Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 131 25.06.2020
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети юни, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА -
ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 921 по описа за 2020 година
Производството е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, против
Решение №63/23.12.19г. по гр.д.№126/19г. по описа на Районен съд Малко Търново,
с което въззивникът е осъден да
заплати на А.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
674,90 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 111,83
часа, положен в периода - от 01.08.2016. до 30.10.2017
г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 09.09.2019г. до окончателното й изплащане; деловодни разноски
в размер на 400,00/ четиристотин/ лв., а
по бюджетната сметка на Районен съд -
гр.М.Търново държавна такса в размер на 50,00 лв., както и депозита за вещо
лице от 180,00лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се анализ на
специалните норми на ЗМВР, подзаконовите нормативни актове и съдебна практика,
които въззивникът намира за приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен
труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно
действалите специални нормативни актове.
Извършва се анализ и се
аргументира тезата че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за
да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова
регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд,
положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се
извършва приравняване с коефициент от 1,143. Според въззивника, общото трудово
законодателство е неприложимо спрямо служебните правоотношения на държавните
служители в системата на МВР и правоотношенията се уреждат изцяло според
специалните нормативни актове.
Препис от
въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца А.Г.Н., чрез процесуалния му
представител адв.Желева. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че в процесния период – 01.08.2016г. –
30.10.2017г., в изпълнение на задълженията си на длъжност “младши инспектор – водач
на служебно куче “ ГКПП Малко Търново, към ГПУ М.Търново, РДГП Елхово, към ГД “Гранична полиция“ – МВР, е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта –
за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време
и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този
период е положил общо 782 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143, възлиза на 893.83 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 111.83 часа,
за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на
ответника да му го заплати, в размера на исковата сума – 674.90 лева.
Според ответника, положеният от ищеца труд е
надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Видно от извършената съдебно - икономическа
експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и
06,00 часа, за периода 01.08.16. – 30.10.17г., ищецът е положил 782 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 893.83 часа дневен труд;
преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден
труд от 111.83 часа, за който не е заплатено съответното възнаграждение, в
размер на 674.90 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността
на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В рамките преди и през време и след процесния
исков период от 01.08.2016г. – 30.10.2017.
са действали както следва: Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби
липсва такова изрично правило.
Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за
държавния служител, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с норедба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ
дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2
от КТ. Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при
сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя
е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата
редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите
актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее
съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според
която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове.
Поради изложените съображения, искът е
основателен. Първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, в размер на 360 лева.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №63/23.12.19г. по гр.д.№126/19г. по описа
на Районен съд Малко Търново.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“, №46, ДА ЗАПЛАТИ на на А.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360.00 лева – разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.