РЕШЕНИЕ
№ 3624
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110104847 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Щ. Ц.
срещу И. В. С., с искане до съда да постанови решение, с което да прогласи
унищожаване в полза на ищеца на отказа на ответника от наследството на В.
С. Б..
В исковата молба се излага, че по силата на договор за цесия от
09.05.2018 г. ищецът е кредитор на ответника. Размерът на прехвърленото
вземане е 37 460 лева. Встъпвайки в правата на цедента, замества взискателя
по изп. д. № 20158080400324 по описа на ЧСИ З. Д.. В последствие делото е
преместено при ЧСИ С., като е образувано изп. д. № 20187120400409. По това
изпълнително дело, на публична продан са изнесени по 1/ 2 ид. ч. от жиищни
сгради, собственост на длъжника. Изпълнителните действия са оспорени от
съсобственици на длъжника, поради което и изп. производство е спряно.
Междувременно, съсобственик и наследодател на ответника – В. С. Б., е
починал. На * г. ищецът узнава за заявен от ответника отказ от наследството
на починалия. Твърди се още, невъзможност за удоволетворяване от
имуществото на длъжника, в предвид общата стойност на имотите – 84 600
лв. и размерът на вземанията на всички присъединени взискатели по
изпълнителното дело.
Ответникът – И. В. С., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, с който излага съображения за недопустимост на претенцията.
Евентуално, счита предявения иск за неоснователен, като се позовава на
1
пълно погасяване на задължението към ищеца. С оглед последното оспорва
наличие на предпоставките на чл. 56 ЗН. Отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното на л. 5 удостоверение, по описа на ЧСИ рег. №
712 на КЧСИ за 2018 г., е образувано изпълнително дело, взискател по което
е И. Щ. Ц., а длъжник – И. В. С.. Размерът на вземането на всискателя е 37 600
лева – главница, 750 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатски
хонорар, а общото задължение по изпълнителното дело е 45869.01 лв.
Видно от приобщеното на л. 9 писмо, в особената книга, водена от ВРС
е вписан отказа на И. С. В. от наследство, останало след смъртта на В. С. Б..
Съгласно приобщеното на л. 46 удостоверение от ЧСИ с рег. № 712
КЧСИ, по отношение на длъжника И. В. С., задължението по изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 7035 по описа на Районен съд – Варна, е изцяло
погасено, към 29.06.2022 г.
Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗН, кредиторите на лицето, което
се е отказало от наследството, могат да искат унищожаването на отказа в своя
полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника.
Искът по чл. 56, ал. 1 ЗН е конститутивен и представляваща развитие на
идеята на чл. 133 ЗЗД - цялото имущество на длъжника, включително и това,
което би получил по наследство, да служи за удовлетворение на кредитора.
Касае се за частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ
възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора
сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН
субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква.
Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на
кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за
удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на
кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото
в наследството имущество и по отношение на непредявилите този иск
кредитори и всички трети лица.
Съобразно горното, за основателното провеждане на претенцията,
тежестта на доказване в гражданския процес възлага на ищеца в провеждане
на пълно и главно доказване на следните твърдяни от него факти и
обстоятелства, а именно: че е кредитор на ликвидно и изискуемо вземане
2
спрямо ответниците, размер на вземането си и твърденията, че единственото
притежавано от ответниците имущество е това, принадлежало на
наследодателите им. При провеждане на това доказване, ответника следва да
докаже, че притежава имущество, от което кредиторът им би могъл да се
удовлетвори, независимо от направения отказ от наследство.
От коментираните по-горе доказателства се установи по несъмнен
начин, че ищецът е имал качеството на кредитор на ответника. Безспорен,
също така между страните е факта на извършеното в хода на процеса
погасяване на процесното задължение. По общото правило на чл. 235, ал. 3
ГПК съдът следва да съобрази всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на исковата молба до приключване на съдебното дирене
в съдебното производството. Ето защо, от момента на погашението ищеца
вече няма качеството на кредитор, той не е материолноправно легитимиран да
иска унищожаване на извършения отказ от ответника. След като ищецът към
настоящия момент няма качеството на кредитор, то и същият не притежава
потестативното право да иска унищожаване на извършените откази от
наследство.
При липса на първата предпоставка от хипотезата на нормата на чл. 56,
ал. 1 ЗН, предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените в настоящото производството разноски, до колкото с
поведението си ответникът е дал повод за образуване исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 5080 лева – разноски, извършени в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Щ. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *
срещу И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: *, с искане до съда да постанови
решение, с което да прогласи унищожаване в полза на ищеца на отказа на
ответника И. В. С., ЕГН: ********** от наследството на В. С. Б., ЕГН:
**********, починал на * г., на основание чл. 56, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на И. Щ.
Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 5080.00 (пет хиляди и
осемдесет) лева, представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4