Р Е Ш Е Н И Е
№ 260048 / 2.9.2020г.
гр. Перник, 02.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04213 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова,
срещу М.В.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 464,11 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. П., ул. „.“ № , вх. , ет. , ап., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 80,92 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.07.2016 г.
до 20.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5012/09.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06831 по описа за
2018 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че за процесния период е доставил топлинна
енергия за жилище на посочения адрес при действието на общи условия, одобрени
от КЕВР и публикувани по реда на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Счита, че отвтеникът в
качеството на собственик на имота има качеството на потребител и дължи стойността
на доставената топлинна енергия. Тъй като последният не заплатил дължимата
цена, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура от падежа й.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 6831 по описа за 2018 г. на РС –
Перник е видно, че по заявление на
„Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 5012/09.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.В.Б., ЕГН **********,
за сумата 464,11 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. П., ул. „.“ № , вх. , ет. , ап. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 80,92 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.07.2016 г.
до 20.09.2018 г., както и за сторените разноски за производството.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК.
По делото са представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
Представено е приложение
№ 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ, видно от което ответникът е декларирал,
че с Т. И. Б. са собственици при равни квоти на жилище, находящо се на адрес:
гр. П., ул. „.“ № , вх. , ет. , ап. , придобито с договор от 20.08.1990 г.
От Удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца с изх. № 20/ГРС-3772 от
14.07.2020 г., издадено от Община Перник, се установява, че М.В.Б. се намира в граждански брак с Таня
Иванова Будинова, сключен с акт № 458 на 26.08.1973 г.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П.,
ул. „“ № , вх. , ет. , ап. , е в размер на сумата 464,11 лв., а обезщетението
за забава в размер на законната лихва за периода от 10.07.2016 г. до 20.09.2018
г. е в размер на сумата 80,92 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите условия на ищцовото
дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът е съсобственик с Т.Н.Б.на
недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „“ № , вх. , ет. ап. ,
като се е намирал в граждански брак със същата към момента на придобиване на собствеността върху имота.
Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действащ към процесния
период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и педвид обстоятелството, че
съпружеската имуществена общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят
солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто
е и разходът за доставяна топлинна енергия. Кредиторът по вземания, дължими
солидарно от няколко лица, сам определя към кого да насочи претенциите си, като
всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането.
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба.
По делото е безспорно, че доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е на стойност 464,11 лв.
Следователно, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане
оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
По делото е безспорно, че
обезщетението на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.09.2018 г. е в размер на сумата 80,92 лв.
Следователно, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. Тъй като и в заповдното, и в исковото производство ищецът е
представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото
производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 20,00 лв. – държавна такса за четири броя
съдебни удостоверения, 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. в общ
размер на 295,00 лв., а в заповедното производство, както следва: 25,00 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00
лв. Предвид уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 464,11 лв.
/четиристотин шестдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „“ № , вх. , ет. , ап.
, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 80,92 лв. /осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
10.07.2016 г. до 20.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед №
5012/09.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 06831 по описа за 2018 г. на РС – Перник, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
295,00 лв. /двеста
деветдесет и пет лева/ - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. №
6831 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: