№ 9159
гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110102922 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците А. П. К. и Д. Т. И. , твърдят, че с влязло в сила решение по дело №
31876/2014г.на СРС,63- ти състав са осъдени да заплатят на ответното дружество по ½
ид.ч.,от: сумата 2613,04 лева – главница за период м.1.2011г.-м.4.2013г., законна лихва от
12.6.2014г., 406,22лева мораторна лихва и 1126,87лева съдебни разноски, като твърдят, че
решението е влязло в сила на 5.1.2016г. Ответникът образувал през 2022г. изпълнително
дело, по което получили покани за доброволно изпълнение, с налагане на запори на банкови
сметки и трудови възнаграждения. Считат, че към образуването на изпълнителното дело,
принудителното изпълнение на задължението е в погасителна давност. Сочат,че на
31.10.2019г.ответникът е поискал издаване изпълнителен лист, издаден на 25.11.2019г.,на
13.11.2020г. ответникът е поискал поправка на ОФГ - погрешно ЕГН на Д. Т. И. в
решението и изпълнителния лист, като е върнал изпълнителния лист, върху който има
отбелязване“анулиран“. Сочат,че на 17.12.2020г. е постановено решение,с което се допуска
поправка на ОФГ,която е резултат от неправилно посочени данни от самия ответник,още в
исковата молба, и на 7.4.2021г. е издаден нов изпълнителен лист,с правилно ЕГН. С оглед
изложеното, считат,че давността за вземането е изтекла на 5.1.2021г., защото решението от
17.12.2020г не спира или прекъсва погасителната давност,тъй като погрешното ЕГН е било
посочено още в исковата молба, като ответникът не е действал като добър стопанин, и не
може да претендира благоприятни за себе си последици. При условията на
1
евентуалност,времето,необходимо за поправка на ЕГН,следва да се приеме за спиране на
давността за период 13.11.2020г.,когато е подадено искането за ОФГ,до9.3.2021г.,когато е
влязло в сила решението за поправката, и давността е изтекла. Ето защо, предявяват
установителни искове за признаване за установено,че не дължат чрез принудително
изпълнение на ответното дружество, по 1306,52лева главница, законна лихва от 12.6.2014г.,
203,11лева мораторна лихва и 563,44лева съдебни разноски.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска, с довод, че давността за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на 9.3.2021г., защото от този момент
взискателят е имал годно изпълнително основание.
IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 43 ГПК .
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест е да докаже правният си
интерес от предявяване на иска – твърденията си, че вземането се претендира чрез
принудително изпълнение.
УКАЗВА на ищеца, че при недоказване на правния му интерес, производството ще се
прекрати със съдебното решение.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта за докаже твърдението си, че давността е
прекъсвана.
ІV. Безспорни факти.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по искова молба,
предявена от ответното дружество на 12.6.2014г. против ищците, с посочено в ИМ ЕГН на
Д. И. **********, на 26.3.2015г. е постановено решение по дело № 31876/2014г от СРС,63-
ти състав, поправено с решение от28.5.2015г.,потвърдено с решение на СГС, настоящите
ищци са осъдени да заплатят на ответника: по ½ от сумата 2613,04 лева – главница за
период м.1.2011г.-м.4.2013г., законна лихва от 12.6.2014г., 406,22лева мораторна лихва от
1.3.2011г.-3.1.2014г., като настоящите ищци са осъдени да заплатят на ответника по1/2 от
общата сума1126,87лева разноски,на решението е налице поставено отбелязване,че е влязло
в сила на 5.1.2016г., по молба от 31.10.2019г. на ответника, на 25.11.2019г. е издаден
изпълнителен лист, на13.11.2020г. от ответника е подадена молба за ОФГ в решението и
изпълнителния лист, в частта –ЕГН на Д. И., изпълнителният лист от 25.11.2019г.е
„анулиран“ от СРС, на 17.12.2020г.е постановено решение,с което ОФГ е поправено,като
решението евлязло в сила на 9.3.2021г.,на 7.4.2021г и издаден изпълнителен лист, без молба
на ответника, като по молба на ответника от 14.12.2022г. е образувано изпълнително дело.
VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните по чл. 192 ГПК – прилагането на
2
изпълнителното дело е ненужно.
СРС счита прилагането на гр.д.№ 31876/2014г за ненужно, поради отделеното за
безспорно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.4.2023 г. от
09,50ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3