РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Петрич, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101365 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. С.
П., ЕГН ********** от гр.Петрич, ул.“Г.Д.“ № * и С. А. П., ЕГН **********
от гр.Петрич, ул.“Г.Д.“ № * действащи чрез адвокат П. Й., БАК срещу
„Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, блок „БенчМарк
Бизнес Център“, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС
К.К., В.и.Т. и Д.К.Д..
Ищците твърдят, че са длъжници по изпълнително дело № 402/2023 г. по
описа на ЧСИ Г. Ц., рег. № 702 с район на действие Окръжен съд Благоевград,
а ответникът – взискател по същото изп.дело. Твърди се, че делото е
образувано на 16.12.2013 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 968/2009 г. по описа на РС-гр.Петрич, в полза на „ЧЕЗ Електро
България“ АД за сумите: 1 008,46 лева, представляващо неизпълнено
задължение за изразходвана електрическа енергия за периода от 02.10.2008 г.
до 01.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.10.2009 г.; сумата от 68, 06 лева, представляваща лихва върху вземането за
1
периода 28.01.2009 г. до 25.09.2009 г., както и 83 лева разноски.
Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист титулярът на вземането
„ЧЕЗ Електро България“ АД е депозирал пред ЧСИ Г. Ц., рег. № 702 с район
на действие Окръжен съд Благоевград, молба и било образувано
изпълнително дело № 1376/2013 г., по което са извършвани следните
действия: изпратено писмо до НАП, изпратена до длъжника ПДИ – върната в
цялост с отбелязване, че по данни на В.Г. длъжникът е починал.
Производството било спряно, изискано било удостоверение за наследници, от
което било установено, че длъжникът е оставил за свои наследници по закон
съпругата си В. С. П. и синовете си С. А. П. и К. А. П.. С протокол от
31.01.2014 г. производството било възобновено, наследниците на починалия
длъжник били конституирани като длъжници по делото, като до последните
били изпратени ПДИ, получени от неизвестно лице. На 12.05.2023 г. бил
съставен протокол за прекратяване на производството на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Сочи се в молбата, че на 28.04.2022 г. взискателят променил
наименованието на „Електрохолд продажби“ АД.
Ищците обосновават становище за погасяване на процесните вземания с
твърдения, че изпълнителният лист е издаден на 27.10.2009 г., въз основа на
същия е образувано изпълнително дело № 1376/2013 г., прекратено през
месец май 2023 г. Новото изпълнително дело било образувано след изтичане
на петгодишния давностен срок и след като длъжникът К. А. П. е починал /на
10.08.2021 г./ Твърди се, че в периода от 16.12.2013 г. до 16.12.2015 г. не били
изискани и извършени никакви действия по изпълнението, поради което от
16.12.2015 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Сочат, че новата погасителна давност за изпълняемото
право започва тече от датата на прекратяването, поради което 5 годишната
погасителна давност е изтекла на 16.12.2020 г.
Ищците твърдят, че поради погасяване по давност на главното вземане, на
основание чл.119 ЗЗД произтичащите от същото /главно вземане/
допълнителни вземания за лихви и разноски, за които е издадена
изпълнителния лист, също са погасени по давност.
С горното обосновават правния си интерес от предявяване на претенциите.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
2
отношение на ответника, че не съществува правото на принудително
изпълнение и ищците не дължат на ответника поради изтекла погасителна
давност сумите : 1 008,46 /хиляда и осем лева и четиридесет и шест стотинки/
лева, представляващо неизпълнено задължение за заплащане цена на
изразходвана електрическа енергия за периода от 02.10.2008 г. до 01.04.2009
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2009 г.; сумата
от 68,06 /шестдесет и осем лева и шест стотинки/ лева представляваща лихва
върху вземането за главница, за периода 28.01.2009 г. до 25.09.2009 г., както и
83 /осемдесет и три/ лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 968/2009 г. по описа на Районен съд гр.Петрич, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 402/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 702 по
РКЧСИ. Ищците претендират съдебни разноски. Представят писмени
доказателства. Правят доказателствени искания.
