№ 15631
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110119841 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че И. Б. Г. дължи на „***“ ЕООД сумата от 350.93 лева,
представляваща непогасена част от предоставена на ответника в заем парична сума въз
основа на сключен между него като заемател и „******“ ЕАД като заемодател договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № *****-11245452 от 14.04.2015г., както и сумата от 2611.76 лева,
представляваща непогасена част от предоставена на ответника в заем парична сума въз
основа на сключен между него като заемател и „******“ ЕАД като заемодател договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 29.11.2018г., до окончателно изплащане на задължението, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен със заемодателя договор за
цесия от 09.11.2015г. и за които парични притезания по ч. гр. дело № 75696/2018г. по описа
на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на сключени между „******“ ЕАД и ответника И. Б. Г.
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № *****-11245452 от 14.04.2015г. и договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г. на последния били предоставени парични
заеми за сумата съответно от 414.96 лева и от 8344.00 лева, като било уговорено разсрочено
погасяване на месечни вноски на задължението на заемателя да върне предоставените му в
заем суми, а крайният срок за погасяване на задълженията настъпил съответно на
05.10.2015г. и на 05.02.2016г. Въпреки това ответникът не изплатил в цялост дължимата от
него главница по всеки от договорите за кредит, поради което ищецът в качеството си на
приобретател на вземанията по договорите по силата на сключен с кредитора договор за
цесия претендира процесните суми, като твърди, че уведомлението за извършеното
прехвърляне на вземанията било върнато като непотърсено от адресата, но същото следвало
да се счита за надлежно връчено като приложение към исковата молба. Претендира
разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва предявените срещу него искове, възразявайки, че задълженията,
техен предмет, са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни
предпоставки: 1/ наличие на действителни договори за предоставяне на паричен заем,
сключени между ответника и „******“ ЕАД, чието съдържание включва задължение на
последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срокове; 2/ реално
предоставяне на уговорените парични суми в полза на заемателя; 3/ настъпване
изискуемостта на вземанията по договорите; 4/ прехвърляне на формираните по силата на
договорите за потребителски кредит вземания на заемодателя в полза на ищеца; 5/
съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като
уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства- подписани от двете страни по тях договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г. и договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № *****-11245452 от 14.04.2015г., както и от неоспореното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, правнорелевантните обстоятелства, че ответникът и „******“ ЕАД са
били обвързани от договори за потребителски кредит, по силата на които последното е
предоставило парични заеми на И. Б. Димитров в размер съответно на 8344.00 лева и 414.96
лева, а последният, от своя страна, се е задължил да върне заетите суми, както и уговорените
във всяко от съглашенията възнаграждения за ползване на паричния ресурс при условията на
разсрочено плащане- на равни месечни вноски в периода от 05.03.2012г. до 05.02.2016г.,
респ. в периода от 05.05.2015г. до 05.10.2015г. Ответникът не е оспорил и изложеното в
исковата молба, че въпреки извършените след сключване на процесните съглашения
плащания, непогасени са останали част от вземанията на заемодателя за главница и за
възнаградителна лихва, в какъвто смисъл са и неоспорените изводи в заключението на
съдебно- счетоводната експертиза.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- счетоводител в
писменото му заключение останалата непогасена главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г. към датата на извършване на експертното
изследване възлиза на сумата от 2611.76 лева, формирана от погасителни вноски, дължими в
периода от 03.04.2015г. до 05.02.2016г.- края на срока на договора, а по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № *****-11245452 от 14.04.2015г.- на сумата от 350.94 лева,
представляваща сбор от неплатени погасителни вноски за главница с падежи в периода от
05.05.2015г. до 05.10.2015г., като в тези суми са включени както сумите, предоставени за т.
нар. потребителски цели, така и уговорените от страните и останали непогасени
застрахователни премии, за които от съдържанието на процесните договори се установява,
че също да са финансирани по силата на договорите за заем.
