№ 66
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 266024 / 20.10.2020 г. от Ж. ИЛ. ТР.
против решение № 260103/25.09.2020 г. ,постановено по гр.д.870/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив ,с което е отхвърлен иска на жалбоподателката срещу
Б. ХР. ТР., за прогласяване унищожаемост на извършеното от ищцата на
20.04.16г. упълномощаване на адвокат В. И. Д.-Г., с пълномощно с
нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№№***и*** на В. Т.,
помощник нотариус при нотариус К. А., да я представлява като продавач при
продажбата на собствения и апартамент, находящ се в гр.П., бл. ***, ул. ***,
№ **, ет.*, ап. *, тъй като не могла към момента на извършването му да
разбира и да ръководи действията си.По съображения ,подробно изложени
във въззивната жалба Т. счита решението за неправилно и заявява искане
същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявения от
нея иск бъде уважен.
От въззиваемата страна Б. ХР. ТР. е постъпил отговор , с който същата
оспорва въззивната жалба и по съображения ,подробно изложени в същия
заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено
ведно с присъждане на разноски.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
1
Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с искова молба от Ж. ИЛ. ТР. против Б.
ХР. ТР. , с която е твърдяла ,че през януари 2016 г. е претърпяла мозъчен инсулт ,била е
приета по спешност в неврологично отделение в К. ,където е живяла ,впоследствие
транспортирана до България и постъпила на лечение в М. - П.“АД.След изписването й е
постъпила за рехабилитация за периода 20.04.2016 г. – 20.04.2017 г. Твърди ,че по време на
лечението е приемала силни лекарства ,не се е чувствала добре ,не е била адекватна ,почти
нищо не си спомня ,не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.Твърди ,че няколко месеца след най-критичния период узнала , че
с нот.акт № ******** г. собственият й апартамент е продаден на дъщеря й Б.Т. като в
посочената разпоредителна сделка ищцата е действала чрез пълномощник адв.В. Д. ,която е
упълномощила с пълномощно ,изготвено на 20.04.2016 г.и в тази връзка твърди ,че не си
спомня да е подписвала пълномощно ,нито да е посещавана от нотариус ,нито самата тя да
е посещавала нотариална кантора като твърди ,че поради заболяването си ,приема на
лекарства и назначеното й болнично лечение е била дезориентирана и трудно е разбирала
случващото се около нея като на 21.04.2016 г.- датата на изповядване на сделката , тя е била
в болнично заведение.При тези твърдения е предявила два обективно кумулативно
съединени иска за унищожаване на упълномощителната сделка ,тъй като към 20.04.2016 г.
не е могла да разбира и да ръководи действията си и да бъде установено ,че договорът за
покупко-продажба е недействителен като сключен от лице без представителна власт.
Ответницата Б.Т. оспорва наведените в исковата молба твърдения,че ищцата не е
била в състояние да разбира и ръководи постъпките си.Позовава се на извършено
изследване от невролог – д-р Л. К. непосредствен опреди упълномощителната и
последвалата разпоредителна сделка ,с което към дата 3.03.2016 г. е констатирано ,че
здравословното състояние на ищцата й позволява да участва адекватно в делови дела, да
подписва документи и да участва в отговорни действия като може да оценя и последствията
от същите ,за което състояние е издаден медицински документ.Уточнява ,че пълномощното
в полза на адв.Д. е с нотариална заверка на подписа и съдържанието ,с оглед на което счита
,че упълномощителната сделка не страда от твърдения порок ,водещ до унищжаемост.По
същите съображения счита ,че последвалата разпоредителна сделка не е сключена от лице
без представителна власт ,но дори и да се приеме обратното поддържа ,че извършените без
представително власт действия са потвърдени с изготвения на 13.07.2016 г. нотариален акт
за поправка на нот.акт ,с който е изповядана сделката с участието и на двете страни като в
това производство ищцата е участвала лично.
С решението ,предмет на обжалване съдът е приел, че по делото не са събрани
убедителни доказателства в подкрепа на твърдението ,че към 20.04.2016 г. ищцата не е
могла да разбира да ръководи действията си ,поради което този иск е отхвърлен.
С последващо решение съдът се е произнесъл и по кумулативно съединения с
първия иск за установяване недействителността на разпоредителната сделка като сключена
от лице без представителна власт като е отхвърлил същия ,против което решение е
постъпила въззивна жалба от Ж.Т. ,която обаче с влязло в сила разпореждане е върната и
2
съответно решението е влязло в сила.
Не е било спорно ,а и се установява ,че с нот.акт № 104 / 21.04.20126 г. Ж. ИЛ. ТР.
продава чрез пълномощника си адв.В. Д. на дъщеря си Б. ХР. ТР. собствения си недвижим
имот ,представляващ ПИ с идентификатор ******** ,представляващ апартамент ,находящ се
в грпП., ул. Д., № **.Представено е и пълномощно от 20.04.2016 г. ,видно от което ищцата
упълномощава адв.В. Д. да я представлява и от нейно име и за нейна сметка да извърши
необходимото за сключване на договор за покупко-продажба на гореописания имот с
дъщеря й Б.Т. при описани в пълномощното условия, което пълномощно е с нотариална
заверка на подписа и съдържанието ,извършено ат В. Т. ,помощник нотариус на К. А. .Със
същата заверка е находящата се в нотариалното дело декларация по чл.264 от ДОПК.
Разпитана като свидетел пом.нотариус Т. установява,че въз основа на извършена от
нея справка в регистъра може да каже ,че пълномощното и декларацията за заверени от нея
извън нотариалната кантора,че практиката й е да разяснява на лицата ,чиито подписи
заверява съдържанието на документа и най- вероятно и в случая е постъпила така ,но няма
спомен как точно е протекъл разговора.
От заключението на изслушаната и приета СМЕ се установява ,че здравословното
състояние на ищцата е било увредено ,че през 2016 г. е получела инсулт в дясна мозъчна
хемисфера със засягане на леви крайници – по тежко за ръката и средно тежко за
крака.Установява се ,че на 20.04.2021 г.е приета за рехабилитация в МБАЛ „ С. П. „ с
диагноза – последици от мозъчен инфаркт в задоволително общо състояние и
хемиплегиопареза в ляво.Нарушено равновесие и координация.Походка с придружител. От
всички представени медицински документи и от показанията на разпитаните свидетели
вещо лице е стигнал до извода ,че ищцата е била контакна и без синзомоторна афазия-
увреждане на речта. В з.с. вещото лице е обяснило ,че има правило при мозъчната структура
на човека ,а именно когато се засяга лявата хемисфера се засягат десни крайници и тогава
се засяга сензорната и моторна афазия – или загуба или засягане на способността да говори,
а в случая е засегната дясната хемисфера със засягане на леви крайници без сензорно
моторна афазия.
Представен е амбулаторен лист и медицинска бележка ,издадени от д-р Л. К. ,видно
от които към 30.03.2016 г. ищцата видимо спокойна ,ориентирана всестранно ,разбира
събитията ,има логическа връзка в разговора й оценява съответно обстановката като в
заключение д-р К. е посочила ,че състоянието й позволява да участва адекватно в делови
дела ,да подписва документи и да участва в отговорни действия ,може да оценя
последствията.Разпитана като свидетел д-р К. установява ,че е направила преглед на
ищцата и потвърждава изложеното в гореказаните документи.
Като свидетел по делото е разпитан д-р И. М. ,който установява ,че познава ищцата
като негов пациент,която го е посещавала по повод преживян инсулт.В началото ищцата е
била придружавана от две жени ,предполага ,че това са дъщерите й ,тъй като е била трудно
подвижна.През цялото време като негов пациент ищцата е можела да говори
,осъществявали са контакт лично.От осъществените контакти свидетелят не е останал с
впечатления да не разбира свойството и значението на това , за което са говорили.
3
Това ,че ищцата е посещавала д-р М. след инсулта ,придружавано от дъщерите си се
установява и от показанията на св. Е. Т. ,дъщеря на ищцата.Същата установява ,че майка й
не е разговаряла с лекаря ,тъй като била с разкривена уста.Установява ,че след изписването
на ищцата от болницата след прекарания инсулт е можело да се разговаря с нея ,но не се е
разбирало какво говори ,какво е искала да каже ,само плачела.
С оглед на гореизложеното съдът стигна до следите изводи: За да се
признае за унищожаемо едностранно волеизявление, направено от
дееспособно лице, е необходимо при извършването му това лице да не е
могло да разбира или да ръководи действията си – чл.31 ал.1 от ЗЗД.В случая
безспорно се установи ,че ищцата е прекарала мозъчен инсулт ,в резултат на
което е имала засягане на левите крайници.От съвкупната преценка на
обсъдените доказателства обаче не се установи същата да имала нарушения
в говора и да е била в състояние ,което ясно да сочи че не разбира свойството
и значението на постъпките си.Напротив ,установи се ,че същата е била
контактна , в адекватно състояние като в случая следва да бъде съобразено и
изнесеното от вещото лица ,че засягането на дясната хемисфера ,какъвто е
настоящия случай, е със засягане на леви крайници без сензорно моторна
афазия.Единствено данни ,че след инсулта ищцата не е можела да говори
,защото нищо не се разбирало , има в показанията на свидетелка Г. ,които
обаче не кореспондират на другите събрани доказателства и преценени в
хипотезата на чл.172 от ГПК не могат да бъдат кредитирани.
С оглед на горното съдът намира ,че по делото не се установи ищцата
,безспорно дееспособно лице ,към 20.04.2016 г. – датата на подписване на
пълномощно ,изходящо от нея за адв. В. Д. относно сключване на договор за
покупко-продажба на собствения на първата недвижим имот с ответницата по
делото, същата да била в състояние , в което не разбирала и не е могла да
ръководи действията си ,поради което предявеният от нея иск за
унищожаване на посочената упълномощителна сделка се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд и като
е постановил решение , с което е отхвърлил този иск е постановил правилен
съдебен акт ,който следва като такъв да бъде потвърден.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за настоящата
инстанция ,но липсват доказателства такива да са направени ,поради което
няма да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА решение № 260103/25.09.2020 г. ,постановено по
гр.д.870/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5