О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №144
гр. Габрово, 26.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина ЧКАД № 18 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1,
изр. 3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по
частна жалба на ГД „******“ – гр. София срещу Определение № 837 от 16.12.2019
година по адм. дело № 226/2018 по описа на Административен съд – Габрово, с
което ГД“**“е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата
/НБПП/ от 30 /тридесет/ лева, съставляваща, според описаното в диспозитива на
обжалваното определение, определено за изплащане адвокатско възнаграждение на
адв. Р. Б.от АК – Габрово за предоставена от нея правна помощ на ищеца Н.П.А.,
съразмерно уважената част от иска.
В
частната жалба са изложени оплаквания, че производството по делото е
квалифицирано като такова по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК,
поради което заплащането на разноски се урежда от ЗОДОВ, който се явява
специален закон и дерогира приложението на общия закон – ГПК и в частност
нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК. Частният касационен жалбоподател се позовава
на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, която норма предвижда изплащане на
разноски, вкл. и такива за адвокатско възнаграждение, единствено на ищеца, но
не и на трето лице, каквото се явява НБПП. Твърди се, че обжалваното
определение е постановено в нарушение на материалния закон и се прави искане за
отмяната му.
Частната жалба е подадена от
активнолегитимирана страна, в законния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по
искане на Председателя на НБПП за присъждане на разноските за възнаграждението
на адвоката, предоставил правна помощ по делото. Към искането са били
представени документи, удостоверяващи отчета на адвоката, определянето на
размера на възнаграждението и изплащането му на адвоката, осъществил безплатна
правна помощ на ищеца по адм. дело № 226/2018 по описа на Административен съд –
Габрово.
С обжалваното определение съдът е приел, че предвид изхода
на делото /заведеният иск за обезщетение в размер на 10000 лева е уважен за
сумата от 1000 лева, искането на НБПП се явява основателно предвид чл. 78, ал.
7 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което е осъдил ГД“***“ да заплати
на НПББ сумата от 30 /тридесет/ лева, съразмерно на уважената част от иска.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, намираща приложение
по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предвижда две възможности за възстановяване на
направените от НБПП разноски: ако претенцията на лицето, което е получило
правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска;
в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая исковата молба на Н.А. е частично уважена от
първоинстанционния съд, чието решение е оставено в сила от касационната
инстанция.
Ето защо Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София
основателно и в съответствие с материалния закон е била осъдена да заплати в
полза на НБПП съразмерна на уважената част от иска част от изплатеното на адв. Балтова
възнаграждение, а именно 30 /тридесет/ лева.
Предвид изхода на спора, по който е осъществена правната
помощ, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК
отговорността за разноските се носи от ответника съразмерно на уважената част.
В този смисъл са Определение № 17707 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6697/2018 г., III отд.; Определение № 6399 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. №
4755/2017 г., III отд.; Определение № 3172 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
3495/2011 г., IV отд.; Определение № 2806 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
8389/2013 г., VI отд.; Определение № 3147 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
5416/2012 г., VI отд.; Определение № 8358 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
7234/2015 г., VI отд. и др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че липсват основания за отмяна на обжалваното определение и последното следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо във връзка с чл. 236 от АПК, вр. 285, ал. 1, изр. 3 от ЗИНЗС, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 837 от
16.12.2019 година по адм. дело № 226/2018 по описа на Административен съд –
Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.