Р Е Ш Е Н И Е
№260105, 21.09.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Пловдив,
граждански състав, на двадесет и
четвърти август две хиляди и двадесета
година в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина
Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното
от съдия Цветкова
въззивно гражданско дело Nо 796 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 12455/21.05.2020г. на С.М.Т., ЕГН ********** чрез адв. Л.А.-М.
против решение № 31 от 15.01.2020г., постановено по гр. д. № 431 по описа за
2018г. на Асеновградски районен съд, с което се
изнася на публична продан имот с кадастрален номер 20, кв. 13 по кадастралния
план на с. Д., Община Лъки, одобрен със Заповед № 590/08.11.1990г. – Община
Асеновград, ведно с построената в имота полумасивна
стопанска сграда, при граници: на север – имот на Т. С. С., на изток – имот на
наследници на Р. С. С., на запад и на юг – улица, като получената от проданта
сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността,
а именно: за Д.Г.Б., ЕГН ********** - 8/48 ид. части,
за Г.С.Т., ЕГН ********** – 12/48 ид. части, за Д.С.Т.,
ЕГН ********** – 4/48 ид. части, за С.М.Т., ЕГН **********
– 6/48 ид. части, за С.М.Т., ЕГН ********** – 6/48 ид. части, за Р.А.Т., ЕГН ********** – 2/48 ид. части, за В.Д.Т., ЕГН ********** – 2/48 ид. части, за Д.Д.Т., ЕГН **********
– 2/48 ид. части, за С.Е.С., ЕГН ********** – 3/48 ид. части и за И.С.С., ЕГН **********
– 3/48 ид. части.С решението се отхвърлят претенциите,
основани на чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 61, ал. 2 от
ЗС, предявени от Д.Г.Б., ЕГН ********** против С.М.Т., ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 375 лева, против С.М.Т., ЕГН ********** за заплащане на
сумата от 375 лева, против Р.А.Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 125
лева, против В.Д.Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 125 лева, против Д.Д.Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 125 лева,
против С.Е.С., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 187, 50 лева и против И.С.С., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 187, 50 лева,
представляващи стойността, с която се е увеличила стойността на делбения имот вследствие на извършени подобрения на обща
стойност 3000 лева, изразяващи се в изграждане на железобетонна плоча на
североизточната част на полумасивната стопанска
сграда с площ от 32, 90 кв. м., както и на един брой железобетонна колона с
размери 40х40 см. и два броя трегери с размери 40х40х615см.С решението е
възложена следващата се ДТ в тежест на всеки от съделителите.Осъдени са: С.М.Т.
да заплати на Д.Г.Б. сумата от 18, 75 лева, представляваща направени по
производството разноски, С.М.Т. да заплати на Д.Г.Б. сумата от 18, 75 лева,
представляваща направени по производството разноски, Р.А.Т. да заплати на Д.Г.Б.
сумата от 6, 25 лева, представляваща направени по производството разноски, В.Д.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Б. сумата от 6, 25 лева, представляваща
направени по производството разноски, Д.Д.Т. да
заплати на Д.Г.Б. сумата от 6, 25 лева, представляваща направени по
производството разноски, С.Е.С. да заплати на Д.Г.Б. сумата от 9, 37 лева,
представляваща направени по производството разноски, И.С.С.
да заплати на Д.Г.Б. сумата от 9, 38 лева, представляваща направени по
производството разноски.
С жалбата решението се
оспорва като неправилно и незаконосъобразно в частта, касаеща
изнасянето на имота на публична продан.Моли се за неговата отмяна, вместо което
да бъде постановено ново решение, с което делбата да се извърши чрез
разпределяне на имотите.
Съделителите
Г.С.Т., Д.С.Т., С.М.Т., С.Е.С., И.С.С., Р.А.Т., В.Д.Т.,
Д.Д.Т. не са подали писмен отговор на въззивната
жалба.В съдебно заседание С.С. и И.С. заявяват, че са
съгласни делбения имот да бъде поставен в дял на С.Т..
В срок е постъпил отговор от Д.Г.Б.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В законовия срок е подадена и
насрещна въззивна жалба от Д.Г.Б. против първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлена претенцията й по чл. 346 от ГПК във вр.