С оглед на изложеното и при липсата на данни, а и на твърдения за извършени от
ответника други плащания за погасяване на паричните му задължения по договорите за
2
потребителски кредит от 31.01.2012г. и от 14.04.2015г. съдът следва да приеме за установено
възникването в правната сфера на „******“ ЕАД на следните вземания: за сумата от 2611.76
лева- главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г.,
както и за сумата от 350.94 лева- главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****-
11245452 от 14.04.2015г.
Настъпилото правоприемство на страната на кредитора, както и протИ.поставимостта
му на длъжника се установяват от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства. Така, от рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., протокол
№ 6 от 09.11.2015г. към него и анекс № 1 към последния, съдържащ индивидуализиращи
данни относно вземанията, предмет на договора за цесия, се установява, че на 09.11.2015г.
валидно възникналите в правната сфера на заемодателя вземания по процесните договори за
кредит са прехвърлени в полза на ищеца „***“ ЕООД.
Съдът намира за установено и правнорелевантното обстоятелство, че длъжникът е
уведомен за преминаване на процесните вземания от патримониума на заемодателя в
правната сфера на ищеца, доколкото като приложения към исковата молба са представени
уведомления в този смисъл, които са връчени на ответника съобразно правилата на
процесуалния закон, ведно с препис от исковата молба. Действително, това се е случило след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но доколкото се касае за
настъпило в хода на процеса обстоятелство, на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК
същото следва да бъде взето предвид от съда при преценка основателността на иска, тъй
като е факт, имащ значение за спорното право. В този смисъл е и формираната по реда на чл.
290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о, решение № 137
от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК, съгласно която цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, какъвто именно е настоящият
случай. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Коментираните уведомления за извършената цесия изхождат от представител на
цедента, за което по делото са представени надлежни пълномощни- л. 26- л. 29 от делото,
поради което следва да се приеме, че е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно
което съобщаването на цесията на длъжника следва да бъде извършено от стария кредитор.
Неоснователно е наведеното в условията на евентуалност възражение за погасяване на
вземанията за главница по процесните договори за потребителски кредит по давност. Касае
се за вземания за връщане на парични средства, предоставени по договори за паричен заем,
по които страните са уговорили разсрочено връщане на заетата сума.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
възприема, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 28 от 05.04.2012
г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о., Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на
ІV г. о., Решение № 38 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК, Решение №
45/17.06.2020г. по т. дело № 237/2019г., ТК, второ отделение, „уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно
3
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С
оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да
са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и
че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените
в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за
доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на
конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на кредитора за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД“.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
В случая, от доказателствените изводи в заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че падежът на първата неплатена вноска- тази, чиято изискуемост
е настъпила най- далеч в темпорално отношение спрямо датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за главница по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г. е на 03.04.2015г.
съобразно данните в таблицата на стр. 7 от заключението, а на най- старата неплатена вноска
за главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****-11245452 от 14.04.2015г.- на
05.05.2015г. съгласно данните в таблицата на стр. 4 от заключението, от които дати до датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК- 29.11.2018г., са изминали по- малко от пет години.
При тези мотиви исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в тяхната цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че
само част от вземанията по заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.
гр. дело № 75696/2018г. по описа на СРС, са предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 100.42 лева, както и
сумата от 609.26 лева, представляващи разноски съответно за заповедното и за исковото
производство, включващи заплатени държавни такси, депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и определените от съда на основание нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
4
37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
Евентуално сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така,
както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че
И. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 350.93 лева,
представляваща непогасена част от предоставена на ответника в заем парична сума въз
основа на сключен между него като заемател и „******“ ЕАД като заемодател договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № *****-11245452 от 14.04.2015г., както и сумата от 2611.76 лева,
представляваща непогасена част от предоставена на ответника в заем парична сума въз
основа на сключен между него като заемател и „******“ ЕАД като заемодател договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 31.01.2012г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 29.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен със заемодателя договор за
цесия от 09.11.2015г. и за които парични притезания по ч. гр. дело № 75696/2018г. по описа
на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 100.42 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 609.26 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5