РЕШЕНИЕ
№ 15189
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110146438 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [*********] против В. К. Т. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 29640/2022 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [*********] твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която поради оспорване от длъжника, на ищеца били дадени указания, че
може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени още твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[*********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 1 928,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,21
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 53,70 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищеца за наличие на облигационна връзка между страните с доводи, че не са
подписвани каквито и да било документи за услуги помежду им. Излагат се доводи, че
ищцовото дружество нарушава разпоредби от Конституцията на Р.България, както и от
ЗЗП, че таксата „сградна инсталация“ е незаконна и нарушава Европейска директива
2006/32 ЕС. Излагат се доводи, че издадените от дружеството фактури са с невярно
2
съдържание, неразбираеми и неправилни. Твърди се, че през исковия период
процесния недвижим имот е бил на трето за делото лице, а исковите претенции на
ищеца са недоказани при условията на пълно и главно доказване. Прави се възражение
за настъпила погасителна давност.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„[*********] изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи. Сочи се, че през исковия период дела за отопление на имот и топла вода, е
изчислен по показания на уредите за дялово разпределение, снети в края на
конкретните сезони.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29640/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника – настоящ ответник, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва:
сумата от 1 928,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,21
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 53,70 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., както
и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 25.07.2022 г. съдът е констатирал, че срещу издадената
заповед е подадено възражение от длъжника, поради което на ищеца са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 61, том I, рег.№ 2898, дело № 58/2011 г. по описа на Светлана Клинкова, нотариус с
район на действие СРС, от който се установява, че Г.М.Т. и В. Г. Т. /настоящ ответник/
са продали на Т. Г. Т. процесния недвижим имот, като са запазили пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване върху същия.
Видно от приложените по делото справки по реда на Наредба № 14/2009 г. е, че
купувачът по гореописания договор - Татяна Георгиева Т., е починала ана 12.05.2015
3
г., а продавачът и вещен ползвател Г. М.Т. – на 06.10.2012 г.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е
обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с [*********]. По делото е приложен и договор от 03.09.2002 г.,
сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. Видно от договора е, че същият е за срок след
процесния, поради което съдът намира този документ за неотносим към предмета на
спора.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са приложени индивидуалните справки от изравнителните сметки
през процесния исков период, документите за извършен отчет и сертифициране на
уредите за дялово разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че
през исковия период е начислена топлинна енергия за отопление по отчет на 3 бр.
ИРРО и от сградна инсталация, а потреблението за БГВ е по отчет на един водомер.
Вещото лице е констатирало още, че талоните за отчетени показания и пред двата
отоплителни сезона са подписани от клиент и не са подавани възражения. В
заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът,
монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния
период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от 1981,84
лева, като в т.ч. и сумата от 53,70 лева за дялово разпределение, а обезщетението за
забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 261,72 лева, в т.ч. 10,51 лева върху
главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
4
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че
продавачът В. Т. – настоящ ответник, си е запазила вещно право на ползване върху
процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че облигационната
връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на
топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване,
от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика
ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в
правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй
като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият
съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на
вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя,
такава не е предвидена и в общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответника Т. и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
5
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
По делото се установи, че конституираното като трето лице-помагач на страна
на ищеца дружество е извършвало дялово разпределение в имота на ответника по
показания на уредите за дялово разпределение, снети в края на конкретните сезони. От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени
в съответствие с действащата нормативна уредба. Видно от констатациите на вещото
лице е, че ответникът не се е възползват от правото да подаде възражение срещу
издадените изравнителни сметки, в случай, че не е бил съгласен с отразените в тях
данни. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база
на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл
решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е
спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и относно коректното
отчитане и начисляване на ТЕ за имота, следва да бъде разгледано наведеното
възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 03.06.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
6
03.06.2019 г. В конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия,
считано от 01.05.2019 г., като от заключението на ССчЕ, в което вещото лице е описало
издаваните през процесния период кредитни известия към фактурите за прогнозно
начислена ТЕ се установява, че всъщност първата фактура, по която се претендира
плащане е от 31.05.2022 г. Отчитайки предходното и предвид чл.33, ал.1 от Общите
условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, то въпреки, че
горепосочената фактура е издадена преди 03.06.2019 г., то тя не е обхваната от
погасителна давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер. Върху главницата
се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 03.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
възлиза на сумата от 251,21 лева.
Предвид гореизложеното акцесорната искова претенция за обезщетени за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия също следва да бъде уважена в
претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 53,70 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане. Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, като по делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало
услугата в жилищната сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По
делото няма данни как е формирана сумата от общо 53,70 лева, ищцовото дружество да
7
е заплатило тази сума на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за
него да е възникнало право да я претендира в настоящото производство. При горните
съображения този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 10,51 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно данните по делото ищцовото
дружество е направило разноски за държавна такса в исковото производство в размер
на 182,26 лева, а за експертизи – сумата от общо 600,00 лева. На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 857,00 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не е направено искане в тази
насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 94,87 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 92,15 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] срещу В.
К. Т., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 928,14 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[*********], ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 251,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 53,70 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането и за
сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. К. Т., ЕГН ********** да заплати на
[*********], със седалище и адрес на управление: [*********] сумата от 857,00 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 92,15 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 29640/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [*********] помагач на
страната на ищеца [*********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9