Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.02.2020г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница
състав
11.02. 2020
на година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2127 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 147/05.06.2019г., постановено по в.гр.д.№ 366/2018г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 635/11.12.2017г., постановено по гр.д.№ 882/2016г. на РС-Дупница и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В.Й. Джажаров, ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу: В.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: *** (двамата конституирани в хода на процеса на мястото на починалия ответник Евгения Бойчова Митова, ЕГН: **********), Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Й.В., ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.Й.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Ресилово през 1957г., наследодателят на ищеца Й.Димитров Д.,***, починал на 03.01.1997г., е бил собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 1.000 дка, в местността „Долна мера“, находяща се в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, който към момента на кооперирането е съвпадал с имот № 14084 по скицата на Воден синдикат-Рила от 1940г., имал е триъгълна форма и е бил с граници и съседи: от север-селска вада; от запад-имот на Лазар И. Щрапульов (с № 14085 по скицата на Воден синдикат-Рила); от юг-имот на Стойне Христов В. (с № 14130 по скицата на Воден синдикат-Рила), на основание наследство, а евентуално-давностно владение.
Ищецът твърди, че процесният имот е бил собственост на Лазар И. Щрапульов, а след смъртта му през 1942г. е преминал в наследство на неговата дъщеря Л. Щрапульова, която на 25.11.1945г. се омъжила за наследодателя на ищеца Й.Димитров Д., като е бил обработван от двамата съпрузи до включването му в ТКЗС през 1957г., към която дата евентуално се претендира да се приеме за установено, че имотът е бил придобит от Й.Д. на основание непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 г., при приложение на § 4 от ЗС, влязъл в сила на 17.12.1951г.
Ищецът сочи, че процесният имот е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с решение № Р1084 от 10.02.1993г. ПК-Сапарева баня е признала правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) граници, непосредствено след което наследодателят на ищеца Й.Димитров Д. влязъл във владение и започнал да обработва имота до смъртта си през 1997г., а след това имотът бил обработван от ищеца. В решението на ПК имотът не бил индивидуализиран с граници и поради липса на посочени съседи, в последствие била проведена процедура по идентифицирането му, при което е установено, че попада върху имот, собственост на наследниците на Й.Христов В. и Г.Димитров В..
Ответниците не са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно заседание ответникът В.И.В., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.О. оспорва предявения иск, по съображения, че същият не е доказан. Останалите ответници не са взели становище по предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетото като доказателство по делото решение № Р1084 от 10.02.1993г. на ПК-Сапарева баня, с него е възстановено на Й.Димитров Д. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 1.000 дка, в местостта „Долна мера“, находяща се в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил (под № 9 в решението). В решението имотът не е индивидуализиран с граници и съседи.
Видно от писмо с изх. № ВС-01-276/05.12.2014г., изпратено от ОС „Земеделие“-гр. Сапарева баня, ОД „Земеделие“-гр. Кюстендил, изпратено до В.Й.Д. във връзка с подадено от него заявление с вх. № Н49-01-129/17.10.2014г., в последствие била проведена процедура по идентифицирането на поземления имот, при което е установено, че същият попада върху имоти с №№ 040005 и 040062, собственост на наследниците на Й.Христов В. и Г.Димитров В..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РУ-07-60/11.04.2016г., издадено от общ. Сапарева баня, Й.Димитров Джадажаров, ЕГН: **********, е починал на 03.01.1997г., за което е съставен Акт за смърт № 1/04.01.1997г. в с. Ресилово, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Димитрина Й. Маврова-дъщеря, В.Й.Д.-син и Иван Й.Д.-син.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РУ-07-61/11.04.2016г., издадено от общ. Сапарева баня, ответниците К.Й.В. и Р.Й.Ч., са наследници на Й.Христов В., ЕГН: **********, починал на 15.03.2003г. в с. Ресилово.
Не е спорно между страните, а е видно и от Удостоверение за наследници изх. № РУ-07-63/13.04.2016г., издадено от общ. Сапарева баня, останалите ответници са наследници на Г.Димитров В., роден на ***г. и починал на 08.02.1967г. в село Ресилово.
Видно от представеното от ответника В.В. и приетото като доказателство по делото решение № 03 от 01.08.2007г. на ОСЗ-гр. Сапарева баня, ведно със скица, заявление за възстановяване и препис-извлечение от емлячен регистър, с него е възстановено на наследниците на Г.Димитров В. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 3.005 дка, в местостта „Мерата“, имот № 040062 по картата на землището, находяща се в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, при граници и съседи имоти с №№ 040058, 040012, 040011, 040010, 040009, 040005 и 040057.
Видно от приетата като доказателство по в.гр.д.№ 79/2018г. по описа на ОС-Кюстендил Служебна бележка от Кмета на с. Ресилово, в регистъра за граждански брак под № 39/25.11.1945г. фигурира сключен граждански брак между Й.Митев Д., роден през 1921г., починал на 03.01.1997г., и Л. Лазарова Щрапульова, родена през 1924г. и починала на 19.03.1993г.
