Р Е Ш Е Н
И Е
№
247
27.10.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 229 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – БЛАГОЕВГРАД с адрес за
призоваване: гр.Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“ №66 обжалва решението
по а.н.д.№807/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с редовна процедура по ЗАНН и съставомерно деяние. Моли за
отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
писмена молба и в с.з. законният представител на касатора и пълномощникът му поддържат
жалбата. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
В
с.з. адв.А.П. *** като пълномощник на ответника „К.в.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя
инж.Георги Стоянов Георгиев оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа
възражението за погасено по давност деяние поради регистрацията на дружеството
в Търговския регистър на 01.08.2008г., от който момент извършва водовземане от
водоизточник без издадено разрешително по надлежния ред.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея съображения,
сочейки, че въззивният съд е постановил неправилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-44/24.08.2020г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗР/, с което на „К.в.“ ЕООД на основание
чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че в резултат на извършена проверка на 08.05.2020г. от служители на БДЗР
на обект: водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“, землище на
с.Пастра, община Рила по повод контрол на изпълнение на условията в режимен
график за м.04.2020г. на МОСВ е констатирано, че ВЕЦ „Каменица“ работи и водите
след изтичалото постъпват във водовземната шахта, от която чрез спирателен кран
фи 300 постъпват по тръбопровод в събирателна шахта на с.Пастра. От същата
водовземна шахта има савачна врата, чрез която по байпасна връзка също се
подава вода към съществуващия водопровод. Водите от събирателната шахта по
тръбопровод /стар и нов/ се подават за питейно-битово водоснабдяване на гр.Рила
и населените места на община Кочериново. Съдът е установил, че с писмо на МОСВ
от 18.02.2020г. „К.в.“ ЕООД е уведомено, че разрешителното за водовземане №400461/17.03.2006г.
е прекратено, поради което АНО е възприел, че ползването на водовземното
съоръжение – водовземн шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“ на 08.05.2020г.
от страна на дружеството е без разрешително за водовземане. Съдът е посочил, че
санкционираното дружество е създадено с разпореждане на МС №5/27.12.2007г.,
като е закупило активите на „ВиК“ ООД – гр.Кюстендил. Последното дружество е с
прекратена търговска дейност, считано от 19.12.2008г. и нему е издадено
разрешителното за водовземане №400461/17.03.2006г. с краен срок на действие
17.03.2026г. Поради установено от МОСВ реално ползване от санкционираното
дружество на водите от два язовира, с писмо изх.№26-00-195/18.02.2020г.
заместник-министъра на околната среда и водите е уведомил за необходимостта от
издаване на ново разрешително за водовземане от язовирите и деривациите към
тях. На 26.02.2020г. дружеството е подало заявление за изменение на издаденото
разрешително, но заявлението е оставено без разглеждане поради необходимост от
издаване на ново разрешително по общия ред.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ЗАНН относно датата
на извършване на деянието. Според съда, нарушението е извършено на
19.12.2008г., когато е прекратена търговската дейност на „ВиК“ ООД –
гр.Кюстендил и от която дата за „К.в.“ ЕООД е съществувало задължение да се
снабди с ново разрешително за водоползване от двата язовира и деривациите към
тях за снабдяване с вода на съответните населени места. Поради изтеклия
12-годишен срок съдът е приел, че АУАН е издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН, т.е
след изтичане на абсолютната давност. Отделно от това, съдът е приел, че липсва
време на извършване на деянието, поради отсъствие на период на осъществено
бездействие от дружеството в нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е посочил и че липсват доказателства за причините, наложили
проверката на 08.05.2020г., като липсват доказателства за режимния график за
м.04.2020г. и за предходните месеци, чиято тежест на доказване е на АНО. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Неправилна
е преценката на съда за допуснати в административнонаказателното производство
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН досежно действителната дата на
извършване на деянието и липсата на време на същото.
Обвинението
в АУАН и НП е за извършено действие относно ползване на посочения воден обект
/водовземно съоръжение – водовземна шахта/ на конкретна дата /08.05.2020г./ без
необходимото за това основание – разрешително за водовземане по чл.44, ал.1 от
ЗВ. Този начин на формиране на обвинението не държи сметка за посочените от
районния съд обстоятелства относно датата, на която дружеството е следвало да
се снабди с ново разрешително и евентуалното негово действие, т.к.
изпълнителното деяние не е свързано с противоправно бездействие по повод
липсата на подадени документи за издаване на ново разрешително, за да е дължимо
посочване на период на бездействието, респ. търсене на друга предходна дата на
осъществяване на деянието. В конкретния случай в АУАН и НП е посочена точна календарна
дата на противоправното деяние, свързана с осъщественото от дружеството
водовземане на 08.05.2020г. Деянието е установено от същата дата по повод
извършената проверка от контролните органи, поради което сроковете по чл.34 от ЗАНН не са изтекли.
Неправилно
районният съд счита за недоказани обстоятелствата относно съдържанието на
режимния график за м.04.2020г. и предходните месеца, т.к. същите не са част от
съставомерните елементи от обективната страна на санкционния състав на чл.200,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ. Посредством събраните пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства е безспорно установено, че в деня на проверката
дружеството е ползвало водния обект, представляващ водовземно съоръжение –
водовземна шахта без необходимото за това основание - разрешително за
водовземане. Разрешителното на „ВиК“ ООД е с прекратено действие. Същото не е
продължено в полза на „К.в.“ ЕООД. Отделно от това, дружеството не се е
снабдило с друго разрешително за водния обект преди датата на противоправното
деяние.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразна при правилно прилагане на критериите по
чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН в минималния законов размер.
Липсват
основания за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради отсъствие на
предпоставките по чл.93, т.9 от ДР на НК.
Изложеното
налага на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд да отмени
решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222,
ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП.
На
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ ответникът дължи
заплащане на касатора на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №10/28.05.2021г. по а.н.д.№807/2020г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02-44/24.08.2020г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на „К.в.“ ЕООД на основание чл.200, ал.1, т.2,
пр.1 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА „К.В.“ ЕООД /с посочени данни/ да заплати на БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ - БЛАГОЕВГРАД деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.