с чл. 61, ал. 2 от ЗС.Твърди, че решението е неправилно в тази част, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано.Моли същото да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което иска й да бъде уважен.
Отговор на насрещната въззивна
жалба е постъпил от С.М.Т., който изразява становище за нейната неоснователност.Моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съделителите
Г.С.Т., Д.С.Т., С.М.Т., С.Е.С., И.С.С., Р.А.Т., В.Д.Т.
и Д.Д.Т. не са подали писмен отговор, не изразяват
становище по насрещната въззивна жалба.
Въззината жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено по допустими искове, разгледани от
родово и местно компетентен съд, който се е произнесъл в законен състав и в
рамките на исковете, с който е бил сезиран.С оглед на това обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Относно правилността на
решението по иска за делба, във въззината жалба не са
наведени конкретни оплаквания.При служебната му проверка не бяха констатирани
нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният съд е длъжен
да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР 1/2013 ОСГТК.
С решение № 150 от 08.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 431 по описа за 2018г. на Асеновградски
районен съд, I гр. с., е
допусната съдебна делба между Д.Г.Б., ЕГН **********, Г.С.Т., ЕГН **********, Д.С.Т.,
ЕГН **********, С.М.Т., ЕГН **********, С.М.Т., ЕГН **********, Р.А.Т., ЕГН **********,
В.Д.Т., ЕГН **********, Д.Д.Т., ЕГН **********, С.Е.С.,
ЕГН ********** и И.С.С., ЕГН **********, на следната
недвижима вещ: имот с кадастрален номер 20, кв. 13 по кадастралния план на с. Д.,
Община Лъки, одобрен със Заповед № 590/08.11.1990г. – Община Асеновград, ведно
с построената в имота полумасивна стопанска сграда,
при граници: на север – имот на Т. С. С., на изток – имот на наследници на Р.
С. С., на запад и на юг – улица, при квоти: за Д.Г.Б. – 8/48 ид. части; за Г.С.Т. – 12/48 ид.
части; за Д.С.Т. – 4/48 ид. части; за С.М.Т. – 6/48 ид. части; за С.М.Т. – 6/48 ид.
части; за Р.А.Т. – 2/48 ид. части; за В.Д. Д. – 2/48 ид. части; за Д.Д.Т. – 2/48 ид. части; за С.Е.С.
– 3/48 ид. части и за И.С.С.
– 3/48 ид. части.
Във втората фаза на делбата е изискано
становище от гл. архитект на Община Лъки, съгласно което делбеният
имот е неподеляем предвид изискванията на чл. 19 от ЗУТ, а възможността за поделяне на полумасивната
стопанска сграда може да се определи след представяне на архитектурно
заснемане, придружено с конструктивно становище.Доказателства в тази насока не
са ангажирани по делото.
Поделяемостта
на допуснат до съдебна делба недвижим имот е както технически, така и правен
въпрос и касае възможността в рамките на втората фаза на делбения
процес, от обектите в делбената маса да бъдат
обособени самостоятелни обекти на правото на собственост съобразно броя на
съделителите, за да бъде реализирана основната цел на процеса, всеки съделител да получи дела си от съсобствеността в натура,
доколкото това е възможно.В случая е невъзможно делбата да приключи с реално
разпределяне на делбената маса между всички
съделители с оглед императивните изисквания относно поделяемостта
на имота и невъзможността за обособяване на самостоятелни обекти на право на
собственост.Поставянето на имота в дял на един от съсобствениците от друга
страна е възможно само при приключване на спора със спогодба, за което е
необходимо съгласието на всички съсобственици.В случая тези условия не са налице,
поради което единственият възможен способ за приключване на съсобствеността е
чрез изнасяне на имота на публична продан.
По
насрещната въззивна жалба:
Подаването на насрещна
въззивна жалба е обусловено от въззивната жалба досежно
възможността да се подаде такава в срока за отговор на въззивната жалба, но не
и в нейния предмет, който не е ограничен от законодателя при наличието на
правен интерес от обжалване на решението в съответната част /в този см.
определение № 405/28.05.2014г. по ч. т. д. № 739/2014г. на ВКС, I т. о., определение № 263/13.05.2011г. по ч. гр. д. № 251
по описа за 2011г. на ВКС, III гр. о. и др./.
Следователно насрещната
въззивна жалба в случая е допустима, като подадена в срок, от легитимирана
страна, с правен интерес от обжалване на решението в частта, с която районният
съд се е произнесъл по претенцията по сметки и следва да бъде разгледана по
същество.
В първото съдебно заседание,
проведено на 07.10.2019г. след допускане на делбата, ищцата е предявила
претенция против ответниците по реда на чл. 346 от ГПК, приета за съвместно
разглеждане в делбеното производство с протоколно определение на съда, основана
на следните обстоятелства: Твърди направа през 2017г. на железобетонна плоча на
североизточната част на полумасивна стопанска сграда
с площ от 32, 90 кв. м., както и на 1 бр. железобетонна колона 40/40 см. и 2 бр. трегери 40/40/615см.,
на стойност 3000 лв., включващи материали и труд.Искането към съда, след
допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК е: да се осъдят ответниците да
заплатят на ищцата съобразно квотите им в съсобствеността, следните суми: С.М.Т.,
ЕГН ********** – 375 лв.; С.М.Т., ЕГН ********** – 375 лв.; Р.А.Т., ЕГН **********
– 125 лв.; В.Д.Т., ЕГН ********** – 125 лв.; Д.Д.Т.,
ЕГН ********** – 125 лв.; С.Е.С., ЕГН ********** - 187, 50 лв. и И.С.С., ЕГН ********** – 187, 50 лв., които суми включват
увеличената стойност на имота вследствие на извършените от ищцата подобрения и
с които суми ответниците се обогатили за нейна сметка.
Възможни са няколко
фактически и правни положения, при които един съсобственик извършва подобрения
в общата вещ.Съгласно задължителните разяснения в раздел I, ал. 6 от ППВС 6/74г., когато съсобственикът извършва
подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл. 30,
ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, а ако липсва съгласието на останалите, по правилата на водене на
чужда работа без пълномощно по чл. 60 и сл. от ЗЗД, както и ако останалите
съсобственици не са се противопоставяли, по правилата на чл. 59 от ЗЗД, със
сумата, с която те са се обогатили до размера на обедняването.
В случая заявената от ищцата
претенция правилно е квалифицирана по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, тъй като твърдените
подобрения са извършени от нея като държател на идеалните части на другите
съсобственици – ответниците по делото, без тяхното съгласие.
Във връзка с претенцията за
заплащане стойността на извършени подобрения в имота, по делото са представени
писмени доказателства, разпитани са свидетели и е изслушано заключение на
съдебно-оценъчна експертиза.
Като писмено доказателство по
делото е представен Констативен протокол от 14.02.2018г., съставен от комисия
въз основа на заповед № 176/08.08.2014г. на кмета на
Община Лъки по повод жалба вх. № К-1719/10.11.2017г. от С.М.Т. – наследник на М.
С. Т., в който е отразено, че при направения оглед на място и по документи е
установено, че върху стопанската постройка са извършени строителни работи - в
източната част на постройката наследниците на Г. С. Т. са съборили и премахнали
дървената част от нивото на улицата, вкл. гредореда, като са положили бетонова
плоча на мястото на гредореда и същата има еркер около 1м. от северната
страна.Бетоновата плоча стъпва върху суха каменна зидария, която не е стабилна
и крие опасност от срутване.От западната страна на сградата наследниците на М. С.
Т. са сменили покрива на остатъка от стопанската постройка.Нарушена е целостта
на сградата от предприетите строителни дейности.Поради това на основание чл.
