Определение по дело №749/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 91
Дата: 5 март 2019 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20183320100749
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 91

 

Гр. Кубрат, 05.03.2019 г.

 

 

         Кубратският районен съд, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                    Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

         като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 749/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:

 

        Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна от външна страна, а предявения осъдителен иск за отстъпване на собственост и предаване на владение на недвижим имот, завладян от ответниците, намира за допустим.

        Констатира, че исковата молба е вписана от ищеца в СВ при РС – Кубрат с вх. Рег. № 286/ 20.02.2019 г., Акт № 48, том 1, имотна партида 46256.

        Ответницата Е.Д.Х., ЕГН ********** ***, на която е връчено съобщение на 18.12.2018 г., е дала писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 139/ 17.01.2019 г. – в срок, и е направила доказателствени искания.

         Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не е представил всички доказателства, посочени в приложения към исковата молба констативен нотариален акт, въз основа на които е удостоверено правото му на собственост – отказ от наследство и договор за доброволна делба, и настоява,на основание чл. 127, ал. 2 ГПК, той да бъде задължен да ги представи.

          Съдът счита това възражение за неоснователно, тъй като по същество заявеното не съставлява нередовност по см. на чл. 127, ал. 1 или чл. 128 ГПК, подлежаща на установяване служебно от съда в проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, както и защото същото би могло да се счита за доказателствена непълнота, с оглед предмета на делото, налагащ установяване правата на собственост на ищеца по отношение на процесния недвижим имот, но не и нередовност на исковата молба.     

          Като оспорва претендираните от ищеца права на собственост, заявява възражение за изтекла и в нейна полза по време на гражданския й брак с ищеца придобивна давност по отношение на процесния имот, но не излага пълно обстоятелства с оглед на твърдяното придобивно основание, както следва: от кого и е предадено владението и от кой момент е започнала да упражнява фактическа власт върху имота,  с намерение за своене; налице ли е общност в намерението за своене от страна на съпрузите, как и по отношение на кого е заявила намеренията си за съвместно своене с ищеца на процесния недвижим имот, кога счита, че е изтекъл 10-годишния срок на придобивна давност, която непълнота не е отстранена с представянето на молба вх. № 509/ 20.02.2019 г.

         Заявява възражение за нищожност на вписаните под № 20/ 04.11.1980 г. във водената от РС – Кубрат книга по реда на 49, ал. 1 ЗН откази от наследството на М.Х.М., б.ж. на с. Веселец, общ. Завет, поч.на 08.11.1966 г. с Акт за смърт № 315/ 09.11.1966 г. на Община – Исперих, изходящи отА.М.Х., Д.М.Х., Х.М.Х.и Р.М.Х.– братя и сестра на ищеца, поради невъзможен предмет, тъй като те преди вписването им са приели наследството на баща си, а и липсвал отказ от страна на втората съпруга Нефисе.

            Предмет на разпореждане с твърдяните като нищожни откази са наследствени права и задължения на 3-ти лица, включващи правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, на които ответницата Е.Д.Х. не претендира да е субект както към момента на откриване наследството на М.Х.М., б.ж. на с. Веселец, общ. Завет, поч.на 08.11.1966 г., така и към момента на извършването им - 04.11.1980 г. Правното положение на ответницата не се смущава от претендираните като нищожни откази от наследство на посочените отказали се лица, поради което тя няма нужда, респ. интерес от защита чрез предявените самостоятелно възражения в този смисъл, поради което разглеждането им съдът счита за недопустимо.

            Заявява възражение, уточнено с представянето на молба вх. № 509/ 20.02.2019 г., както следва:  лично и за своя единствено сметка е извършила необходими  ремонти в процесния ремонт с посочени СМР в 5 точки:

1/ ремонт на покрив – поставяне на черна хартия, нови мертеци, греди, летви и цигли, през 2017 г., за сумата 4 500.00 лева;

2/ направа на външна изолация с мазилка на цялата къща през 2015 г., за сумата 2 000.00 лева;

3/ направа на нова ограда 30 м. през 2015 г., за сумата 1 000.00 лева;

4/ ремонт на 3 стаи с обща площ 42 кв.м., чрез изливане на бетон на пода, поставяне на ламиниран паркет, поставяне на гипс-картон на стените, направа на окачен таван, шпакловка и боядисване, през 2013 г., за сумата 3 000.00 лева;

5/ ремонт на коридор от 12.00 кв.м., чрез поставяне на плочки от терикот, поставяне на окачен таван, поставяне на гипс-картон на стените, шпакловка и боядисване през 2013 г. за сумата 1 000.00 лева,  и в твърдяно качество на добросъвестен владелец на процесния имот иска ищеца да бъде осъден да й заплати направените от нея необходими разноски  за запазване на недвижимия имот в общ размер на 11 500.00 лева, на основание чл. 72, ал. 2 ЗС, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила,  и в случай на уважаване на иска на ищеца моли да й бъде признато право на задържане на имота, докато ищеца не й плати стойността им, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС.

           Ответниците М.Ю.М., ЕГН ********** и съпругата му А.Х.М.,***, на които е връчено съобщение на 18.12.2018 г., са дали писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 140/ 17.01.2019 г. – в срок, и са направили доказателствени искания.

         Считат исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не е представил всички доказателства, посочени в приложения към исковата молба констативен нотариален акт, въз основа на които е удостоверено правото му на собственост – отказ от наследство и договор за доброволна делба, и настоява,на основание чл. 127, ал. 2 ГПК, той да бъде задължен да ги представи.

          Съдът счита това възражение за неоснователно, тъй като по същество заявеното не съставлява нередовност по см. на чл. 127, ал. 1 или чл. 128 ГПК, подлежаща на установяване служебно от съда в проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, както и защото същото би могло да се счита за доказателствена непълнота, с оглед предмета на делото, налагащ установяване правата на собственост на ищеца по отношение на процесния недвижим имот, но не и нередовност на исковата молба.     

          С писмения отговор, като оспорват претендираните от ищеца права на собственост, заявяват възражение за изтекла и в тяхна  полза придобивна давност по отношение на процесния имот, което свое възражение оттеглят с представянето на молба вх. № 509/ 20.02.2019 г.. Видно от последната поддържат становище, че процесния недвижим имот е съсобствен между родителите на първия от тях – ищеца и първата ответница, при права в полза на ищеца по наследство върху 1/ 6 ид. част, а разликата от 5/6 ид.части, придобита от родителите му по давност в СИО по време на брака им.

         Заявява възражение за нищожност на вписаните под № 20/ 04.11.1980 г. във водената от РС – Кубрат книга по реда на 49, ал. 1 ЗН откази от наследството на М.Х.М., б.ж. на с. Веселец, общ. Завет, поч.на 08.11.1966 г. с Акт за смърт № 315/ 09.11.1966 г. на Община – Исперих, изходящи отА.М.Х., Д.М.Х., Х.М.Х.и Р.М.Х.– братя и сестра на ищеца, поради невъзможен предмет, тъй като те преди вписването им са приели наследството на баща си, а и липсвал отказ от страна на втората съпруга Нефисе.

            Предмет на разпореждане с твърдяните като нищожни откази са наследствени права и задължения на 3-ти лица, включващи правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, на които ответника М.Ю.М. не претендира да е субект както към момента на откриване наследството на М.Х.М., б.ж. на с. Веселец, общ. Завет, поч.на 08.11.1966 г., така и към момента на извършването им - 04.11.1980 г. Правното положение на ответника не се смущава от претендираните като нищожни откази от наследство на посочените отказали се лица, поради което той няма нужда, респ. интерес от защита чрез предявените самостоятелно възражения в този смисъл, поради което разглеждането им съдът счита за недопустимо.

            Заявяват възражения, че заедно по време на брака им, като държатели на имота, са извършили със съгласието на собствениците - ищеца и на майка му Емине Д., подобрения,   чрез посочени СМР в 11 точки: 1/ изграждане и обзавеждане на баня през 2014 г. – 6.00 кв.м., за сумата 1 800.00 лева; 2/ изграждане на навес от 100.00 кв.м. през 2016 г. – 600.00 лева; 3/ поставяне на нова дограма – врати и прозорци, през 2013/ 2014 г. – 2 200.00 лева; 4/ смяна на ВиК и ел. инсталация на цялата къща – 1 200.00 лева; 5/ външна изолация на гараж през 2017 г. – 1 000.00 лева; 6/ монтаж на железни порти – 800.00 лева; 7/ изграждане на беседка – 300.00 лева; 8/ монтаж на парапети на стълбище и по пътеките – 1 000.00 лева; 9/ изливане на бетонна настилка в маза – 200.00 лева; 10/ изграждане на нова външна тоалетна през 2016 г. – 500.00 лева; 11/ вграждане на кухненски шкафове с бяла кухненска техника – 3 900.00 лева, оценени на обща стойност 13 500.00 лева, поради което молят ищецът да бъде осъден да им заплати сумата 13 500.00 лева, на основание правилата на водене на чужда работа без пълномощие  -  чл. 60 и сл. ЗЗД.  

            Под формата на възражение ответниците – държатели на имота, не могат да предявят правата си на обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие.  За разлика от владелеца, държателят няма право под формата на възражение, без насрещен иск, да претендира подобрения, тъй като няма право на задържане, като в този смисъл са разяснения в Решение № 134 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2014 г., III г. о., поради което претенцията им следва да бъде оставена без разглеждане.

        По доказателствените искания на ищеца: Представил е   цитираните в исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.

По доказателствените искания на ответниците: Представили са цитираните в писмения отговор на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.

Искането за събиране на гласни доказателства, за установяване на обстоятелствата, че първата от тях е упражнявала фактическа власт съвместно с ищеца, върху процесния недвижим имот и са придобили в СИО правото на собственост върху 5/ 6 ид. части от него, както и за установяване на твърдяните СМР, е относимо,  допустимо и редовно – сочат се в писмения отговор и в доп.молба имената на свидетелите, от чийто показания ще се ползва страна, поради което следва да бъде уважено .

         В изпълнение на свое задължение по чл. 140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът – Ю.М.Х., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, като твърди, че е придобил по  давност, наследство, отказ от наследство и договор за доброволна делба правото на собственост по отношение на Поземлен имот, съставляващ дворно място с площ от 1 100 кв.м., находящо се в село Веселец, община Завет, област Разград, на улица „Пирин“ № 11, при съседи: улица, Етем Османов Мехмедов, Х. Ибрямов и Али Османов Мехмедов, съставляващо  УПИ № V-367 от кв. 25 по ПУП на с. Веселец, община Завет, одобрен със Заповед № 65 от 03.05.1988 г. на Кмета на Община - Завет, при граници: конкретизирани в петитума на иск.молба, ведно с построените в него Жилищна сграда и стопански постройки, както то е удостоверено с издадения в негова полза констативен НА за собственост върху недвижим имот № 151, том I, н.дело № 327/ 1980 г. на нотариус при РС – Кубрат; този недвижим имот, като семейно жилище, по повод прекратяване гражданския му брак с първата ответница – Емине Д.Х., с влязло в законна сила Решение № 175/ 24.10.2018 г., постановено по гр. дело № 453 по описа на РС – Кубрат, и споразумение на бившите съпрузи, е предоставено за ползване на Емине Д.Х.; към датата на подаване на исковата молба – 12.12.2018 г., Емине Д.Х., заедно със семейството на сина си М.Ю.М. и съпругата му А.Х.  М., продължават да ползват имота, въпреки отказа на първата да му заплаща наем, претендиран от него в размер на 100.00 лева, ежемесечно, с връчена й нотариална покана; от връчения му отговор на нотариалната му покана узнал, че бившата му съпруга Емине Д.Х. претендира да е придобила заедно с него в СИО правата на собственост по отношение на процесния недвижим имот, както и че с оглед прекратяването на гражданския брак между тях, се счита за собственик на ½ ид. част от него, поради което,   моли съда да постанови решение, с което да приеме за  установено по отношение на страните, че описания по – горе недвижим имот е негова индивидуална собственост, и да осъди ответниците, първата от които го владее, а вторите го държат, без правно основание, да му отстъпят собствеността и предадат владението върху същия. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС, предявен по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноските му по делото в тежест на ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         В тежест на ищеца е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения – правата на собственост на праводателя си; от кого му е предадено владението и от кой момент е започнал да упражнява фактическа власт върху имота,  с намерение за своене, и момента на изтичане на 10-годишния придобивен давностен срок; липсата на общност в намерението за своене от страна на съпрузите; завладяването на претендирания за ревандикация имот от ответниците.

          Ответницата Е.Д.Х., ЕГН ********** ***, като възразява, че е собственик на ½ ид. част от 5/6 ид. части от процесния недвижим имот, придобити по давност заедно с ищеца в СИО, след прекратяването на гражданския им брак с развод, и че не пречи на ищеца да ползва същия до размера на притежанието си,  моли предявения срещу нея иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          В условията на евентуалност, ако съдът приеме за установено, че ищеца е единствен собственик на процесния недвижим имот, предявява възражение за извършени от нея необходими  ремонти в процесния ремонт с посочени СМР в 5 точки:

1/ ремонт на покрив – поставяне на черна хартия, нови мертеци, греди, летви и цигли, през 2017 г., за сумата 4 500.00 лева;

2/ направа на външна изолация с мазилка на цялата къща през 2015 г., за сумата 2 000.00 лева;

3/ направа на нова ограда 30 м. през 2015 г., за сумата 1 000.00 лева;

4/ ремонт на 3 стаи с обща площ 42 кв.м., чрез изливане на бетон на пода, поставяне на ламиниран паркет, поставяне на гипс-картон на стените, направа на окачен таван, шпакловка и боядисване, през 2013 г., за сумата 3 000.00 лева;

5/ ремонт на коридор от 12.00 кв.м., чрез поставяне на плочки от терикот, поставяне на окачен таван, поставяне на гипс-картон на стените, шпакловка и боядисване през 2013 г. за сумата 1 000.00 лева,  и в твърдяно качество на добросъвестен владелец на процесния имот иска ищеца да бъде осъден да й заплати направените от нея необходими разноски  за запазване на недвижимия имот в общ размер на 11 500.00 лева, на основание чл. 72, ал. 2 ЗС, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила,  и, в случай на уважаване на иска на ищеца, моли да й бъде признато право на задържане на имота, докато ищеца не й плати стойността им, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС.

          В тежест на ответницата е да установи фактите, на които основава своите възражения по предявения иск – че е собственик на претендираните ид. части, в резултат на упражнявано съвместно с ищеца съвладение, при общност на намеренията; начало и край на придобивната давност; количествено и стойностно установяване на претендирани разноски за запазване на имота; качеството им на необходими такива.

          Ответниците М.Ю.М., ЕГН ********** и съпругата му А.Х.М.,***,  като възразяват, че са допуснати да ползват процесния недвижим имот от Е.Д.Х., ЕГН ********** ***, която е собственик на ½ ид. част от 5/6 ид. части от процесния недвижим имот, придобити по давност заедно с ищеца в СИО, след прекратяването на гражданския им брак с развод, и че не пречат на ищеца да ползва същия до размера на притежанието си,  молят предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

          Предвид изложеното и на основание чл. 140  ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          Насрочва първо съдебно заседание по делото на 27.03.2019 год. – 10.00  часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори, ведно с доп.молба, на ответниците.

         Приема приложените и описани в исковата молба и в молба документи, като писмени доказателства по делото.

         Приема приложените и описани в писмените отговори и доп. молба вх. № 509/ 20.02.2019 г., изх.от ответниците,  документи, като писмени доказателства по делото.

Допуска до разпит, сочените от ответниците в писмения отговор и доп. молба вх. № 509/ 20.02.2019 г., свидетели, които следва да бъдат водени в съдебно заседание.

Дава възможност на ответницата в срок до първото по делото о.с.з. да заяви становище по доказателствата, както и да формулира задача за изпълнение на съдебна техническа и оценителна експертиза,  необходима за установяване - количествено и стойностно на претендирани разноски за запазване на имота, както и качеството им на необходими такива. 

Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.

         Напътва страните към доброволно уреждане на спора.

         Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                               Районен съдия : /П/