№ 188
гр. Плевен, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200249 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от ***, в качеството му на
управител и едноличен собственик на фирма „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление – *** против Наказателно постановление №
35-0000057 от 20.01.2021, издадено от *** РД „Автомобилна администрация“
– гр. Плевен, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.Г. от САК, който
поддържа жалбата.
1
По делото са депозирани писмени бележки от адв. Г., в които излага
доводи за отмяна на така издаденото наказателно постановление.
Административно-наказващият орган РД „Автомобилна администрация“
– гр. Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „***“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е
наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 26.01.2022 г., , а жалбата е подадена на 31.01.2022 г. чрез
административно-наказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия A № 310844 от
07.01.2022 г., съставен от актосъставителя Д. Н. К..
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че
жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:
На 30.11.2021 г. около 10:00 в *** превозвача „***“ ЕООД притежаваща
лиценз на Общността с №*** е допуснал осъществяване на превоз на товари с
водач ***, с ЕГН********** - управлявал товарен автомобил „***“, с рег.
№*** и полуремарке, с рег.№***, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП /видно от справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите-срока на валидност на у-ето с №418584 е до 17.03.2020г./ -
нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.
При така установените факти, свидетелят Д.К. е съставил срещу
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, въз основа
на който е издадено обжалваното НП.
АУАН-а е бил предявен и връчен на жалбоподателя.
2
В графа възражения в АУАН-а е посочено собственоръчно от
представителя на „***” ЕООД - Илия Поплювков – „Пътувам само в
чужбина, поради което не съм имал възможност да си подновя
удостоверението“.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
като преценил събраните в хода на проверката доказателства, АНО е издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него
фактически констатации и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр наложил
на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира
показанията на свидетеля Д. Н. К. – актосъставител и на свидетеля Д. П. ЦВ. –
свидетел на нарушението, които пресъздават възприятията си за случая с
необходимата конкретика.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
3
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма.
Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо
обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и
процесуалният му представител изложени в жалбата и в писмените
бележки депозирани по делото.
Вино от показанията на актосъставителя, както и от съдържането на
АУАН останалите писмени доказателства по делото става ясно, че именно, че
водачът Илия Стоянов Паплювков е управлявал въпросното МПС.
Съдът намира, че предявеното срещу дружество обвинение в НП е
доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия
орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на
материалите по АНП.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.
7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, съгласно която, лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
На основание последния член е издадена Наредба № 36/2006 г., която
урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с
нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът
за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили
за обществен превоз на пътници или товари.
В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за
психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на
психологическото изследване дадените заключения се регистрират
посредством специализирания програмен продукт.
На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните
данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително
4
заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на
психологическото изследване, наименованието на психологическата
лаборатория, датите на издаване и на валидност.
В конкретния случай, видно от представената справка от регистър на
психологическите изследвания на водачите, лицето *** не е притежавало
валидно удостоверение за психологическа годност на дата 30.11.2021 , т.к
издаденото му удостоверение № 418584 е със срок на валидност до
17.03.2020 г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
описаното в НП-то нарушение, а именно, че юридическото лице „***“ ЕООД,
на посочената дата извършва превоз с водач ***, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2,
предл.3 от Закона за автомобилните превози.
Отговорността на жалбоподателя е обективна и безвиновна, като няма
никакво значение, кое конкретно лице е допуснало водача да осъществи
превозите. Касае се за едно обективно задължение на лицензирания превозвач
- да извършват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, което задължение видно от
доказателствата по делото, е било нарушено. Законосъобразно от
жалбоподателя е било потърсена административно-наказателна отговорност
за нарушение по цитирания текст, като на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвПр за горното нарушение му е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв., която е в предвидения в закона като абсолютен размер.
За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание
имуществена санкция под предвидения от законодателя размер, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от
ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които
отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата
на такава.
5
Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 7а, ал.2 от ЗАвПр e призвана да гарантира, а именно -
безопасното осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая
се касае за установени няколко превоза извършени от водача без валидно
удостоверение за психологическа годност.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление - законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000057 от
20.01.2021, издадено от *** РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с
което на жалбоподателя „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от *** на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от ЗАвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6