№ 1751
гр. Плевен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102323 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** против С. Г. Г. с ЕГН **********.
Ищецът твърди следните релевантни обстоятелства, на които основава
претенцията си: Твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№6282/2023г. за сумата от
171,35лв. – стойност на предоставени вик услуги до имот в ***, ИТН ***, по
издадени фактури за периода от 30.01.2020г. до 27.07.2021г., както и за
мораторна лихва върху главницата в размер на 40,54лв. за периода от
29.02.2020г. до 21.11.2022г., но при наличие на основанията по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иска за
установяване на вземанията му.
Излага се, че макар и длъжника да не бил намерен за връчване на
съдебните книжа, при кредитора постъпило плащане на сума в размер на
90лв., с която били погасени суми за разноски по заповедното производство и
за част от мораторната лихва, което се приемало от кредитора.
1
Претендира се постановяване на решение, с което да се установи
съществуването на вземането за присъдената в заповедното производство
главница в размер на 171,35лв., представляваща неплатени вик услуги за
периода от 30.01.2020г. до 27.07.2021г. и за част от присъдената мораторна
лихва в размер на 25,54лв. за периода от 29.02.2020г. до 21.11.2022г.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът С. Г., представляван от адв.М. М. от ***, назначена в
качеството на особен представител, е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва обстоятелствата, на които се основава иска.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите
на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено
следното от фактическа страна:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***
по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по
същество.
Не се спори по делото, че ответника е собственик на процесния имот,
находящ се в ***.
Не се спори също така, че за имота е открита партида при ищцовото
дружество с абонатен номер 278819, водена на името на ответника С. Г. Г..
Видно е от приложения препис на действалите към процесния период
Общи условия, че съгласно чл.2, ал.1, потребител на В и К услуги е
собственика на имота, за който се предоставят тези услуги. Според
предвиденото в чл.33, ал.2 от Общите условия, потребителят е длъжен да
заплаща дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането.
От представените преписи на издадени от ищеца фактури за процесния
период е видно, че са били издавани ежемесечно от 30.01.2020г. до
27.07.2021г., като общо обхванатия отчетен период е от 19.12.2019г. до
22.07.2021г. Видно е също, че за този период потребените ВиК услуги са на
обща стойност 171,35лв. с ДДС. Страните не спорят и е видно от
счетоводната справка, че законната лихва върху отделните главници за
периода от съответната дата на падеж на всяко месечно вземане (след
2
изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране, съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, до 21.11.2022г.) възлиза на 40,54лв.
Видно е от приложената счетоводна справка, че на 26.01.2023г. е
постъпило плащане на сума в размер на 90лв. по партидата на имота, която е
била осчетоводена от кредитора за погасяване на присъдените в заповедното
производство разноски и част от мораторната лихва.
При установената въз основа на събраните доказателства фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед липсата на спор между страните, съдът приема, че ответника е
бил собственик на процесния имот в *** през процесния период от
19.12.2019г. до 22.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В съответствие с тази нормативна уредба и чл.2, ал.1 от приложимите
Общи условия, потребител на В и К услугите, доставяни до процесния
жилищен имот е ответника С. Г..
Установи се, че стойността на предоставените от ищеца ВиК услуги
през процесния период се изчислява на 171,35лв. и същата е дължима за
плащане от ответника.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.33, ал.2 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД, която се изчислява в общ размер на
40,54лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че се установи в настоящото
производство, че към момента на иницииране на заповедното производство –
29.11.2022г., ищеца е дължал на ответника сумата от 171,35лв.,
представляваща стойност на предоставени до процесния имот ВиК услуги за
3
периода от 19.12.2019г. до 22.07.2021г. и сумата от 40,54лв., представляваща
обезщетение за забава.
Установи се, с оглед признанието на ищеца и приложената счетоводна
справка, че на 26.01.2023г. длъжника е заплатил сума в размер на 90лв.
Преценката кои вземания на кредитора са били погасени с тази сума
следва да се извърши в съответствие с правилото на чл.76 от ЗЗД, като
осчетоводяването, извършено от кредитора противоречи на тази норма.
Приложимо в случая е правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД,
регламентиращо, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
Неоснователно кредиторът е осчетоводявал като погасени присъдени в
заповедното производство разноски, т.к.това са вземания, които още не са
били изискуеми и не представляват разноски по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Тези разноски стават изискуеми едва след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/съдебното решение по установителния иск.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, с
плащането на сумата от 90лв. на 26.01.2023г. е била погасена изцяло
присъдената в заповедното производство мораторна лихва в размер на
40,54лв. и част от главницата в размер на 49,46лв. Към същия момент не е
имало изискуеми разноски, които да се приемат за погасени.
При това, непогасена към датата на депозиране на исковата молба е
била главница в размер на 121,89лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената установителна искова
претенция се явява основателна и доказана до размера на сумата от 121,89лв.,
представляваща неплатена стойност на предоставени ВиК услуги до
процесния имот за процесния период от време.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 171,35лв. и мораторна лихва в размер на 25,54лв. се явява
погасена чрез плащане в хода на производството по делото (искът се счита
предявен от момента на депозиране на заявлението на кредитора).
Съдът следва да се произнесе и по направените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски. В заповедното производство
4
ищецът е направил разноски в размер на 75лв. (25лв. за държавна такса и
50лв. за юрисконсултско възнаграждение). В исковото производство са
направени от ищеца разноски в размер на 525лв. (25лв. за държавна такса,
400лв. за възнаграждение на особен представител и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение). Ответникът изцяло дължи тези разноски, като плащането в
хода на делото не е основание за редуцирането им.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. Г. Г. с ЕГН ********** , с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 121,89лв., представляваща
стойност на предоставени В и К услуги за имот в ***, за периода от
30.01.2020г. до 27.07.2021, ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от 22.11.2022год. до окончателното изплащане, която сума
представлява част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №***. по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер на главницата
от 171,35лв. и мораторна лихва в размер на 25,54лв., като погасен чрез
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Г. Г. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
525лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5