№ 94
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110213624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. М. М., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 22-4332-007755/03.05.2022 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.12.2021 г.,
около 07:49 часа, в гр. София, по бул.“Копенхаген“, с посока на движение от
ул.“Обиколна“ към Симеоновско шосе, управлява т. а. "ХХХХХХ" с рег. №
ХХХХ, собственост на фирма „ХХХХ“ ЕООД, и на кръстовището с
бул.“Цариградско шосе“ при проверка е установено, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред (задната табела с регистрационен номер не
отговаря по БДС).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно, в която връзка се релевират доводи, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС по трудово правоотношение и
не е бил наясно, че задният номер на автомобила е неистински.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
1
В съдебното заседание жалбоподателят А. М. М., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните по делото доказателствени материали, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на А. М. М. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
007755/03.05.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 28.12.2021 г., около 07:49 часа, в гр. София, по бул.“Копенхаген“, с
посока на движение от ул.“Обиколна“ към Симеоновско шосе,
жалбоподателят А. М. М. управлявал моторно превозно средство товарен
автомобил "ХХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на фирма „ХХХХ“
ЕООД. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на
СДВР – ОПП на горепосоченото място и на кръстовището с бул.“Цариградско
шосе“, при която било установено, че автомобилът не е регистриран по
надлежния ред (задната табела с регистрационен номер не отговаря по БДС).
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 16.03.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство,
като материалите по преписката били изпратени на Началник отдел "Пътна
полиция" за преценка наличието на предпоставки за продължаване на
административнонаказателното производство.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
2
"Пътна Полиция" на 03.05.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят А. М. М. е санкциониран за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 29.09.2022 г., който в законоустановения срок депозирал
жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на СРП от 16.03.2022 г. за отказ да се образува
наказателно производство по пр.пр.№ 10591/2022 г. по описа на СРП,
справка картон на водача, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра
на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено
с изискванията на процесуалния закон.
Независимо от гореизложеното обаче е необходимо да бъде отбелязано
следното:
3
Административнонаказателното производство е започнало при условията
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на
АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган. В случая, приложена е втората хипотеза на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява,
че в хода на наказателно производство санкционираното с НП лице не е
привличано в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение,
същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган
със съставяне на АУАН. Привлеченият към административнонаказателна
отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано
наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно
деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство,
когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава
акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в
административно. При тази законова хипотеза се облекчава правното
положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
4
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не
може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в
които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено, т. е. да разбере фактическите и правни рамки
на вмененото му "административно обвинение" /в този смисъл е и
константната практика на АССГ – Решение № 1441 от 07.03.2022 г. по адм.
дело № 12652/2021 г. по описа на АССГ, XXII-ри касационен състав; Решение
№ 5009 от 28.09.2020 г. по адм. дело № 5561/2020 г. по описа на АССГ, XII-ти
касационен състав; Решение № 7095 от 09.12.2020 г. по адм. дело №
10315/2020 г. по описа на АССГ, XIV-ти касационен състав, Решение № 6894
от 03.12.2020 г. по адм. дело № 10128/2020 г. по описа на АССГ, XIV-ти
касационен състав и т. н./.
Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е
винаги основание за отмяна на наказателното постановление. Несъставянето
на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
5
С оглед на това следва да се приеме, че в случая е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото не е имало основания
административнонаказателното производство да се образува без съставяне на
АУАН в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Наказващият орган е следвало да
установи това и да даде указания за съставяне на АУАН срещу нарушителя А.
М. М., а не да издава атакуваното НП. Като е процедирал по посочения начин
и е издал НП без съставяне на АУАН, административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава
цялото административнонаказателно производство и обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление. С оглед на последното не следва да
се обсъждат останалите възражения, релевирани от жалбоподателя с
процесната жалба за отмяна на наказателното постановление, свързани с
неправилно приложение на процесуалния закон.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на въззивника, но доколкото същият не е
претендирал такива и не са ангажирани по делото доказателства за
разходването им, то разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-007755/03.05.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя А.
М. М. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6