По в.гр.д.№ 366/2018г. по описа на ОС-Кюстендил е прието като доказателство Удостоверение с изх. № 67/28.02.2019г. от „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Струма-Места“, издадено в уверение на това, че имот с № 14084 от регистъра на „Воден синдикат Рила 1939-1940г.“, намиращ се в землището на с. Ресилово, местност „Средна мъра“, с площ от 3.020 дка, е с неизяснена собственост, а имот с № 14085 от същия регистър, намиращ се в землището на с. Ресилово, местност „Средна мъра“, с площ от 5.240 дка, е собственост на Лазар Ионев Стропулов.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Велинов, от което се установява, че със заявление вх. № 854/24.01.1992г. Радка Г.Й., като наследник на Г.И.В., е заявила възстановяване на нива от 3.000 дка в м. „Мерата“. Като доказателство за собственост е приложена опис-декларация № 88, в която не е описан такъв имот. Видно от приложения на л. 116 от делото препис от емлячния регистър-партида № 95, стр. 100, на името на Г.И.В. има записан имот-нива в м. „Средна мера“, с площ от 3.0 дка.
В решение № Р1084 от 10.02.1993г. на ПК-Сапарева баня е описано, че имотът по т. 9-нива с площ от 1.000 дка, шеста категория, в местността „Долна мера“ е с пореден № 10 от заявлението и установен с декларация 431 (приложение №1 към заключението). В нея, в т. 10 е описан имот-нива в м. „Долна мера“ от 1.0 дка, при съседи: Мирчо Гладников и Г.Д. Д.. Й.Д. Д. пък е описан като съсед на имот в м. „Горна мера“ от 0.7 дка в опис-декларацията на Г.Димитров Д.. От справката в кметството на с. Ресилово вещото лице установило, че в запазения емлячен регистър няма партида на името на Й.Димитров Д., а на името на Г.И.В. има такава и препис от същата се съдържа по делото (на л. 116).
Видно от скицата за имот 040062 (приложена на л.114 от делото) на съседа Й.В., описан в цитираната нотариално заверена декларация от Радка Г. Йонова, е възстановено правото на собственост върху имот № 040005. По действащата КВС върху съседния имот 040004 е възстановено правото на собственост на Стойне Хр. В., описан като съсед на имота на Й.Димитров Д. - нива в м. „Дол на мера“ от 1.0 дка.
В заседанието на 12.09.2017г. процесуалният представител на ищеца е представил скица от Воден Синдикат „Рила” (на л. 120 от делото) с посочен имот № 14085, видно от която имотът с площ от 5.240 дка е записан на Лазар Йонев Стропулов, който по данни на ищеца е баща на неговата майка и тя е внесла в ТКЗС нейната част - нива в м. „Долна мера“ от 1.0 дка. По данни от ОСЗ гр. Сапарева баня по този план е извършено възстановяване правото на собственост на част от имотите в землището на с. Ресилово.
На приложение № 2 към експертизата, което е копие от КВС за землището на с. Ресилово, с червени линии са пренесени границите на имот № 14085 по ВС „Рила“, а с жълто е оцветена частта от имот № 040062 по КВС, която по данни от ищеца е заснета от поддържащата фирма по реда на Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Иван В. Шикеров и Д. Боянов Милошов. Свидетелят Шикеров дава показания, имота на Л.Щ. се намира в м. „Средна мера“ и е с площ от пет декара и е с правоъгълна форма. Не знае кой ползва имота след възстановяването. Сочи, че Л.Щ. е дядо по майчина линия на ищеца В.Д.. Повторно разпитан по в.гр.д.№ 366/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, свидетелят Шикеров споделя, че е познавал родителите на В.Д.-Й.и Л. Джадарова, която е от рода Щрапульови. Този род е имал нива с площ около седем декара в м. „Средна мера“. Част от тази нива е дадена като „мираз“ (зестра) от родителите на Л. Джаджарова. Преди влизането на имота в ТКЗС, както и непосредствено след възстановяването на собствеността, са го работили родителите на В.Д..
Свидетелят Д. Милошов, който има имот в същата местност, дава показания, че мястото, за което се води делото е нива с площ около три декара в местността „Мерата“ в землището на с. Ресилово. Сочи, че от възстановяването на собствеността единствено ответникът В.В. ползва и стопанисва имота, а преди внасянето му в ТКЗС имота се е обработвал от Г.В.-прадядо на ответника В.В.. Сочи, също така, че фамилията на ищеца не е имала ниви в тази местност. Повторно разпитан по в.гр.д.№ 366/2018г. по описа на ОС-Кюстендил този свидетел сочи, че нивата на Л.Щ. се е намирала на запад от имота на Върголомови.
