№ 1485
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502737 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Е. Т. Г.,
подадена чрез процесуалния представител адв. В. О. срещу Решение № 260200/30.05.2025г.
по гр.дело № 15612/2019г. на Софийски градски съд съд, ГО, 13с-в в частта му с която е
отхвърлен предявеният срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД иск с правно основание чл. 432,
ал.1 ТЗ за сумата над 90 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2019г.
Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано,
необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е
постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и не е определено правилно размерът на
присъдените неимуществени вреди.
Счита че съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че от процесното
ПТП на ищцата са били причинени поредица от травматични увреждания, някои от които
като например травматичен шок с медикобиологична характеристика- разстройство на
здравето и контузия на мозъка в двата слепоочни дяла, са били временно опасни за живота
състояния , а други травматични увреждания, като закрито вътреставно счупване с
1
изкълчване на дисталната част от тибията и фибулата в ляво, както и травматична луксация
на пети пръст на лявата ръка са довели до трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник и левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Съдът не бил отчел също така в достатъчна степен и психическите страдания на
ищцата вследствие на травматичните увреждания, които страдания са били изключително
дълбоки и продължаващи. Периодът на пълна зависимост от чужда помощ, състоянието на
преживяна кома и усещането за загуба на контрол върху собственото си тяло са довели до
състояние на остра тревожност, чувство за безпомощност и страх за бъдещето. Трайното
ограничение в движенията, загубата на възможност за практикуване на любимия спорт на
високо професионално ниво и видимите белези на тялото на ищцата, която е един млад
човек в активна възраст, създават у нея дълбоко усещане за непълноценност, срам и
притеснение в социалните й контакти. Ежедневните болки, остатъчните неврологични
оплакания, както и страхът от евентуални бъдещи усложнения, поддържали високо ниво на
психическо напрежение. Заявява се довод, че прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът
само формално се е позовал на принципа за справедливост, без да обвърже преценката си за
размера на обезщетението за неимуществени вреди с всички релевантни за неговото
прилагане обстоятелства. Сочи се, че решаващият състав не е отчел както интензитета,
продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е обсъдил
негативните последици от произшествието, така и общественият критерий за справедливост
на дадения етап на социално-икономическото развитие в страната, чиято проявена форма са
лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика, поради което е
достигнал до погрешния правен извод, че обезщетение от 90 000 лева е достатъчно по см. на
чл.52 ЗЗД за репарирането на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в
обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната
част Решение № 260200/30.05.2025г. по гр.дело № 15612/2019г. на Софийски градски съд,
ГО, 13с-в в частта му с която е отхвърлен предявеният срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД
иск с правно основание чл. 432, ал.1 ТЗ за сумата над 90 000 лева до пълния предявен размер
от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 16.06.2019г. и вместо него да се постанови друго с което искът да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Претендират се и да бъдат присъдени и сторените съдебни разноски в
производството и пред двете съдебни инстанции.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „ОЗК Застраховане“АД, подадена чрез посочената в отговора като
процесуален представител юрк. Д. Д.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е
неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият
счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната от насрещната страна отхвърлителна част, поради което искането към
2
въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното
обжалване съдебно-деловодни разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. Т.
Г., с която е предявен срещу ответника „ОЗК Застраховане“АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.06.2019 г., около 18.50 часа в гр.
София, е пострадала при ПТП по вина на водача Й. П., която е била установена с присъда
от 11.03.2024 г. по НОХД № 5953 по описа за 2020 г. на СРС, 101 състав. Твърди, че са й
били причинени множество телесни увреждания в следствие на които ищцата е претърпяла
и търпи болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответното дружество.
Твърди също, че към настоящия момент продължава да изпитва силна болезненост и не се
наблюдава пълно възстановяване на здравословното, емоционалното и психологичното
състояние.
Сочи че във връзка с описаното събитие се е обърнала към ответника „ОЗК
Застраховане“АД с искане с вх. № 99-4727/25.10.2019г. за изплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата вреди, но твърди, че към настоящия момент не е извършено
плащане от страна на застрахователя.
По изложените съображения ищцата е претендирала осъждане на ответното
дружество да й заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2019 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ОЗК Застраховане“АД е възразил
като е оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение по „гражданска отговорност“ по отношение на виновния
водач, оспорил е обаче противоправния характер на поведението му, както и при условията
на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ***, поради това че той се е движил
непозволено по крайната бус лента и с това е станал причина за „засичане“ на извършващия
маневра десен завой лек автомобил „Тойота“, с рег.№ *** и с това е допринесъл за
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Заявил е и възражение, че пострадалата
също е допринесла за настъпването на вредоносния резултат поради това, че се е возила на
мотоциклета без поставена предпазна каска и защитно облекло. Оспорил е и размера на
вредите по съображения, че претендираните обезщетения които се сочат са прекомерно
завишени. По изложените съображения е поискал отхвърляне на иска като неоснователен.
3
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и с оглед на предметните предели на въззивното
обжалване, по което съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата и при липсата на предприето обжалване от ответника срещу
решението в осъдителната част, се установява, че е налице валиден застрахователен договор
по застраховка „гражданска отговорност“, сключен за лек автомобил марка „Тойота“, с рег.
№ *** с ответното дружество „ОЗК Застраховане“АД; че е налице противоправно и виновно
поведение на водача на лек автомобил „Тойота“, управляван от Й. Т. П., който движейки се
по бул. „България“ с посока на движение от бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ към бул.
„Гоце Делчев“ и в района на ул. „Нишава“, е нарушил чл.25, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, като при извършване на маневра завиване надясно за навлизане по друг път –
ул.“Нишава“ не съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на попътно
движещия се, отдясно на него, в крайна „БУС“ лента, мотоциклет „Кавазаки“, модел „ЗХ 10
Р“ и рег.№ ***, управляван от П. К.,станал е причина за катастрофа и с това е причинил на
возещата се на мотоциклета пътничка – ищцата Е. Т.; че са претърпени травматични
увреждания на ищцата от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 16.06.2019г.,
които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП; че е налице установена липса на
съпричиняване от страна на ищцата.
Видно е от представения по делото и приет като доказателство амбулаторен лист №
087924 от 16.06.2019г., пострадалата първоначално е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ и е била настанена в Противошокова зала на болницата, където са установени
данни за пациент със съчетана травма. След преглед в спешен кабинет по неврохирургия й е
била поставена диагноза: дифузна травма на главния мозък.
По делото са представени и са приети като доказателтва епикризи КП 217.1 от „I-ва
клиника по ортопедия и травматология“ с ИЗ № 22638/2019, описваща извършените
оперативни процедури на лявата глезенна става, дясната колянна става, петия пръст на
лявата ръка, както и третирането на кръвонасяданията по носа, описани и в Оперативен
протокол № 2085/16413 от 20.06.2019 г. Представена е също епикриза КП 219 с ИЗ
№27771/2019, описваща извършеното последващо оперативно отстраняване на външното
фиксиращо устройство от дисталната лява подбедрица – описано в Оперативен протокол №
2342/19346 от 23.07.2019 г.
Представени са и са приети като доказателства и амбулаторни листове № 001169 от
02.10.2019г. и № 001251 от 30.10.2019г., потвърждаващи затрудненото следоперативно
състояние на ищцата, и включващи разрешение на СЛКК за продължаване на временната
нетрудоспособност на ищцата с 30 дни, считано от 29.10.2019г.
Видно е от представените по делото заявления до „ОЗК Застраховане“АД от
26.08.2019г. и 25.07.2019г. и 22.11.2019г., че ищцата е отправила до застрахователя искания
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди "Гражданска
отговорност" на основание чл. 380, ал.1 КЗ.
4
Видно от изготвената по делото от вещото лице К. С. съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално
изготвено, че ищцата е получила следните травматични увреждания: Травматичен шок и
контузия на мозъка в двата слепоочни дяла базално с травматичен субарахноидален
кръвоизлив двустранно теменно и тилно и малки количества кръв в страничните мозъчни
стомахчета. Ищцата е получила и пареза на десния нервус окуломоториус, без трайни
последици, както и контузия и кръвонасядане на носа. Получила е закрито вътреставно
счупване с изкълчване на дисталната част на тибията и фибулата в ляво с проведено
оперативно лечение, която увреда е довела до трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок повече от 30 дни. В следствие на инцидента ищцата е имала
разкъсано-контузна рана на дясното коляно с руптура на сухожилието на десния мускул
квадрицепс феморис, без данни за оперативно лечение, също и разкъсано-контузна рана на
лявото коляно. Ищцата е получила травматична луксация на проксималната
интерфалагеална става на 5-ти пръст на лявата ръка, което се характеризира като трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Получила е
малък двустранен хемоторакс, без провеждане на оперативно лечение.
Устаноявява се от заключението на вещото лице, че е било предприето активно
реанимационно лечение по отношение на контузията на мозъка и вътрешномозъчния
кръвоизлив, поставянето на ищцата на изкуствена белодробна вентилация, проведеното
триетапно оперативно лечение на счупената лява подбедрица, наместването на изкълчения
пръст, проведеното консервативно медикаментозно лечение и рехабилитация, както и
хирургичното обработване на раните в областта на коленните стави.
Вещото лице сочи, че при прегледа, извършен на 21.08.2024г. се е установило
наличието на оперативни белези в областта на лява глезенна става, ограничен обем на
движение в същата при повдигане на ходилото от 15 градуса, при норма 20 градуса и
спускане на ходилото надолу от 40 градуса, при норма 50 градуса. Според вещото лице това
ограничение в движението в лява глезенна става имало траен характер и не би могло да се
възстанови. Налице са били белези от рани над капачките на двете коленни стави отпред.
Въз основа на извършения личен преглед на ищцата се установява, че същата продължавала
да изпитва болки в областта на лява глезенна става при физическо натоварване.
В производството пред първата инстанция е била разпитана като свидетел майката на
ищцата С. Г.. От показанията й се установява, че е видяла дъщеря си 5 дни след
катастрофата,била е с натрошен глезен и в медицинска кома за 4 дена поради два хематома,
които е имала в главата. Твърди, че ищцата е била оперирана с 20 пирона и 4 импланта и с
външен фиксатор, прикрепен към костта. Ищцата не е била на себе си 4-5 дни под влияние
на медикаментите, които са били вливани. След прибирането у дома ищцата не е могла
да се обслужва сама в продължение на 3 месеца. Твърди, че в началото е била на памперси
известно време, след което се е обслужвала с подлога. Могла е да се храни сама, но храната
е била носена до леглото. Наложило се е да си вземе неплатен отпуск, за да се грижи за
дъщеря си, след което са наели жена, която да им помага. Поради хематомите от дясната
5
страна ищцата не е можела да отвори дясното си око в продължение на около два месеца.
След около 4-5 месеца, прекарани на легло, е започнала да се раздвижва. Първоначално е
била с проходилка – за около 6 месеца, тъй като с патерици е било трудно. След шестия
месец е можела да се обслужва сама и да се движи. Твърди, че ищцата е ходела често на
рехабилитация, което продължава и към настоящия момент, тъй като в следствие на
инцидента е със скъсено сухожилие и не е могла да кляка напълно. Ищцата е била спортист
от 10-годишна и е изпитала страхотен шок, че не може повече да се занимава повече с
вдигане на тежести. Единствено ездата е останала като възможност за спортуване. Според
показанията на свидетелката белезите на ищцата от вътрешната и външната страна на левия
глезен са останали и до момента, като тя се притеснява от тях.
В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във
въззивната жалба на ищеца Е. Г. доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са
били изтъкнати от жалбоподателя в исковата молба и в хода на разменените по делото
писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на
които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това
следва да се добави и следното :
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, съгласно
заключението на приетата и неоспорена СМЕ се установява, че вследствие на ПТП-то
ищцата най-общо е получила следните травматични увреждания :травматичен шок и
контузия на мозъка в двата слепоочни дяла, контузия на гръдния кош и закрито вътреставно
счупване с изкълчване на левия долен крайник, като срокът за възстановяване продължил
около 6 месеца.
Същевременно по делото няма приложена медицинска документация, от която да е
видно да са налице усложнения вследствие на травмата след проведеното лечение или да са
налице невъзстановими травми. Няма данни по делото и ищцата да продължава да търпи
болки, оплаквания и затруднения след завършване на оздравителния процес. Същата се е
6
напълно възстановила в обичайния за подобни травми срок до степен да извършва
физически труд и не са констатирани усложнения от травмите и проявления във времето. От
експертното заключение е видно, че активните и пасивните движения на ищцата са
безболезнени и в пълен обем, не се очакват усложения и трайно засягане на здравето на
ищцата, като към настоящия момент тя не изпитва физически болки дори и при физическо
натоварване. Ищцата не е продължила да приема обезболяващи медикаменти, което
потвърждава извода на вещото лице, че тя не би следвало да изпитва болки след
преминаването на възстановителния период.
Действително провеждано е оперативно лечение, в началото боките и страданията й
са били особено интензивни, както и че докато е траело възстановяването на ищцата за
период от около 3 месеца тя е била изцяло зависима от грижите на близките, конкретно на
майка й, но всички тези обстоятелства са били взети предвид от първоинстанционния съд
при определяне на окончателния размер на обезщетението.
В обобщение възстановителният процес с оглед сериозността на получените
травматични увреждания е протекъл сравнително бързо и вече е налице пълно
възстановяване, а и състоянието и симтоматиката в емоционалната сфера на ищцата,
въпреки получения уплах, вече не са с негативна насоченост и безсперпективност, както е
било непосредствено след произшествието. Качеството й на живот, сравнимо с това от
преди инцидента, действително е различно и все още е трудно за възприемане от ищцата, но
предвид сравнително младата й възраст следва да се посочи и че вече е започнал траен и
необратим процес за възстановяване, вкл. и в психо-емоционалната й сфера, насочен към
преодоляване на неблагоприятните страхови усещания и представи вследствие на
травматичното увреждане.
Същевременно при определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено,
че застрахователното събитие е настъпило през 2019г. когато минималната работна заплата е
била 560 лева и жизненият стандарт в страната е бил различен от този през 2025г., когато
минималната работна заплата вече възлиза на 1077лева.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение правилно е било
определено от първоинстанционния съд да е в размер на сумата от 90 000 лева. Този размер
е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с конкретно
установените факти по делото, изложени по-горе. Според състава на Софийски апелативен
съд не е налице основание същият да бъде увеличен, при което въззивната жалба се
преценява като неоснователна. Обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. следва да бъде
потвърдено.
Предвид горното въззивната жалба на Е. Т. Г. се преценява като неоснователна и
обжалваното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част следва да бъде потвърдено
като правилно.
7
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260200/30.05.2025г. по гр.дело № 15612/2019г. на
Софийски градски съд съд, ГО, 13с-в в частта му с която е отхвърлен предявеният срещу
„ЗАД ОЗК-Застраховане“АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 ТЗ за сумата над 90 000
лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2019г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8