№ 1194
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110216659 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Д. Д. Й. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу наказателно
постановление № НП-82/05.09.2023 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ, понастоящем – КПК), с което на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.),
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.).
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Санкционираното лице признава, че не е подало дължимата
декларация, но оправдава бездействието си с липса на умисъл в своето поведение. В същия
смисъл излага, че е извършило вмененото му нарушение несъзнателно и поради непознаване
на съдържанието на съответната правна норма. Д. Й. твърди, че не е била наясно с това си
задължение, тъй като с оглед предходно си служебно назначение вече е била подала
декларация за имущество и интереси пред Комисията. Счита, че извършеното
административно нарушение е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай, с
оглед липсата на настъпили вредни последици, отсъствието на данни за други извършени
нарушения, регулярното деклариране на необходимите обстоятелства във връзка с
предходно заеманата си длъжност, които били останали непроменени и към момента на
назначаването и на длъжността „главен архитект“ на Община Шумен. Отрича да е имала за
1
цел да осуети постигането на прогласените с ЗПКОНПИ цели, както и да е укрила
подлежащи на деклариране обстоятелства. Позовава се още и на съответствието между
декларираното си имущество и действително притежаваното от нея такова, на липсата на
придобивания на нови имуществени права в рамките на забавата, както и на краткия период,
през който е заемала процесната си длъжност. В допълнение посочва, че налагането на
„глоба“ дори и в минимален размер не би отговорило на преследваните от закона цели на
наказанието, както и че справедливо в настоящия случай би било да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед неправилната преценка на наказващия орган,
касаеща въпроса за маловажност, жалбоподателят моли за цялостна отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Производството по делото е било предмет на разглеждане пред същата въззивната
съдебна инстанция, като с Решение № 92 от 06.01.2014 г., постановено по НАХД №
13273/2023 г. по описа на СРС, НО, 17-и състав е отменено атакуваното НП като
незаконосъобразно, а извършителят е предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Постановеното съдебно решение е било предмет на
касационна проверка, като е отменено с Решение № 22842 от 08.11.2024 г., постановено по
КНАХД № 6900/2024 г. по описа на АССГ, V-и касационен състав, а делото е върнато за
разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
При повторното разглеждане на делото в съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява. В депозираните по делото писмени бележки изразява становище по
даване ход на делото, като моли същото да стане в негово отсъствие с оглед невъзможността
си да вземе лично участие. Поддържа изложените в своята жалба аргументи и в допълнение
към тях изтъква, че и преди да бъде назначена на длъжността „главен архитект“ е
изпълнявала сходни задачи по възложение на компетентния за това орган, следователно не е
настъпила коренна промяна в осъществяваните функции. Моли от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, и релевира възражение
за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за процесуално
представителство.
Административнонаказващият орган – за председател на КПК, чрез юрк. Р., оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а в подкрепа на неговата
законосъобразност излага съображения, че задълженото лице е подало декларацията си със
закъснение от около четири месеца, което обстоятелство е било отразено при
индивидуализацията на наложеното наказание. Посочва, че наведените срещу АУАН
възражения са били обсъдени от наказващия орган, вследствие на което е преценено, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в настоящия случай.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на
2
жалбоподателя, прие следната фактическа обстановка:
По силата на Заповед № ЧР-185/09.12.2022 г. на кмета на Община Шумен, считано от
12.12.2022 г. жалбоподателят Д. Д. Й. била назначена за държавен служител на длъжността
„главен архитект“ на Община Шумен. С назначението си на тази висша публична длъжност
Й. е попаднала в категорията на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), с което за
нея е възникнало задължението да декларира имуществото и интересите си пред КПКОНПИ
в едномесечен срок от встъпването си в длъжност.
С писмо с вх. № ЦУ01-14842/21.12.2022 г. Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество била уведомена за
назначаването на нов главен архитект на Община Шумен, като към уведомлението бил
приложен актуализиран списък на лицата по чл. 6 от ЗПКОНПИ (отм.) в структурата на
общинското звено, както и заповеди за освобождаване на арх. Г.А., съответно – за
назначаването на арх. Д. Й. на длъжността „главен архитект“.
На 22.03.2023 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ била предприета
проверка относно получените и вписани в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ (отм.) да подават
декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т. 1-6, т. 9, т. 12-14, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от встъпването в съответните длъжности. При проверката
било установено, че жалбоподателят Й. не е подала встъпителна декларация за имущество и
интереси по образец в законоустановения срок от влизането в сила на заповедта, с която е
била назначена на длъжност „главен архитект“ на Община Шумен – 12.12.2022 г.
По тези съображения свидетелката Д. –инспектор в Дирекция „Публичен регистър“
на КПКОНПИ счела, че жалбоподателят Й. е извършила административно нарушение по чл.
38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), изразяващо се от фактическа
страна в това, че в законоустановения едномесечен срок от заемането на висшата си
публична длъжност, а именно – до 12.01.2023 г., Й. не е декларирала имуществото и
интересите си пред КПКОНПИ, с което на 13.01.2023 г. в гр. София е извършила нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. Служителката от Комисията е отчела,
че и към момента на своята констатация изискуемата декларация все още не е била
подадена.
С покана с изх. № ЦУ01-1765/22.03.2023 г., жалбоподателят Й. била поканена да се
яви в КПКОНПИ на 07.04.2023 г. в 11:00 часа във връзка със съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. Въпреки получаването на поканата, Й. не се
явила в указаните ден и час, което наложило провеждането на телефонен разговор, в
който тя е била известена за нуждата да се яви на 07.04.2023 г. в 11:00 часа в сградата на
КПКОНПИ за да бъде съставен и връчен АУАН. Видно от изготвения констативен
протокол, адресатът на известието е изявил невъзможността си да осигури физическото си
присъствие. Поради това на 07.04.2023 г. свидетелката Д.Л. съставила акт за установяването
на административно нарушение № ПР-100/07.04.2023 г. в присъствие на свидетелите В.Н. и
В.З.. С писмо с изх. № ЦУ01-1765#2/10.04.2023 г. съставеният акт бил изпратен за връчване
3
чрез общинската администрация с писмо до кмета на гр. Шумен. С писмо с вх. № ЦУ01-
1765#4/12.05.2023 г. актът бил върнат предявен и подписан от своя адресат, като от
отбелязването върху него става ясно, че връчването е било осъществено на 02.05.2023 г. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят Д. Й. депозирала писмено възражение срещу
съставения документ.
На 04.05.2023 г. Й. е подала изискуемата по закон встъпителна декларация, която е
била заведена в Комисията под № B477/04.05.2023 г. за част I „Имущество“ и №
В478/04.05.2023 г. за част II „Интереси“.
Въз основа на така съставения АУАН, на 05.09.2023 г. заместник-председателят на
КПКОНПИ издал обжалваното наказателно постановление № НП-82/05.09.2023 г., в което
били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо
описание (идентично с това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.)., като на осн. чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) на
жалбоподателя Д. Д. Й. с ЕГН ********** било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева. На 25.09.2023 г. жалбоподателят Й. е депозирала
жалба срещу издаденото наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания
и проверен доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Д., В. и В.,
известия за доставяне на пратки – 2 броя, писмо с вх. № ЦУ01-14842/21.12.2022 г., списък на
лицата по чл. 6 от ЗПКОНПИ в структурата на Община Шумен, Заповед № ЧР-93/09.12.2022
г. за прекратяване на служебното правоотношение на арх. Г.А., Заповед № ЧР-185/09.12.2022
г. за назначаване на арх. Д. Й. на длъжността „главен архитект“ на Община Шумен, заповед
№ РД-06-210/21.03.2023 г. на председателя на КПКОНПИ за установяване компетентност на
свидетелката Д.Л. за съставянето на АУАН, покана с изх. № ЦУ01-1765/22.03.2023 г.,
констативен протокол от 06.04.2023 г. за уведомяване по телефон, писмо с изх. № ЦУ01-
1765#2/10.04.2023 г., писмо с вх. № ЦУ01-1765#4/12.05.2023 г., справка от Национална база
данни „Население“, декларация за имущество и интереси част I с вх. № В477/04.05.2023 г.,
декларация за имущество и интереси част II с вх. № В478/04.05.2023 г., копие на
товарителница, пълномощни за процесуално представителство, декларация за имущество и
интереси част I и част II с вх. № 94-05-221/28.06.2021 г. на Община Шумен, декларация за
имущество и интереси част I с вх. № 94-05-035/30.03.2023 г. на Община Шумен, декларация
за имущество и интереси част I с вх. № 94-05-009/06.03.2023 г. на Община Шумен,
декларация за имущество и интереси част I с вх. № Г2616/04.05.2023 г., справка за
проследяване на пратка, придружително писмо от председателя на Народното събрание,
решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ,
решение за избиране на заместник-председател на КПКОНПИ, пощенски пликове,
декларация за имущество и интереси част I с вх. № Ф587/04.05.2023 г., заповед № РД-25-
2874/09.12.2021 г. на главния архитект на Община Шумен, заповед № РД-25-573/01.03.2023 г.
на кмета на Община Шумен, акт за установяване на административно нарушение № ПР-
139/11.05.2023 г.
4
След внимателна преценка на показанията на свидетелите Л., Н. и З., събрани по
същото дело пред друг съдебен състав и приобщени по надлежния процесуален ред, съдът
съобрази, че същите съставляват годна основа за изграждане на валидни фактически
положения, тъй като се отличават с обективност, логичност и последователност. Доколкото
не проявяват признаци на предубеденост и тенденциозност, обсъдените гласни
доказателствени средства послужиха за установяване на релевантните спрямо предмета на
доказване факти. Съвкупният им преглед позволява от тях да се направи положителна
оценка за законосъобразност на процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, гарантираното участие на нарушителя в него
и осигуряването на всички негови права, които законът му предоставя. От показанията на
тримата разпитани свидетели се установяват още и конкретни обстоятелства относно
извършеното административно нарушение, неговата проявна форма и фактическите му
характеристики, които са станали достояние на инспекторите от КПКОНПИ във връзка с
предприетата от тяхна страна проверка. Доколкото тези преки източници на доказателствена
информация кореспондират изцяло и на приложените по делото писмени материали, за съда
не остава съмнение в тяхната достоверност, поради което същите бяха кредитирани изцяло.
Съдът се довери още и на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са изготвени според установените правила и от тях съдът получи фактически данни
относно обстоятелствата около извършването на процесното деяние, хода на осъществената
проверка, служебното качество на жалбоподателя, както и условията, при които са били
съставени актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на 11.09.2023 г., докато жалбата е депозирана на 25.09.2023 г. от
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.),
актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на
Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на
Комисията. В заповед № РД-06-210/21.03.2023 г. е регламентирано, че свидетелката Д.Л. –
5
инспектор в отдел „Проверки и анализи“ разполага с компетентност по съставяне на актове
за установяване на административни нарушения по ЗПКОНПИ. Видно от представените по
делото решения на Народното събрание, считано от 01.03.2022 г. е прекратено
правоотношението на С.Ц. като председател на КПКОНПИ, а на 26.04.2018 издалият
процесното наказателно постановление - А.С., е бил избран за заместник-председател на
Комисията. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ (отм.), заместник-председателят на
Комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие, съответно към
05.09.2023 г., в правомощията на председател е встъпило лицето, издало атакуваното НП,
при което последното се счита за издадено от лице, разполагащо с материална
компетентност.
В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Не е
допуснато нарушаване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетеля, положени са адекватни усилия за осигуряване
присъствието на нарушителя, като същият е бил надлежно поканен, но е манифестирал
обективната си невъзможност да присъства, при което все пак препис от акта му е предявен
за запознаване и връчен чрез кмета на град Шумен.
На следващо място, съдът служебно констатира, че не са нарушени императивните
правила относно съставянето на АУАН и издаването на НП. Спазени са изискванията на чл.
42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като двата документа съдържат всички изискуеми от
закона реквизити – описано е нарушението с релевантните му фактически обективни
признаци (дата, място и време на извършване, обстоятелствата по извършването му), както и
съответната му правна квалификация.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Д. Й. е ангажирана
за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), като на осн. чл.
173, ал. 1 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 (хиляда) лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), декларация за
имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на висшата публична
длъжност, което разрешение към момента на настоящото произнасяне е загубило правното
си значение с оглед приемането на новия Закон за противодействие на корупцията (обн., ДВ,
бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), в който обаче се съдържа идентично по
съдържание правило, намерило мястото си в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Все
така в отменената норма на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ се съдържа правилото, че лицата,
заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за
съдебната власт, подават декларация за имущество и интереси, като и в този случай е
6
налице съответствие спрямо актуалната законова регламентация на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Пълна идентичност се открива още и при съпоставката между правната норма на чл. 173, ал.
1 от ЗПКОНПИ (отм.), която предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, което
не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., и
новата санкционна разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ЗПК, която за неизпълнението на този тип
задължения предвижда същите по вид и размер наказания.
От приобщената по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, а и
не се оспорва от жалбоподателя, че в процесния период Д. Й. е заемала висша публична
длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ (отм.), тъй като за периода от 12.12.2022 г. до 31.01.2023
г. е попадала в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.) и в качеството си на „главен
архитект“ на Община Шумен е била задължена да подава декларация за имущество и
интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.). В процесния случай, с назначаването си
на горепосочената длъжност, считано от 12.12.2022 г., за жалбоподателя Й. е възникнало
задължение в едномесечен срок до 12.01.2023 г. да подаде встъпителна декларация за
имущество и интереси пред КПКОНПИ. С неподаването на посочената декларация е
осъществен съставът на вмененото на жалбоподателя Й. административно нарушение.
Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичането на срока, а именно – на
13.01.2023 г. Касае се за форма на изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие поради
неизпълнение на регламентирано задължение. Нарушението е формално по своя характер и
признаците на състава не включват настъпването на определен вредоносен резултат.
Настоящият съдебен състав намира за установени от обективна страна още и следните
фактически положения, които нямат пряко касателство спрямо съставомерността на
разглежданото деяние, но все пак обуславят отговорността на жалбоподателя в отношението
на виновното му неизпълнение на задълженията му за деклариране на съответните
обстоятелства с цел предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждане с него. Така от представените към жалбата материали става
ясно, че към времето, предшестващо процесния период, Д. Й. е заемала длъжностите
„старши експерт ТСУ“ и „началник отдел“ в Община Шумен, като по повод на
изпълняваните си служебни функции е подавала декларации за имущество и интереси в
двете им съответни части пред органа по назначението си – Община Шумен. Следва да се
държи сметка, че това деклариране не е равнозначно на оповестяването на необходимата
информация пред КПКОМПИ и не обслужва целите на закона, тъй като в този период
лицето не е попадало в кръга на лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно не е
било задължено лице за тази цел. Правното основание за подаването на тези декларации
пред Община Шумен също остава неясно, тъй като според чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗПКОНПИ (отм.), пред органа по избора или назначаването е следвало да се подават
единствено декларация за несъвместимост и такава за промяна в декларираните
обстоятелства в нея, но не и декларация за имущество и интереси. На следващо място, също
от писмените доказателства се установява, че субектът на отговорност Д. Й. все пак е
удовлетворила изискването за деклариране на своите имущество и интереси пред
7
КПКОНПИ, като от регистрационните индекси, генерирани на съответните декларации, е
видно, че последните са депозирани на 04.05.2023 г. Само по себе си това обуславя
значително по своето времетраене закъснение от над 3 месеца, като в случая последващото
изпълнение не може да изключи отговорността за продължителното състояние на
бездействие, в което Й. се е намирала. Друго фактическо обстоятелство, което не остана
извън вниманието на съдебния състав, е това, че след освобождаването си от длъжността
„главен архитект“ на Община Шумен по силата на заповед № ЧР-6/31.01.2023 г., Д. Й. също
е пропуснала да изпълни задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ (отм.), което е
било признато за установено с окончателен съдебен акт, с който е била предупредена, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за това
друго нарушение ще бъде наложено административно наказание.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината –
непредпазливост. Жалбоподателят Й. не е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното нарушение, доколкото във връзка с предходно заеманата си длъжност „старши
експерт ТСУ“ в същата административна единица – Община Шумен, вече е била подала
ежегодна декларация за имущество интереси за 2022 г. до своя орган по назначаване.
Жалбоподателят Й. обаче е била длъжна и е имала субективната и обективна възможност да
предвиди, че трябва да подаде декларация при заемането на новата си длъжност „главен
архитект“ на Община Шумен, доколкото с това си назначение е придобила качеството на
лице, заемащо висша публична длъжност, обуславящо пораждането на задълженията пред
КПКОНПИ с оглед осигуряване принципите на прозрачност и публичност на
имуществените активи при заемането на тази позиция, поради което е нарушила
разпоредбите на закона в условията на несъзнаване непредпазливост (небрежност).
Валидността на горните съображения не се компрометира от изтъкнатото в жалбата
възражение за непознаване на приложимата правна норма. Незнанието на закона в случая не
може да послужи за извинително обстоятелство. Това е така, доколкото в случая става
въпрос за неосведоменост за определени нормативно установени задължения, която сама по
себе си се дължи на проявена от жалбоподателя непредпазливост, изразяваща се в
неполагането на дължимите грижи за запознаване с по-завишените изисквания при
заемането на висша публична длъжност. Заявената от Й. субективна увереност, че с
подаването на ежегодна имуществена декларация пред Община Шумен е удовлетворила
нормативните цели, е необоснована. В противоречие с формалната логика са твърденията ,
че при заеманата до този момент по-низша в йерархическо отношение длъжност е била
запозната и ефективно е изпълнявала задължението си да декларирала имуществото си по
реда на ЗПКОНПИ (в това число с цитиране на конкретното правно основание за това), но
при назначаването на по-отговорната позиция на главен архитект на общината не е
притежавала познания относно съдържанието на същата тази правна норма, на която вече се
е позовала. Ето защо съдът намери за неоснователни доводите в жалбата за субективна
несъставомерност в поведението на Д. Й..
8
Съдът не намери основания за квалифициране на нарушението като маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което да обоснове третирането
му като маловажно. За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начинът, времето и мястото на
извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици,
които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Процесното
нарушение е формално по своя характер и ненастъпването на вредни последици от него не
може само по себе си да обоснове неговата маловажност. За последното е необходимо
наличието на особени обстоятелства, смекчаващи отговорността на извършителя и
обществената опасност на неговото поведение, каквито в настоящия случай не се
установиха.
На първо място, фактът, че нарушението е извършено за първи път, не може да
обуслови извод за маловажност на случая, доколкото не характеризира нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните деяния от този тип.
Обсъжданото обстоятелство е намерило своето отражение при отмерването на дължимото
наказание за установеното противоправно поведение, като въз основа на него наказващия
орган е индивидуализирал наложената глоба в минимален размер. Наред с това, при
преценката дали се касае за инцидентен случай следва да бъде съобразено това, че при
освобождаването си от длъжността „главен архитект“ на Община Шумен жалбоподателят Й.
е допуснала и друго самостоятелно, но сходно по фактическите си параметри
административно нарушение, също изразяващо се в неподаване на декларация за имущество
и интереси. Както вече беше упоменато, извършването на това деяние е било признато за
установено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 24728/25.11.2024 г. по КНАХД №
8247/2024 г. по описа на XVII-и касационен състав на АССГ, с което Д. Й. е била
предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този
съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание.
Ето защо съдът намира, че приложението на института на чл. 28 от ЗАНН спрямо това
деяние на жалбоподателя Й. е годно да постигне целеното корекционно въздействие спрямо
нея с оглед изграждането на възпиращ механизъм, насочен към бъдещото поведение.
Същите съображения обаче не са общовалидни и не намират приложение към настоящия
казус, доколкото наличието и на друго нарушение на същия извършител изключва тезата за
инцидентност в проявата му и предпоставя завишената степен на обществената му опасност.
