№ 156
гр. Велико Търново, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500539 по описа за 2024 година
С решение № 146 от 02.07.2024г. по гр.д. № 338/ 2023г. по описа на
ОС-Габрово е осъден ЗК „Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на В. Д. М. от гр.
Габрово сумата от 64 000,00 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на
основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие на 19.12.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.01.2023 г. до окончателното й
изплащане.Отхвърлен е предявеният от В. Д. М. от гр. Габрово иск по чл.
432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата
над 64 000,00 лв. до претендирана сума от 160 000,00 лева, частично предявен
от 220 000,00 лв., като неоснователен и недоказан. Прекратено е
производството по делото по предявения от В. Д. М. от гр. Габрово против ЗК
„Лев Инс“ АД- гр. София иск за претърпени имуществени вреди в размер на 1
911,24 лв. като недопустим. Осъден е ЗК „Лев Инс“ АД-гр. София да заплати
на адвокат П. Д. С.- К. от АК- София, със съдебен адрес в гр. Казанлък сумата
от 6 924,00 лв. с ДДС - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдена е Ваня Д. М. от гр.
1
Габрово да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София сумата от 500,00 лв. , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Осъден е ЗК „Лев Инс“ АД-гр. София да заплати
по сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово сумата от 2 632,45 лв. -
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Осъден е ЗК„Лев Инс“ АД-
гр. София да заплати държавна такса в полза на Габровски окръжен съд в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Др.М. с
адрес за призоваване-гр.Казанлък, чрез пълномощника адв.П.К., срещу
решението на ГОС в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 64000лв. до 160000лв., частичен иск от
220000лв., и в частта, с която е прекратено производството по делото по
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Счита, че решението в
обжалваните части е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
изключително занижен и не е съобразен с принципа за справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД, като неправилно съдът не е отчел получените от ищцата телесни
увреждания-пет средни телесни повреди, вида и характера на травмите,
периода на лечение и възстановяване, факта, че същата не е напълно
възстановена, като по отношение на бедрото не може да настъпи пълно
възстановяване, конкретните икономически условия към датата на инцидента,
съдебната практика при сходни случаи, лимита на отговорност на
застрахователя, при което е налице несъответствие между действителния обем
на претърпените неимуществени вреди и присъденото обезщетение. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата В. М., като се е произнесъл по
възражение,което не е заявено от ответника, т.е. свръхпетитум, както и поради
това, че не са събрани доказателства за извършени нарушения от страна на
пострадалата, които да са в пряка причинна връзка са настъпилия вредоносен
резултат. Неправилно е приел и че процентът на съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата е 20%. По отношение на иска за имуществени вреди:
неправилно съдът е прекратил производството по делото поради
недопустимост на иска, тъй като неправилно е приел, че за претендираното
обезщетение липсва отправена към застрахователя претенция. Счита, че са
налице процесуални нарушения, тъй като съдът не е разпределил
доказателствената тежест и не е дал указания за кои от твърдените факти се
2
сочат доказателства, освен това ответникът не бил направил възражение за
недопустимост на иска за имуществени вреди. Счита, че претенцията е
допустима и основателна, с оглед приложените към делото документи за
извършени разходи, които вещото лице, изготвило СМЕ е посочило, че са
били свързани с нейното лечение.Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваните части и да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата 160000лв., частичен от 220000лв., като присъди още 96000лв., както и
иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1911,24 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2023г. Претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, ведно с ДДС.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, чрез юрисконсулт К.И.. Заема
становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи и моли
да бъде оставена без уважение, а решението на ГОС в обжалваната част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част досежно иска за
обезщетение за неимуществени вреди е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
3
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск за неимуществени вреди в постановения
размер.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е изключително занижен и не е съобразен с принципа за
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, като неправилно съдът не е отчел
получените от ищцата телесни увреждания-пет средни телесни повреди, вида
и характера на травмите, периода на лечение и възстановяване, факта, че
същата не е напълно възстановена, като по отношение на бедрото не може да
настъпи пълно възстановяване, конкретните икономически условия към
датата на инцидента, съдебната практика при сходни случаи, лимита на
отговорност на застрахователя, при което е налице несъответствие между
действителния обем на претърпените неимуществени вреди и присъденото
обезщетение, е неоснователно. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изцяло възприето от съда, на В. М. са причинени
следните травматични увреждания: разместено счупване в долния край на
лъчевата кост на лявата ръка, счупване на стилоидния израстък в долния край
на лакътната кост на лявата ръка; голяма разкъсна замърсена рана 25/15 см, с
кожен и мекотъканен дефект и видими подлежащи мускули, в горната предно-
външна част на дясното бедро, с травматично отлепване на кожа от подкожие
(деколман); многофрагментно разместено счупване на големия пищял на
десния крак, ангажиращо ставната повърхност към лявата коленна става,
както и горна трета на костта; счупване в горния край на малкия пищял на
дясна подбедрица; контузия на десния глезен. Проведено е било многоетапно
оперативно лечение с обработка на раната на бедрото, метална остеосинтеза
на счупванията на подбедрицата и на лявата китка. Експертът посочва, че
замърсената рана на бедрото зараства усложнено и е налагала многократно
допълнителна хирургична обработка четири месеца след инцидента. Излага и
че оздравителният период е 2-3 месеца за счупването на горния ляв крайник,
за срок над 6 месеца за счупването на десния долен крайник, с траен
двигателен дефицит по отношение на обема на движение, и за срок от 3
месеца за раната на десния долен крайник. Констатира и че пострадалата не е
4
напълно възстановена-по отношение на бедрото не може да настъпи пълно
възстановяване поради тъканни дефекти с постоянен характер, обемът на
движение във всички стави на десния крак е намален, което е с тенденция да
остане за постоянно, намален е и обемът на движение в лявата гривнена
става. В съдебно заседание експертът посочва, че на пострадалата е
препоръчано да извършва лечебна физкултура в домашни условия, като са
дадени инструкции за това, като посредством тези упражнения може да бъде
подобрен обемът на движение на десния крак. Обемът на движение на лявата
става също може да бъде възстановен чрез рехабилитация, но това е
индивидуално. Вещото лице посочва, че възстановяване на 100% в случая не е
настъпило с оглед възрастта, женския пол и другата по-тежка травма на
крайника, която като цяло е ограничила подвижността и възможността за
общо възстановяване. Освен физическите болки и страдания, настъпилото
ПТП е предизвикало и стресова реакция у ищцата-установено от
психологичната експертиза, изразяваща се в когнитивни нарушения /трудна
концентрация, разсеяност, липса на внимание/, висока тревожност, проблеми
със съня, липса на желание за общуване, социално отдръпване, апатия и
депресивна симптоматика, лоши и неподходящи мисли и страх, които
затрудняват нормалното функциониране. Експертът е посочил, че срокът за
пълно възстановяване е много индивидуален и зависи от личността на човека,
като понякога продължава повече година, в случая предвид възрастта на
пострадалата ще бъде по-дълго възстановяването, тъй като е намалена
адаптацията. Всички тези релевантни факти са обсъдени и съобразени от
първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението, като е
спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968г. и Постановление
№ 17/ 1963 г. на Пленума на ВС. Размерът на обезщетението е съобразен и със
съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно
покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на
определянето му-към датата на настъпване на ПТП. Пред въззивната
инстанция е приет като доказателство по делото амбулаторен лист, издаден на
20.12.2024г. от „ДКЦ Здраве“ ЕООД-гр.Севлиево, от който се установява, че
към момента на прегледа, две години след датата на ПТП, пострадалата се
оплаква от болки и ограничение на движенията в КС и лява гривнена става.
Тази констатация не налага друг извод за размера на дължимото обезщетение
5
за неимуществени вреди, тъй като това е и констатацията на вещото лице,
изготвило СМЕ-за ограничение на обема на движенията на засегнатите
крайници, но и за възможността това ограничение да се намали и подобри при
извършване от страна на пострадалата на рехабилитация, които обстоятелства
са съобразени от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция при
определяне размера на обезщетението.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата В. М.,
като се е произнесъл по възражение, което не е заявено от ответника, т.е.
свръхпетитум, както и поради това, че не са събрани доказателства за
извършени нарушения от страна на пострадалата, които да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е неоснователно.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата М. е своевременно заявено от ответника в отговора на исковата
молба, и се основава на неправомерно поведение на М. като пешеходец-че
същата като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на ПТП.
Съдът не е обвързан от посочените от ответника нарушения на конкретни
норми на ЗДвП-чл.113 ал.1 т.1 и т.2 и чл.114 ал.1, а следва да изследва
поведението на пострадалата като пешеходец, движещ се на пътното платно, и
наличието на конкретни действия или бездействия, с които обективно е
способствала за настъпване на вредоносния резултат. Видно от САТЕ, вещото
лице е констатирало, че пешеходката М. се е движела в зоната на десния край
на платното за движение, срещу движението на автомобилите в тази лента,
можела е да възприема светлините на движещите се превозни средства в
посока към гр.Габрово /тя се е движела в обратната посока-към гр.Севлиево/
на разстояние не по-малко от 150 м. от нея, разполагала е с 13,5 секунди да
възприеме светлините на движещия се срещу нея лек автомобил и начина на
неговото движение. Експертът посочва, че това време е било достатъчно от
техническа гледна точка пешеходката да напусне платното за движение и да
продължи движението си по тротоара. Посочва и че при извършения оглед на
местопроизшествието е констатирал, че в зоната на ПТП има тротоар, площта
му е затревена, но тревата е била ниска и е позволявала движение по него.
Конкретизира и че към момента на ПТП не е имало висока неокосена трева и
че на целия тротоар тревата е ниска. Пострадалата М. обаче се е движела в
разрез с правилата по ЗДвП-при наличието на тротоар се е движела на
6
пътното платно, макари правилно срещу посоката на движение на
автомобилите. Освен това, движейки се неправомерно на пътното платно, тя е
имала достатъчно време, за да възприеме движещия се срещу нея автомобил и
да продължи движението си по тротоара, което не е сторила и по този начин е
допринесла за настъпване на ПТП. С оглед на това, съпоставяйки тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредената, първоинстанционният съд
правилно е преценил наличието на съпричиняване от страна на М., и то в
степен 20%.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в така
определения от първоинстанционния съд размер-64000лв. /след приспадане на
процента на съпричиняване/, която сума се дължи ведно със законната лихва
от датата на предявяване на застрахователната претенция-26.01.2023г., така,
както е присъдил първоинстанционният съд. С оглед изложеното и предвид на
това че обжалваното решение в тази му част не страда от посочените в
жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди:Настоящата
инстанция счита, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото, приемайки, че ищцата е предявила претенциите си
за обезщетение пред ответното дружество само за неимуществени вреди-с
молба по пощата от 26.01.2023г. и не е налице отправено искане до
застрахователя за обезщетение за имуществени вреди. Този извод на съда е
произволен-по делото няма представена писмена застрахователна претенция,
въз основа на която съдът да направи този извод, а само писмо на ответното
застрахователно дружество до пълномощника на пострадалата В. М.
адв.Ангел Боев, в което се посочва, че „във връзка с претенция от 26.01.2023г.
и образувана щета за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
В.М.“ , е необходимо да бъдат изпратени от нея посочени в писмото
документи. Само въз основа на това доказателство първоинстанционният съд
е направил извода за липса на предявена пред застрахователя претенция за
обезщетение за имуществени вреди, и неправилно е приел, че такава липсва. В
отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за
недопустимост на иска за обезщетение за имуществени вреди, а само за
неоснователност на претенцията, което е индиция, че пред него е предявена
застрахователна претенция и за обезщетение за имуществени вреди. Освен
7
това, пред въззивната инстанция е представена молба от адв.Ангел Боев до
застрахователното дружество, от което е видно, че същият е отправил
претенция до застрахователя за обезщетение за имуществени вреди за
пострадалата В. М., но същото няма дата. Предвид посочените обстоятелства,
настоящата инстанция счита, че исковата молба в частта досежно
обезщетението за имуществени вреди е нередовна, като е следвало
първоинстанционният съд да я остави без движение и да укаже на ищцата да
представи доказателства за предявяване на писмена застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 КЗ до ответното застрахователно дружество, както и
за обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, тъй като
посочените обстоятелства са допълнителни процесуални предпоставки за
упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно. Като не е
сторил това, а се е произнесъл по нередовна искова молба, съдът неправилно е
постановил определението, с което е прекратил производството по делото.
Предвид на това, следва решението в тази му част, имащо характера на
определение, да бъде отменено и производството по делото в тази му част да
бъде върнато на ОС-Габрово за извършване на процесуалните действия по
чл.129 ГПК-за даване на указания на ищцата да представи доказателства за
предявяване на писмена застрахователна претенция по чл.380 ал.1 КЗ до
ответното застрахователно дружество, както и за обстоятелствата, визирани в
разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, едва след което да се произнесе по иска за
обезщетение за имуществени вреди.
При този изход на делото следва да бъде осъдена жалбоподателката да
заплати на ответника по жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 02.07.2024г. по гр.д. № 338/
2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от В. Д. М. от гр. Габрово срещу ЗК
„Лев инс“ АД-гр.София иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над 64 000,00 лв. до
8
претендирана сума от 160 000,00 лева, частично предявен от 220 000,00 лв.
ОТМЕНЯ решение № 146 от 02.07.2024г. по гр.д. № 338/ 2023г. по
описа на Окръжен съд-Габрово в частта, с която е прекратено е
производството по делото по предявения от В. Д. М. от гр. Габрово против ЗК
„Лев Инс“ АД- гр. София иск за претърпени имуществени вреди в размер на 1
911,24 лв. като недопустим, вместо което постановява:
ВРЪЩА делото по производството по предявения от В. Д. М. от гр.
Габрово против ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София иск за претърпени имуществени
вреди в размер на 1 911,24 лв. за провеждане на процедурата по чл.129 ГПК за
даване на указания на ищцата да представи доказателства за предявяване на
писмена застрахователна претенция по чл.380 ал.1 КЗ до ответното
застрахователно дружество, както и за обстоятелствата, визирани в
разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, след което да се произнесе по иска за
обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН ********** с адрес в гр. Габрово, **********
да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновградско шосе“ № 67а, разноски по
делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9