Решение по КНАХД №441/2025 на Административен съд - Враца

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр.  чл. 63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София срещу Решение № 54/23.07.2025 г., постановено по АНД № 224/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е отменен издаденият спрямо „К.“ ООД, ЕИК *******, електронен фиш № ********** за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В касационната жалба се съдържат подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон,  съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което  НП бъде потвърдено.

В с. з. за касаторът не се явява представител.

            Ответникът „К.“ ООД ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. От управителя на дружеството е ангажирано становище по хода на делото и по същество на спора, съдържащо искане за потвърждаване на първоинстанционното решение по изложените в отговора на касационната жалба съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 54/23.07.2025 г., постановено по АНД № 224/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е отменен издаденият спрямо „К.“ ООД, ЕИК ********, електронен фиш № ********** за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства РС е счел, че  в процесните АУАН и НП, липсват нарочни констатации жалбоподателят лично и непосредствено да е осъществил констатираното в имота в момента на проверката застрояване, като дори не се съдържат  данни и обстоятелства за време - дата или период на осъществяване на това поведение, с оглед последваща правна преценка на давностните срокове по чл. 80, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 34 от ЗАНН.

Според районният съд, нарушението е извършено на 08.12.2021 г., а към този момент разпоредбата на чл.189ж ЗДвП в действащата редакция изчерпателно определя хипотезите, в които може да бъде издаден електронен фиш, а именно – при нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, когато водач управлява ППС в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена такса. Нарушението, вменено на дружеството-жалбоподател, е по чл.102, ал.2 ЗДвП, за което санкцията е по чл.179, ал.3б–3е ЗДвП и субект на отговорността е собственикът/ползвателят на ППС, а не водачът. Следователно, към датата на нарушението законът не е предвиждал процесуална възможност за издаване на електронен фиш за това нарушение. Този извод се потвърждава от трайната съдебна практика на ВАС, според която: „Преди изменението на чл.189ж ЗДвП (ДВ бр.13/2024 г.) електронен фиш не може да бъде издаван за нарушения по чл.179, ал.3б–3е ЗДвП, тъй като законът не предвижда такава възможност.“ (Решения на ВАС по к.н.д. № 3187/2022 г., № 10628/2023 г., № 375/2024 г., както и константната практика на Административен съд гр.Враца).

Тезата на АПИ, че законодателната воля позволявала прилагането на режима за електронен фиш към всички нарушения, свързани с неплатени пътни такси, е неприемлива, защото административно-наказателната отговорност се ангажира само изрично и точно посочена в закона като аналогията е недопустима в наказателното право (чл.46, ал.3 ЗНА; чл.1 ЗАНН), както и субектът на отговорността по чл.179, ал.3 е водач, докато по чл.179, ал.3б–3е е собственик/ползвател – различни правни фигури с различен процесуален ред.

Едва с изменението в ДВ бр.13/2024 г. (в сила от 13.02.2024 г.) законодателят включва изрично възможността за издаване на електронен фиш при нарушения по чл.179, ал.3б–3е. Както правилно е приел районният съд, новата норма не действа обратно и не може да оправдае издаване на ЕФ за нарушение от 2021 г. В тази връзка съдът е анализирал относимата правна уредба и представените по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви за изводите, които е направил.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи по приложението на закона. Изложените от въззивния съд доводи се споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът се позовава на тях и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Мездра.

Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Фактите по делото са безспорно установени и подробно описани и анализирани от първоинстанционния съд.

Районният съд се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и направени възражения.

Правилни, обосновани и съобразени с доказателствата по делото са и всички доводи за незаконосъобразност на процесното НП.

Не са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.

По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящето производство от страна на ответника не са претендирани и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/23.07.2025 г. по АНД № 224/2025 г. на Районен съд – Мездра.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.