На следващо място съдът намира за нужно да отчете високата значимост на
регулираните обществени отношения за упражняване на функциите на КПКОНПИ и за
доверието на обществото към лицата, заемащи висши публични длъжности. Подаването на
декларация по ЗПКОНПИ (отм.) от лицата, заемащи висши публични длъжности, има за цел
да съдейства за ефективното противодействие на корупцията и да гарантира, че тези лица
9
изпълняват правомощията и задълженията си при спазване на законодателството, като се
предотвратят възможностите за незаконно придобиване на имущество. Завишеното значение
на тази нормативна регламентация произтича от закрилянето на обществени отношения,
които осигуряват публичност и прозрачност на имуществените активи, придобити от
обществени представители и членове на държавни органи, както и предотвратяване
пораждането на конфликт на интереси при или по повод на изпълняваната от тях служебна
дейност.
За обозримата степен на засягане на обекта на неправомерно посегателство се съди
още и от голямата продължителност на периода на бездействие от страна на задълженото
лице. Закъснението от почти четири месеца не може да обоснове извод за маловажност за
случая, тъй като с него е постигнато накърняване на обществените отношения с интензитет,
предполагащ налагането на административно наказание в размер, определен от
административнонаказващия орган. Следва също да се отчете, че активността на
жалбоподателя Й. по подаване на необходимите декларации до КПКОМПИ не е
продиктувано от нейна собствена инициатива, а се дължи на застрашителното въздействие,
което уведомяването за образуваното административнонаказателно производство срещу нея
е предизвикало.
Не се споделят от съда също и съображенията на жалбоподателя за ежегодно
подаваните от нея декларации за имущество интереси. Тук следва да се съобрази, че
основанието за търсене на такава отчетност не съответства на целите на специалното
законодателство по противодействие на корупцията и отнемане на противозаконно
придобито имущество. Както стана ясно от приетата за установена фактическа обстановка,
Д. Й. е оповестявала текущото си имуществено състояние пред органа по своето назначение
– Община Шумен, а не пред централния държавен орган – КПКОНПИ, който е изрично
определен за тази цел с разпоредбата на чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.).
Декларирането на определени обстоятелства пред местно общинско учреждение, какъвто е
органът по назначаване на жалбоподателя, не е идентично по своята тежест и значение с
декларирането им пред Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и не е
годно да постигне същите правни последици. Същото не може да обоснове по-ниска степен
на обществена опасност или някаква изключителност на това смекчаващо обстоятелство,
която да елиминира необходимостта от прилагане на законоустановената форма на държавна
принуда.
Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН остават
непроменени от доводите на жалбоподателя Й., свързани с естеството на предходно
изпълняваните от нея служебни задължения в Община Шумен, тъй като това обстоятелство
има значение единствено за изясняването на субективното отношение спрямо
неизпълнението на задължението по ЗПКОНПИ (отм.). Неотносим факт към настоящата
преценка е също и продължителността на действителното изпълнение на позицията „главен
архитект“, на която Й. е била назначена. В съответствие със значимостта на засегнатите
обществени отношения, твърдяната липса на промяна в имущественото състояние на
10
субекта също не може да послужи като смекчаващо обстоятелство.
С оглед всичко гореизложено, този състав на съда не установи наличие на основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото не се разкриха факти, от които да
следва, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
По наведените съображения съдът намери жалбата срещу наказателното
постановление за неоснователна, при което последното следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
Комисията за противодействие на корупцията следва да се присъди възнаграждение, тъй
като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от
юрисконсулт. Като взе предвид разпоредбите на чл. 226 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът намери, че с настоящия си акт следва да се произнесе също и по исканията за
присъждане на разноски, направени при първото разглеждане на делото пред друг състав от
СРС, както и по това, направено пред действащия в касационно качество състав на АССГ.
Отчитайки изискванията на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и съобразявайки претенциите на процесуалния
представител на въззиваемата страна, не се установиха основания за определяне на
размерите на всяко от юрисконсултските възнаграждения над минималната им стойност от
80 лева. Ето защо съдът формира извода си, че следва да осъди жалбоподателя Д. Д. Й. да
заплати в полза на Комисията за противодействие на корупцията разноски за воденето на
делото в общ размер на 240 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-82/05.09.2023 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (понастоящем КПК), с което на основание чл. 173, ал. 1
от ЗПКОНПИ (отм.), на Д. Д. Й. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ (отм.), като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Д. Й. с ЕГН ********** да заплати на Комисията за противодействие
на корупцията сума в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12