№ 4403
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501435 по описа за 2021 година
Постъпило е заявление вх.№25528/09.12.2021г. от М.О. чрез пълномощник адв. Р., с
което се оспорват представените от Н.Г. писмени доказателства - Постановление от
27.07.2021г. на Запорожки апелативен съд по производство №22-ц/807/1050/21г., Справка от
Сдружение на собствениците на жилищна сграда на ул. „Чумаченко-18“, Талон за
уведомяване за единна регистрация №48 за приемане и регистриране на заявление за
престъпление, №10550 и №12307. Твърди се, че воденото в Украйна производство не е
приключило, тъй като с Постановление от 23.09.2021г. на Върховния съд на Украйна делото
е допуснато до касация. Оспорва се и обстоятелството, че е налице наказателно дело спрамо
М.О. за режима на лични отношения между майката Г. и детето Александра, като твърди, че
производството по подадената от Г. жалба е прекратено. Представя доказателства за
установяване на горните обстоятелства, както и други доказателства- скрийншотове от
кореспонденция между въззиваемата и въззивника, както и трето лице- приятел на Г. и
въззивника за установяване на грубия език, който използва Г.. Моли по делото да бъде
приобщен и аудиофайл, от който се установява как се държи майката по време на разговор с
бащата в присъствието на детето. Сочи, че ще представи аудиофайла на флашка или диск.
Оспорва компетентността на ОС Варна да разглежда спора, тъй като сочи, че в Украйна все
още е висящо делото между страните. Твърди, че българският съд не е компетентен, тъй
като детето живее от две години в Украйна, говори езика, интегрирано е, посещава училище,
има личен лекар. Твърди, че е не е налице отвличане на дете по смисъла на Хагската
конвенция, а дори и да беше, то вече са изминали две години от напускането на България, а
няма подадена жалба от Г.. Моли съдът да приеме, че не е компетентен да разгледа спора.
Въззивникът О. прави искане за отвод на съдията докладчик Ирена Петкова, като
излага, че съдът не се е произнесъл по искането съдът да посочи по кой закон ще бъде
разглеждано делото- българския или украинския, но това не е сторено. Освен това сочи, че
съдът не е връчил препис от представените от Н.Г. с молбата от 13.10.2021г. писмени
1
доказателства, а ги е присъединил към доказателствата по делото. Поради това и сочи, че
едностранно и тенденциозно е лишен въззивника от възможността да ги оспори и да изрази
становище. Твърди, че горните обстоятелства сочат наличие на безпристрастност у съдията,
поради което и желаят да бъде отведена по делото.
Съдът, като съобрази постъпилата молба, намира следното:
На първо място по направеното искане за отвод на съдия Петкова, доколкото произнасянето
по същото е обуславящо по-нататъшните искания в молбата, настоящият състав намира
същото за неоснователно. Действително препис от представените по делото от Г. писмени
доказателства с молба от 13.10.2021г. не са връчени на въззивника О., но горното се дължи
на пропуск от страна на съда. Доказателствата за издадени от официални държавни органи
заверени писмени доказателства. Въззивникът не е лишен от правото си да изрази
становище по тези доказателства и евентуално да ги оспори, като срокът за това
процесуално действие тече от момента на връчването им. Това е и сторено с подаденото
заявление на 09.12.2021г. от О.. В този смисъл допуснатото от съда опущение не е
накърнило процесуалните права на въззивника. Изразеното становище е обективирано в
заявлението, което е част от доказателствения материал по делото.
Досежно непроизнасянето на съда кое ще е приложимото право, горното преценка е
обусловена от компетентността на съда, който ще разгледа спора. Към настоящия момент
съществува вероятност да е налице висящо производство пред украински съд по част от
въпросите, с които е сезиран и българския съд. Безспорно обаче режимът на лични
отношения между детето и неотглеждащия родител не е предмет на делото пред украинския
съд, респективно по този въпрос не е налице висящ спор. Предвид горното и този спор
следва да бъде разрешен от българския съд. В този смисъл непроизнасянето от съда по
искането на въззивника не е поради пристрастност от страна на докладчика, а поради
обстоятелството, че не е ясно налице ли и влязло в сила решение на украинския съд, което
от своя страна е релевантно за преценка допустимостта на част от исковете по настоящото
производство. Въпросът за компетентността на българския съд е разрешен с влязло в сила
определение №358/24.09.2020г. по ч. гр.д. №2248/20г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.
По всички изложени по-горе съображения, настоящият състав намира, че не са налице
основания да се приеме, че докладчикът по делото е предубеден или пристрастен към една
от страните по делото. Не са налице основания по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, поради което и
искането за отвод на съдия Петкова следва да бъде оставено без уважение.
По направените от въззивника доказателствени искания съдът ще се произнесе след
депозиране на становище от насрещната страна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвеждане на съдия Ирена Петкова от разглеждане
на делото.
Препис от депозираното на 09.12.2021г. заявление от М.О. да се изпрати на Н.Г. с
възможност за становище в едноседмичен срок от връчването.
Връчването да се извърши на посочения в отговора на въззивната жалба адрес, като
предвид постъпилата информация, че Г. не живее на адреса, същата следва да бъде
уведомена, че следва да посочи адрес за призоваване по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3