П Р
О Т О
К О Л
Град София, 27.01.2022 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри въззивен,
брачен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЯ
МИТОВА ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА |
|
|
|
МИЛЕН
ЕВТИМОВ |
|
|
Секретар: |
МАРИАНА РУЖИНА |
|
|
|
|
|
Сложи за разглеждане, докладваното от съдията Митова дело № 85 по описа за 2021 година.
На именното
повикване в 18.35 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА Г.И.Т., редовно уведомена по телефона, не
се явява и не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Н.С.П., редовно уведомен по
телефона, не се явява и не изпраща представител.
С оглед редовното уведомяване на страните за днешното
съдебно заседание СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото и разглеждането му в днешно съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА въззивна жалба на молителката Г.И.Т.
срещу първоинстанционното Решение, с което е отказано
да се издаде заповед за защита срещу Н.С.П., по молбата на Г.И.Т..
СЪДЪТ констатира, че не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника.
ДОКЛАДВА Разпореждане на съда от 12.01.2021 г., с което въззивният
съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, както и последващото Разпореждане от 26.10.2021 г., с което делото
е пренасрочено за разглеждане в днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ констатира, че страните са получили преписи от
тези разпореждания.
СЪДЪТ, с оглед процесуалното поведение на страните и с
оглед липсата на доказателствени искания, счете
делото за изяснено и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗА ДА ПОСТАНОВИ
РЕШЕНИЕТО СИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение е правилно. Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 ГПК).
Районният съд
правилно е отказал да издаде заповед за защита по ЗЗДН. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Правилно
съдът е приел и обсъждал в решението си твърдяните в
молбата два акта на домашно насилие, а именно този на дата 11.02.2020 г. и на
датата 20.02.2020 г., а не както неоснователно се сочат в жалбата извършени от въззиваемия четири акта на домашно насилие. В този смисъл
описаните действия на сочените в молбата две дати – 24.02.2020 г. и 25.02.2020
г. не могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие, защото не са в обхвата
на разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН. Другите два твърдяни
акта на домашно насилие – на 11.02.2020 г. и на 20.02.2020 г. не са доказани по
надлежен начин от доказателствената съвкупност по
делото. В тази връзка в молбата, респ. в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
актът на 11.02.2020 г. не е достатъчно индивидуализиран (не се сочи мястото на извършване), а относно акта на
20.02.2020 г. не става ясно в какво се състоят заплахите и обидите към
молителката, поради което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е годно доказателствено средство. Събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на разпитания в
първата инстанция свидетел А.Д., също не са годни да обосноват извод, че въззиваемият – ответник е извършил твърдяните
актове на домашно насилие спрямо молителката на въпросните две дати. Относно
датата 11.02.2020 г. свидетелят изцяло преразказва споделеното му от ищцата,
поради което показанията му нямат изобщо характера на доказателство, а относно
датата 20.02.2020 г. от свидетелските показания също не става ясно дали той
непосредствено е възприел съдържанието на изпращани към молителката смс-и и кой ги е изпращал, а и самата молителка не сочи в
молбата си в какво се състоят и съответно конкретното съдържание на заплахи и
обиди към нея от ответника, нито пък е твърдяла, че свидетелят Д.е присъствал
лично на такива. От своя страна, неоснователно е позоваването в жалбата и на
представено в първата инстанция удостоверение, от 03 РУ – СДВР, което е неотносимо към предмета на настоящото дело.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че първоинстанционното Решение е обосновано и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид което, като
правилен, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата Г.И.Т.
да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева.
С оглед изхода
на делото, въззивницата няма право на разноски.
Искане за
разноски не е направено от въззиваемия, поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран и
в името на народа, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 20240594 от 30.10.2020 г. по гр. дело №
10945 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение,
86-ти състав.
ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски съд,
държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет
стотинки).
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Г.И.Т. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...
ЧЛЕНОВЕ:1……………………………..
2……………………………..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: