№ 127
гр. Пловдив, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №2656/17.03.2023 г. от Община Л.,
представлявана от С.Л. - кмет, със седалище и адрес на управление с. Л., ул.
„Н.Ч." № 11-13, чрез адв.К. против Решение № 79 от 28.02.2023 г. по гр.д.
496/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което се отхвърля
предявеният от Община Л. срещу „Н.ч. П.“ с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление село Д., община Л. ул.“П.“№42, представлявано от председателя
С. Ст.Г., иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД, за приемане за установено ,че изповяданата с договор за дарение от
05.07.2013г. акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970, по описа на Службата по вписванията
- ИР Пазарджик е привидна, поради което е нищожна.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е решението
е незаконосъобразно и необосновано, като излага конкретни съображения в
тази насока.
Твърди се, че съдът не е възпроизвел фактическата обстановка в
настоящия казус и е обективирал правни изводи, които са в пълно
1
противоречие на събрания доказателствен материал. Също, че съдът се е
занимал с въпрос, който изобщо не е бил включен в предмета на делото и не
обуславя твърдяната нищожност на процесната сделка.
Поддържа се, че нито в исковата молба, нито в допълнително
подаваните такива, ищцовата страна е заявявала, че процесната сделка е
сключена при условията на относителна симулация. Изрично било уточнено,
че тя е сключена при условията на абсолютна симулация. В този смисъл, не е
налице прикрито съглашение между страните, за да се занимава съда с
абсолютно неотносими и излишни съждения относно каква била
действителната воля между страните.
Посочва се, че първоинстанционният съд е дал тълкувания на
представеното по делото писмо - contra letter, каквото същото не притежава.
Първоинстанционният съд се е занимал с въпрос плюс петитум, което е извън
неговата процесуална възможност. Нито ответното читалище, нищо ищецът е
навел факти за прикрита сделка. Обстоятелството, че страните са постигнали
формалното съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху
общински сграден комплекс с цел реализиране на проект по оперативна
програма на ЕС, не означава, че те са прикрили някакво допълнително
съглашение помежду си. Тези обстоятелства касаят отношенията с
финансиращия орган, което е извън предмета на делото. Позовавайки се обаче
на тях, окръжният съд е постановил един неправилен съдебен акт.
Поддържа се, че процесната сделка е привидна, поради което нищожна,
което повелява разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД. При тази хипотеза
на нищожност, страните по сделката не са обвързани с нейните правни
последици.
Въз основа на изложеното, се иска да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласен
договорът за дарение от 05.07.2013 г. , вписан в имотния регистър с вх. №
5970, акт. 22, т. 9 дв.вх. per. № 5970, по силата на който ищцовата община е
дарила на ответното Читалище УПИ ..., в кв. 14 по ПУП на с. Д., с площ от 2
574 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда със ЗП 646
кв.м. и РЗП1292 кв.м., за нищожен, поради неговата привидност.
2
В законния срок, от въззиваемата страна „Н.ч. П.“ не е подаден отговор
по жалбата.
След преценка на материалите по делото, направените от страните
твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на
чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е предявен от ищеца иск с правна квалификация по
чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване за нищожна поради привидност на
сделката, сключена между Община Л. и „Н.ч. П.“ с ЕИК .... с договор за
дарение от 05.07.2013г., акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970 по описа на Службата по
вписванията – Пазарджик, с който Община Л. дарява собствеността върху
върху следния недвижим имот, актуван с Акт за частна общинска собственост
№.... г., вписан в Службата по вписванията, вх, № 4775, том 17, № 190, ДВ,
Вх. Per. № 4776, а именно: урегулиран поземлен имот .... в кв.14 по ПУП на с.
Д., община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен със Заповед №
102/06.10.2010 г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и седемдесет и
четири квадратни метра), ведно с построената двуетажна масивна сграда със
ЗП 646 кв.м. (шестстотин и четиридесет и шест квадратни метра), РЗП - 1292
кв.м. (хиляда двеста и деветдесет и два квадратни метра), състояща се от три
избени помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1 етаж - фоайе,
киносалон, кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на II етаж -
фоайе, балкон към киносалон, библиотека, читалня, книгохранилище,
ритуална зала, склад три помещения, поради привидност.
Конкретните твърдения на ищеца в ИМ относно твърдяната привидност
са, че се касае за пълна (абсолютна) симулативност на сделката, тъй като
страните изобщо не са целяли настъпване на последиците по същата –
прехвърляне на собствеността върху имота от Общината на посоченото
читалище чрез дарение, както и че формално била сключена в изискуемата
законова форма единствено с цел реализиране на проект по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. за саниране на читалищната сграда.
В ИМ е посочено, че Община Л. не имала изобщо намерение да надари
ответника със собствеността върху процесния имот, което е било известно и
на ответника, чието съгласие за това било изразено в нарочно издадения
3
обратен документ (contra lettre). Ответникът също така се задължил, след
реализиране на проекта, да върне собствеността, но това не било сторено и до
настоящия момент, което обусловило и правния интерес на ищеца, явяващ се
действителен собственик на имота, от завеждане на настоящия иск за
нищожност на сделката по прехвърляне собствеността върху имота с договор
за дарение от 05.07.2013г. поради привидност, в хипотезата на абсолютна
симулация.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
05.07.2013г., между Община Л., като дарител и Н.ч. П.“ с ЕИК ...., като
надарен, е сключен в писмена форма съгласно чл.18 от ЗС, договор за
дарение, вписан като акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970 по описа на Службата по
вписванията – гр. Пазарджик, с който ищецът, представляван от кмета и
гл.счетоводител на общината, е изразил воля, че дарява на ответника правото
на собственост върху следния недвижим имот, актуван с Акт за частна
общинска собственост №.... г., вписан в Службата по вписванията, вх, №
4775, том 17, № 190, ДВ, Вх. Per. № 4776, а именно: урегулиран поземлен
имот .... в кв.14 по ПУП на с. Д., община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен
със Заповед № 102/06.10.2010 г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и
седемдесет и четири квадратни метра), ведно с построената двуетажна
масивна сграда със ЗП 646 кв.м. (шестстотин и четиридесет и шест квадратни
метра), РЗП - 1292 кв.м. (хиляда двеста и деветдесет и два квадратни метра),
състояща се от три избени помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1
етаж - фоайе, киносалон, кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на
II етаж - фоайе, балкон към киносалон, библиотека, читалня,
книгохранилище, ритуална зала, склад три помещения. Посочено е също, че
дарението се извършва при условие надареният да кандидатства и реализира
проект по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. В договора
е налице и изявление надарения, който заявява, че е съгласен и приема с
признателност и с поставеното условие правото на собственост върху имота,
описан в т.1 от договора.
С Им е представено споразумение от 04.07.2013г., с нотариална заверка
на подписите на двете страни рег. №5087/04.07.2013г по описа на нотариус
Н.Х. с рег.№... на НК, сключено между Община Л., представлявана от С.Н.Л.,
от една страна и Н.ч.П.“ ...-...“ със седалище и адрес на управление село Д.,
4
община Л., представлявано от председателя С.Г.В., от друга.
Според т.1 от същото, страните се споразумяват да сключат привиден
договор за дарение, посредством който Община Л., представлявана от кмета
на общината да дари на “Н.ч.П. ... ...“ с.Д. общ.Л. следния недвижим имот:
следния недвижим имот, актуван с Акт за частна общинска собственост №....
г., вписан в Службата по вписванията, вх, № 4775, том 17, № 190, ДВ, Вх. Per.
№ 4776, а именно: урегулиран поземлен имот .... в кв.14 по ПУП на с. Д.,
община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен със Заповед № 102/06.10.2010
г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и седемдесет и четири квадратни
метра), ведно с построената двуетажна масивна сграда със ЗП 646 кв.м.
(шестстотин и четиридесет и шест квадратни метра), РЗП - 1292 кв.м. (хиляда
двеста и деветдесет и два квадратни метра), състояща се от три избени
помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1 етаж - фоайе, киносалон,
кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на II етаж - фоайе, балкон
към киносалон, библиотека, читалня, книгохранилище, ритуална зала, склад
три помещения..
Според т.2 от споразумението , Народно читалище“ ... ...“ декларира, че
е запознато, но приема привидно изразеното от „Община Л.“ съгласие за
дарение на описания в точка 1 от споразумението недвижим имот, с цел
заобикаляне на правилата за реализирането на проект по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г., като това прехвърляне няма
валидно правно действие.
В т. 3 от споразумението е посочено, че мотивите за сключване на
привидния договор за дарение са Н.ч.П.“... ...“ да кандидатства и реализира
проект по Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г.
Според т. 4 от споразумението, Н.ч.П.“ ...-...“ се задължава, след
реализирането на проекта по точка 2 от настоящото споразумение, да върне
собствеността на имота, описан в т. 1, на Общината.
Съдът намира, че без съмнение, въпросното споразумение между
страните има характер на обратно писмо (контра летер), разкриващо
действителната им воля по сключения помежду им договор за дарение от
05.07.2013г. Освен че съвсем ясно и недвусмислено, в т.1 от същото страните
се споразумяват да сключат привиден договор за дарение на процесния имот,
посочен по-горе в изложението, „надареният“ изрично декларира в т.2, че е
5
запознат с привидността на дарението, но приема привидно изразеното от
Община Л. съгласие за дарение на описания в точка 1 от споразумението
недвижим имот, с цел заобикаляне на правилата за реализирането на проект
по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., като това
прехвърляне няма валидно правно действие. Последното изявление, от своя
страна, категорично затвърждава извода, че страните по договора за дарение
не са целели същият да породи каквито и да било вещно-правни последици,
като единствената му цел е била привидно да легитимира „надарения“ като
титуляр на правото на собственост върху имота, предмет на дарението, с цел
заобикаляне правилата на Програмата за развитие на селските райони 2007 —
2013 и осигуряване на възможност да кандидатства и реализира проект по
същата, т.е. касае за абсолютно симулативна сделка, обективирана в
привиден договор за дарение, който се явява нищожен съгласно чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД.
Съдът намира, че посоченото в т.4 от обратното писмо, че Сдружението
се задължава, след реализиране на проекта, да върне собствеността на имота,
описан в т. 1 на Общината, не може да се тълкува в смисъл, че страните са
целели настъпване на правните последици от договора за дарение. Няма
съмнение, че след като двете страни по една абсолютно симулативна сделка
за дарение на недвижим имот в действителност не са имали воля да сключат
такава, в отношенията помежду им важат именно действителните им
уговорки, съответно помежду им в действителност не се осъществява
прехвърляне на вещните права върху имота. Тъй като обаче за всички трети
лица, привидната сделка, макар и абсолютно симулативна, формално е
валидна, докато не бъде установена привидността й по съдебен ред, вкл.
съгласно чл.17, ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват,
освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността, то за „дарителя“ няма
друг начин да възстанови действителното правно положение, освен като
заведе иск за нищожност на привидната сделка, или ако „надарения“ на свой
ред доброволно му прехвърли собствеността върху имота, с което Общината
отново формално ще се легитимира като собственик на имота в отношенията
си с всички трети лица, като се избегне необходимостта от завеждане дело за
разкриване на симулацията. Според съда, именно втората хипотеза е в
6
основата на уговорката по т.4 от Споразумението, но в случая очевидно
„надареният“ не е спазил поетия ангажимент доброволно да прехвърли на
общината собствеността върху имота след реализиране на проекта.
В заключение, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сделката, сключена между Община Л. и „Н.ч. П.“ с ЕИК .... с договор за
дарение от 05.07.2013г., акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970 по описа на Службата по
вписванията – Пазарджик, с който Община Л. дарява собствеността върху
върху следния недвижим имот, актуван с Акт за частна общинска собственост
№.... г., вписан в Службата по вписванията, вх, № 4775, том 17, № 190, ДВ,
Вх. Per. № 4776, а именно: урегулиран поземлен имот .... в кв.14 по ПУП на с.
Д., община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен със Заповед №
102/06.10.2010 г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и седемдесет и
четири квадратни метра), ведно с построената двуетажна масивна сграда със
ЗП 646 кв.м. (шестстотин и четиридесет и шест квадратни метра), РЗП - 1292
кв.м. (хиляда двеста и деветдесет и два квадратни метра), състояща се от три
избени помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1 етаж - фоайе,
киносалон, кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на II етаж -
фоайе, балкон към киносалон, библиотека, читалня, книгохранилище,
ритуална зала, склад три помещения, поради привидност се явява
основателен и доказан.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен извод
и е отхвърлил иска, обжалваното решение ще се отмени изцяло, вместо което
ще се прогласи за нищожна поради привидност сделката, сключена между
Община Л., със седалище с.Л., ул.“Н.Ч.“№11-13, представлявана от кмета
С.Л. и „Н.ч. П.“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление село Д.,
община Л. ул.“П.“№42, представлявано от председателя С. Г. с договор за
дарение от 05.07.2013г., акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970 по описа на Службата по
вписванията – Пазарджик, с който Община Л. дарява собствеността върху
върху следния недвижим имот, актуван с Акт за частна общинска собственост
№.... г., вписан в Службата по вписванията, вх, № 4775, том 17, № 190, ДВ,
Вх. Per. № 4776, а именно: урегулиран поземлен имот .... в кв.14 по ПУП на с.
Д., община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен със Заповед №
102/06.10.2010 г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и седемдесет и
7
четири квадратни метра), ведно с построената двуетажна масивна сграда със
ЗП 646 кв.м. (шестстотин и четиридесет и шест квадратни метра), РЗП - 1292
кв.м. (хиляда двеста и деветдесет и два квадратни метра), състояща се от три
избени помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1 етаж - фоайе,
киносалон, кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на II етаж -
фоайе, балкон към киносалон, библиотека, читалня, книгохранилище,
ритуална зала, склад три помещения.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца Община Л. ще се
присъдят разноските по делото пред П.та инстанция за държавна такса от
800,48 лв, както и 400,24 лв за държавна такса пред настоящата инстанция.
Относно разноските на ищеца от 2900 лв за адв. хонорар пред П.та инстанция
и 1200 лв за въззивната, доколкото в представените договори за правна
защита и съдействие е уговорено плащането им по банков път на
упълномощения адвокат, но липсват доказателства за това, извършването на
тези разноски от Община Л. не е надлежно доказано, поради което и не следва
да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 28.02.2023 г. по гр.д. 496/2022 г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна поради привидност сделката, сключена
между Община Л., със седалище с.Л., ул.“Н.Ч.“№11-13, представлявана от
кмета С.Л. и „Н.ч. П.“, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление село Д.,
община Л. ул.“П.“№42, представлявано от председателя С. Г. с договор за
дарение от 05.07.2013г., акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970 по описа на Службата по
вписванията – Пазарджик, с който Община Л. дарява на „Н.ч. П.“
собствеността върху върху следния недвижим имот, актуван с Акт за частна
общинска собственост №.... г., вписан в Службата по вписванията, вх, №
4775, том 17, № 190, ДВ, Вх. Per. № 4776, а именно: урегулиран поземлен
8
имот .... в кв.14 по ПУП на с. Д., община Л. по ПУП на с. Д., ЧИПУП, одобрен
със Заповед № 102/06.10.2010 г., с площ 2574 кв.м. (две хиляди петстотин и
седемдесет и четири квадратни метра), ведно с построената двуетажна
масивна сграда със ЗП 646 кв.м. (шестстотин и четиридесет и шест квадратни
метра), РЗП - 1292 кв.м. (хиляда двеста и деветдесет и два квадратни метра),
състояща се от три избени помещения, три тоалетни и кафе-аператив; на 1
етаж - фоайе, киносалон, кафе-аператив, склад, пет помещения, тоалетни; на
II етаж - фоайе, балкон към киносалон, библиотека, читалня,
книгохранилище, ритуална зала, склад три помещения.
ОСЪЖДА „Н.ч. П.“ с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление село
Д., община Л. ул.“П.“№42, представлявано от председателя С. Г. да заплати
на Община Л., със седалище с.Л., ул.“Н.Ч.“№11-13, представлявана от кмета
С.Л. разноските по делото пред П.та инстанция за държавна такса от 800,48
лв, както и разноските от 400,24 лв за държавна такса пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9