№ 44
гр. Стара Загора , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 и 7 във вр. с чл.436- 438 от
ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.236,
ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 17331/23.03.2021г. от А.Д.Т. от ***,
длъжник по висящото изп.дело № 20217650400844 по описа на ЧСИ Г.И.-
***, рег.№ 765 на КЧСИ- София, в която се заявяват оплаквания, че
начислените от ЧСИ по ИД били прекомерни, начислените обикновени такси
в размер на общо 144 лв. надхвърляли допустимите такива по Тарифата към
ЗЧСИ, адв. хонорар на процесуалния представител на взискателя бил
прекомерен, тъй като минимума по Наредбата за адвокатските
възнаграждения бил 200 лв., а в случая били начислени 500 лв., наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи били явно
несъразмерни за задължението с оглед чл. 442а от ГПК, насрочения на
13.04.21г. опис на движимото имущество на длъжника А.Т. на постоянния му
адрес в *** бил неоправдан и несъразмерен, тъй като на този адрес било
семейното жилище на родителите му, където той не разполага с негови
движими вещи, върху които би могло да се насочи изпълнение, била объркана
1
Призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/, която била недействителна и не
пораждала правни последици, понеже той бил по съответното дело не по
описа на РС- Ст.Загора, а по такова на РС- София. Моли също така настоящия
съд и да спре изпълнението по това изп.дело на осн. чл.438 от ГПК до
произнасянето си с окончателен съдебен акт.
Взискателят Р. В. Г. от *** в законния 3- дневен срок на осн. чл.436,
ал.З, изр.1 от ГПК е подал писмено Възражение вх.№ 28124/31.05.2021г.
срещу в.жалба на длъжника, която счита за неоснователна и недоказана, като
излага подробно своите фактически и правни доводи в подкрепа на това.
Сочи, че жалбата е частично недопустима, тъй като с нея се обжалвали
действия по изпълнението, които не подлежали на обжалване съгласно
чл.435, ал.2 от ГПК, останалите били неоснователни и недоказани. Моли
настоящия въззивен съд да остави без уважение в.жалба, със законните
последици от това.
В писмените си обяснения/Мотиви/ изх.№ 36263/15.06.2021г. на
основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ Г.И. с район на действие района на
ОС- Ст.Загора, рег.№ 765 на КЧСИ- София сочи подробно своите фактически
и правни аргументи против всяко едно от процесните оплаквания на
жалбоподателя- длъжник, като счита в.жалба за процесуално недопустима,
както и за изцяло неоснователни и недоказани, и моли тя да бъде отхвърлена
изцяло, като се потвърдят атакуваните нейни изпълнителни действия.
По нашето новообразувано в.гр.д.№ 1421/2021г. по описа на ОС-
Ст.Загора е приложен цялостен заверен препис от изп.д.№ 20217650400844 по
описа на ЧСИ Г.И. с район на действие района на ОС- Ст.Загора, рег.№ 765 на
КЧСИ- София с общ обем от 78 листа.
Окръжният съд- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
направените във в.жалба оплаквания, като взе предвид Становището на
взискателя, Мотивите на ЧСИ, като провери законосъобразността на
обжалваните действия и актове и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми по казуса, намери за установено, че
видно от материалите по представеното в цялост заверено копие от висящото
изп.д.№ 20217650400844 по описа на ЧСИ Г.И.- *** с общ обем от 78 листа,
процесната в.жалба от длъжника е подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.436, ал.1 от ГПК, от заинтересована страна/длъжник/, против
изпълнителни действия, които пряко и непосредствено биха го засегнали.
Поради което тя се явява процесуално допустима и по нея настоящия
2
въззивен съд следва да се произнесе с настоящото своя необжалаваемо
Решение по съществото на оплакването.
Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2
ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и
постановлението за възлагане. На основание чл.462, ал.2 от ГПК длъжникът
по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и
предявено разпределение. В конкретния случай практически се правят
оплаквания, че изпълнението се насочва върху чуждо имущество/на
родителите му/, което не е негово, но то не съдържа оплаквания за насочване
изпълнението върху някакво негово несеквестируемо имущество по смисъла
на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Наред с това се прави оплакване относно
разноските по изпълнението по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, като се
твърди, че начислените от ЧСИ по това ИД били прекомерни и начислените
обикновени такси в размер на общо 144 лв. надхвърляли допустимите такива
по Тарифата към ЗЧСИ. При извършената от съда въззивна проверка се
установи, че по т.1 дължимата от него сума е 24 лв., по т.3 дължимата сума е 6
лева, т.4 дължимата сума е 36 лв., по т.5 дължимата сума е 48 лв., по т.9
дължимата сума е 18 лв. и по т.31 дължимата сума е 12 лв. от ТТР към 3ЧСИ,
като сборът от тях е точно сочената сума от общо 144 лв. Поради което това
оплакване на длъжника се явява неоснователно и недоказано, и следва да се
остави без уважение, със законните последици от това. По останалите
оплаквания- по отношение на насрочен опис за 13.04.2021г. на движими
вещи- същият не е извършен, поради което жалбата в тази й част се явява
неоснователна и недоказана. А относно оплакването относно допуснатата
грешка в ПДИ- изпращането на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ е
процесуално задължение на ЧСИ, което не представлява действие по
принудително изпълнение съгласно задължителното за страните и за съда
т.10 от ТР № 2/2013г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, още
повече, че към ПДИ е бил приложен изпълнителния лист и длъжникът-
жалбоподател е имал пълната правна и фактическа възможност да се запознае
с претенцията на взискателя и по кое приключено гр.дело е издаден той.
Всички тези други оплаквания са извън точно и ограничено изброените
норми на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК, поради което относно тях длъжникът-
жалбоподател няма процесуална възможност да атакува сочените от него
актове и действия на ЧСИ. ЧСИ е разгледал оплакванията на длъжника по
повод приетия за събиране адв.хонорар на пълномощника на взискателя и
приетите авансови такси и се е произнесъл по тях с Постановление изх.№
22021/02.04.2021г., с което е намалила възнаграждението на пълномощника
на взискателя от първоначално приетия размер от 500 лв. до значително по-
ниската сума от 385 лв., като се съобразила същия изцяло с Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ЧСИ е
3
установила, че не са налице законови основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималната сума от 200 лв., както и не са
налице основания за намаляване на авансовите такси, тъй като всички те са
начислени за действително извършени справки, действия и уведомявания по
повод администриране на изпълнителното дело. Което Постановление изх.№
22021/02.04.2021г на ЧСИ не е атакувано с процесната жалба на длъжника,
която е доста по- ранна с вх.№ 17331/23.03.2021г. Не е основателно
твърдението на жалбоподателя- длъжник, че предприетите изпълнителни
способи са явно несъразмерни на задължението съгл. разпоредбата на чл.442а
от ГПК и това се потвърждава категорично от приложените по делото книжа
и най- вече от обстоятелството, че пет месеца след образуване на
изпълнителното дело длъжникът не е изплатил изцяло или частично дълга по
делото, а от предприетите изпълнителни способи също не са постъпили суми.
От извършените по делото справки за имущественото състояние на
длъжника, се установи, че същият няма открита банкова сметка на свое име,
не притежава недвижимо имущество. По повод наложения запор върху
трудовото му възнаграждение, работодателят на длъжника ПП „Герб“ е
уведомила съдебния изпълнител с писмо с вх. № 29116/02.06.2021 г., че
нетното трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 513,47 лева,
поради което удръжки от същото няма да бъдат извършвани.По молба на
взискателя вх.№ 20596/12.04.2021г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на
длъжника А.Д.Т. по Договор за аренда, сключен между длъжника и ЕТ "Г.Б.-
Б.", вписан в СВ- ***, с вх.№ 345/24.02.2017г., № от дв. вх. peг.№
343/24.02.2017г., книга Вписвания, акт том 1, акт номер 113 и срок 10
стопански години до 2026г. включително. Запорното съобщение е било
получено от третото задължено лице на 27.05.2021г., но към днешна дата
няма данни са постъпили суми в изпълнение на наложения запор. Още
повече, че към момента друго имущество на длъжника не е било установено и
други изпълнителни действия не са били предприемани, поради което
твърдението на длъжника, че изпълнителните способи били явно
несъразмерни на задължението, са изцяло неоснователни и недоказани.
Поради всички гореизложени Мотиви съдът счита, че процесната
в.жалба на длъжника се явява изцяло необоснована, неоснователна и
недоказана, поради което тя следва да се остави изцяло без уважение, ведно
със законните последици от това, като се потвърдят атакуваните актове и
действия на ЧСИ, със законните последици от това.
Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК
настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо пред гореизложените мотиви и на осн. чл.435, ал.2, т.2 и 7 във
вр. с чл.436- 438 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 17331/23.03.2021г. от
А.Д.Т.- ЕГН ********** от ***, ***, Централен офис на ПП“ГЕРБ“- длъжник
по висящото изп.дело № 20217650400844 по описа на ЧСИ Г.И. с район на
действие района на ОС- Ст.Загора, рег.№ 765 на КЧСИ- ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5