№ 1483
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 106/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 7027/2023 г. по
описа на СРС, 113 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ, предявен от ищеца „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 249,54 лв.,
представляваща част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
незаплатена доброволно от ответника, по застраховка „Каско престиж“ във
връзка с щета № 67002101016, заведена по повод ПТП от 17.12.2021 г. в гр.
Нова Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 10 лв. от датата на
подаване на исковата молба – 09.02.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, и върху сумата от 249,54 лв. – от датата на подаване на молбата по чл.
214, ал. 1 ГПК – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 680 лв.
1
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот
и Здраве“ АД.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно. Въззивникът счита, че не е установен механизмът на ПТП, както
и че е налице съпричиняване от страна на застрахования при насрещната
страна водач, който е предприел маневра на заден ход, без да се увери, че
същата е безопасна. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да
бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност да
бъде намалено застрахователното обезщетение поради съпричиняване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно. Поддържа, че правилно е отчетено, че водачът на
застрахования при въззивника автомобил има изключителна вина за ПТП.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 09.02.2023 г.,
депозирана от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД, с която е предявен
срещу ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 лв. – част от вземане с размер 249,54 лв., представляваща част от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, незаплатена доброволно от
ответника, по застраховка „Каско престиж“ във връзка с щета № 67002101016,
заведена по повод ПТП от 17.12.2021 г. в гр. Нова Загора, незаплатена
доброволно от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 09.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г. в гр. Нова Загора водачът на л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № ТХ **** АТ реализирал ПТП с л.а. „Киа Рио“ с рег. № СТ
**** РР. За произшествието бил подписан двустранен протокол за ПТП
(ДКППТП). Увреденият автомобил бил застрахован при ищеца, а л.а. „Опел“ –
2
при ответника. За вредите била образувана щета № 67002101016, същите били
отремонтирани в сервиз, на който била изплатена сумата от 484,08 лв. за
ремонта. Направени били и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Ответното дружество било поканено да плати доброволно сумата, погасени
били само 249,54 лв. – половината от претендираната сума. Съдът е сезиран с
молба да бъде уважен предявеният иск. Претендирани са разноски. В открито
съдебно заседание размерът на иска е увеличен до пълния размер от 249,54 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“
АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорен е механизмът на ПТП, както и твърдението, че
изключителна вина за настъпването на ПТП има водачът на автомобила,
застрахован при него, твърди наличие на съпричиняване, оспорена е
причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП. Възразено е
и срещу размера на заплатеното обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че са налице валидни
застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № ТХ **** АТ с ответното дружество, действащо към момента
на процесното ПТП, и застрахователно покритие по застраховка „Каско“ за
л.а. „Киа Рио“ с рег. № СТ **** РР, също действащо към момента на
процесното ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 484,08 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
поканил е доброволно ответника да заплати регресното вземане, като
ответникът е заплатил само половината от претендираната сума. Същите
обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства.
По делото е приобщен като писмено доказателство двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /ДКППТП/ от
17.12.2021 г. От същия се установява, че на посочената дата в 11:30 часа е
осъществено ПТП, в което са участвали л.а. марка „Киа Рио“ с рег. № СТ ****
РР /л.а. „Киа“/, управляван от С.И.П., и л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с
рег. № ТХ **** АТ /л.а. „Опел“/, управляван от Д.Д.Г.. Съгласно ДКППТП
водачът на л.а. „Опел“ при движение назад е ударил паркирания л.а. „Киа“.
Като вреди по последния автомобил са посочени задна лява врата и заден
3
калник, а за вреди по л.а. „Опел“ е посочено „НЕ“. В графа 14 от протокола е
посочено: за л.а. „Опел“ – „виновен водач“, а в кореспондиращата графа при
другия автомобил – „потърпевш“.
По делото е представено уведомление от 17.12.2021 г. от А.К.К., посочена
като собственик на л.а. „Киа“, за настъпилото ПТП. Заявено е, че
„ВИНОВНИЯТ ВОДАЧ ПРИ МАНЕВРА НА ЗАДЕН ХОД УВРЕЖДА
ПАРКИРАНОТО МПС НА НАШИЯ КЛИЕНТ. УВРЕДЕНИ СА: ЗАДНА
ЛЯВА ВРАТА И ЗАДЕН ЛЯВ КАЛНИК“.
Чрез видеоконферентна връзка е разпитан водачът на л.а. „Киа“ – С.И.П..
Същият свидетелства, че през 2021 г. е участвал в няколко сходни ПТП в гр.
