Присъда по ВНОХД №611/2021 на Софийски окръжен съд

Мотиви към присъда №10 от 18.04.2022г., постановена по
ВНОХД №611/2021г. по описа на СОС.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е
образувано след решение № 60169 от 19. 11. 2021 г. постановено по н.д. №
651 /2021 г. по описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение.
С посоченото решение, е била отменена въззивна присъда от 10. 12.
2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 427 / 2018 г. по описа на С. окръжен съд, с
която подс. К. е била призната за виновна по повдигнатото и обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер
на хиляда лева. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е било отложено за срок от три години.
Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Производството пред
касационната инстанция е било образувано по касационна жалба на адв. Иво
Димитров Тодоров-служебен защитник и допълнение към нея от адв. Анелия
П.- служебен защитник на подс. К..
С отменената въззивна присъда е била отменена присъда № 185 от
05.12.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 606 / 2016 г., по описа на Районен
съд - И., с която е призната подсъдимата Н. К., родена на 16.11.1978 г., в Р. У.,
живуща в Р. Т., гр. И., кв. „Кадикюри Еренкюри“, ул. „Кемал Оквуран“ №
9/14 за невинна в това, че на 18.05.2016 г., около 10:00 часа, на 34 км от АМ
„Тракия“, в посока гр. С. е управлявала лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Инсигния“, с рег. № **МЕ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно: 2,77 на хиляда, установено по надлежния ред–с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147, проба № 800,
като я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Производството пред въззивната инстанция по в.н.о.х.д. № 427 / 2018 г.
по описа на С. окръжен съд е било образувано по протест на прокурор при
РП- И. и допълнение към него, с които е отправено искане за отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.
С протеста се изразява становище, че отразяването на различни часове в
АУАН и талона за химическо изследване може да се дължи на техническа
причина – несвоевременно отразяване на лятно часово време, което не е от
съществено значение.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е спазен надлежния
ред за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подс. К., тъй
като не е доказано извършване на превод и разясняване на подсъдимата какви
са последиците при отказ от нейна страна да предостави кръв за изследване.
При настоящото разглеждане на делото, представителят на Окръжна
прокуратура- С. счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а
1

подсъдимата да бъде осъдена по така повдигнатото и обвинение. Отправя
искане да и бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, със съответният изпитателен срок и налагане на глоба
в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник- адв. П.-
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и обоснована.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. К. не се явява.
Производството срещу подсъдимата е проведено в нейно отсъствие, след като
в хода на производството пред Районен съд- И. е изпратена съдебна поръчка
до Р. Т. за връчване на препис от обвинителен акт и разпореждане за
насрочване. Подсъдимото лице не е открито на адреса, на който е било
регистрирано към този момент.
В хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, като
е извършен разпит на свидетелите Р. Г. З., Ц. Й. Ц. и И. Г. К.. По делото са
изискани и приложени писмени доказателства и справки от РУ- И..
С.т окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста и
допълнението към него, както и с доказателствата по делото и доводите на
страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК на
обжалвания съдебен акт, установи следното:
Протестът е допустим като подадена от надлежна страна, чрез
съответния първоинстанционен съд – Районен съд- И., в законоустановения
срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледан по същество е основателен.
Съдебното производство пред Районен съд- И. е протекло по общия ред,
без участието на подс. К..
В него са разпитани свидетелите Ц. К., Н. Г. М., П. С. Г., Б. В. Г., А. Й.,
Б., И. И. Б. и В. И. Д.. Приобщени са приложените в хода на ДП писмени
доказателства.
За да постанови протестирания съдебен акт, първоинстанционият съд е
направил извод, че е нарушено правото на защита на подс. К., тъй като не са
налице доказателства за разясняване чрез преводач на правото и последиците
на лицето от отказа да даде кръв за изследване. Също така е прието, че
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата не е установено по
надлежния ред, а именно съобразно действащата към този момент Наредба №
от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС.
След извършена собствената оценка на доказателствата, събрани в хода
на първоинстанционното производство, както и на доказателствата, събрани
от въззивният съд, бе установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2016 г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа свид. Ц. С. К. и
пол. служител Г. К. са изпълнявали задълженията си като автопатрул при ОД
на МВР С.. Същите са се намирали на автомагистрала „Тракия“, в посока на
движение от гр. П. към гр. С. и район на действие от 10- ти до 56- ти
километър.
2

Свидетелят К. и полицейския служител К. са предприели издирване на
автомобил, за който е имало постъпили сигнали, че се движи в разрез със
законово установените правила за движение. Двамата полицейски служители
са установили в района на 34- ти километър, в посока на движение от гр. П.
към гр. С., след тунел „Траянови врата“, издирвания лек автомобил „Опел
Инсигния“ с рег. № **МЕ*** – турска регистрация. Колата е била следвана от
полицейския автомобил, като след това свидетелят К. и пол. служител К. са
спрели автомобила и са установили, че се управлява от подсъдимата Н. К.,
украинска гражданка, живуща в гр. И. Т..
Мястото на спиране на автомобила е било в района на 34-ти км, в близост
до пътна база, а подсъдимата К. е била сама в колата. Вътре в колата са
установили, че има разхвърляни различни предмети, като: дрехи, бельо,
празна еднолитрова бутилка от уиски. Седалките са били нарязани с нож,
който е стоял забит с дамско бельо в предната пасажерска седалка.
Подсъдимата К. е била във видимо неадекватно състояние и е лъхала на
алкохол, поради което е била проверена с техническо средство – „Дрегер
7410“ с № 0147 като първите няколко опита преди това са били без успех.
Техническото средство е отчело съдържание на алкохол в издишания от
подсъдимата въздух от 2.77 промила, като самото техническото средство е
било преминало проверка на 01.03.2016 г. съг. Закона за измерванията.
Измерването е отчетено в паметта на техническото средство в 11.07 часа на
18.05.2016 г.
На посочената дата не са извършвани други измервания, осъществени с
това техническо средство. Впоследствие подсъдимата К. е била откарана в
РУ- И., намиращо се в близост, където и е бил съставен АУАН № 349250 от
18.05.2016 г., както и издаден талон за медицинско изследване № 0275171.
Документите са били съставени от свид. К., като в АУАН е било описано
нарушението на ЗДвП, а в талона за медицинско изследване е дадено
предписание за явяване в Спешната помощ към гр. И. до 45 минути от
връчването му. В посочения АУАН е отбелязан час на нарушението 10.05
часа, а същият час е отбелязан и като час на връчване на талона за
медицинско изследване.
Комуникацията с подсъдимата се е извършвала на смесица от български
и руски език. При съставянето на АУАН, както и през времето, през което се е
намирала в РУ- И. са присъствали свидетели В. Л. – Д. и И. Б. – учителки,
които са превеждали на руски език казаното от полицейските служители.
Свидетелките са обяснили подробно на подсъдимата причините, поради която
е задържана, като разговорът с нея е вървял трудно заради неадекватното и
агресивно поведение от нейна страна.
Подсъдимата К. е отказала да подпише съставените документи, като този
отказ за подписване на АУАН и талона за медицинско изследване са
удостоверени от свидетелите Н. М. и Ц. И.. Последният също така е
удостоверил и отказа на подсъдимата да даде кръв за изследване, което е
отбелязано на талона за медицинско изследване.
Макар и без съществено значение за делото са фактите, че подс. К. се е
3

познавала със свидетелите Б. В. Г. и П. С. Г. – съпрузи, които са живущи в гр.
П..
Свид. Г. се е срещнал с подсъдимата на 17.05.2016 г. и във вечерните
часове са пътували от гр. П. към гр. С., но около 22-23 часа на същата дата,
след скарване в ресторант, намиращ се на автомагистрала „Тракия“ преди
тунел „Траянови врата“, свидетелят Г. е оставил подсъдимата сама в
заведението и се прибрал обратно в гр. П..
Фактическата обстановка се прие от настоящият съдебен състав от
събраните в хода на съдебното следствие пред РС- И. показания на
свидетелите Ц. К., Н. Г. М., П. С. Г., Б. В. Г., А. Й., Б., И. И. Б. и В. И. Д. и от
приобщените писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско
изследване, разпечатка на част от осъществени измервания в памет на
техническо средство /л.299 от п.д./, протокол за последваща проверка /л.314
от п.д./, справка за съдимост на подс. К., така и събраните в хода въззивното
производство гласни източници – показанията на свидетелите Р. Г. З., Ц. Й. Ц.
и И. Г. К. и приобщените писмени доказателства- заповед за задържане,
декларация, протокол за личен обиск, извадка от книгата за задържани лица.
Показанията на свид. К. по своя характер са достатъчно ясни,
непротиворечиви и логични с тях се установява къде и как е била установена
и спряна подсъдимата, какви действия са били извършени от страна на
полицейският авто- патрул , като същите следва да се приемат от настоящия
съдебен състав изцяло. Свидетелят е възприел пряко и непосредствено
подсъдимата, нейното поведение и състояние, поради което с тях се доказват
пряко факти и обстоятелства от предмета на делото. Първоначалната
комуникация с подсъдимата се е водела на смесица от руско-украински и
български език.
По делото са приобщени и показанията на свид. Н. М./служител в РУ- И.,
към онзи момент/. С тях се установява отказа на подсъдимата да подпише
изготвените документи от полицейските служителите, така и нейното
състояние и държане в полицейското управление. Същите са логични и
последователни, като не противоречат на останалата част от доказателствата
по делото, поради което следва да се кредитират изцяло от настоящия
съдебен състав.
По делото са приобщени и показанията на свидетелите П. С. Г. и Б. В. Г.а
/съпрузи/, с които макар и да не се доказват пряко факти и обстоятелства от
предмета на делото, се установява, че подс. К. е употребявала алкохол още на
17.05.2016г. вечерта, макар и това да е било около 12 часа преди спирането и
от полицейските служители, както и това, че същата е имала намерение да
пътува след това за гр. С.. Показанията на двамата свидетели, макар и
намиращи се в приятелски взаимоотношения с подс. К. следва да се
кредитират изцяло от настоящият съдебен състав, доколкото не противоречат
на установената по делото фактическа обстановка, а напротив допълват я.
По делото са разпитани и свидетелите А. Й. Б. И. И. Б. и В. И. Л.- Д..
Същите в една или друга степен са осигурявали необходимото съдействие на
органите на МВР, така и на подс. К. в хода на наказателното производство от
4

неговото начало, като са извършвали превод от и на руски език. Последните
две свидетелки са възприели и състоянието, в което се е намирала подс. К.
непосредствено след задържането й, така и какво е било нейното поведение.
Тези свидетели, както и свид. К. и М., категорично заявяват, че подсъдимата е
била пияна, а държанието й е било агресивно спрямо тях. Посочените
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, показанията им се явяват
логични, последователни и непротиворечив, поради което същите следва да
се кредитират изцяло.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха
разпитани и свидетелите Р. З. и И. К. /към онзи момент служители в РУ- И./.
С показанията на свидетелите се установява, че същите са извършили личен
обиск на подс. К. по реда на ЗМВР, както и това, че същата е била видимо
пияна. До този извод са стигнали след като са усетили, че подсъдимата лъха
на алкохол, така и с оглед на нейното поведение изразяващо се в танцуване и
смеене без причина. Показанията на свидетелите се явяват логични,
последователни и непротиворечив с останалата част от доказателствата по
делото, поради което същите следва да се кредитират изцяло.
В хода на въззивното съдебно следствие беше разпитан и свид. Ц. Й. Ц.
/лекар към ФСМП- гр. И. към онзи момент/. В показанията си свидетелят
обяснява подробно каква е процедурата по извършване на проверка от
полицейските служители, така и извършването на проба от страна на
лекарски лица впоследствие. Макар и не с категоричност, свидетелят споделя,
че си спомня за случая и, че подсъдимата е била в пияно и неадекватно
състояние. Свидетелят заяви категорично след предявяване на талона за
медицинско изследване, който е приложен по делото, че текстът не е изписан
от него, но подписът е положен от него. Въпреки, че не е категоричен в
свидетелските си показания поради изминалия период от време, то същият
заявява категорично, че след като е положен подпис в талона от негова
страна, то лицето по недвусмислен начин е демонстрирало, че не желае да му
вземат кръвна проба.
По делото са приложени и писмени доказателства - заповед за задържане,
протокол за личен обиск, декларация за запознаване с правата на задържаното
лице, талон за изследване, административната преписка по случая,
документи свързани с техническата изправност на средството за измерване
Дрегер 7410“ с № 0147, свидетелство за съдимост и др. Същите по своя
характер са относими към предмета на делото и съществено допринасят за
изясняване в пълнота на фактическата обстановка по него, а именно, че на
въпросната дата подс. К. е извършила посоченото в обвинителния акт деяние,
чрез управляваното от нея моторно превозно средство.
По отношение на несъответствията при посочване на час на проверката с
техническото средство съдът намира, че действително е налице такова
противоречие, след като в паметта на техническото средство е отразен час на
измерването 11.07 часа, докато в АУАН и талона за медицинско изследване е
посочено 10.05 часа. Такъв час е отбелязан и като момента, в който талонът за
медицинско изследване е връчен на подсъдимата. Въпреки това настоящият
съдебен състав намира, че без съмнение може да се приеме, че управлението
5

на моторното превозно средство от страна на подсъдимата е осъществено
около 10.05 часа на 18.05.2016 г. като основанията за този извод са следните:
От материалите по делото се установи безспорно, че подсъдимата е
идентифицирана от свид. К. и пол.служител К., след като е управлявала
процесният лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № **МЕ***.
Подсъдимата е следвана от патрулния автомобил, след което
управляваната от нея кола е била спряна за проверка. В тази насока са и
показанията на свид. К. / л. 195-196 от п.д./, че подсъдимата е била следвана
след тунел „Траянови врата до 34-ти км, където е била спряна. След
спирането на подс. К. е имало период от време, в който полицейските
служители са извършвали обезопасяване на превозното средство – извадени
са ключовете на колата, заради неадекватното държане на подсъдимата, а
предпазливостта им е била обусловена от открития нож, забит в пасажерската
седалка, след което е била изпробвана с техническо средство за наличие на
алкохол в издишания въздух. Били са направени няколко безуспешни опита,
след което техническото средство при успешния опит е отчело концентрация
на алкохол в издишаният от нея въздух - 2.77 промила. Подсъдимата е била
задържана и откарана в най-близкото поделение на МВР, а именно РУ- И.,
където са били оформени и необходимите по закон документи /заповед за
задържане, протокол за личен обиск, декларация за запознаване с правата й,
АУАН и медицински талон за изследване/.
В документите съпътстващи задържането на подс. К. /заповед за
задържане, протокол за личен обиск, декларация за запознаване с правата й/,
така и в страниците от тетрадката за задържаните лица в РУ- И., както и от
приобщените по делото доказателства, а именно показанията на свид. К. и
Иванов е отбелязано, че подсъдимата е била задържана по ЗМВР, след като е
управлявала автомобила си в пияно състояние около 10.05 часа на процесната
дата. В подкрепа на това е и фактът, че подс. К. е била откарана в центъра за
спешна помощ в гр. И. в 11.15 часа на 18.05.2016 г. /л.33 от наст. д/., което от
житейска гледна точка прави невъзможно същата да е спряна за проверка, да
и е била извършена проверка, да е тествана в 11.07 часа, след това да е
откарана до РУ- И. и след като са изготвени необходимите документи да бъде
откарана до спешната помощ.
Друг факт, който е в подкрепа на настоящия извод на въззивния състав е
това, че със средството за измерване-„Дрегер 7410“ с № 0147 е отчетено на
въпросната дата едно единствено измерване, а именно процесното. Ето защо,
последователността на осъществяване на действия в конкретните условия
/проследяването, спирането за проверка, извършването на проверка,
откарването до РУ- И. и до Центъра за спешна помощ/ дава логическо
основание да се приеме, че е доказано това, че деянието е извършено от подс.
К. в 10.05 часа на 18.05.2016 г.
Категорични са и доказателствата, че измерването с техническото
средство е осъществено на място – в района на 34-ти км на АМ „Тракия“, след
което подсъдимата е била отведена в РУ на МВР И., където са съставени
приложените в хода на наказателното производство писмени доказателства и
документи – АУАН, както и талон за медицинско изследване.
6

За талона за медицинско изследване, следва да се направи обоснован
извод, че неправилно в него е обозначен часа на връчването му. Обективно
няма как този талон да е връчен в часа, в който е извършено установяването
на подсъдимата докато е управлявала автомобила. Фактът, че измерването с
техническото средство е отразено като резултат в талона за медицинско
изследване, дава основание за извод, че по погрешка е бил посочен часа, в
който е била проверена подс. К.. По делото е безспорно, че талонът е съставен
и подписан в районното управление, след като върху него, освен подпис на
свид. К. като съставител, е положен подписът на медицинското лице във
филиала на спешната помощ в гр. И., пред което подсъдимата е отказала да
даде кръв за изследване, а също така именно това медицинско лице е
свидетелят, удостоверил с отделен подпис и отказът на подсъдимата да
получи самия талон за медицинско изследване.
Предвид установените факти настоящият съд достигна до различни
правни изводи от тези приети от Районен съд- И. по въпросите, визирани в чл.
301, ал. 1 НПК.
От обективна страна са осъществени признаците на чл. 343б, ал. 1 НК,
след като без съмнение се установи, че на 18.05.2016 г., около 10.05 часа
подсъдимата е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил
„Опел Инсигния“ рег. № **МЕ*** /турска регистрация/, в района на 34-ти км.
от автомагистрала „Тракия“. Няма съмнение и относно факта, че на
въпросната дата и час подсъдимата е управлявала посоченото МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 2.77 промила,
което е установено по надлежен ред – чрез измерване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147.
Не може да бъде споделено становището на първостепенният съд, че
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата не е установено по
надлежен ред предвид липсата на категорични доказателства, че на същата не
е преведено надлежно на разбираем за нея език какви са последиците от
отказа да бъде дадена кръв за изследване. В хода на наказателното
производство са събрани достатъчно по обем доказателствата, от които може
да се направи обоснован извод, че с подсъдимата е проведен разговор на
разбираем за нея език, тя е била информирана за какво е задържана, както и
какви ще са ще ли да бъдат последиците от това нейно поведение. Тези факти
се установяват не само от показанията на свид. К., но и от приобщеното по
делото писмено доказателство- декларация за запознаване с правата при
задържането на подс. К. в РУ- И.. Декларацията е била попълнена на
процесната дата със съдействието на свид. В. И. Л.- Д. /преводач/, като от
показанията на същата се установява, че е бил извършен необходимия превод
при комуникацията с подс. К. от и на разбираем за нея език. Фактът, че
същата не може да каже със сигурност дали е бил извършен превод на подс.
К., конкретно по отношение на съществуващата възможност да даде кръвна
проба е ирелевантен в случая, тъй като по делото се установява, че
подсъдимата не само е буйствала по време на задържането си и след това, но
и открито е изразила нежелание да окаже необходимото съдействие на
органите на МВР и на ангажираните преводачи.
7

На следващо място се установи, че подсъдимата е била откарана до
Центъра за спешна помощ в гр. И., където тя категорично е заявила, че не
желае да и бъде взета кръвна проба /това обстоятелство отново е установено
по безспорен начин по делото, чрез показанията на свид. Ц., както и с
приобщеното по делото писмено доказателство- талон за медицинско
изследване/.
За пълнота следва да се отбележи и това, че дали дадено лице ще даде
съгласие за вземане на кръвна проба е негово лично право. Доколкото това
право е било упражнено от подсъдимата и тя открито е изразила нежелание за
даване на кръвна проба, то липсва основание за определяне на действията на
служителите на МВР при установяването на алкохол у подсъдимата като
незаконосъобразни.
В конкретния случай няма извършено нарушение, което да опорочава
резултатите от измерването с техническо средство на съдържанието на
алкохол в издишания от подсъдимата въздух, или да дава основание за
съмнение било, че измерването е неточно, че измерването е на друго лице или
че техническото средство е неизправно. Освен това, наличието на отклонения
от реда, предвиден в нормативния акт за установяване съдържанието на
алкохол в кръвта на водачите на МПС, поначало не води до автоматичен
извод за липса на извършено престъпно деяние, а това винаги се преценява
съобразно фактологията във всеки конкретен случай.
На следващо място видно от приложената разпечатка от паметта на
техническото средство става ясно, че няма друго измерване /в това число и с
нулеви показания/ осъществено на 18.05.2016 г., поради което и неточностите
в отразяване на проверката с техническото средство, отразени в част от
писмените материали не се отразяват на извода, че направеното измерване на
18.05.2016 г. се отнася именно до проверката, осъществена по отношение на
подсъдимата К.. Налице са писмени доказателства за осъществения на
01.03.2016 г. контрол над изправността на техническата средство, поради
което няма основания за съмнение в достоверността на резултата от
осъщественото измерване, с което е установено съдържанието на алкохол в
издишаният от подсъдимата въздух.
Отказът на подсъдимата да получи талона за медицинско изследване,
както и отказа да даде кръв за изследване, на основание чл. 6 от Наредба №
30 от 2001 г. /отм./ дава основание да се приеме, че съдържанието на алкохол
в кръвта на подсъдимата е 2.77 промила, установено с техническото средство
- „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147 /двата отказа са алтернативно
предвидени в цитираната разпоредба/, поради което настоящият състав
приема, че по надлежен ред е установено съдържанието на алкохол в кръвта
на подсъдимата К., което е част от обективните признаци на престъпното
деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
От субективна страна се установи, че подс. К. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, и е искала настъпването на
общественоопасните последици от него, видно от цялостното поведение на
подсъдимата и конкретиката на настоящия случай.
8

Предвид тези правни изводи на настоящия съд, различаващи се от
изводите на РС- И. по отношение на виновността на подс. Н. К., е необходима
цялостната отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимата К. да бъде призната за виновна в това, че на 18.05.2016 г.
около 10.05 часа на 34-ти км. от АМ „Тракия“ в посока гр. С. е управлявала
лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ , с рег. № **МЕ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.77 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с фабр. № 0147.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата Н. К., съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство
факта, че подсъдимата е неосъждана. На следващо място следва да се отчете и
продължителният период на протеклото наказателно производство, а именно
почти 6 години от датата на извършване на изпълнителното деяние. За
отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме фактът, че
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата надхвърля значително
предвидения в НК количествен критерий за квалифициране на извършеното
като престъпление, а именно 2,77 промила. За конкретното деяние, макар и то
да разкрива известна завишена степен на обществена опасност, спрямо
обичайните случаи, съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от една година съответства в най-пълна степен с обществената опасност
както на деянието, така и на личността на подсъдимата, за която няма събрани
отрицателни характеристични данни, при което следва да се приеме, че се
касае за изолиран случай в поведението й.
Настоящият съд намира, че за постигане на целите по чл. 36 НК не е
необходимо ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимата, поради
което след като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и спрямо нея
индивидуалната превенция успешно може да бъде осъществена чрез отлагане
на наказанието, при което изпитателният срок в размер на три години би дал
възможност подсъдимата да преосмисли и преоцени поведението си, под
угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от
свобода. Така определено, наказанието ще изпълни и целите на генералната
превенция.
Доколкото в санкцията на правната норма на чл. 343б, ал.1 НК е
предвидено и кумулативно налагане на наказанието „глоба“, то с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, както и с оглед личността й,
следва да се определи „глоба“ в размер на 1000 лева, която в най пълна степен
ще се съчетае с определеното наказание лишаване от свобода и ще изпълни
ефективно целите на наказанието визирани в Общата част на Наказателния
кодекс.
С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на
подс. К. следва да се възложат сторените по делото пред двете инстанции
разноски в размер на 43 лева.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

9

Номер на акта:	10
Дата:	19 април 2022 г.
Съдия:	Светослав Николаев Николов

Дело:	20211800600611
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Присъда по ВНОХД №611/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите