Решение по дело №90/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             /                     25.02.2020 година               град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 22.01.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 90 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.432 ТЗ и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

         В исковата молба ищецът сочи, че на 05.04.2007г. между „Б.П.Б." АД, като кредитодател, и А.А.Б., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г. (Договор за кредит или ДК) По силата на ДК Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), а кредитополучателят се е задължил да го полза и върне, като дължи лихви, такси и комисионни съгласно договора.

Сочи, че съобразно уговореното в чл.17 от ДК вземанията на „Б.П.Б." АД по кредита са обезпечени с учредена от А.А.Б. в полза на Банката ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в гр. К.*** с площ по нотариален акт 83.36 кв. м. (осемдесет и три цяло и тридесет и шест квадратни метра), ведно с прилежащото му избено помещение № 13 с полезна площ от 8 км. м. (осем квадратни метра), и с припадащите му се 0.73 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

Съгласно ДК крайният срок за погасяване на задълженията по договора е 11.04.2042 г.

Ищецът посочва, че видно от представената Справка по чл. 366 ГПК от счетоводните книги на Банката кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на получените суми съобразно уговореното в ДК, като е спрял да изплаща дължимите суми и към момента има следните падежирали и неизплатени задължения:

- дължимата просрочена главница в размер на 1 193.95 лв., формирана от неиздължени вноски, с начална дата на забава на падежирали вноски за главница - 11.12.2008г., както следва:

 

 

- изискуема и просрочена възнаградителна лихва в размер на 32 153,71 лв., съгласно чл.13., ал.1, от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007r., сключен на 05.04.2007г., за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г. (включително), в това число:

 

 

Заявява, че посоченото по-горе вземане за възнаградителна лихва се формира въз основа на непогасена дължима възнаградителна лихва за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г. (включително).

- изискуема и просрочена наказателна лихва - 739.26 лв._; съгласно чл. 14. ал. 3, от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г., сключен на 05.04.2007г. за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г. (включително).

 

 

Заявява, че посоченото вземане за наказателна лихва се формира въз основа на непогасена дължима наказателна лихва за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018 г. (включително).

- изискуеми и просрочени годишни такси в размер на 1 315,54 лв., съгласно чл.15, б.„в", от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007r., сключен на 05.04.2007г., за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г. (включително).

 

 

Заявява, че посоченото вземане за такси се формира въз основа на непогасена дължима наказателна лихва за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г., (включително).

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба непадежиралата главница е в размер на 28 487,88 лв.

Сочи, че с оглед на изложеното и предвид сбъдването на условието, визирано в чл. 27, б. „в" от ДК - непогасяване в срок на някоя от вноските по договора, на основание чл. 432, ал. 1 Търговския закон за „Б.П.Б." АД се е породила възможността за обявяване на вземанията по договора за кредит за главница за предсрочно изискуеми. Въз основа на това с исковата молба „Б.П.Б." АД отправя волеизявление за обявяване на непадежирали вземания по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г., сключен с А.А.Б., ЕГН **********, на 05.04.2007г., за главница в размер на 28 487,88лв. за предсрочно изискуеми, ако в срок от 7 дни от връчване на исковата молба ответникът А.А.Б. не погаси, описаните по-горе в таблиците изискуеми и просрочени вземания за главница, лихви и такси, които са в общ размер от 35 402,46 лв.

С оглед изложеното и на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.124 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да осъди А.А.Б., ЕГН ********** да заплати на „Б.П.Б." АД, следните суми:

•             29 681,83 лв. (двадесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляващи непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г.;

•             законната лихва за забава върху претендираната по-горе главница от датата на подаване на тази искова молба до окончателното изплащане на главницата;

•             32 153,71 лв. (тридесет и две хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) представляващи непогасена възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от ДК № 1174/R/2007г. за периода 11.12.2008г. - 29.03.2018 г. (включително);

•             739,26 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляващи непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от ДК № 1174/R/2007г. за периода от 11.12.2008г. - 29.03.2018г. (включително);

1 315,54 лв. (хиляда триста и петнадесет лева и петдесет и четири лева), представляващи непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от ДК № 1174/R/2007г.

 

Постъпил е отговор на искова молба от адв. Т.А., в качеството ѝ на особен представител на А.А.Б., като заявява, че искът с допустим, но е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, както и иска по основание и по размер.

Посочва, че по делото не са представени доказателства за направено от банката - кредитодател и връчено на ответника - длъжник по договора за кредит писмено волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди датата на депозиране на исковата молба на банката-ищец. Сочи, че исковата молба по настоящото дело не е връчена на длъжника лично. Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви паричното задължение по кредита с ненастъпил падеж за предсрочно изискуемо. Оспорва обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила. Оспорва твърденията на ищцовото дружество, че вземането е станало изискуемо в претендиралия размер и на претендиралото основание.

Посочва, че претенцията на банката включва освен непадежиралата главница в размер на 28 487,88 лв. и падежиралата такава 1 193,95 лв., както и олихвяването за периода от 11.12.2008г. до 29.03.2018г. с изискуемата и просрочена възнаградителна лихва в размер на 32 153,71 лв. заедно е непогасената наказателна лихва в размер на 739,26 лв. и 1315,54 лв.- непогасена годишна такса по банковия кредит.

Сочи, че ищцовото дружество твърди в исковата молба, че 11.12.2008г. е началната дата за забава за просрочени падежирали вноски за главница, възнаградителни лихви, наказателна лихва и банкови такси.

Прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност за изискуемите, просрочени падежирали вноски за главница след 11.12.2013г. Вземането за тази главница се е погасило с петгодишна давност.

Прави възражение за изтекла три годишна погасителна давност за изискуемите, просрочени вноски за възнаградителни лихви след 11.12.2011г. Вземането за тези възнаградителни лихви се е погасило с тригодишна давност.

Прави възражение за изтекла три годишна погасителна давност за изискуемите, просрочени вноски за наказателна лихва и за годишни такси по банковия кредит след 11.11.2011г. Вземанията за тези наказателна лихва и такси са се погасили с тригодишна давност.

Сочи, че съгласно чл.14 ал.1 от процесния Договор за кредит от 05.04.2007г. лихвата се начислява и се заплаща ежемесечно заедно със съответната част от главницата съгласно Погасителен план - Приложение 1 към настоящия Договор. Заявява, че ищцовото дружество не е представило Погасителния план, по който ответникът се е задължил да погасява вземането си на месечни погасителни вноски в размер и на падеж, уговорени от страните по банковия кредит, както не е представено и банково извлечение/тя за усвоения кредит и за плащанията/вноските, които ответникът е извършвал за погасяване на кредита си

Посочва, че процесният договора за кредит, обезпечен с ипотека №1174/R/2007 от 05.04.2007г. попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители, както и в приложното поле на Закон за защита на потребителите, влязъл в сила от 10.06.2006г.

Прави възражение за неравноправния характер и съответно за нищожност на договорна клауза от процесния банков договор, а именно чл.13 от Договора за кредит, обезпечен е ипотека №1174/R/2007 от 05.04.2007г., тъй като в същата е установено правото на банката едностранно да променя размера на договорната лихва по кредита. /Решение №23/07.07.2016г. по тьрг.дело № 3686/2014г на ВКС, I то Първоинстанционният и вьззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/-и по искове за прогласяване на нищожност на клауза от договор за банков кредит./

В качеството си на особен представител на ответника А.А.Б. оспорва претенцията на ищцовото дружество като недоказана и неоснователна.

Моли съдът, да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу ответника А.А.Б. осъдителен иск по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 ГПК, като недоказан и неоснователен.

 

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът посочва, че чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда, че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

Сочи, че в мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Посочва, че в практиката на Върховния касационен съд е установено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Това е така, защото връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.

Сочи, че чл.27, букв. „в" от Договор за кредит, обезпечен с ипотека, №1174/R/2007г. (наричан по-долу за краткост „Договор за кредит") предвижда, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски по Договора.

Твърди, че видно от приложените към исковата молба доказателства, ответникът не е заплащал вноските си по процесния договор от 11.12.2008 г. до сега.

Заявява, че с искова молба с вх. № 4380/30.03.2018 г. по описа на ОС - С.З., въз основа на която е образувано настоящото производство, ищцовото дружество е отправило волеизявление за обявяване на непадежиралите вноски по договора за кредит за предсрочно изискуеми, в случай че в предоставения срок за доброволно изпълнение не бъде извършено погасяване на просрочените суми.

Сочи, че с Определение № 1194/13.11.2018г. по т.д. № 90/2018г. по описа на ОС - С.З. за особен представител на длъжника на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв. Т.А., на която са били връчени книжата по делото и която е изготвила отговор на исковата молба, но в посочения в исковата молба срок за доброволно изпълнение ищецът не е получил суми, които да служат за погасяване на изискуемите и непогасени задължения на ответника към Банката.

С оглед на гореизложеното, счита, че са налице всички предпоставки за настъпването на предсрочна изискуемост на непадежиралите вземания на Банката по процесния договор за кредит: 1) договорът за кредит предвижда възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; 2) длъжникът не е заплатил повече от една от вноските по договора за кредит; 3) Банката е направила изрично волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост вземанията, което волеизявление е било отправено до длъжника и получено от неговия особен представител; 4) в предоставения срок за доброволно изпълнение не е направено плащане.

Поради това счита възражението на ответника, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е настъпила, за неоснователно.

Посочва, че чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 116, букв. „б" ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск за съответното вземане, като в отговора на исковата молба се твърди, че вземанията на Банката за главница, възникнали след 11.12.2013 г., са погасени по давност.

Заявява, че исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана в деловодството на Окръжен съд - С.З. на 30.03.2018г., с което действие погасителната давност по отношение на вземанията за главница следва да се счита прекъсната.

С оглед на това трябва да се приеме, че за вземанията на Банката, възникнали след 11.12.2013г., не е изтекъл петгодишният давностен срок.

Поради това счита възражението на насрещната страна относно погасената по давност главница за неоснователно.

Сочи, че съгласно чл.111, бук.„б" и букв.„в" ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки, лихви и други периодични плащания, а чл. 116, букв.„б" ЗЗД предвижда прекъсване на давността при предявяване на иск за вземанията, като в отговора на исковата молба се навеждат твърдения, че вземанията за възнаградителна лихва, падежирали след 11.12.2011г., и вземанията за наказателни лихви и годишни такси, падежирали след 11.11.2011 г., са погасени по давност.

Заявява, че исковата молба по делото е депозирана на 30.03.2018г., с което погасителната давност и за тези вземания е била прекъсната.

С оглед на това счита възражението на ответника за неоснователно, доколкото давността за част от тези вземания не е изтекла.

Ищецът посочва, че чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Сочи, че чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП предвижда изключение от това правило, като изключва от неговия обхват сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Твърди, че в практиката си Върховният касационен съд е приел, че основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се е чл.143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл.147, ал.1 от ЗПП).

Посочва, че чл.13, ал.4 от Договора за кредит предвижда, че Банката може да променя едностранно размера на приложимата лихва, в случай че 3-месечният SOFIBOR достигне нива с 0.25% по-високи от посочените в Договора за кредит в рамките на 1 месец. Така определяна, стойността на индекса не зависи от волята на Банката, а варира в зависимост от състоянието на свободния пазар в този сектор.

С оглед на гореизложеното, счита, че посочената договорна клауза не е неравноправна, съответно нищожна, а твърденията на ответника в тази насока са неоснователни.

 

В постъпилият допълнителен отговор на допълнителна искова молба особеният представител на ответника заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

Сочи, че страните по процесния договор са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13 т. 1 и 2 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Посочва, че с Договора в чл.13, ал.4 е дадена възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на кредитора, свързана с промяна на базовия лихвен индекс - тримесечния SOFIBOR. Уредбата в чл.13, ал.4 от Договора дава възможност на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент при увеличение на базовия лихвен индекс с повече от 0,25 % в рамките на месец, като увеличението настъпва автоматично с публикуване на новата стойност, без да е необходимо допълнително споразумение. Промяната в размера на тримесечния SOF1BOR е обективно обстоятелство, независещо от волята на банката. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че клаузата не е неравноправна, респективно, че попада в предвиденото в чл.144, ал.3, т.1 от Закона за защита на потребителите изключение. Така е, тъй като с клаузата не е уредено и съответното намаляване на лихвения процент при намаляване на базовия лихвен индекс. Липсва посочване, че има възможност за намаляване със същия процент, с който се намалява и базовия лихвен индекс, както и че настъпва от момента на обявяване на намаляването на базовия лихвен индекс. т,е. разпоредбата на чл. 13, ал.4 от Договора има неравноправен характер, доколкото не поставя в еднакво положение кредитополучателя при увеличаване и при намаляване на базовия лихвен индекс. Тази разпоредба е само и единствено в полза на кредитора, даваща му възможност безусловно да увеличи размера на лихвения процент при увеличение размера на базовия лихвен индекс, а в същото време да не го намалява.

Заявява, че тази клауза от Договора безспорно е във вреда на кредитополучателя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, т.е. тя е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.10 ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва съдебна практика.

С оглед направените в отговора на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност, заявява и уточнява, че посочените в тях дати „след 11.12.2013г.”, „след 11.12.2011г.”, „ след 11.11.2011г.” се отнасят до възраженията за изтекла погасителна давност, а не до вноските за главница, за възнаградителни лихви, за наказателна лихва и за годишни такси и са употребени в този смисъл при условията на обърнат граматически словоред най-накрая в изказа.

Посочва, че е търсен общ критерий, който обединява месечните изискуеми вноски с различен падеж при погасяването им по давност. Общото за всички месечни вноски за главница с различен падеж е, че след 11.12.2013г. са започнали една по една последователно да се погасяват с петгодишната давност /началната дата на забава за просрочените вноски е била 11.12.2008г. /, т.е. първата изискуема, просрочена, падежирала вноска за главница се е погасила след 11.12.2013г,; втората изискуема, просрочена, падежирала вноска за главница се е погасила след 11.01.2014г. и т.н. до последната изискуема, просрочена, падежирала вноска, която се е погасила след 11.03.2018г. Означава, че същата е имала падеж на 11.03.2013г., т.е. всички вноски за главници, които са падежирали от 11.12.2008г. до 11.03.201Зг. са се погасили за периода от 11.12.2013г. до 29.03.2018г. Възражението за изтекла петгодишна погасителна давност относно главницата важи за всички онези месечни вноски от главницата, които след 11.12.2013г. са се погасявали последователно и ежемесечно и са се погасили до 29.03.2018г.

Посочва, че по силата на същия аргумент, общото за всички месечни изискуеми и просрочени вноски за възнаградителна лихва е, че след 11.12.2011г. те са започнали една по една последователно да се погасяват с три годишна давност, т.е. първата изискуема, просрочена вноска за възнаградителна лихва се е погасила след 11.12.2011г.; втората изискуема, просрочена вноска за възнаградителна лихва се е погасила след 11.01.2012г, и т.н. до последната изискуема, просрочена вноска, която се е погасила на 11.03.2018г. Означава, че същата е имала падеж на 11.03.2015г., т.е. всички вноски за възнаградителна лихва, които са падежирали от 11.12.2008г. до 11.03.2015г. са се погасили за периода от 11.12.2011г. до 29.03.2018г. Възражението за изтекла тригодишна погасителна давност относно възнаградителната лихва важи за всички онези месечни вноски от възнаградителната лихва, които след 11.12.2011г. са се погасявали последователно и ежемесечно и са се погасили до 29.03.2018г.

Същите доводи и разсъждения представя и за другата посочена в отговора на исковата молба дата 11.11.2011г., след която дата възраженията за изтекла погасителна давност за наказателна лихва важи. Възражението за тригодишна погасителна давност относно наказателната лихва важи за всички онези месечни вноски от наказателната лихва, които след 11.11.2011г. са се погасявали последователно и ежемесечно и са се погасили до 29.03.2018г.

Заявява, че възражението за тригодишна погасителна давност относно годишните такси по банковия кредит важи за всички годишни банкови такси, погасявани годишно след 11.04.2012г. и погасени до 29.03.2018г.

Посочва, че всички направени в отговора на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност са основателни за погасените вноски в съответните гореизложени периоди. Счита, че всякакви други тълкувания на възраженията на ответника за изтекла погасителна давност, касаещи процесиите суми за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и годишни банкови такси, са неправилни и биха противоречили на вложения от закона правен смисъл и логика на възраженията за изтекла погасителна давност.

В качеството си на особен представител на ответника А.А.Б., поддържа изцяло всички възражения, направени в отговора на исковата молба и в допълнителен отговор като оспорва претенцията на ищцовото дружество като недоказана и неоснователна.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу ответника А.А.Б. осъдителен иск по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 ГПК като недоказан и неоснователен.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

         Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 30 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го полза и върне, като дължи лихви, такси и комисионни съгласно договора. Видно от клаузата на чл.17 от договора за кредит вземанията на „Б.П.Б." АД по кредита са обезпечени с учредена от А.А.Б. в полза на Банката ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в гр. К.*** с площ по нотариален акт 83.36 кв. м. (осемдесет и три цяло и тридесет и шест квадратни метра), ведно с прилежащото му избено помещение № 13 с полезна площ от 8 км. м. (осем квадратни метра), и с припадащите му се 0.73 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

В клаузата на чл. 27, б. „в" от договора за кредит е посочено, че при  непогасяване в срок на някоя от вноските по договора, за „Б.П.Б." АД е налице възможност за обявяване на вземанията по договора за кредит за главница за предсрочно изискуеми.

         С определение № 1594/22.11.2019 г. поради настъпило правоприемство съдът е заличил ищеца по настоящото търговско дело - „Б.П.Б.“ АД и е конституирал като ищец в производството по т.д. № 90/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.С.З. - „Ю.Б.“ АД – гр.С.** с ЕИК ***.

 

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Размерът на изискуемата и непогасена главница по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/К/2007 г. към датата на депозиране на исковата молба 30.03.2018г. е 29 681,83 лв., от които: редовна главница - 28487,88лв.,просрочена главница - 1193,95лв.

Възнаградителната лихва за забава върху претендиралата главница от 28 487,88 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата е 32 153,71 лв., представляващи непогасена възнаградителна лихва по чл.13, ал.1 от ДК №1174/К/2007 г. за периода 11.12.2008 г. - 29.03.2018 г. (включително). Размерът на изискуемата и непогасена наказателна лихва по Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1174/К/2007 г., за периода от 11.12.2008 г. - 29.03.2018 г. е 739,26 лв., представляващи непогасена наказателна лихва по чл. 14, ал. 3 от ДК № 1174/К/2007 г. за периода от 11.12.2008 г. - 29.03.2018 г. (включително).

Размерът на изискуемите и непогасени такси по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/К/2007 г. е в размер на 1 315,54 лв., представляващи непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от ДК №1174/К/2007 г.

Отпуснатият кредит по Договора за кредит, обезпечен с ипотека №1174/КУ2007 от 05.04.2007г. от кредитополучателя А.А.Б., е усвоен на 11.04.2007 г. в размер на 30000.00лв. Сумата е преведена по банкова сметка *** „Б.П.Б." АД.

Кредитополучателят е бил задължен да заплаща дължимите месечни вноски на 11 на всеки месец от 11.05.2007г. до 11.04.2042г. Дължимата месечна вноска е в размер на 115.46 лв. за периода 11.04.2007 г. до 11.10.2007 г., а за оставащият период до 11.04.2042 г. месечната вноска е в размер на 267.63 лв. по първоначално изготвеният погасителен план. След преизчисляване на сумите по погасителен план дължимата месечна вноска се променя на 296.70лв. завишение с 1.1% пункт.

На 11.05. на всяка година, до издължаване на кредита, се дължи Годишна такса от остатъка по кредита. Промяна на падежната дата не е отразена.

Извършени са месечни погасителни Анюитетни вноски.

Размерът на Анюитетни вноски е един и същ за целия период на кредита. Сумите от месечните погасителните вноски за погасяване на главница са в размер на 318.17 лв.

На 11.12.2008 год. е погасена сума от 39.34 лв., която е отразена в извлечението от сметката на А.А.Б., като погасена лихва. По счетоводните регистри на „Б.П.Б." АД, последно плащане на главница е отразено на 11.11.2008г. за сумата 6.12 лв. Отпуснатият кредит по Договора за кредит, обезпечен с ипотека №1174/К/2007 от 05.04.2007г. от кредитополучателя А.А.Б., е сключен при лихвен процент 10,5% равен на базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в лева плюс надбавка 3%, като за първите шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

Последната внесена сума от кредитополучателя е на 28.11.2008 г в размер на 1100, в банковата сметка обслужваща кредита. От тази сума е погасена сумата от 1059,66 лв. за вноски по главници и лихви до 28.11.2008. На 11.12.2008 год. е погасена сума от 40.34 лв., от които 39.34 лв. е погасена лихва и 1 лв. е за такса за обслужване на сметката на А.А.Б..След тази дата няма отразени плащания по кредита.

Размерът на погасената чрез плащане от кредитополучателя главница до датата на последната редовна погасителна вноска на кредитополучателя е 318.17 лв.

Общо погасената сума към 11.12.2008 г. е 4 380,17 лв. Размерът на последното плащане за погасяване на кредита е от 11.12.2008 г. и е в размер на 39.34 лв., което е лихва.

Размерът на изискуемите, просрочени и падежирали вноски за главница за периода от 11.12.2008 г. до 11.03.2013г. е 391,17 лв.

Размерът на изискуемите, просрочени и падежирали вноски за възнаградителна лихва за периода от 11.12.2008 г. до 11.03.2015 г. е 21 841,67 лв.Размерът на изискуемите, просрочени и падежирали вноски за наказателна лихва за периода от 11.11.2008 г. до 11.03.2015 г. е 600,87 лв.

Размерът на изискуемите и просрочени годишни банкови такси за периода от 11.04.2009 г. до 11.04.2014 г. е 882,86 лв.

При подписването на Договора за банков кредит базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния SOFIBOR плюс надбавка от 3,2 % за изчисляването на лихвата по този договор за тримесечния SOFIBOR е приета стойност от 4,3 %.

На този въпрос Експертизата не е получила отговор от „Б.П.Б." АД, поради което не може да отговори, има ли изменение на годишния лихвен процент спрямо първоначалния погасителен план по Договора за кредит с ответника от 05.04.2007 г.

От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния SOFIBOR. плюс надбавка от 3,2 % за изчисляването на лихвата. По този договор за тримесечния SOFIBOR е приета стойност от 4,3 %.

За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от годишен лихвен процент в размер на 10.5% равен на базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева плюс надбавка 3%. За първите шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

Основанието, на което са извършвани промени на лихвения процент по кредита са:

Съгласно чл.13 ал.1 от подписания договор за първите шест месеца /от 11.05.2007г. до 11.102007г./ от усвояването на кредита, кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%. След 11.10.2007 г., когато изтича 6 месечният период от датата на сключване на договора, кредита се олихвява с лихвен процент -10,5%.

От 15.10.2007 г. до 11.12.2007 г. лихвеният процент е завишен с 0,5 % на база Протокол №10/21.09.2007 г. на Комитет на Б.П.Б. АД.,/10.5 % + 0.5 % = 11 %. /.

За размера на лихвения процент - 3% от 11.12.2007 г. до 17.10.2008 г., няма информация за изчисляването му.

От 17.10.2008 г. до 11.06.2009 г. лихвеният процент е завишен с 0,75 % на база Протокол №12-А/10.10.2008 г. на Комитет на Б.П.Б. АД., /11 % + 0,75 % = 11,75 %./.

След дата 11.06.2009 няма актуализация на лихвените проценти.

Базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния SOFIBOR плюс надбавка от 3,2 % за изчисляването на лихвата. По този договор за тримесечния SOFIBOR е приета стойност от 4,3 %.

За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от годишен лихвен процент в размер на 10.5% равен на базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева плюс надбавка 3%.

За първите шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

Основанието, на което са извършвани промени на лихвения процент по кредита са :

Съгласно чл.13 ал.1 от подписания договор за първите шест месеца от усвояването на кредита /от 11.05.2007г. до 11.10.2007г./ , кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

След 11.10.2007 г., когато изтича 6 месечният период от датата на сключване на договора, кредита се олихвява с лихвен процент - 10,5%.

От 15.10.2007 г. до 11.12.2007 г. лихвеният процент е завишен с 0,5 % на база Протокол №10/21.09.2007 г. на Комитет на Б.П.Б. АД.,/10.5 % + 0.5 % = 11 %. /. От 17.10.2008 г. до 11.06.2009 г. лихвеният процент е завишен с 0,75 % на база Протокол №12-А/10.10.2008 г. на Комитет на Б.П.Б. АД., /11 % + 0,75 % = 11,75 %./.

Изготвена от „Б.П.Б." АД актуална таблица:

 

ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ПО КРЕДИТ ОТРАЗЕН В ИНФОРМАЦИНАТА СИСТЕМА НА Банката под №0010-0140-00000000077
от дата	до дата	лихвен процент по чл. 13, ал. 1
11.4.2007	11.10.2007	3.00 % - Съгласно чл.13 ал.1 от подписания договор за първите шест месеца /от 11.05.2007г. до 11.10.2007г./ от усвояването на кредита, кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.
11.10.2007	15.10.2007	10.50 % - След 11.10.2007 г., когато изтича 6 месечният период от датата на сключване на договора, кредита се олихвява с лихвен процент - 10,5%.
15.10.2007	16.10.2008	11.00 % - От 15.10.2007 г. до 11.12.2007 г. лихвеният процент е завишен с 0,5 % на база Протокол №10/21.09.2007 г. на Комитет на Б.П.Б. АД, /10.5 % + 0.5 % = 11 %. /. Във връзка с приетите промени в Наредба 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, поддържани от търговските банки, влезли в сила от 01 септември 2007г.
17.10.2008	11.06.2009	11.75 % - От 17.10.2008 г. до 11.06.2009 г. лихвеният процент е завишен с 0,75 % на база Протокол №12-А/10.10.2008 г. на Комитет на Б.П.Б. АД., /11% + 0,75 % = 11,75 %./.

След дата 11.06.2009 няма актуализация на лихвените проценти.

При определяне на лихвения процент, освен колебанията на SOFIBOR нагоре и надолу, определящи фактори за процента са пазарни и икономически условия,

Във връзка с приетите промени в Наредба 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, поддържани от търговските банки, влезли в сила от 01септември 2007г, Изпълнителният комитет приема решение за привеждане на лихвените проценти по кредитните продукти на банката в съответствие на новите пазарни условия, като увеличава с 0,5% действащите лихвени проценти по всички досега одобрени и предоставени ипотечни кредити.

В сключения договор в чл.13, ал.4 е дадена възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на кредитора, свързана с промяна на базовия лихвен индекс -тримесечния SOFIBOR Уредбата в чл.13, ал.4 от Договора дава възможност на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент при увеличение на базовия лихвен индекс с повече от 0,25 % в рамките на месец, като увеличението настъпва автоматично.

Не е посочена възможност за намаление със същия процент, с който се намалява и базовия лихвен индекс.

ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ПО КРЕДИТ ОТРАЗЕН В ИНФОРМАЦИНАТА СИСТЕМА НА Банката под №0010-0140-00000000077
от дата	до дата	Колебанията на 8ОР1ВОК
11.4.2007	11.10.2007	От 4,30 % до 5,59 %
11.10.2007	15.10.2007	От 5,59 % до 5,59 %
15.10.2007	16.10.2008	От 5,59 % до 7,69 % - Увеличение от 2,1%, което е повече от 0.25%
17.10.2008	11.06.2009	От 7,69 % до 5,94 % - Намаление с 1,75%

         През периода 17.10.2008 г.-11.06.2009 г. се наблюдава намаление на SOFIBOR, но лихвеният процент по кредита не намалява, а се увеличава с 0,75%.

         В тази връзка вещото лице е поставило допълнително въпрос към „Б.П.Б." АД за определяне на лихвения процент. „Кои са определящите фактори освен колебанията на SOFIBOR, инфлационните процеси през годините и кои други компоненти оказват влияние за промяната на лихвения процент". На поставеният въпрос на вещото лице не е било отговорено.