В срока за отговор ответникът заявява становище за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Не оспорва релевираните от ищеца
твърдения за издаден изпълнителен лист за процесните суми срещу
наследодател на ищците, както и образуване на посочените в исковата молба
изпълнителни дела.
Оспорва като неоснователни ищцовите твърдения за погасяване на сумите
по процесния изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност. Сочи,
че в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Твърди, че погасителната давност по отношение
на процесните вземания е била прекъсвана с предприети от кредитора
изпълнителни действия.
Сочи, че било образувано изпълнително дело № 1376/2013 г. по описа на
ЧСИ Г.Цеклеов, по което били конституирани като длъжници наследниците
на длъжника по изпълнителния лист. Взискателят получил съобщение изх.№
10666/22.05.2023 г. по изп.дело № 1376/2013 г., с което бил уведомен, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Въз основа на върнатия на взискателя изпълнителен лист било
образувано ново изпълнително дело № 402/2023 г. по описа на ЧСИ
Г.Цеклеов. Сочи, че всяко от предприетите по изп.дела активни действия от
страна на взискателя прекъсват погасителната давност относно процесните
вземания.
3
Позовава се на т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че подаването на заповед за изпълнение
не прекъсва давността, но предявяването на иск за съществуване на вземането
по чл.422 ГПК прекъсва давността с обратно действие ако е спазен срокът по
чл.415, ал.1 ГПК. Когато иск не е предявен или ако е предявен след срока по
чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита за прекъсната със заявлението. Сочи,
че неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция,
че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила
и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. С изложеното обосновава
становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК, тъй
като липсват данни длъжникът да е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Сочи, че страните не спорят, че процесната заповед за
изпълнение е влязла в сила. Счита, че именно с влизане в сила на заповедта за
изпълнение е започнал да тече петгодишния давностен срок.
Позовава се на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Навежда доводи, че за вземане по
изпълнително дело, образувано преди приемане на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК ВКС, до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което за времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес,
погасителната давност е спряла. Ако е налице осъществен състав по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане
на горния релевантен двугодишен срок, като при съдебно установено вземане
срокът е всякога пет години.
С гореизложеното ответникът пледира за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове. Сочи
доказателства. Оспорва като несъстоятелни доводите и възраженията на
ответника, сторени с отговора на исковата молба. По същество на делото
4
пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Депозира чрез
процесуален представител писмена молба, в която заявява становище относно
процеса и по същество на спора. Поддържа отговора на исковата молба. Не
прави нови доказателствени искания. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 27.10.2009 година, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 1144/07.10.2009 г. по чл.410 ГПК,
издадена по гр.д. № 968/2009 г. по описа на Районен съд гр.Петрич, е издаден
изпълнителен лист, с който А.С. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ****сумите: 1 008,46 /хиляда и осем лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева, представляващо неизпълнено задължение
за заплащане цена на изразходвана електрическа енергия за периода от
02.10.2008 г. до 01.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.10.2009 г.; сумата от 68,06 /шестдесет и осем лева и шест
стотинки/ лева представляваща лихва върху вземането за главница, за
периода 28.01.2009 г. до 25.09.2009 г., както и 83 /осемдесет и три/ лева
разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от 16.12.2013 г.,
подадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *****, действащо чрез
юрисконсулт, е образувано изпълнително дело № 1376/2013 г. по описа на
ЧСИ Г.Н.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – гр.
Благоевград. С молбата за образуване на делото взискателят е сторил искане
за проучване доходите на длъжника и за предприемане на действия по
налагане на запор върху такива, в случай че се установят. В изпълнение на
предприетите от ЧСИ действия по установяване имуществото на длъжника са
събрани множество справки от ТД на НАП, сред тях и справка от НАП, в
която се сочи, че длъжникът е починал на 06.06.2006 г.
5
На 17.12.2013 г. ЧСИ Ц. е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение /изх. № 16174/, с която уведомява адресата за образуваното
изпълнително дело, дължимите по същото суми, както и че при непогасяване
на задълженията в определения срок за доброволно изпълнение, ще се
пристъпи към принудително изпълнение. ПДИ е върната с отбелязване на
връчителя, че адресатът/длъжникът е починал. В тази връзка на 06.01.2014 г.
взискателят е депозирал пред ЧСИ молба за събиране на удостоверение за
наследници на починалия длъжник и конституирането им като длъжници по
делото.
На 06.01.2014 г. ЧСИ е спрял производството на основаине чл.229, ал.1, т.2
от ГПК, а след събиране на удостоверение за наследници № 81/24.01.2014 г. е
възобновил производството като е конституирал като длъжници в процеса В.
С. П. ЕГН ********** /съпруга/, С. А. П., ЕГН ********** /син/ и К. А. П.,
ЕГН ***** /син/.
Предприетите са действия по установяване имуществото на длъжниците,
като на 22.07.2014 г. до същите са изпратени ПДИ, надлежно връчени на
11.08.2014 г.
На 12.05.2023 г. ЧСИ Г. Ц. е прекратил производството по изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвид обстоятелството, че за
период повече от две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Препис от акта на ЧСИ е изпратен и надлежно
връчен на взискателя и на длъжниците. Актът не е атакуван и е влязъл в сила,
след което взискателят е поискал /на 14.06.2023 г./ връщане на
изпълнителния лист, а на 19.06.2023 г. с нарочна молба / подадена от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/, ЕИК ****, действащо чрез юрисконсулт/ въз основа
на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 702/2023 г.
по описа на ЧСИ Г.Н.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ, с район на действие района на
ОС – гр. Благоевград. С молбата за образуване на делото взискателят е сторил
искане за проучване доходите на длъжниците и за предприемане на действия
по налагане на запор върху такива, в случай че се установят. В хода на
предприетите действия по установяване имущественото състояние на
длъжника, ЧСИ е наложил на 27.06.2023 г. запор върху банкови сметки на
длъжника К. П. в „Общинска банка“ АД. На същата дата ЧСИ е наложил
6
запор върху банкови сметки на длъжника В. П. в „Обединена българска
банка“ АД, „Изипей“ АД, „Банка ДСК“ АД. На 27.06.2023 г. е наложена запор
и върху банкови сметки на длъжника С. П. в „Общинска банка“ АД. На
27.06.2023 г. до длъжниците са изпратени и ПДИ, надлежно връчени на
18.07.2023 г.
С постановление от 27.09.2023 г. производството по изпълнителното дело е
спряно поради смърт на длъжника К. А. П.. Във връзка с молба от взискателя,
от 12.10.2023 г., по делото е събрано удостоверение за наследници на
починалия, въз основа на данните в което производството е възобновено като
на мястото на починалия длъжник са конституирани неговите наследници по
закон : А. К.ов П., ЕГН ********** /син/ и А. К.ов П., ЕГН ********** /син/ -
постановление от 19.10.2023 г.. От тази дата до датата на съдебното заседание
по настоящото исково производство няма предприети от взискателя и/или
ЧСИ действия по изпълнително дело № 702/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц. с
рег. № 702 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – гр. Благоевград.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед на което в тежест на ищеца е да докаже
твърдяните от него правопогасяващи факти и обстоятелства, от които черпи
правата си, а именно липса на годни изпълнителни действия в хода на
процесните изпълнителни дела и изтекла погасителна давност към датата на
депозиране на исковата молба в съда /въз основа на която е образувано
настоящото дело/.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. в това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
7
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника
вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Относно релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност, считано от издаване на процесния изпълнителен лист:
Тъй като ищецът не релевира конкретен период на давността, на която се
позовава, и във връзка с която твърди, че не са били предприети годни
изпълнителни действия, съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на
давността. В тази връзка намира следното:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдебната практика
е категорична, че в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК или влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК /какъвто е настоящият случай - въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №
968/2009 г. по описа на Районен съд гр. Петрич/ погасителната давност е
винаги пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради
забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили
обстоятелства /чл.424 ГПК/.
В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно
действащия ГПК, когато длъжникът не възрази в рамките на преклузивния
срок по чл.414, ал.2 ГПК /в случая липсват такива твърдения/, заповедта за
изпълнение влиза в сила, добива стабилитет, което има за последица
окончателно разрешаване на правния спор относно съществуването на
вземането по заповедта. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
действащият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяване на
иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422 ГПК предявяването
на иска има обратно действие само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Ако установителен иск по чл.422 ГПК не е предявен или ако е предявен след
изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита за прекъсната
със заявлението. Наред с това, неподаването на възражение по чл.414, ал.2 от
8
ГПК създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което с
изтичането на срока заповедта влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно чл.416 от ГПК.
Поради горното настоящият съдебен състав намира за приложим в случая
чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото безспорно е по делото, че процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Същинско действие по принудително
изпълнение може да предприеме само съдебния изпълнител или друг орган на
принудително изпълнение – напр. публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но последната е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова когато искането е направено от взискателя своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, независеща от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори и когато то е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по
изпълнението/.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
налагането на запор или възбрана в изпълнителното производство съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника,
поради което прекъсва давността. С налагането на запора или възбраната
длъжника започва за търпи ограничение в правната си сфера – неговите
актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
Съгласно горецитираното тълкувателно решение давността в
изпълнителния процес се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
9
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не е
текла тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази
връзка и предвид категоричните данни по делото, че на 16.12.2013 г. е било
образувано изпълнително дело № 1376/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц. с рег.
№ 702 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – гр. Благоевград, следва,
че в периода 16.12.2013 г. до 25.06.2015 г. вкл. погасителна давност за
процесните вземания не е текла. Погасителната давност е започнала да тече на
26.06.2015 г., когато е загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност по отношение на
вземанията на кредитора по процесния изпълнителен лист, която не е била
прекъсвана или спиране до изтичането на петгодишния погасителен
давностен срок. Видно от материалите по процесните две изпълнителни дела
не се установяват обстоятелства, имащи за правна последица спиране и/или
прекъсване на давността. Такива действия не се навеждат и в отговора на
исковата молба. Ето защо съдът счита за доказано релевираното от ищеца
кредиторово бездействие в продължение на повече от пет години - изтекли в
случая на 26.06.2020 г., поради което предявените отрицателни
установителни искове са доказани и основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сторените от същите разноски по делото в размер на 50 лева
заплатена държавна такса и 420 лева заплатен адвокатски хонорар.
Неоснователо е възражението на ответника за прекомерност на
претендираните от ищеца съдебни разноски представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер минималния
определен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07. 2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. П., ЕГН
10
********** от гр.Петрич, ул.“Г.Д.“ № 29 и С. А. П., ЕГН ********** от
гр.Петрич, ул.“Г.Д.“ № 23, от една страна, а от друга „Електрохолд
продажби“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, блок „БенчМарк Бизнес Център“,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС К.К., В.и.Т. и
Д.К.Д., че не съществува правото на принудително изпълнение и ищците В.
С. П., ЕГН ********** и С. А. П., ЕГН ********** не дължат на
„Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК ****-, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, блок „БенчМарк
Бизнес Център“, поради изтекла погасителна давност сумите : 1 008,46
/хиляда и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляващо
неизпълнено задължение за заплащане цена на изразходвана електрическа
енергия за периода от 02.10.2008 г. до 01.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.10.2009 г.; 68,06 /шестдесет и осем лева и
шест стотинки/ лева представляваща лихва върху вземането за главница, за
периода 28.01.2009 г. до 25.09.2009 г., както и 83 /осемдесет и три/ лева
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 968/2009 г. по
описа на Районен съд гр.Петрич, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 402/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 702 по РКЧСИ.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №
159, блок „БенчМарк Бизнес Център“ да заплати на В. С. П., ЕГН **********
от гр.Петрич, ул.“Г.Д.“ № * и С. А. П., ЕГН ********** от гр.Петрич,
ул.“Г.Д.“ № *, съдебни разноски в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11