РЕШЕНИЕ
№ 18575
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110103818 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищците Ю. П. К., ЕГН **********, Я. Я. К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и
М. А. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – А. А. /баща на
ответника/, срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да им заплати следните суми:
- На Ю. П. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане,
- На Я. Я. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане,
- На А. П. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, и
- На М. А. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
1
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищците Ю. П. К., ЕГН **********, Я. Я. К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН
**********, и М. А. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – А. А. /
баща на ответника/, твърдят, че са сключили договори за въздушен превоз за полет *** от
*** г. по направление летище Варна – летище София, планиран за *** г., с час на излитане –
*** ч. местно време, и час на кацане – *** ч. местно време. Твърди се, че номерата на
приетите/ регистрирани резервации за процесния полет по закупени самолетни билети и
издадени бордни карти на пътниците са, както следва – резервация *** за Ю. П. К.,
резервация *** за Я. Я. К., резервация *** за А. П. А. и *** за М. А. А.. Твърдят, че са се
явили навреме за полета, но последният бил реализиран със закъснение от 5 часа при
пристигането си в крайния пункт – летище София. В тази връзка ищците предявили
извънсъдебни претенции към ответника за заплащане на обезщетение за сумата от по 250
евро на всеки от тях. Твърди се, че в проведената с ответника кореспонденция последният е
признал наличието на голямото закъснение на полета, но е отказал да заплати полагащото се
обезщетение, като твърдял „извънредни обстоятелства“. Молят за уважаване на предявените
искове. Претендират присъждане на разноски.
С исковата молба ищците представят писмени документи, които молят да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, редовно уведомен на
05.02.2025 г., депозира отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете като неоснователни. Представя като доказателство рапорт от *** относно
наличието на „мъгла“ в София на *** г., която възпрепятствала нормалното и в срок
изпълнение на процесния полет.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004 в тежест
на ищеца е да докажат наличието на договорни правоотношения между страните за
въздушен превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор; закупени
билети за полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, с посочените в
ИМ параметри / начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо
пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от планирания / включително, че
всеки от ищците се е явил своевременно за началото на полета /съгласно първоначално
обявеното разписание/и се е качил на същия, съгл. чл. 3, пар. 2 от Регламент № 261/2004.
В тежест на ответника е да докаже извършването на въздушния превоз съгласно
предварително оповестеното разписание /посоченото в билетите като дата, час на излитане,
час на пристигане/ или извършено пълно плащане на претендираното обезщетение, за които
обстоятелства не сочи доказателства. В случай, че твърди обективни причини за
закъснението, да посочи доказателства за наличие на такива, които го освобождават от
отговорност за плащане на обезщетение, т.нар. „извънредно обстоятелство“ по см. на
Регламент 261/2004 г./ ЕО.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
По делото са приети като доказателства, представените от ищците, в надлежен
превод на български език – електронни билети и бордни карти за процесния полет с № FB
974, по направление Летище Варна-Летище София, за дата 22.01.2021 г., с начален част ***
ч. и очакван час за пристигане в крайната дестинация *** ч., издадени на името на ищците.
2
Приети като доказателства са също 4 бр. извънсъдебни претенции, отправени от
името на ищците, чрез техния пълномощник адв. Елена Владимирова, отправени до
ответника, в които е поискано изплащане на дължимото се на пътниците /ищци/
обезщетение за закъснелия с повече от три часа полет, в размер на по 250 евро за всеки от
тях. В депозирания по делото писмен отговор, който макар извън срока по чл. 131 от ГПК,
изхожда от упълномощен представител на ответника, изрично се признава, че процесния
полет FB 974 от Варна до София, е закъснял, но твърди, че въпреки това не носи
отговорност за заплащане на обезщетение, тъй като закъснение се дължало на „лоши
метеорологични условия – мъгла“. Представя като доказателство за твърдението си
документ, именуван „РАПОРТ“ дневна смяна 22.01., в който се сочи, че „поради лошо време
(мъгла) в София полет № FB *** ( VAR-SOF) изпълняван от *** е кацнал обратно във Варна.
Полетът *** ще се изпълни с ***, който ще прибере в София пътниците от FB***. Сутринта
на *** г., *** ще направи прелитания (VAR-SOF), а полетите, които са заложени на него ще
бъдат изпълнени от *** или ***, ако обстоятелствата го позволяват – добри метеорологични
условия и техническа годност. Ако няма такава възможност полетите ще се изпълнят на
***“.
Приети като доказателства са и писма от операторите на Летище София- „Соф
Кънект“ АД, и Летище Варна -„Фрапорт Туин Стал Еърпорт Мениджмънт“ АД, от които
става ясно, че полет FB974 (VAR-SOF), от дата *** г. е с планиран час на кацане в София по
разписание в *** ч,., и самолет с регистрация ***, а полета е с реален час на кацане в София
в 0*** ч. на *** г. и е изпълнен от самолет с регистрация ***. Същевременно, полет с № FB
***, на *** г., по направление Летище София до Летище Варна е бил с планиран час на
излитане от София по разписание в 19:15 ч. и самолет с регистрация ***, който е с реален
час на излитане от Сoфия в 23:34 ч. и е изпълнен от самолет A320, с регистрация ***. От
летищния оператор на Летище София, посочват още, че на *** г., Летище София не е било
затворено за провеждане на полети.
От летищния оператор на Летище Варна, също са предоставили информация относно
процесния полет с № ***, видно от която полетът е пристигнал вместо в планирания ден и
час – *** г., *** ч., на *** г. в ***ч. и е изпълнен със самолет ***, с рег. № ***. Според
данните на оператора на летище Варна, последното също не е било затваряно за провеждане
на полети на ***г. и *** г. Към писмото е приложен график за изпълнените полети от
Летище Варна на 22 и *** г.
Няма спор между страните, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг е по-малко от 1500 км.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съдът намира, че правото на парично обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004г. се
основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който е в неизпълнение по
отношение на задължението си по сключения с ищците договори за въздушен превоз, а
именно да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на
излитане и време на пристигане в крайния пункт. При сключен договор и неизпълнение на
същия, довело до вреди, отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79
ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07 на Съда на
ЕС, в които изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по Регламента
е на въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор
за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би
трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означа непременно, че същите могат да произтичат
единствено от деликт. Напротив, ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното
3
неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, какъвто е
разглеждания случай, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната
страна, са следствие на договорно правоотношение.
С оглед на което съдът намира, че отговорността на превозвача, уредена в уредена в
Регламент /ЕО/ № 261/2004г. е договорна, а не деликтна. В конкретния случай, неудобството
за пътника – ищец е причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно
задължение на превозвача да осъществи точно полета, при първоначално обявените
параметри за час на излитане, час на пристигане, крайна дестинация, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата произтича пряко от нарушението на
договорното задължение. Съгласно постановеното в Решение по съединени дела С-139/2011
на Съдът на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за
обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. и приема, че делата за
обезщетения представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. б), второ
тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В същото Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО)
261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на
иск.
С Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК
на ВКС пък се прие, че обезщетение за неимуществени вреди може да се присъди и в
случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението".
По основателността на иска:
Съдът приема, че в случая Регламент (ЕО) № 261/2004г. е приложим, доколкото
съгласно чл. 3, т.1, б. ”а” от същия, регламента се прилага за „пътници, заминаващи от
летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се
прилага“.В настоящия случай полета е изпълнен от начален пункт Летище Варна и е с краен
пункт Летище София, България, която е страна по Договора за ЕС.
В чл. 7, т.1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 е предвидено право на обезщетение за
пътниците с отменени полети, за всички полети на територията на Общността до 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра, в размер на 400 евро.
Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки. В този смисъл ищците
следваше да докажат качеството си на пътници по валидна облигационна връзка по договор
за въздушен превоз, закъснението на полета и размера на обезщетението, дължимо се от
превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета, измерено по метода
на дъгата от големия кръг, а ответника съответно евентуално наличие на такива
„извънредни обстоятелства“, които го освобождават от отговорността да заплати
обезщетение.
„Извънредни обстоятелства“ по см. на Регламента се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик, във връзка с
определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо
до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети“.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателство, съдът намира, че в
4
конкретния случай, не са били налице извънредни обстоятелства, които да освобождават
превозвача от отговорността да заплати обезщетение на пътниците от процесния полет №
***. Дори представеното от ответника писмено доказателство – рапорт дневна смята *** г.,
не установява твърдението на ответника, че са били налице метеорологични проблеми
(мъгла) в София, които са попречили и за изпълнението на полета от Варна до София. В
приложения по делото рапорт се посочва друг полет, по същото направление, но с № FB***,
който е бил възпрепятстван за изпълнение, поради мъгла в София. От текста на рапорта
става ясно, че поради липса на техническа годност на заложения за процесния полет самолет
(***) пътниците от полетите към София, в т.ч. процесния FB974 са изпълнени на *** г., от
друг самолет (***).
Летищните оператори на двете летища – Варна и София, са единодушни, че на дати
22. и *** г., същите не са били затворени за полети, нито кацащи, нито излитащи.
Следователно, невъзможността за изпълнение на полет № *** по разписание, се дължи на
субективни причини при въздушния превозвач, а не на обективни такива, които могат да
обосноват т.нар. „извънредни обстоятелства“, при които превозвача да се освободи от
отговорността си за заплащане на обезщетения по Регламент 261/2004.
Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета
между двете летища е 250 евро съгласно чл.7, т.1, б."а" от Регламента,т .е. нормативно
установен.
Регламент (ЕО) № 261/2004г. предоставя правото да получат фиксирано парично
обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство и неудобство /ал.(2) от преамбюла на Регламента/, на
пътници, на които съгласно чл. 1, т.1 от Регламента: а/ е отказан достъп на борда против
тяхната воля; б/ техният полет е отменен или в/ техният полет е закъснял. В
задължителната тълкувателна практика на СЕС (Решение по съединени дела C-402/07 и C-
432/07) е възприето, че пътниците на закъснели полети следва да бъдат приравнени на
пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., когато поради закъснението претърпяват загуба на време,
равна или по-голяма от три часа. От изложеното следва, че в хипотезата на свързани полети
от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по член 7 от Регламент №
261/2004 е единствено закъснението, констатирано по отношение на предварително
планираното по разписание време на кацане в крайния пункт на пристигане, разбиран
като дестинацията на последния полет, с който лети съответният пътник. Понятието „краен
пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като
„дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно
свързващи полети, дестинацията на последния полет“.
В случая са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл.7, т.1,
б.“а“ от Регламента, тъй като безспорно се установява по делото, в т.ч. чрез изходяща от
операторите на летище Варна и София, Справки с информация за часовете на пристигане на
процесния полет в крайната му дестинация, а именно че полет *** от 22.01.2024 г. е
пристигнал в крайната си дестинация, Летище София в *** ч. на *** г., при планиран час на
кацане в *** ч. местно време, на *** г., т.е. с повече от 4 часа закъснение. Съгласно чл. 5, т.3
от Регламента опериращият въздушен превозвач не е длъжен да заплати обезщетение по чл.
7 само ако може да докаже, че отмяната /съответно закъснението/ е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори и да са били взети
всички необходими мерки. Такива доказателства, при изрично разпределена доказателствена
тежест за ответника, по делото не са ангажирани.
Неоснователни и изцяло бланкетни са възраженията на ответника, заявени в ОИМ, че
ищците не са доказали, че са се явили на гишето за регистрация в обявения за това час,
минимум 45 мин. преди началния час на процесния полет. Издадените от ответника на
5
четиримата ищци бордни карти са документи, даващи право на пътниците да се качат на
борда на самолета за даден полет и установяват качеството на ищците на редовни пътници,
на които е разрешено то въздушния превозвач качването на борда на самолета, което като
извод сочи, че пътникът е изпълнил своите задължения да се яви навреме за полета, вкл. чрез
явяване на гише за регистрация за качване на самолета, в случай, че не се е чекирал онлайн.
Независимо от последното обаче, в случай че въздушния превозвач твърди обратното, то той
следваше да докаже, чрез представяне на списък на пътниците, на които е разрешено качване
на борда на самолета, извършил процесния полет, че четиримата ищци не са включени в
него и следователно, поради тяхно поведение/бездействие, ответника не е реализирал
превозването им до крайния пункт. Такова обратно доказване не се проведе в настоящото
производство. Съгласно практиката на Съда на Европейския съд, напр. Определение по дело
№ С-756/2018, на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа,
установено при крайния пункт на пристигането му, но притежаващи потвърдена резервация
за този полет, не може да се откаже изплащане на обезщетение по Регламент 261/2004,
единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, по-
конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на
този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с
разглеждания полет. Следователно, Съда на ЕС не допуска лишаване на пътници от правото
им на обезщетение, дори в случай, че не са представени от тях, в рамките на водено
производство за изплащане на обезщетение, бордни карти и при положение, че не се
установи от въздушния превозвач, че това е единствената причина те да не са превозени на
конкретния полет, на още по-голямо основание, в случая следва да се признае правото на
четиримата ищци да получат търсеното обезщетение, след като същите са представили по
делото, издадени от ответника бордни карти за процесния полет/самолет, а последния не е
ангажирал доказателства, че същите не са включени в Списъка с пътниците на борда на
конкретния самолет, което идва да покаже, че не са били в срока за регистрация на
съответното гише.
Следователно не са налице предпоставки за освобождаване на ответника от
заплащане на дължимото обезщетение. Налице са всички условия за уважаване на
претенцията по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на
по 250 евро/ за всеки от четиримата ищци, за закъснял полет, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.
Ответникът, при нарочно възложена доказателствена тежест, нито твърди плащане
на обезщетението, нито представя доказателства за извършено такова.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищците.
По делото е представен списък по чл.80 от ГПК, с приложени към него доказателства
за заплатените от всеки от четиримата ищци, държавна такса и адвокатско възнаграждение,
в общ размер на 450 лв.
Съобразно с обема на извършената работа по делото, броя на съдебните заседания,
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че претендираното за плащане от
всеки от ищците адвокатско възнаграждение, не е прекомерно и следва да им се присъди.
Следователно, ответника на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да заплати на всеки от ищците
по 450,00 лв., сума представляваща сторените от всеки от тях съдебни разноски.
Със становището от 17.03.2021г. ответникът е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, което съдът
намира за неоснователно, доколкото заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е в
минимален размер от 400 лв., т.е. съобразено е както със заявения материален интерес, така
и с не високата фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални
действия в проведеното едно съдебно заседание и макар съда да не е обвързан от Наредбата
6
за заплащане на адвокатския труд и заложените в нея минимални размери на адвокатското
възнаграждение, то е в сила и обратното, че не е длъжен да не я зачете и винаги при
възражение да слиза под минималния установен размер на АВ.
Поради изложеното, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на всеки от ищците се следват
съдебните разноски за производството в пълен размер или сумата от 450,00 лв.
Така мотивиран, съдът в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, по предявените искове с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/
261/2004г., „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Аерогара София, да заплати на всеки от ищците Ю. П. К., ЕГН **********, Я. Я.
К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител – А. А. / баща на ответника/, следните суми:
На Ю. П. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане,
На Я. Я. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане,
На А. П. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, и
На М. А. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за
обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по
направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София да заплати на Ю. П. К., ЕГН
**********, Я. Я. К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител – А. А., сумата от по 450,00 лева
/Четиристотин и петдесет лева/, представляваща съдебни разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На осн. чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8