         Вещото лице посочва, че няма надвзети суми от „Б.П.Б." АД под формата на лихва по договора за кредит. Съгласно първоначалният погасителен план лихвите дължими към 11.12.2008г. /датата на последното плащане/ е в размер на 4087.57 лв. След актуализацията на погасителния план лихвите дължими към 11.12.2008г. / датата на последното плащане/ са в размер на 4298.71 лв. Платените лихви към 11.12.2008г. / датата на последното плащане/ са в размер на 4060.28 лв., т.е няма надплатени суми.

         Измененията   в  размера  на  лихвения   процент  по  Договор  за  банков  кредит  № 1174/R/2007г. са както следва:

         При подписването на Договора за банков кредит базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния SOFIBOR плюс надбавка от 3,2 % за изчисляването на лихвата по този договор за тримесечния SOFIBOR е приета стойност от 4,3 %.

         За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от годишен лихвен процент в размер на 10.5%, който е сбор равен на базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева 7,5% плюс надбавка 3%.

         За първите шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

         Основанието, на което са извършвани промени на лихвения процент по кредита са:

         Съгласно чл.13 ал.1 от подписания договор за първите шест месеца от усвояването на кредита /от 11.05.2007г. до 11.10.2007г./, кредитополучателят дължи годишна лихва от 3%.

         След 11.10.2007 г., когато изтича 6 месечният период от датата на сключване на договора, кредита се олихвява с лихвен процент - 10,5%.

         От 15.10.2007 г. до 11.10.2008 г. лихвеният процент е завишен с 0,5 % на база Протокол №10/21.09.2007 г. на Комитет на Б.П.Б. АД.,/10.5 % + 0.5 % = 11 %. /. Във връзка с приетите промени в Наредба 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, поддържани от търговските банки, влезли в сила от 01 септември 2007г./Приложение № 2 към първоначално изготвената експертиза/

         От 17.10.2008 г. до 11.06.2009 г. лихвеният процент е завишен с още 0,75 % на база Протокол №12-А/10.10.2008 г. на Комитет на Б.П.Б. АД, /11 % + 0,75 % = 11,75 %./.Одобрена промяна в лихвените проценти по кредити за физически лица за настоящи и нови клиенти на банката посочени в Приложение 1 към протокола./Приложение № 3 към първоначално изготвената експертиза/.

         В таблица са отразени лихвените проценти по кредит отразен в информационната система на банката / стр. 287 от делото/.

         След дата 11.06.2009 няма актуализация на лихвените проценти.

         Образуването на лихвените проценти са съобразени, с утвърдената от Банката методология.

         Сумите, усвоявани от ищеца за дължимата възнаградителна лихва през периода от сключване на договора /05.04.2007г./ до датата на подаване на исковата молба /30.03.2018г./ в деловодството на ОС С.З. са съобразени с начина на образувания лихвения процент по договора, съгласно отговора на въпрос № 3.

         При определяне на лихвения процент, освен колебанията на SOFIBOR нагоре и надолу, определящи фактори за процента са пазарни и икономически условия,

         Във връзка с приетите промени в Наредба 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, поддържани от търговските банки, влезли в сила от 01 септември 2007г, Изпълнителният комитет приема решение за привеждане на лихвените проценти по кредитните продукти на банката в съответствие на новите пазарни условия, като увеличава с 0,5% действащите лихвени проценти по всички досега одобрени и предоставени ипотечни кредити.

         В сключения договор в чл.13, ал.4 е дадена възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на кредитора, свързана с промяна на базовия лихвен индекс -тримесечния SOFIBOR. Уредбата в чл.13, ал.4 от Договора дава възможност на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент при увеличение на базовия лихвен индекс с повече от 0,25 % в рамките на месец, като увеличението настъпва автоматично.

         Не е посочена възможност за намаление със същия процент, с който се намалява и базовия лихвен индекс.

         В табличен вид /стр. 288 от делото/ са посочени лихвени проценти по кредит отразен в информационната система на банката

         През периода 17.10.2008 г.-11.06.2009 г. се наблюдава намаление на SOFIBOR, но лихвеният процент по кредита не намалява, а се увеличава с 0,75%.

         Стойностите на базовия лихвен процент, който е 3-месечния SOFIBOR за процесния период, от 05.04.2007г. до 29.03.2018г. и как се е променял той, е видно от ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към допълнителното експертно заключение.

         Методология за определяне на лихвените проценти по кредити до 23.07.2014г. „Б.П.Б."АД предоставя кредити, за които се прилага Закона за потребителският кредит, като използва два вида референтни лихвени проценти в зависимост от предлаганите продукти:

         Пазарен индекс - EURIBOR, SOFIBOR, LIBOR или друг общоприет пазарен индекс. Или Базисен Лихвен Процент на „Б.П.Б."АД /БЛПБ/. В случаите когато се използва БЛПБ, същият се определя по следната методика: БЛПБ се образува от средните стойности на всички привлечени средства на Банката, завишена със стойността на законоопределените разходи за МЗР (минимални задължителни резерви), ФГВ (Фонд за гарантиране на влоговете) и административно управленски разходи. БЛПБ се преразглежда веднъж месечно от Комитета за управление на активи и пасиви на „Б.П.Б."АД.

         При промяна на БЛПБ кредитополучателите се уведомяват по подходящ начин в съответствие със законовите изисквания и действащите Общи условия на Банката.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл. 430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно установено, че „Б.П.Б." АД е изпълнила задълженията си по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г. като е предоставила на кредитополучателя А.А.Б. банков кредит в размер на 30 000 лв.

В чл. 23, ал. 1 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1174/R/2007г. е посочено, че “погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, съгласно Погасителен план, представляващ Приложение № 1 към настоящия договор”. По делото ищецът е представил погасителен план, който не е ясно кога е съставен и който не носи подписа на ответника, като в тази връзка особеният представител на ответниците релевира възражение за нищожност на договора поради липса на погасителен план.

   В настоящия случай сключеният между страните договор съдържа съществени елементи - предмет, цел, срок, размер на възнаграждението на кредитора / лихвата по редовен дълг / - определяемо чрез посочения начин на формиране на лихвения процент, определен като годишен. Поради това съдът намира, че липсата на погасителен план не се отразява на валидността на процесния договор за кредит и на задължението на ответниците за връщане на главницата и съответната възнаградителна лихва до крайния срок на договора. В договора обаче не е посочен нито размера на ежемесечната дължима погасителна вноска, включваща главница и възнаградителна лихва, нито падежът на всяка погасителна вноска. Както беше посочено по – горе в тази част договора препраща към погасителен план, който е неразделна част от него и какъвто по делото е представен, но който не е подписан от А.А.Б.. Предназначението на погасителния план е да отрази числовото изражение на задължението и неговата структура – главница и лихва, както и конкретен падеж. Липсата на погасителен план, посочващ конкретни по размер и основание вноски със съответен падеж води до извода, че няма основание да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава, като не са заплатили вноска с падеж 11.12.2008 г. и следващи такива вноски. Ето защо липсата на погасителния план макар да не се отразява на действителността на процесния договор лишава банката от правото да търси каквото и да е изпълнение на вноски за главница преди настъпването на окончателния падеж по договора, който е 420 месеца /или до 11.04.2042 г./ от датата на усвояване на кредита – 05.04.2007 г. Този извод не може да бъде променен от данните в заключението, в което е посочено, че действително са допуснати просрочия на погасителните вноски на посочените падежни дати. Заключението е съставено изцяло по счетоводни данни на ищеца и по този начин не може да бъде преодоляна липсата на двустранно подписан погасителен план към договора.

   Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая приложение не може да намери и Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че предявения иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Причината е именно липсата на погасителен план за процесния договор за кредит, тъй като това създава обективна пречка да се установи какъв е размерът на вече падежиралите  вноски, към момента на приключване на съдебното дирене, но непогасени вноски по кредита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове от „Ю.Б." АД против А.А.Б. за заплащане на  следните суми:

- 29 681,83 лв. (двадесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляващи непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г.;

         -законната лихва за забава върху претендираната по-горе главница от датата на подаване на  исковата молба до окончателното изплащане на главницата;

         - 32 153,71 лв. (тридесет и две хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) представляващи непогасена възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от ДК № 1174/R/2007г. за периода 11.12.2008г. - 29.03.2018 г. (включително);

         - 739,26 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляващи непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от ДК № 1174/R/2007г. за периода от 11.12.2008г. - 29.03.2018г. (включително);

- 1 315,54 лв. (хиляда триста и петнадесет лева и петдесет и четири лева), представляващи непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от ДК № 1174/R/2007г. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Водим от горните изводи, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Ю.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** против А.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на  следните суми:

- 29 681,83 лв. (двадесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляващи непогасена главница по ДК № 1174/R/2007г.;

         -законната лихва за забава върху    главница от 29 681,83 лв. от датата на подаване на тази искова молба до окончателното изплащане на главницата;

         - 32 153,71 лв. (тридесет и две хиляди сто петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) представляващи непогасена възнаградителна лихва по чл. 13, ал. 1 от ДК № 1174/R/2007г. за периода 11.12.2008г. - 29.03.2018 г. (включително);

         - 739,26 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляващи непогасена наказателна лихва по чл.14, ал.3 от ДК № 1174/R/2007г. за периода от 11.12.2008г. - 29.03.2018г. (включително);

- 1 315,54 лв. (хиляда триста и петнадесет лева и петдесет и четири лева), представляващи непогасена годишна такса по чл.15, б.„в" от ДК № 1174/R/2007г., като неоснователни и недоказани.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: