№ 79
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503266 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 71 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 80/2019 г. по описа
на Врачански окръжен съд, е отхвърлен предявеният от “Алианц банк България” АД срещу
М. А. С. иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на основание чл.430 от ЗЗД на
сумата 61619,14 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит № 28250 от
31.07.2013 г., сумата 2203,35 лева – просрочена лихва за периода 06.10.2018 -10.01.2019 г. и
сумата 5770,39 лева - наказателна лихва за периода 09.10.2018 -10.01.2019 г. Ищецът е
осъден да заплати на ответника 3200 лева –направени разноски по делото, и 2617,76 лева
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в
първоинстанционното производство, който го обжалвалва с доводи за неговата
неправилност и необоснованост. Твърди необоснованост на извода, че пълномощното за
сключване на договора за кредит не е подписано от М. С.; сочи процесуално нарушение –
неправилна оценка на свидетелските показания, от които се установявало, че С. е знаел за
договора, извършвал е плащания по него. Отправя искане за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск.
1
Ответникът по жалбата я оспорва като моли да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Третите лица
помагачи изразяват становище за основателност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК,
във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал.1 и чл.432 от ТЗ, предявен от “Алианц банк
България” АД срещу М. А. С. за установяване дължимост на сумите, за които в полза на
банката е издадена заповед за незабавно изпълнение. Твърди се в исковата молба, че
ответникът е получил от “Алианц банк България” АД общо сумата 100000 лева по договор
за ипотечен кредит № 28250 от 31.07.2013 г. Кредитът бил погасяван до 10.02.2018 г., след
което обслужването му било преустановено. Поради това кредитът е обявен за предсрочно
изискуем с покана от 23.10.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва да
е подписал пълномощното, с което И. Р. е сключил договора от негово име. Заявява, че не
потвърждава действията на мнимия представител. Оспорва действителността на договора за
кредит като сключен без негово съгласие.
Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на представените по делото доказателства, се възприема от настоящата
инстанция при условията на чл.272 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че процесният договор за кредит е
сключен за кредитополучателя чрез пълномощника И. В. Р.. Според неоспореното
заключение по приетата съдебно-почеркова експертиза, подписът за упълномощител и
ръкописният текст “М. А. С.” в пълномощното с нотариална заверка на подпис и
съдържание от 29.07.2013 г. не са изпълнени от М. С..
Въз основа на тези установени обстоятелства изводът в първоинстанционното
решение, че договорът за кредит е недействителен по отношение на ответника С. е правилен
и в съответствие със задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г.
на ОСГТК на ВКС. Договорът не обвързва ответника и не създава задължения за него.
Основаният на него иск подлежи на отхвърляне.
На този извод не противоречи обстоятелството, че съществува вероятност
ответникът да е подписал част от вносните бележки (първа група), с които кредитът е
погасяван. Това е така, защото е необходима писмена форма за действителността на договор
за банков кредит – чл.430, ал.3 от ТЗ, следователно конклудентни действия като
извършването на плащане на отделни вноски не са достатъчни да се приеме договорът за
2
сключен. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
С оглед пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, съответно подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
Няма основание за заплащане на въззиваемия на разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като същият не е направил такива, видно
от договор за правна защита от 11.09.2020 г.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 80/2019 г. по
описа на Врачански окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3