Нова Загора. Посочва, че докато бил паркиран, е бил ударен от друг
автомобил, по-висок „Опел“. Събитието се случило през есента или зимата, не
си спомня точна дата. Нямало спор по отношение на вината, л.а. „Киа“ бил в
гаранция и отремонтиран по правилата, които застрахователят му разяснил.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и приета без
възражения от страните съдебноавтотехническа експертиза, по която вещото
лице е описало механизма на ПТП така, както се установява от останалите по
делото доказателства: на 17.12.2021 г. около 11:30 часа водачът на л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № ТХ **** АТ, движейки се в района на ул. „Александър
Стамболийски“, предприел маневра на заден ход, при която реализирал ПТП с
паркирания зад него л.а. „Киа Рио“ с рег. № СТ **** РР. Отразено е, че щетите
по л.а. „Киа“ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото
лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на нанесените
вследствие на процесното ПТП щети на увредения автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени, е в размер на 682,56 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
4
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като
основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на
увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка
„Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил
процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие
по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на
застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите,
причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на
обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване.
Въззивникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както
и изводът, че водачът на застрахования при него автомобил има изключителна
вина за настъпването на последното, като прави възражение за
съпричиняване. Възразено е и срещу размера на изплатеното застрахователно
обезщетение.
По отношение на механизма на ПТП въззивният съд приема, че същият се
установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от
изслушаното заключение на съдебноавтотехническата експертиза.
5
Свидетелските показания съвпадат с отразеното в ДКППТП и представеното
по делото уведомление до въззиваемото дружество за настъпилото ПТП.
При движение на заден ход приложение намират чл. 25, ал. 1 и чл. 40
ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Безспорно се установява по делото, че водачът на л.а. „Опел“ е предприел
движение на заден ход. В случая задължението на същия важи по време на
извършване на цялата маневра, не само при започването . Неспазвайки
вмененото му от закона задължение, водачът е предизвикал процесното ПТП,
за което има изключителна вина.
Възражението за съпричиняване на въззивника е неоснователно. При така
установения механизъм на процесното ПТП следва извод, че маневра е
извършвал единствено водачът на автомобила, застрахован при въззивника.
Следователно съобразяването със задължението, вменено от чл. 25, ал. 1
ЗДвП, е в тежест на този водач, който е следвало да се убеди, че няма да
създаде опасност, придвижвайки се на заден ход. Категорично по делото е
доказано, че л.а. „Киа“ не се е движел, бил е в спряно положение в момента на
удара, поради което няма как да става дума за извършване на маневра и
спазване на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Изключителна вина за настъпилото ПТП има
6
водачът на застрахования при въззивника автомобил.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение:
В заключението по съдебноавтотехническата експертиза вещото лице е
посочило, че стойността, необходима за възстановяване на нанесените
вследствие на процесното ПТП щети на увредения автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени, е в размер на 682,56 лв.
Въззивният съд приема, че при определяне на размера на
застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид възрастта на
процесното МПС към датата на ПТП, както и уговореният начин на
обезщетяване на вредите по застрахователното покритие „Каско“.
В заключението е посочено, че автомобилът е бил на 9 месеца и 7 дни към
датата на инцидента, т.е. същият е бил нов, а начинът на обезщетяване на
вредите, уговорен в застрахователния договор, е в официален сервиз. Щетите
са отремонтирани именно в официален сервиз на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Чл. 400, ал. 2 КЗ предвижда, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Доколкото автомобилът е нов, въззивният съд приема, че следва да бъдат
вложени нови оригинални части за възстановяването му, поради което
размерът на обезщетението, заплатено от ищцовото дружество, не е
прекомерно. Вещото лице е посочило по-висока стойност от претендираната,
поради което претенцията на ищеца е изцяло основателно.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Въззивният съд констатира наличие на очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение. В мотивите е формирана воля за присъждане
на законната лихва върху увеличената стойност на иска, считано от датата
на увеличението на иска, като е цитирана релевантна практика на ВКС –
7
Решение № 60141/25.11.2021 г. по т.д. № 2022/2020 г. на ВКС, I ТО,
разрешенията в което споделя и въззивният съд, а в диспозитива е присъдена
законна лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на молбата
по чл. 214, ал. 1 ГПК. Районният съд следва да направи преценка за прилагане
на процедурата по чл. 247 ГПК.
По разноските:
Въззиваемата страна е претендирала заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правната
сложност на делото и извършените пред въззивната инстанция процесуални
действия следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемия в размер на 200 лв., колкото са и претендирани от същия.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106/03.01.2024 г., постановено по гр.д. №
7027/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Групама Застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 200 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
УКАЗВА на първоинстанционния съд да направи преценка за прилагане
на процедура по чл. 247 ГПК, съобразно посочените в настоящото решение
мотиви.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8