Решение по дело №111/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Е. Е. М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. В. - член на САК, със съдебен адрес - гр. София, против Решение №5/15.01.2025 г. по АНД № 805/2024 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №8025644 от 01.09.2023 г., издаден от ОДМВР - Търговище, с който на Е. Е. М. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева. Изложените в жалбата доводи попадат в обхвата на касационните основания за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в т.ч. и необоснованост, както и нарушение на материалния закон. Основният аргумент на касатора се състои в това, че с обжалваният ЕФ неправилно е ангажирана АНОтговорност на него, тъй като не било доказано, че именно той е субектът, извършил описаното нарушение. Същият признава, че той е собственик на посочения в ЕФ автомобил към датата на нарушението, но изтъква, че своевременно е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, Приложение №6, в която е посочил лицето, извършило това нарушение. Също така признава, че към тази декларация не е приложил СУМПС на посоченото от него лице. Според касатора РСТ не е приложил правилно закона като не е отчел допуснатото от АНОрган нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на правомощията му по чл. 52 ал.4 ЗАНН да извърши проверка на спорните обстоятелства и да установи реалния извършител на нарушението. Касаторът счита, че той лично е изпълнил законовото изискване да посочи кой е извършителят на нарушението и се позовава на нормата на чл. 188 ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, съгласно която при това положение не следва да бъде наказван. Досежно факта, че не е приложил към декларацията си копие на СУМПС на визирания от него водач, касаторът се позовава и на нормата на чл. 11 от Законът за българските лични документи, с която обяснява защо той няма право на достъп до личните документи на посочения от него водач. В касационната жалба се сочи, че в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция безспорно било доказано, че извършителят на нарушението е Е. Д. М. с [ЕГН], но въпреки това в мотивите на обжалваното решение съвсем бланкетно било посочено, че тъй като декларацията не отговоря за изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилно издаденият електронен фиш не е анулиран. Предвид изложените доводи касаторът моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РСТ като неправилно.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, но с постъпила към датата на заседанието молба процесуалният му пълномощник поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното със същата съдебно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 5/15.01.2025 г. по АНД №805/2024г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8025644 от 01.09.2023 г., издаден от ОДМВР - Търговище, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Е. Е. М. с [ЕГН] от гр.София, [улица] наложена "глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 20.08.2023 г. в 23:49 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I-4 км.227+300 до Метанстанция - населено място в посока на движение към гр.Варна с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил “ОПЕЛ КОРСА” с рег.№[рег. номер]. На това място максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 75 км/ч. Предвид това, от ОДМВР - гр.Търговище бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8025644. В същия било посочено, че автомобилът се е движел в посочения участък от ПП 1-4 с установена скорост от 72 км/ч (след приспадане на допустимата грешка) като било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 12 км/ч. Предвид на това на жалбоподателя като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 50 лв.

Въззивният съд е установил приетата фактическа обстановка въз основа на събраните писмени доказателства. В мотивите на въззивното решение е прието, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и в същия е налице яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя. Приложените снимки доказвали мястото на извършване на нарушението и разположението на техническото средство, с което то е установено. Отчетено е, че по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на това техническо средство към момента на констатиране на нарушението. В решението на РСТ са изложени мотиви относно съставомерността на установените факти по нормата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, като в този смисъл е обсъдено наличието на поставен пътен знак В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя до 60 км/ч.

Основният спорен въпрос в касационното производство е правилно ли е установен субекта на извършеното нарушение и допуснати ли са във връзка с това установяване нарушения на процесуалните правила и на материалния закон във въззивното производство. РСТ е приел на база събраните писмени доказателства, че към момента на нарушението собственик на посочения в ЕФ автомобил е бил жалбоподателят – обстоятелство, което не се оспорва и в касационната жалба. Във връзка с дефинирания спорен въпрос в мотивите на обжалваното решение е прието, че от жалбоподателя е подписана и представена декларация за това, че на процесната дата и час превозното средство е било управлявано от друго лице - Е. Д. М. от гр.София (л.16 от делото), но е отчетен факта, че към декларацията не е представено копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. При това положение е направен извода, че тъй като декларацията не отговоря за изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилно издаденият електронен фиш не е анулиран, съответно правилно жалбоподателят е определен като субект на нарушението.

С оглед фактическата установеност на самото нарушение и направените изводи досежно субекта на същото РСТ е заключил, че именно жалбоподателят е осъществил описаното в ЕФ нарушение, поради което е потвърдил обжалвания ЕФ.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност на проверявания акт съдът не откри пороци, които да водят до невалидност на същия.

Допустимостта на обжалваното решение, за която касационният съд следи служебно съгласно чл. 218 ал.2 АПК, е свързана с три аспекта: с предмета на обжалването пред първоинстанционния съд, с редовността и допустимостта на жалбата и със страните в първоинстанционното/въззивното производство. За да е възможна касационната проверка за допустимост на първоинстанционното решение, следва касационният съд да разполага с необходимата за това и налична по първоинстанционното/въззивното производство информация. В настоящия случай РСТ е констатирал в решението си бланкетно, че разгледаната от него жалба е допустима, без да изложи мотиви в този аспект. Едно от изискванията за допустимост на жалбата е същата да е подадена в рамките на визирания от закона срок за обжалване. В случая категорично установен е фактът, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.04.2024г./л.15 от АНД №805/2024г./, което предполага изтичане на 14-дневния срок за обжалването му на 16.04.2024г. Жалбата срещу ЕФ е изпратена до РСТ по електронен път на 27.09.2024г., т.е. 5 месеца по – късно. Подписаната от жалбоподателя М. декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП е подадена на 16.04.2024г./л.17 от АНД №805/2024г/ и е регистрирана в ОДМВР – Търговище на 18.04.2024г. С изведено под № 363000-14543/26.04.2024г. писмо от страна на ОДМВР – Търговище са дадени указания до декларатора в 3-дневен срок от получаване на това писмо да отстрани недостатъка по декларацията като изпрати и копие на СУМПС на лицето, извършило нарушението. По преписката няма данни дали това писмо е изпратено и връчено на жалбоподателя. Единствено в сезиращата РСТ жалба е посочено, че едва на 27.09.2024г. при справка в НАП жалбоподателят разбрал, че ЕФ не е анулиран и е влязъл в сила. Изложените данни не са достатъчни, за да обосноват преценка за допустимост или недопустимост на въззивната жалба. При това положение въззивния съд е следвало да положи усилия за служебно събиране на данни относно протичането на срока за обжалване и да изложи своите мотиви за това от кога е започнал да тече този срок и кой е крайния му момент, като едва след това да направи извода дали подадената до него жалба е в срок. Съдържащата се в съдебното решение единствена констатация, че жалбата е допустима в случая е равнозначна на липса на направена от въззивния съд преценка за тази допустимост, а тази липса не позволява на касационния съд да направи проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение. Неизлагането на аргументи в съдебното решение относно допустимостта на жалбата при наличието на спорни обстоятелства по този въпрос, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, непозволяващо на страните и на касационния съд да разберат мотивите за приетата допустимост на въззивната жалба.

Наред с това касационният състав установи, че въззивният съд е стигнал до извода за законосъобразност на обжалвания ЕФ без да събере всички относими към тази преценка данни и доказателства, което също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата на страните в процеса. Видно от преписката, жалбоподателят М. е подал декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП на 16.04.2024г./л.17 от АНД №805/2024г/ и същата е регистрирана в ОДМВР – Търговище на 18.04.2024г. С изведено под № 363000-14543/26.04.2024г. писмо от страна на ОДМВР – Търговище са дадени указания до декларатора в 3-дневен срок от получаване на това писмо да отстрани недостатъка по декларацията като изпрати и копие на СУМПС на лицето, извършило нарушението. Както се посочи по – горе, по преписката няма данни дали това писмо е изпратено и връчено на жалбоподателя. При това положение по делото остава неизяснен фактът дали деклараторът е узнал за дадените му указания. Установяването на този факт води до два възможни варианта: 1/ ако деклараторът е уведомен за указанията и въпреки това в 3-дневния срок не е представил изисканото СУМПС, то органът е приел указанията за неизпълнени и съответно не е анулирал издадения ЕФ; или 2/ деклараторът не е получил писмото и не е уведомен за указанията, поради което същият е поставен в невъзможност да изпълни в 3-дневния срок тези указания като представи изисканото СУМПС, и при това положение стои въпросът извършена ли е надлежно процедурата по чл. 189 ал.5 ЗДвП, респ. правилно ли е потвърден от съда издадения и неанулиран ЕФ. Следователно от изясняването на посочените обстоятелства зависи и правилното прилагане на материалния закон от въззивния съд. Посочените съществени нарушения на процесуалните правила са отменително основание по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 т 1 и т.2 предл.първо от НПК. При това положение обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл. 222 ал.2 т.1 АПК. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да събере доказателствата, необходими за правилната преценка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран, и да направи обоснован извод за това дали тази жалба е подадена в законния срок, в зависимост от което да прекрати производството или да се произнесе с решение. При преценка за допустимост на въззивната жалба следва районният съд да събере необходимите данни и да направи обоснован извод за наличие или липса на основанията за анулиране на обжалвания ЕФ, респ. да потвърди или отмени същия.

По отговорността за разноски – По искането на касатора за присъждане на разноски, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №5/15.01.2025 г. по АНД №805/2024г. по описа на Районен съд – Търговище.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.