Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7630 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
В подадената от „Е.Е.С.“ ООД искова молба се твърди, че
на 30.09.2011 г. сключил с ДФ „Земеделие“ договор за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Според
чл. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г. отпускането на помощта се осъществявало в съответствие с изискванията
на правото на ЕС за държавните помощи.
Сключването на договора било обусловено от представяне на
бизнес-план за изграждане и експлоатиране на микропредприятие, което подлежало
на оценка и одобрение от ДФ „Земеделие“. По договора се предоставяли 64% от
допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа
централа в землището на гр. Сливо поле, бул. „********
Нормативната уредба предвиждала задължително
присъединяване на производителите на енергия от възобновяеми източници към
електрическата мрежа, изкупуване на електрическата енергия от обществения доставчик
по дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на
преференциална цена за изкупуване на енергията. Тези условия се оказали
определящи за вземане на решение за осъществяване на инвестиция в изграждане на
фотоволтаична електрическа централа.
Ищецът изградил централата и получил безвъзмездна помощ
без забележки от страна на ДФ „Земеделие“. След получаване на разрешение за
ползване съобразно сключен предварителен договор за присъединяване на
фотоволтаичната електрическа централа, на 02.12.2010 г. дружеството сключило
договор за присъединяване на електрическата централа към
електроразпределителната мрежа. На 14.12.2012 г. сключил с „Е.-П.П.“ АД договор
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник.
В периода на изпълнение на договора бил приет специален
закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), според който енергията се
изкупувала по преференциална цена, а енергията, произведена от слънчева
енергия, се изкупувала въз основа на сключени дългосрочни договори за срок от
20 години. Преференциалната цена се определяла с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), като в случая тя възлизала на 567.41 лв/MWh за произведена и отдадена
електроенергия. При условията на договора от 14.12.2012 г. „Е.Е.С.“ ООД
произвеждал и доставял на „Е.-П.П.“ АД електрическа енергия, която се отчитала
и заплащала от електроразпределителното дружество на ежемесечна база.
През 2015 г. било прието изменение в Закона за енергетиката,
което мотивирало дружеството краен снабдител да откаже да заплаща уговорената
цена, а по тази, определена съобразно § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
В периода август 2015 г. – май 2020 г. „Е.Е.С.“ ООД произвел
и доставил на „Е.-П.П.“ АД електрическа енергия за сумата от 59 785.58
лева. На ищеца се дължали допълнително 276 971.69 лева.
Изменението в ЗЕ с § 18 от ПР на ЗИД на ЗЕ било
противоправно, тъй като представлявало достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС – чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС и
нарушаване на принципите на пропорционалност, на правна сигурност и на
оправдани правни очаквания. В причинна връзка с това нарушение се намирала
нанесената на ищеца вреда в размер на 276 971.69 лева, представляваща
разликата в цената на произведената и отдадена електроенергия от възобновяеми
източници по първоначално определената от 567.41 лв/MWh и цената от 100.41
лв/MWh, съгласно § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва върху сумите
на обща стойност 69 883.49 лева, както и законната лихва върху главницата
от 276 971.69 лева от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
При условията на евентуалност предявява иск срещу
Народното събрание на РБ да заплати на ищеца сумата от 171 986.39 лева,
представляваща разликата между цената за изкупуване на електроенергията по § 18
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциални цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната електрическа
централа в експлоатация, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на
44 716.61 лева.
Ответникът Народно събрание на РБ е подал отговор, в
който оспорва пасивната си легитимация с твърдения, че не е надлежна страна по
спора. Счита, че не е процесуален субституент на държавата и като публичен
орган не носи отговорност.
По същество оспорва сочените от ищеца нарушения на
правото на ЕС, причинната връзка с вредите и техния размер. Възразява за
погасителна давност както на вземанията за главница, така и на тези за лихви.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ ответникът по този иск се определя по
реда на чл. 7 от ЗОДОВ – срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ).
В определение
№ 199/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 50/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че държавата
участва в гражданското производство чрез съответния държавен орган, от чиито
актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното обезщетение. Без да
е страна по делото, държавата ще бъде обвързана от постановеното решение по иск
с участие на нейния процесуален субституент – органа, чиито актове са източник
на вреди за ищеца. В случая претенциите са насочени именно срещу Народното
събрание в качеството му на процесуален субституент и на орган по смисъла на
чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, от чийто акт (§ 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56/2015 г.) се твърди да са произтекли вредите.
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право
включва установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в
причинна връзка с което се намират претърпените от ищеца вреди.
В чл. 4,
§ 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички
общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
Безспорни
по делото са следните факти:
С
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия от 02.12.2010 г. „Е.Е.С.“ ООД и „Е.ОН България Мрежи“ АД са уредили
правата и задълженията си във връзка с присъединяване на обект „Малка електроцентрала
с фотоволтаични модули“, която ще се изгради в имот № УПИ VII, кв. 63 в землището на гр. Сливо
поле, община Сливо поле, обл. Русе към електроразпределителната мрежа.
На 14.12.2012
г. „Е.-П.П.“ АД и „Е.Е.С.“ ООД са сключили договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник на
произведената от „Е.Е.С.“ ООД електрическа енергия по цени и условия,
определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл.
2, ал. 1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото
съглашение – 20 години. Що се отнася до цената, по която купувачът изкупува
електрическата енергия, в чл. 16, ал. 3 от договора за изкупуване тя е
определена на 567.41 лева за МВтч без ДДС.
Безспорно
и общоизвестно е решението на ДКЕВР № Ц-18/20.06.2011 г., с което е определена,
считано от 01.07.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа
енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични
модули над 30 кВТ р до 200 кВТ р, каквато е процесната в гр. Сливо поле, цената
е 567.41 лева за МВтч.
С
решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. ДКЕВР е определила, считано от датата на
взимане на решението, цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена
от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния
обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане. За фотоелектрически централи с инсталирана мощност над 30 МВт р до
200 кВТ р цената е 100.41 лева за МВтч., когато обектът е изграден с
безвъзмездно финансиране от 70% до 80%.
На
24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР
на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8
от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015
г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са
сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие
с изискванията на ал. 1.
Според
чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за изграждането на
енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или
съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и
по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Спорният
по делото въпрос е дали тази законодателна уредба, отнасяща се до изкупуването
на електрическа енергия от възобновяеми източници по цени, различни от тези,
визирани в договора с купувача, (в случая „Е.-П.П.“ АД), представлява
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът сочи, че нормата
представлява нарушение на принципите на правна сигурност, защита на оправданите
правни очаквания, пропорционалност и равно третиране; на чл. 107 и 108 от ДФЕС;
чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО; чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/72/ЕО;
чл. 17, чл. 16 и чл. 20 от ХОПЕС.
Доводите,
с които ищецът се опитва да изведе нарушаване на принципите на правна
сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно
третиране се основават на съдържанието на тези принципи. Според постоянната
практика на Съда на ЕС, принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът
на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните
норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо
за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за
физическите лица и предприятията. По-специално, посоченият принцип изисква
дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с
точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се
запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат
съобразно с тях (т. 41 от решение от 15.04.2021 по съединени дела С-798/18 и
С-799/18).
Неоснователността
на твърденията на ищеца произтича пряко от мотивите на решение № 5/11.05.2017
г. по к.д. № 12/2016 г. на КС, където е даден отговор на въпросите, свързани
със съответствието на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с всеки
от горепосочените принципи. КС притежава изключителна компетентност да се
произнася относно противоконституционност на законите (чл. 149, ал. 1, т. 2 от
КРБ). В процеса на произнасянето с решението по к.д. № 12/2016 г. КС е обсъдил
доводи, идентични с релевираните и в исковата молба, по която е образувано
настоящото дело - нарушени принципи на правото – общи за европейското и национално
законодателства.
След
обстоен преглед на развитието на правната рамка
на национално ниво и на ниво ЕС относно сектор електроенергия от възобновяеми
източници, КС е приел, че „промените … са
предприемани от българския законодател последователно, основават се на системни
анализи от компетентните институции на национално ниво, че са в съответствие с
общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се
тенденция, в регулаторната уредба на ЕС, за свеждане до минимум на прякото
ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от възобновяеми
източници на конкурентния пазар.“
Не са
конституционно защитени и очакванията на правните субекти да не се променя
законодателството.
КС не е
констатирал нарушение на принципите на правна сигурност, законност и
оправданите правни очаквания, а целта на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ е легитимна, тъй като е насочена към предпазване на крайния
потребител от последиците на негативен за него икономически интерес, но и съответства на изискването за държавна помощ, отговаряща на
рязкото спадане на инвестиционните разходи.
В
мотивите на решение № 5/11.05.2017 г. КС се е произнесъл и по доводите за
противоречие на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от КРБ. Конституционно
гарантираните равни условия за стопанска дейност на всички правни субекти са
намерили отражение и в нормата на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС. Свободната
стопанска инициатива е възможна в рамките на реално функциониращ, конкурентен
пазар. Привидното неравенство не води до нарушаване на правото на собственост,
гарантирано от КРБ и от ХОПЕС (чл. 17). Напротив, неравенство между субектите
би било налице, ако производителите на електроенергия от възобновяеми източници,
изградили обектите, за които са получили безвъзмездна финансова помощ по мярка
312 „ Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ получават същата
преференциална цена като тази, получавана от производителите на такава
електроенергия от обекти, изградени със собствени средства. В този смисъл без
значение е дали е допустима държавната помощ за подпомагане на производството
на енергия от възобновяеми източници под формата на преференциални цени за
изкупуване на произведената електрическа енергия. Основният въпрос е, че за
производителите, ползвали европейски средства по програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. получават конкурентно предимство,
произтичаща от двойното финансиране. То е отчетено при извършен одит от ГД
„Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК: „българските власти позволяват
на собствениците на слънчеви панели да се ползват от два вида помощи: 1)
финансово подпомагане под формата на капитал (в българската Програма за
развитие на селските райони максималният размер на субсидията за проект се
определя на 200 000 евро) за изграждане на обект за производство на
електрическа енергия от слънчева енергия и 2) финансово подпомагане чрез
задължително изкупуване от страна на доставчиците на електрическа енергия на
произведената електрическа енергия по преференциална цена, определена от
регулаторния орган“. Отчетено е, че едновременното ползване на тези помощи
представлява двойно финансиране.
Установява
се от договор № 18/312/01200 от 30.09.2011 г., че ДФ „Земеделие“ предоставя на „Е.Е.С.“
ООД безвъзмездна финансова помощ, представляваща 64% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързано с осъществяването на проект № 18/312/01200
от 15.06.2010 г.
Съгласно
приложена към исковата молба декларация от 31.07.2015 г., „Е.Е.С.“ ООД
процентът на размера на отпусната инвестиция е 69.86%.
Заявлението
е подадено до влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. и следователно ищецът
попада в онази група производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници, изградили обекти, за които е отпусната финансова помощ по
Европейския план за икономическо възстановяване.
Решенията
на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани,
съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Не може да се очаква от настоящия съдебен състав
да извърши анализ, различен от този в решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016
г. и да достигне до различни правни изводи, които да обосноват основателност на
предявения от „Е.Е.С.“ ООД иск. Нещо повече, Съдът на ЕС се е произнасял по
преюдициални запитвания на национални съдилища относно тълкуването на чл. 3 от
Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници. Редакцията на чл. 3, пар. 3, б. „а“ от
Директива 2009/28 не задължава, но позволява на държавите членки да прилагат
схеми за подпомагане. Следователно, след като държавите членки разполагат със
свобода на преценка дали да приложат такива схеми, то в изключителен техен
прерогатив е и да изменят схемата за помощ, да променят методите за плащане на
стимули за производство на електроенергия от
фотоволтаични инсталации и дори да ги отменят. Единственото условие е тези
промени да са в синхрон с принципите на правна сигурност и защита на
оправданите правни очаквания. Както стана ясно, КС е установил в свое решение №
5/11.05.2017 г., че оспорената като противоконституционна законова разпоредба
на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не нарушава тези принципи.
В хипотеза, сходна с настоящата, в решение от 15 април 2021 година по
съединени дела С-798/18 и С-799/18 Съдът на ЕС е обърнал внимание, че правото
на операторите на
фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърченията за целия
срок на действие на сключените споразумения, не е придобито правно положение и
не е обхванато от защитата, предвидена в чл. 17 от ХОПЕС, и следователно
промяната на размера на тези насърчения или на реда и условията за тяхното
плащане, извършена с национална правна уредба не може да бъде приравнена на
нарушаване на правото на собственост, признато в чл. 17 от ХОПЕС (т. 54 от
решението). В това решение Съдът на ЕС е постановил, че чл. 3, пар. 3, б. „а“
от Директива 2009/28 и чл. 16 и 17 от ХОПЕС допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или
отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано.
Идентично е и даденото от Съда на ЕС тълкуване на
чл. 3, пар. 3, б. „а“ от Директива 2009/28 и в решение от 11 юли 2019 година по
съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18. Намаляване или премахване на
тарифи за стимулиране на електроенергията от фотоволтаични инсталации, въведени
от националния законодател, не нарушават принципите на правна сигурност и на защита на оправданите
правни очаквания, нито са несъвместими с Директива 2009/28 (т. 46 от
решението).
Отнемането
на възможността произведената слънчева енергия от фотоволтаични инсталации,
изградени със средства от европейска схема за подпомагане (каквато е Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.), да се изкупува по
преференциални цени, утвърдени от ДКЕВР към 20.06.2011 г. представлява
законодателно решение, сходно по своя ефект с премахване на тарифите за
стимулиране, дало повод на Държавния съвет на Италия да сезира Съда на ЕС с
преюдициално запитване, по което са образувани съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18.
Не на последно място, дадените от Съда на ЕС
тълкувания по горепосочените дела са го мотивирали по съединени дела C‑306/19,
C‑512/19, C‑595/19 и C‑608/20 до C‑611/20 да се
произнесе с определение. Поставеният преюдициален въпрос е идентичен с въпрос,
по който Съдът вече се е произнесъл, поради което с
определение от 1 март 2022 г. Съдът на ЕС е препотвърдил тълкуването за
свободно прилагане от държавите членки на схеми за подпомагане, както и за
намаляване или премахване на стимулите за производство на електроенергия от
фотоволтаични слънчеви инсталации.
По така изложените съображения, нормата на § 18 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ не представлява нарушение на правото на ЕС – нито
несъществено, нито „достатъчно съществено“ по смисъла на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. Пропусната полза за „Е.Е.С.“ ООД, изразяваща се в гарантирани приходи от
изкупуване на произведената електрическа енергия от фотоволтаични инсталации
при цена 567.41 лева/МВтч, не съществува.
Настоящият съдебен състав не
установи държавата, чрез процесуалния й субституент НС на РБ, да е нарушила
задълженията си, приемайки законодателно изменение в §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ,
противоречащо на правото на ЕС.
Липсва достатъчно съществено
нарушение на правото на Съюза, което обезсмисля обсъждане и установяване на
останалите предпоставки за уважаване на исковете – произтеклата за ищеца вреда и причинната й връзка с
нарушението.
Предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски има
ответникът. В производството държавата, чрез министъра на финансите, е
представлявана от юрисконсулт. На основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждението на 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Е.С.“ ООД, ЕИК ********срещу Народното
събрание на Република България искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за пряка вреда за периода август 2015 г. – юни 2020 г. в общ размер от 276 971.69
лева, представляваща сбора от възникналата във всяка месечна фактура, издавана
от ищеца към „Е.-П.П.“ АД, разлика в цената на произведена и отдадена
електроенергия от възобновяем източник, между първоначално определената цена от
567.41 лева/МВтч и 100.41 лева/МВтч, определена от НС на РБ с приемане на § 18
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), поради
наличие на достатъчно съществено нарушение на норми на ЕС, които предоставят
права на частноправни субекти и на сумата от 69 883.49 лева, представляваща
сбора на изтекла мораторна лихва върху главницата по всяка от издаваните
фактури към „Е.-П.П.“ АД до 23.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Е.С.“ ООД, ЕИК ********срещу Народното събрание
на Република България искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
пряка вреда за периода август 2015 г. – юни 2020 г. в общ размер от 171 986.39
лева, равняваща се на разликата между цената за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяеми източници по § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г.)
и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени
към момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на фотоволтаична
централа публично подпомагане по договора с Държавен фонд „Земеделие“ и на сумата
от 44 716.61 лева, представляваща сбора на изтекла мораторна лихва върху
разликата, възникваща всеки месец, между цената за изкупуване на електрическа енергия
от възобновяеми източници по § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г.) и
цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към
момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане
на съотносимата част предоставено за изграждане на фотоволтаичната централа
публично подпомагане по договора с Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, „Е.Е.С.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Народното
събрание на Република България, с адрес гр. София, пл. „Народно събрание“ № 1
сумата от 500 лева разноски за производството.
Решението
е постановено при участие на Прокуратурата на Република България.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: