Р
Е Ш Е Н И Е № 112
Град
Бургас, 26.01.2018г.
Административен
съд – град Бургас, пети състав, на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ: Станимира
Друмева
при секретаря С. А., с участието
на прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Друмева
административно дело № 2667 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адвокат С.К. ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас (ОДМВР-Бургас) за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
100 лева, в резултат на отмяна по съдебен ред на наказателно постановление № 434а-837/19.08.2016г.,
издадено от началника на Второ РУ на ОДМВР-Бургас, представляващи направените в
хода на съдебното обжалване по н.а.х.д. № 7338/2016г. по описа на Районен
съд-Бургас разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 11.02.2017г. – датата на влизане в
сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, поддържа исковата молба и искането от съда. Ангажира
доказателства. Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи - Бургас, оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли за отхвърлянето му от съда в представен по делото отговор на
исковата молба. Счита, че не са ангажирани доказателства за реално изплащане на
претендираната сума от 100 лева в производството по обжалване и отмяна на
наказателното постановление. Намира за неоснователна и претенцията за заплащане
на законна лихва. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба в съдебно заседание. При условия на евентуалност излага
становище, че при уважаване на иска от съда началната дата на дължимост на
законна лихва е датата на постановяване на решението в производството, в което
е предявен иска.
Представителя на Окръжна прокуратура-Бургас
дава заключение за уважаване на предявения иск като обоснован и доказан по
основание и размер.
Бургаският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № 434а-837/19.08.2016г.,
издадено от началника на Второ РУ-Бургас, на ищеца Г.П.Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.257, ал.1
от ЗМВР.
Наказателното постановление е
обжалвано от ищеца пред Районен съд-Бургас и е образувано н.а.х.д. №
7338/2016г. по описа на БРС. Жалбата е подадена чрез пълномощник – адвокат С.К.,
вписан в Адвокатска колегия-Бургас. Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд-Бургас ищецът е представляван от адвокат К.,
който е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Съобразно сключения между Г.П.Г. и адвокат К. договор за правна защита и
съдействие сер. № ********** от 22.01.2017г., договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева.
С решение № 140/24.01.2017г.,
постановено по н.а.х.д. № 7338/2016г. по описа на БРС, районният съд е отменил
като незаконосъобразно издаденото на ищеца наказателно постановление № № 434а-837/19.08.2016г.
Решението на районния съд е влязло в сила на 11.02.2017г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди, представляващи разходи за плащане на адвокатско
възнаграждение за обжалването на наказателно постановление и за процесуалното
представителство по образуваното дело по оспорването пред Районен съд-Бургас.
Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник съобразно чл.205 от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т. дело №
2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата
по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и за
присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. Налице е и
процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от ЗОДОВ за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се
твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим,
подлежи на разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и е подсъден на
Административен съд-Бургас съобразно чл.7 от ЗОДОВ предвид твърдяното от ищеца
място на увреждане.
Искът е срещу пасивно легитимиран
ответник по смисъла на чл.205 от АПК и т.6 от тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004г. по т. дело № 3/2004г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска
колегия на Върховния касационен съд – държавният орган- юридическо лице, с
който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в
трудови или служебни отношения.
Разгледан по същество, е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди не
може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
С предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Съобразно даденото с
т.1 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г.
разрешение, налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, то е издадено от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление,
се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение
по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая наказателно постановление №
434а-837/19.08.2016г., издадено от началника на Второ РУ на ОДМВР-Бургас, е
отменено като незаконосъобразно с решение № 140/24.01.2017г., постановено по
н.а.х.д. № 7338/2016г. по описа на БРС. Предвид отмяната на наказателното
постановление с влязлото в сила съдебно решение, съдът приема, че е налице
първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОДМВР-Бургас по предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
орган на изпълнителната власт в ОДМВР при изпълнение на административна
дейност.
За ангажиране отговорността на
областната дирекция на МВР е необходимо да бъде установено и настъпване на
вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на администрацията, т.е. да се докаже наличие
на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане
следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност по силата на
причинно-следствената връзка, която съществува между тях.
Съдът приема, че от
незаконосъобразния акт – наказателното постановление, ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му.
Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ищецът е възложил на адвокат К. да обжалва издаденото
му наказателно постановление и да осъществи процесуално представителство по
образуваното съдебно производство във връзка с обжалването. Направеният разход
за адвокатско възнаграждение по сключения с адвоката договор е в намаление на
имуществения патримониум на ищеца и представлява имуществена вреда за ищеца, по
отношение на който с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че
неправилно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност и
санкциониран с издаденото наказателно постановление. Следователно, доказана е
втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – реално
претърпяна от ищеца имуществена вреда от незаконосъобразен административен акт.
По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая
съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи
за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление,
т.е. налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание
сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено
впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатена сума за адвокатско
възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с
което е наложено административното наказание, което административнонаказаният е
считал за незаконосъобразно наложено. В този смисъл е приетото тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г. по т. дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Ищецът е доказал реално настъпили за
него имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на отмененото наказателно постановление в
претендирания размер. Неоснователно в тази връзка е възражението на ответника
за недоказаност на реалното заплащане на уговорения по договора за правна
защита и съдействие адвокатски хонорар. Този договор отговаря на утвърдените от
Висшия адвокатски съвет прономеровани и прошнуровани образци с индигирани
копия, притежава сериен номер и видно от съдържанието му за договореното между
страните възнаграждение в размер на 100 лева изрично е вписано, че сумата е
платена в брой от клиента на адвоката при подписване на договора. Съгласно установената
съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за
разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този
смисъл е приетото по т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд разрешение, че при вписан в
договора начина на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
С оглед изложеното искът е
основателен и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер
на 100 лева от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което е отменено наказателното постановление – 11.02.2017г., до
окончателното ú изплащане, съобразно разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК. Съгласно т.4
от тълкувателното решение при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове. Поради това съдът намира
за неоснователно възражението на ответната страна за друг начален момент на
дължимост на законната лихва.
С оглед изхода на спора,
своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати внесената държавна такса
в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
договорено и платено в брой, съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 9.09.2017г. (лист 3 от делото).
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, пети състав,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да заплати на
Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение, от отменено по съдебен ред наказателно постановление №
434а-837/19.08.2016г., издадено от началника на Второ РУ на ОДМВР-Бургас, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2017г. – датата на
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до
окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да заплати на
Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на
310 лв. (триста и десет лева).
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: