Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч ,16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на девети март две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 36/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите чрез пълномощник срещу Решение № 260122/29.12.2020
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 117/2020 г.
По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление (НП). Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ответника.
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – „Мон ами 19“ ЕООД гр.
Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и претендира
присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил НП №
2019-0048813/14.11.2019 г. на Директора на РД Русе към КЗП, с което на търговското
дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
петстотин лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на
чл. 127, ал.2 от същия закон.
Районният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства и от анализа им се устаовява по безспорен и
категоричен начин, че търговското дружество, стопанисвайки търговски обект в
гр. Ловеч е осъществило състава на вмененото му в АУАН и НП нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП – не поддържа регистър
на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, поради
което обосновано в съответствие с материалния закон е била ангажирана неговата
отговорност.
За да отмени НП, ЛРС е приел, че случая е маловажен,
тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска
степен на обществена опасност. Нарушението
е извършено за първи път. Търговецът още преди съставяне на АУАН е преустановил
нарушението. Проверка в обекта е била комплексна и други нарушения на ЗЗП не са
били констатирани. Няма данни наказващият орган да е съобразил имотното
състояние на нарушителя съгласно изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
Нарушението е формално и от него не произтичат преки вредни последици за
потребителите. Търговският обект е започнал да функционира около месец преди
проверката. Констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен
пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение. Не са констатирани
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Правилно въз основа на
доказателствата по делото ЛРС е
установил, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са данни в този смисъл, посочени в мотивите на
обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е
въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност,
а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност,
както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил
това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в
касационната жалба за неоснователни.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството следва да се присъдят
направените разноски от ответника.
Ответникът е
претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
триста лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие.
Касационният жалбоподател е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно чл. 18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на имуществена
санкция ,възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията. Според чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая с НП е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. Следователно размера на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен и следва да бъде присъден в претендирания
размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК и чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260122/29.12.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело №
117/2020 г.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да
заплати на „Мон ами 19“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч,
бл. 323, вх.В, ап.24, с ЕИК *********, представлявано от управител Ф.А.А.
сумата от 300 (триста) лева адвокатско
възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
08.03.2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: