РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1144
гр. Пловдив, 15 юни 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХІІ състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и
участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член
съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2918 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по
делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по
искова молба, предявена от Б.П.Б., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора-Пловдив, със съдебен адрес *** /за адв.В.С./, чрез адв.В.С., срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде
осъден да му заплати на обезщетение в размер на общо 50 000 лв., за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на
малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, по периоди, уточнени в допълнителна молба от 23.11.2021г., както
следва:
-за престоя му в
Следствения арест в град Пловдив за периода 08.01.2016 г. до 17.04.2016 г. –
обезщетение в размер на 12 500 лева;
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 17.04.2016 г. до 11.10.2019 г. – обезщетение в
размер на 12 500 лева;
-за престоя му в
Следствения арест в град Пловдив за периода 08.04.2020 г. до 08.08.2020 г. –
обезщетение в размер на 12 500 лева.
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 08.08.2020 г. до 22.11.2021г. – обезщетение в
размер на 12 500 лева.
Първоначално, така
посоченият общ размер на иска от 50 00 лева се претендира ведно със законовата
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В допълнителната
молба от 23.11.2021г., за така уточнените периоди, размерът на обезщетението се
претендира ведно със законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба е
посочено, че неимуществените вреди се изразяват в:
2.1. липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“) за всички искови периоди; наличие на дървеници и гризачи в килиите за
всички искови периоди; липса на постоянно течаща топла вода за всички искови
периоди; през всички искови периоди, килиите с били прашни и задушни, липсвало
е проветрение, осветлението е било слабо и на него не можело да се чете; в
периодите от 08.01.2016 г. до 17.04.2016 г. в Арест-Пловдив не е имало условия
за раздвижване; в периода от 17.04.2016 г. до 11.10.2019 г. в Затвора-Пловдив
ищецът се разболял от хепатит „С“; от всичко описано по-горе на Б. опадали
зъбите и зрението му се влошило, като към момента е с 8 диоптъра.
Ищецът твърди, че с
горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендират се
направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
3.Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения
иск.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по
делото доказателства и от постъпила по делото справка относно правното
положение на Б.Б. се установява, че същият е търпял наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Пловдив, в периодите, както следва: от 18.04.2016г. до
11.10.2019г., когато е освободен по изтърпяване и от 08.04.2020г. до
22.11.2021г.
6.По делото, са
постъпили справки СА-1784/08.12.2021 и СА-1404/12.10.2021г. от Арест-Пловдив.
Посочено е, че Б.П.Б. е пребивавал на територията на Арест-Пловдив в периодите
от 09.01.2016г. до 18.04.2016г. и от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. За посочените
периоди, ищецът е бил настанен в открития през месец юни 2009г. нов
Арест-Пловдив, находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който отговаря на
изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице. През исковия
период от 09.01.2016г. до 18.04.2016г. Б. е бил настанен в килия №214 на ет.2,
с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. През исковия период
от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. ищецът е бил настанен в килия №126 на ет.1, с
квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. В справките се посочва,
че във всяка килия в Арест-Пловдив има обособен санитарен възел с размери
125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава
всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за
двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по утвърден график,
най-малко два пъти седмично. Коридорите и всички общи помещения се почистват и
дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се
поддържа от задържаните в тях лица. В сградата е изградена система за
диференцирано дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража
ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на
дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който
има отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел,
който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през
летния. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна
нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за
което по делото са приложени съответните договори и протоколи.
7.По делото са
представени становища от Затвор-Пловдив (лист 83, 84-89 и 111-112), според
които в затвора а и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от който
може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на л.св.“, което по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ се
съхранява за срок от три години. По данни от становището се установява, че за
периодите от 18.04.2016г. до 08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г., от
18.04.2016г. до 11.10.2019г., 08.08.2020г. до 10.08.2020г. и за периода от
03.10.2020г. до 05.10.2020г., липсва подробна информация за броя на настанените
лица, в килиите в които е пребивавал Б..
8.За исковите периоди,
в табличен вид, е посочена подробна информация за спалните помещения в
Затвора-Пловдив, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на
прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на
техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
Видно от приложените
становище и докладни записки и таблиците, обективирани в същите, за няколко
относително кратки периоди /от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.; от 02.07.2019г. до
19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г. до 02.10.2020г.;
от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до 08.03.2021г.; на
02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г./, ищецът е пребивавал с брой
лишени от свобода, така че по отношение на него не се е проявявал критерия
„пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна площ на човек.
За останалата част от
исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи
лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали
по-малко от 4 кв. метра нетна площ на човек.
В становището
/л.111-112/ се посочва още, че със Заповеди № Л-230/14.05.2021г., №
Л-1717/02.07.2021г. и №3077/07.12.2021г. Б. е назначен на работа в „Обособено
производство”. Изявил е желание за включване в групова работа "Овладяване
на гнева", която не посещавал редовно. С ищецът са провеждани беседи и
разговори при планиране и препланиране на присъдата, за участие в групова
работа, при мотивиране за започване на работа и др.
9.По делото е приложена
справка (л.107-108) от В. Т. –
мл.експерт в Затвора – Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора
гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е
единствено при отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за
достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив,
график за разпределение на времето на л.св. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на
бельото, по преценка на лиш.св., същият има право бельото му да бъде заменено,
като подаде нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив.
За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
10.Според приложено по
делото (л.109-110) становище от техник строителство и архитектура в затвора
гр.Пловдив, в периода от 30.03.2016г. до 11.10.2019г. и от 06.08.2020г. до
08.12.2021г. в затвора Пловдив не са правени основни ремонти на всички килии на
лишените от свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, и счупени прозорци се
подменят своевременно. Няма течове и мухъл. Изложено е, че през 2017г. е
извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е
подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост
е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със
собствени сили /лишените от свобода назначени като строители по щата на домакините
и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН/ се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки
предвид старата материална база. Според становището, банята е обща, пода е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
11.В становище /л.83/ от
Затвора-Пловдив се посочва, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а на работещите се осигуряван достъп до банята
ежедневно. Във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода.
Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно. Проветряването на
стаята се осъществява посредством прозорците в помещението и по желание на
лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от
настанените в него лишени от свобода.
12.В становище /л.84-86/
от Затвора-Пловдив се сочи, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно,
с легло и шкаф, за всеки един от настанените в него. Спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
на помещенията се извършва от лиш.св., настанени в стаята. Към становището е
приложена справка за назначенията на работа на Б..
13.Съгласно приложени по
делото договори за дезинсекция и дератизация /л.70-80/със специализирана фирма
в периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация
на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива,
съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки и др., за
което са приложени договори и множество протоколи за изпълнени обработки
/л.57-69/.
14.По делото е
приложено медицинското досие на ищеца, медицинския му картон и епикриза от
м.април 2021г., видно от която има данни Б. да е прекарал вирусен хепатит
"С".
15.По делото чрез
видеконферентна връзка са разпитани като свидетели М.Р.Л. и
Х.М.К..
Свидетелят М.Л.
заявява, че познава ищеца от затвора Пловдив не са били в една килия, но били в един коридор и си ходели на гости.
Сочи, че в Затвора-Пловдив, в килиите
има дървеници, гризачи и хлебарки. Твърди, че ищеца постоянно му е
казвал, че има проблем със сърцето, с белите дробове и с бъбреците. Имал
постоянни оплаквания, но не му били осигурявани нужните грижи. През периода
2016г.-2019г. Б. бил на 2 пост, както му е разказвал, че килиите са били
пренаселени. Топла вода има единствено в банята, която два пъти седмично се
ползва. В спалното се отваря по едно крило на прозорец, но не е достатъчно да
се проветри като цяло въздухът. В спалното има по два прозореца в килия, които
започват от два метра височина, таваните са много високи и не влиза достатъчно
светлина, поради което болят очите, като четеш известно време.
Свидетелят Х.К.
заявява, че познава Б. от 2016г. или 2017г. Били заедно в килия № 74. през
2018г.- 2019г. В килията били по 12 души. В килиите имало хлебарки, голи
охлюви, дървеници. Топла вода няма, има санитарен възел. Сочи, че Б. имал
проблеми с очите и с прекаран хепатит. Твърди, че в килията е тъмно, влажно,
лятото е топло, зимата е студено, има един прозорец в килията, който се отваря.
Лишените от свобода си чистят сами.
16.За нуждите на
съдебното производство е допусната и изготвена СМЕ, с вещо лице д-р Е.Ч.,
приета без възражения от страните. Според вещото лице хроничният вирусен
хепатит „С" е заболяване на черният
дроб, с основен път на заразяване - кръвен - при попадане на заразена кръв или
кръвни продукти в организма на болния - главно при кръвопреливане, хемодиализа,
употреба на и.в наркотични вещества, стоматологични процедури, татуировки,
пиърсинг и др. Рядко, при директно попадане на заразена кръв или кръвни
продукти /в по-голямо количество/ върху
участък от човешкото тяло с нарушена цялост - малки ранички по кожата,
лигавиците, около ноктите и т.н. Рядка е трансмисията и от майка на дете по
време на бременността /през плацентата могат да преминат антителата срещу
хепатит „С"/ Наличието на антитела срещу вируса не означава, че в момента
е налице активна хронична вирусна инфекция, изискваща лечение. Налага се
изследване на вирусното размножаване и при налично такова се предприема
противовирусно лечение. В развитието си би могъл да доведе до циротична
трансформация на черния дроб и развитие на първичен рак на черния дроб. Към
момента в света и в частност, България, е налично пангенотипно /срещу всички
известни генотипове/ противовирусно лечение със 100 % успеваемост - траен
вирусологичен отгвор /липсващо вирусното размножаване/. От това лечение се
изчиства вируса, а остават да персистират, за цял живот, антителата срещу
хепатит С, които при изследвания ще бъдат винаги положителни. Отпуска се по
определени критерии от НЗОК, след предложение от специалист гастроентеролог,
поради високата му цена. Инфекцията не може да се пренесе чрез хранителни
продукти, лоши санитарно-хигиенни условия и при социален контакт. Хроничният
вирусен хепатит „С" може да протече с множество асоциирани автоимунни
феномени от страна на други органи и системи в човешкото тяло. Няма
доказателства за директно въздействие на вируса на хепатит „С" върху
функцията на очите, в частност влошаване на зрението, както и опадане на зъбите.
ІІІ. За правото:
17.Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. по
периоди, уточнени в допълнителна молба от 23.11.2021г., както следва:
-за престоя му в
Следствения арест в град Пловдив за периода 08.01.2016 г. до 17.04.2016 г. –
обезщетение в размер на 12 500 лева;
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 17.04.2016 г. до 11.10.2019 г. – обезщетение в
размер на 12 500 лева;
-за престоя му в
Следствения арест в град Пловдив за периода 08.04.2020 г. до 08.08.2020 г. –
обезщетение в размер на 12 500 лева.
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 08.08.2020 г. до 22.11.2021г. – обезщетение в
размер на 12 500 лева.
С оглед представените
от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е пребивавал в
Арест-Пловдив от 09.01.2016г. до 18.04.2016г. и от 09.04.2020г. до 06.08.2020г.
/справка л.49/, поради което исковата претенция по отношение Арест-Пловдив, за
08.01.2016г. и за 08.04.2020г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочените дати лицето да е било на територията на
Арест-Пловдив.
Същото се отнася и за
17.04.2016г., доколкото от приетите по делото становище, докладни и справка
относно правното положение на л.св. Б.Б. се установява, че на така посочената
дата лицето не е било на територията на Затвор-Пловдив.
В тази връзка и съдът
ще се произнесе конкретно по същество по
основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба
единствено по отношение на периодите на престоя на ищеца в Арест-Пловдив от 09.01.2016г.
до 17.04.20146г. и от 09.04.2020 до 06.08.2020г. и в Затвора Пловдив от
18.04.2016г. до 11.10.2019г. и от 08.08.2020г. до 22.11.2021г., като ще
обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба и
с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще
осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, съответно
наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на
престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС.
18.На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
19.На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията
не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
20. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
21.Разпоредбите на чл.3
и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в
сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
22.Относима към спора е
и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия
и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците
трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух,
независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва
да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява
своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на
чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на
настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
23.Съдът намира, че за
неоснователни оплакванията на ищеца по отношение на престоя му в Арест-Пловдив, който се
установи, че е от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до
06.08.2020г. От събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Чистотата в арестните
помещения се поддържа от задържаните в тях лица. В сградата е изградена система
за диференцирано дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража
ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на
дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който
има отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел,
който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през
летния.По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда
се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи.
24.По отношение
оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван,
претенцията на Б. е отчасти доказана.
24.1.По делото, от страна
на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия по
отношение на престоя му в
Затвора-Пловдив, и тя му е била надлежно указана, не са представени
конкретни доказателства за част от периода по настаняване на ищеца, а именно
времето от 18.04.2016г. до 08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г.,
08.08.2020г. до 10.08.2020г. и за периода от 03.10.2020г. до 05.10.2020г.,
като не са посочени данни за
помещенията, в които е бил настанен и за броя настанени лица в тях.
С оглед горното, са
налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият
факт на пренаселеност на помещенията по задържане на ищеца за тези периоди.
Съдът намира за доказано твърдението на ищеца за пренаселеност в спалните
помещения, в които е бил настанен в посочените по-горе периоди.
24.2.Оплакването относно
пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Б. е
основателна и по отношение на престоя му в Затвора-Пловдив, за периодите от
08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г.
до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до
28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.;
от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от
23.04.2021г. до 22.11.2021г. За посочените периоди, ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.
В останалите периоди
от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от
09.04.2020г. до 06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.;
от 02.07.2019г. до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г.
до 02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до
08.03.2021г.; на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в
Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
25.Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно липсата на постоянен достъп до течаща
топла вода в Арест-Пловдив и Затвора-Пловдив, доколкото от приложените по
делото справка от Арест-Пловдив и становища от Затвора-Пловдив, във всяка килия
в ареста и във всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът е имало
постоянно течаща студена вода. По отношение на топлата вода по делото се
установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
Затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода,
а в Ареста-Пловдив топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема
на бойлерите, по един за двата етажа на ареста. Поради всичко изложено
оплакванията на ищецът относно липсата на топла вода са неоснователни и
недоказани.
26.Неоснователни са и
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки в Арест-Пловдив и
Затвора-Пловдив през разглежданите тук искови периоди. Това е така, защото от
страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за
това са представени доказателства, че такива дейности са били договорени,
съответно изпълнени.
27.Съдът не приема оплакванията
на ищеца за прашни и задушни килии. По делото бе безспорно бе установено, че
почистването и проветрението на килиите в Арест-Пловдив и в Затвора-Пловдив
зависят изцяло от настанените в тях лица.
28.Неоснователни са и
оплакванията за слабо осветление в Арест-Пловдив и Затвора-Пловдив. Видно от
представените по делото становища спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация.
29.Съдът намира за
неоснователни и оплакванията на ищеца, че заради условията в Затвора-Пловдив се
разболял от хепатит „С“ и че заради условията в Арест-Пловдив и в
Затвора-Пловдив му опадали зъбите и зрението му се влошило, като към момента е
с 8 диоптъра. Видно от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, инфекцията
от хепатит "С" не може да се пренесе чрез хранителни продукти, лоши
санитарно-хигиенни условия и при социален контакт. Хроничният вирусен хепатит
„С" може да протече с множество асоциирани автоимунни феномени от страна
на други органи и системи в човешкото тяло. Няма доказателства за директно
въздействие на вируса на хепатит „С" върху функцията на очите, в частност
влошаване на зрението, както и опадане на зъбите.
30.Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС само по отношение на конкретно установените факти
по делото, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни стандарти за живот.
В случая безспорно се
установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника,
защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство
и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно
– минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил
настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът са предизвикали такова ниво на страдание за Б.Б., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора.
При това положение,
правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени.
31.При така
установеното следва да се присъди обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди за нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора-Пловдив, за периодите от 18.04.2016г. до
08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г., 08.08.2020г. до 10.08.2020г.; от
03.10.2020г. до 05.10.2020г., от 08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от
13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г.
до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до
15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.;
от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до 22.11.2021г. или общо
1667 дни.
За първия исков
период следва да се присъди обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди за нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в
Затвора-Пловдив за периодите от 18.04.2016г. до 08.11.2017г., 17.09.2018г.
до 03.12.2018г. или общо 658 дни, в
размер на 2 632 лева.
За втория исков
период следва да се присъди обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди за нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в
Затвора-Пловдив за периодите 08.08.2020г. до 10.08.2020г.; от 03.10.2020г.
до 05.10.2020г., от 08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до
17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.;
от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от
26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г.
до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до 22.11.2021г. или общо 1009 дни, в размер на 4 036 лева.
Или общо обезщетение
в размер на 6 668 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 50
000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Казано с други думи, с оглед характера на деянието, естеството и степента
на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора-Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 6 668 лв. /шест
хилади шестотин шестдесет и осем / лева при съобразяване на съдебната практика
по идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Посоченият размер е
съобразен с това, че осъщественото доказване е само за част от периодите, както
е посочено по-горе, както и поради това, че е доказано само едно от множеството
твърдени нарушения, и то не за всички периоди, съответно е съобразена и общата цена
на иска, така както ищецът е оценил
множеството твърдени нарушения.
32. По отношение на
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за всеки искови период
считано от 08.06.2016г., т.е. от момента на първото задържане на ищеца в
Арест-Пловдив, следва да бъде съобразено следното:
32.1.Съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от
ОСГК: „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи – от момента на
преустановяването им“. В случая, по отношение на първия исков период,
преустановяването на процесните незаконосъобразни действия и бездействия е
станало на 11.10.2019г., ето защо лихви върху сумата на обезщетението следва да
му бъдат присъдени от 12.10.2019г. върху сумата 2 632 лева до окончателното
изплащане на съответното задължение.
32.2.По отношение на
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за втория исков период,
същата следва да бъде уважена върху сумата от 4 036 лева, считано от 09.11.2021г.
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
IV. За разноските.
33.1.С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски. Те се констатираха от една страна да са в размер на 10 лева за
заплатената държавна такса.
33.2. Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Б.П.Б.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, със съдебен адрес *** /за адв.В.С./,
обезщетение в общ размер на 6668 лв., както следва:
за периодите от 18.04.2016г.
до 08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г. включително, в размер на 2 632 лева, в резултат от нарушение
по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на
Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и за периодите от 08.08.2020г. до 10.08.2020г.; от 03.10.2020г.
до 05.10.2020г., от 08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до
17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.;
от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от
26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г.
до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до 22.11.2021г. включително, в размер на 4 036 лева., в резултат от
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в
условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.11.2021г. - датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част за периодите 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до
06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.; от 02.07.2019г.
до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г. до
02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до 08.03.2021г.;
на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в Затвора-Пловдив като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Б.П.Б.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, със съдебен адрес *** /за адв.В.С./,
сумата от 10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: