от 40 години. Случаят обаче се отличава със специфика, която
произтича от несамостоятелния характер на владеният без основание имот – избено
помещение. В практиката на ВКС /решение №81/04,04,2014 г. по гр.д.№5556/2013 г. на
ВКС, решение №1368/03,12,2008 г. по гр.д. №4834/2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение
№87/26,05,2017 г. по гр.д. №3595/2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №130/18,11,2019 г. по
гр.д. №1017/2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение №1266/07,07,1995 г. по гр.д.№1439/1994 г.
на ВС, ГК, IV г.о., Решение №92/23,09,2022 г. на ВКС по гр.д. №586/2022 г., I г.о./
последователно се приема, че макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност към
главната вещ /жилището/, избено помещение може да бъде придобивано на основание
давностно владение отделно от главната вещ /жилище, магазин или друг самостоятелен
обект/, към която принадлежи, по изключение, в следната хипотеза: когато избеното
помещение не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда -
5
етажна собственост, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на
складово помещение, и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното
помещение също е етажен собственик в сградата - притежава жилище, магазин или друг
самостоятелен обект в нея, така че владяното избено помещение става прилежаща част към
този обект. В процесния случай, от представения Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
*** г. се установява, че към закупеният от ищците недвижим имот - ап.*** /с прилежащо
избено помещение ***/, няма друго складово помещение /например таванско такова/, или
с други думи - прилежащото избено помещение с *** е единствено складово помещение
към самостоятелен обект в сграда - етажна собственост, за който самостоятелен обект
по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение. Доколкото
процесната маза е единствено складово помещение към ап.24, то съдът приема, че същата
няма как да бъде придобита по давност. От тук е налице и третата предпоставка за
уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС, а именно – че ответникът не владее имота на
правно основание.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на проц.представител на
ответника, че няма доказателства, че избеното помещение, което се ползва от ответника, е
именно с номер 24, тъй като от показания на свидетеля А., доведен от ответника, се
установява, че след възникване на спора все пак е разбрал, че ползваното от ответника
избено помещение е с ***. Неоснователни са и възраженията, че ищците все пак ползват
друго избено помещение в блока – дори това да е така, ползваното помещение не е тяхна
собственост и единственото складово помещение към ап.*** е процесното мазе.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че предявените искове са основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на *** лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че при първоначалното разглеждане на делото не е събрана дължимата
държавна такса за разглеждане на иска. Съдът счита, че няма пречка да събере същата с
решението, като с оглед изхода на спора следва ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на *** лева.
По така изложените съображения П.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответника Б.
К. Ц., ЕГН **********, от гр.П., жк.С., ***, че ищците Д. Н. П., ЕГН **********, от с.О., и
М. П. П., ЕГН **********, от гр.П., СА СОБСТВЕНИЦИ НА ПРОЦЕСНИЯ
НЕДВИЖИМ ИМОТ – ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ***, С ПЛОЩ ОТ *** КВ.М.,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №***
г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от *** г.,
6
описано като прилежаща част съм самостоятелен обект с идентификатор №*** в Схема
№*** г., издадена от СГКК-П..
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Б. К. Ц., ЕГН **********, от гр.П., жк.С., ***, ДА
ПРЕДАДЕ на ищците Д. Н. П., ЕГН **********, от с.О., и М. П. П., ЕГН **********, от
гр.П., ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ – ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ***, с
площ от *** кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени
със заповед №*** г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект – от *** г., описано като прилежаща част съм самостоятелен обект с
идентификатор №*** в Схема №*** г., издадена от СГКК-П..
Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. К. Ц., ЕГН **********, от гр.П., жк.С., ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. П., ЕГН **********, от с.О., и М. П. П., ЕГН **********, от гр.П.,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на *** лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр.чл.77 от ГПК Б. К. Ц., ЕГН **********, от гр.П.,
жк.С., ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Плевен държавна такса за
разглеждане на делото в размер на *** лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7