196, ал. 2 от ЗУТ комисията е предложила на кмета на Общината, да задължи
собствениците на обекта: стопанска постройка, разположена и попадаща върху имот
с пл. № 20, кв. 13 по ПУП на с. Д. – мах. Н., да
премахнат бетоновата плоча и да спрат извършването на всякакви видове СМР в определен
срок.Постройката е нанесена върху КП, т. е. същата е търпим строеж, няма
необходимите строителни книжа и разрешения за строеж съгласно ЗУТ.Загрозява
околното пространство, има потенциална опасност от пожар и от падащи предмети
за преминаващите покрай нея в този й вид.За да се извършат строително-монтажни
работи по отношение на заздравяване, укрепване, освежаване и запазване целостта
на сградата, е необходимо съгласието на всички съсобственици след изготвяне,
представяне и одобряване на цялостен инвестиционен проект от съсобствениците,
както и определяне на предназначението на сградата.До сънаследника С.М.Т. е
изпратено писмо изх. № К-825-1/19.06.2018г. от Кмета на Община Лъки, с което го
уведомява, че е налице съдебен спор относно изясняване принадлежността на
правото на собственост, предмет на гр. д. № 431/2018г. по описа на РС
Асеновград, като Общината ще продължи процедурата след произнасяне на
компетентния съд.
Като свидетели по делото във
връзка с твърдените подобрения в имота, са разпитани С. Б. и М. Т..
Св. Б. – съпруг на ищцата,
твърди, че са правили подобрение в процесния имот
през м. май-юни 2017г.За изливането на бетонна плоча закупили кофражни дъски,
подпори, заплатили осем надници на майстор Д. Б. по 80 лв. и пет надници на общ
работник по 20 лв.Закупили два кубика дъски за 250 лева с превоза и подпори за
100 лева.За бетоновоз заплатили 160 лева.За арматура
заплатили 90 лева.В средата била поставена преграда от тухли, за да легне бетонната
стена.Премахнали ламаринения покрив, защото гредите отдолу били повече от 50
години, изгнили и щели да паднат.Другите собственици дошли, когато се наливала
плочата и казали, че не трябва да налива до там.Преди това не знаели за
предприетите строително-ремонтни работи.Долната част на сградата била от суха
зидария.Общо 3000 лв. заплатили за извършените строителни дейности.Нищо от
старата зидария не било повредено, нямало изкривено или наклонено.Имало една
колона, а другото било еркери и трегери.
Св. М. Т. е син на съделителя
С.Т..Твърди, че много от съсобствениците са били против това строителство,
защото никой не били питали и никой не уведомили.И.С. го предупредил, че не
трябва да извършва строителни дейности без план, но той му отговорил, че всичко
е изкарал.Навремето вътре в самата плевня имало преграда, а сега долу имало
преградна стена от тухли.Направили я с плочата.Преди това имало дървена
преграда към тяхната част.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
което стойността на имота се увеличава с 1 790 лв.Извършените разноски
участват в стойността на имота с 1 790 лв.Стойността на материалите
възлиза на 1 054, 70 лв., а стойността на труда на 633, 60 лв.
Районният съд не е
кредитирал заключението на експертизата, като оспорено от ответниците и
необосновано.Посочил е, че ищцата не е установила при условията на пълно и
главно доказване, че изградената плоча, колона и трегери увеличават стойността
на имота.
Предвид установеното по
делото от фактическа страна въззивният съд намира
направения извод от първоинстанционния съд за правилен.
Подобренията в имота са
такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за
запазването и съхраняването й.При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота.Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобрение.Отчита се дали вследствие действията на
съсобственика се е стигнало до увеличаване на ползата, използваемостта,
съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед
интереса на собственика и дали собственикът желае запазването им.
В случая вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза е оценило извършените ремонтни
дейности в процесния имот като подобрения,
увеличаващи стойността му.Заключението обаче е необосновано досежно
качеството на строителството.Действително за полагането на бетонната плоча са
вложени средства и труд, данни за което се съдържат в показанията на св. Б., но
от приложения констативен протокол от друга страна е установено, че същата стъпва
върху суха каменна зидария, която не е стабилна и крие опасност от срутване.С
оглед на това не бил могло да се приеме, че в резултат на извършените
строителни работи са увеличени полезните свойства и стойността на
сградата.Поради това и настоящият състав на съда намира, че заключението на
експертизата досежно увеличената стойност на имота,
не следва да бъде кредитирано, респ. че искът е недоказан и неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивана жалба и насрещната въззивна жалба са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а решението на районния
съд по иска за делба и по иска за присъждане на увеличената стойност на имота
вследствие на извършени подобрения в него, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от
15.01.2020г., постановено по гр. д. № 431 по описа за 2018г. на Районен съд
Асеновград, I гр. с.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС,
с изключение на частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, в която част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :