Решение по дело №4689/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 1795

 

гр.Пловдив, 23.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: КАТЯ ЧОКОЕВСКА 

като разгледа АНД № 4689/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 37 от 03.07.2018г., издадено от С. И. Ш., на длъжност *** РИОСВ - Пловдив, с което на Р.Б.М., ЕГН:**********, в качеството му на *** община П., със седалище гр.Перущица, ул.„Отец Паисий“ № 2, на основание чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на материалните норми и процесуалните правила. Поддържа, че АУАН е съставен в нарушение на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 и чл.58 от ЗАНН. Също посочва, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.28 от ЗАНН, отбелязано е, че не са налице основания за прилагане чл.28 и чл.29 от ЗАНН, без да са изложени каквито и да е мотиви в тази насока. Взема становище, че са нализа смекчаващи отговорността обстоятелства – извършване на нарушението за първи път, липсата на други нарушение по ЗУО, предприемане мерки за почистване, неголямата площ на замърсяването. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.  

Ответната страна – Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Х. оспорва жалбата, сочи, че нарушението е установено по категоричен начин, РИОСВ – Пловдив е АУАН и наказателното постановление са издадени спазване административнопроцесуалните правила, съдържат изискуемите реквизити, описани са проверката и нарушението, последното е правилно квалифицирано. Също посочва, че в случая не са налице основанията за приложение реда на чл.28 от ЗАНН, случаят не се явява маловажен, видно от издадено наказателно постановление за предходен период. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 05.07.2018г. видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РИОСВ – Пловдив на 11.07.2018г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.12.2017г., свидетелят Е.Г.Ю., в качеството и на *** в Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив извършила проверка по сигнал за наличие на нерегламентирано замърсяване с отпадъци в гр.П., ромската махала и главния напоителен канал. На същото място свидетеля Ю. установила, че в западната част на кв.„Запад“ на гр.П. (ромската махала), по протежение на източната част на оградата на „Главен напоителен канал“, се установило нерегламентирано замърсяване с отпадъци по протежение на около 300 – 400 метра и ширина на замърсяването – около 5 метра, като същите отпадъци били предимно смесено битови – дрехи, обувки, възглавници, отпадъци от опаковки – хартиени, картонени, стъклени и метални, както и излезли от употреба гуми. 

С оглед на горните констатации, до Р.Б.М., в качеството му на *** община П. била изпратена покана изх.№ 424/07.02.2018г., по описа на РИОСВ – Пловдив, в която му било указано да се яви на 26.02.2018г. в сградата на РИОСВ – Пловдив, за съставяне на АУАН. Същата покана била получена от М. на 09.02.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.

На 26.02.2018г. свидетелят Ю. съставила АУАН № 13/26.02.2018г. срещу до Р.Б.М., в качеството му на *** община П., за нарушение на чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, като М., макар и надлежно поканен, не се явил при съставянето на АУАН.

С писмо изх.№ 930/09.03.2018г. по описа на РИСОВ – Пловдив, така съставения АУАН № 13/26.02.2018г. бил изпратен за връчване на Р.Б.М. за предявяване и подписване, което било сторено на 22.03.2018., след което М. упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения по акта.

Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е.Г.Ю.. Последната помни случая и описва извършената проверка, както и сторените при същата констатации, включително – установеното на мястото замърсяване. Съдът намира показанията на свидетеля Ю. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се посочи още, че пасивната легитимация на Р.Б.М., в качеството му на *** община П. не е спорна между страните, както не са спорни и факта на наличие замърсяване на описаното място, а също и неорганизиране почистване на последното.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.157, ал.4, вр. чл.151, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, а за актосъставителя е представена Заповед № РД-310 от 18.12.2017г. на Директора на РИОСВ – Пловдив по реда на чл.167 от Закона за опазване на околната среда. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Р.Б.М., ЕГН:**********, в качеството му на *** община П. виновно е нарушил разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, за това, че на 18.12.2017г., в гр.П., в качеството му на *** община П., не е организирал почистването на отпадъци, изхвърлени на нерегламентирано за това место - западната част на гр.П. (ромската махала), по протежение на източната част на оградата на „Главен напоителен канал“. 

Както вече бе посочено, безспорно е, че Р.Б.М. ***, че е било налице замърсяване на описаното място, както и че не е било организиране почистване на последното.

Съдът намери за неоснователно сторените в жалбата възражение, че АУАН е съставен в нарушение на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 и чл.58 от ЗАНН. Последните възражения са бланкетни, не се сочи в какво се изразяват нарушенията на чл.42, чл.57 и чл.58 от ЗАНН, поради което и не могат да бъдат коментирани от съда.

На следващо място, като неоснователно следва да се прецени и възражението, че в наказателното постановление е отбелязано, че не са налице основания за прилагане чл.28 и чл.29 от ЗАНН, без да са изложени каквито и да е мотиви в тази насока. Следва да се посочи, че макар безспорно административнонаказващият орган винаги да е длъжен да съобрази наличие предпоставките на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, то за последния не съществува задължение да излага нарочни писмени мотиви в този смисъл в наказателното постановление. Реквизитите на последното са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, къде подобно изискване липсва.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Предвид това неоснователно е възражението, че са нализа смекчаващи отговорността обстоятелства – извършване на нарушението за първи път, липсата на други нарушение по ЗУО, предприемане мерки за почистване, неголямата площ на замърсяването. Последните обстоятелства са такива, които безспорно след да бъдат обсъдени като смекчаващи при индивидуализация на наказанието, но не са от характер, позволяващи извод за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер от 3 000 лева до 10 000 лева. В случая наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 от 03.07.2018г., издадено от С. И. Ш., на длъжност *** РИОСВ - Пловдив, с което на Р.Б.М., ЕГН:**********, в качеството му на *** община П., със седалище гр.Перущица, ул.„Отец Паисий“ № 2, на основание чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение чл.151, ал.2, т.6, предложение трето, във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.