Ответникът К.Й.В. е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК по в.гр.д.№ 366/2018г. по описа на ОС-Кюстендил и при настоящото разглеждане на делото, като сочи, че имота на Л.Щ. се намирал в местността „Средна мера“ в землището на с. Ресилово, близо до Самоковско шосе, бил е с триъгълна форма и с площ от около седем декара. Тази нива Л.Щ. разделил на шест от децата си по декар и малко. На запад тази нива граничела с имота на Х.В., а Г.В. не притежавал имот в м. „Средна мера“. Преди внасянето на имота в ТКЗС, същият се обработвал от децата на Л.Щ..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване в отношенията между страните, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. в с. Ресилово, наследодателят на ищеца Й.Димитров Д., починал на 03.01.1997г., е бил собственик на процесния имот. Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че наследодателят му е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането на земята.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/1997 г., постановено по гр. дело № 11/97 на ОСГК на ВКС, условие за допустимост на този установителен иск е наличието на правен интерес за
ищеца по него, като т. 2 на същото тълкувателно решение посочва, че такъв е
налице, когато по отношение на ищеца е налице висящо административно
производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или има възможност да бъде
образувано такова. По смисъла на посоченото тълкувателно решение когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
недопустимо.
В случая, по
изложените в исковата молба твърдения, процесният имот е бил заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с решение № Р1084 от 10.02.1993г. ПК-Сапарева
баня е признала правото на възстановяване в съществуващи (възстановими)
граници, непосредствено след което наследодателят на ищеца Й.Димитров Д. влязъл
във владение и започнал да обработва имота до смъртта си през 1997г., а след
това имотът бил обработван от ищеца. В решението на ПК имотът не бил
индивидуализиран с граници и поради липса на посочени съседи, в последствие
била проведена процедура по идентифицирането му, при което е установено, че
попада върху имот, собственост на наследниците на Й.Христов В. и Г.Димитров В.,
при което възможността за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
следва от разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Според посочения законов текст,
влязлото в сила решение на ОСЗ може да бъде изменено от общинската служба,
която го е постановила при откриване на нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение, за което е предвиден определен срок. При
това, установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би могъл да се
предяви, както при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване
на собствеността върху земеделски земи в реални граници, така и ако процедурата
е приключила с влязло в сила решение за възстановяване на собствеността чрез
план за земеразделяне. При изложеното, доколкото реституционното производство
в полза на ответниците е приключило, тъй като възстановеният
имот е индивидуализиран, както в самото решение
чрез своя номер по картата на землището, така и чрез издадената към решението скица,
а признатият за възстановяване имот на ищеца (на наследодателя
му) частично съвпада с възстановения на ответниците имот, което съобразно задължителните
разясненията на ВКС в ТР № 1/1997г. обосновава правния интерес
за предявения иск.
За да бъде уважен така предявения установителен иск за собственост към минал момент ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането на земята.
Ищецът твърди, че наследодателите му Й.Митев Д. и Л. Лазарова Щрапульова са придобили собствеността върху процесния имот на основание наследствено правоприемство от Лазар И. Щрапульов. От събраните в производството доказателства не се установява при условията на главно и пълно доказване твърдяното от ищеца придобивно основание. Не е доказано, че Л. Лазарова Щрапульова е наследила по закон или по завещание от Лазар И. Щрапульов имот в местността „Долна мера“ в землището на с. Ресилово. Не е доказано и че Лазар И. Щрапульов е бил собственик на такъв имот. Видно от показанията на свидетеля Милошов, както и от обясненията на ответника К.В. Л.Щ. е бил собственик на имот в местността „Средна мера“, който имот се е намирал на запад от имота на Върголомови. В същия смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства – извадки от емлячен регистър, опис – декларация данни от карта на Водния синдикат, които несъмнено легитимирали наследодателите му като собственици на процесния имот. Доказателства от вида на посочените са допустими за установяване на заявени права в реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ, но не обосновават извод за проведено пълно и главно доказаване на факта от съществено значение за настоящия спор – притежавано право на собственост за наследодателите на ищеца, нито съдържат данни за придобивно основание.
Не се доказа и поддържаното при условията на евентуалност от ищеца оригинерно придобивно основание-изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност. Дори да се даде вяра на показанията на свидетеля Шикеров, че родителите на ищеца обработвали нива с площ от 1.000 дка считано от сключването на брака им през 1945г. до образуването на ТКЗС в с. Ресилово през 1957г., не става ясно кой точно имот са обработвали те и дали съвпада с възстановения на ответниците.
Поради
изложеното предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде
отхвърлен като недоказан и следователно неоснователен.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника В.И.В.
сторените в производството разноски в размер на 300 лв., за които е представен
списък по реда на чл.80 ГПК. От останалите ответници в производството не са
предявени претенции за присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Й. Джажаров, ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу: В.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: *** (двамата конституирани в хода на процеса на мястото на починалия ответник Евгения Бойчова Митова, ЕГН: **********), Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Й.В., ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.Й.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Ресилово през 1957г., наследодателят на ищеца Й.Димитров Д.,***, починал на 03.01.1997г., е бил собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 1.000 дка, в местността „Долна мера“, находяща се в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, който към момента на кооперирането е съвпадал с имот № 14084 по скицата на Воден синдикат-Рила от 1940г., имал е триъгълна форма и е бил с граници и съседи: от север-селска вада; от запад-имот на Лазар И. Щрапульов (с № 14085 по скицата на Воден синдикат-Рила); от юг-имот на Стойне Христов В. (с № 14130 по скицата на Воден синдикат-Рила).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.Й. Джажаров, ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на В.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: