РЕШЕНИЕ
№ 1571
гр.
Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД –ПЛОВДИВ- ХХVIІІ състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на секретар Теодора Цанова, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2123/2022година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а
ЗЗДет.
Образувано по жалба от М.С.Ч., ЕГН**********,***, в качеството му на родител по осиновяване и законен
представител против Заповед № ЗД/Д-РВ-190/03.08.2022г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" –Пловдив, с която е наредено временно
настаняване на непълнолетното дете А.С.Ч. с постоянен адрес *** в ЦНСТ „Майка Т.“ гр.Пловдив, до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен поради липса на основания за неговото издаване, както и
постановен в нарушение на административно- производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Изложени са конкретни факти по взаимоотношенията между жалбоподателя и
непълнолетното дете, както и основания за продължаването им. Редовно призован,
в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата. По същество на спора
счита, че в интерес на детето е да имат взаимоотношения, които да касаят
нормалното му развитие. Иска отмяна на заповедта. Не се претендират разноски.
Ответникът – Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив редовно призован, не се явява и не се представлява.
В представено писмено становище счита жалбата за неоснователна, а атакувания административен акт
за правилен и законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред ДСП – Пловдив е образувано по уведомление от РДСП-Варна за извършено пълно осиновяване на
непълнолетния А.С.Ч. от М.С.Ч. с влязло в сила съдебно решение на РС-Варна. В
хода на извършена проверка от социални работници на 01.03.2022год по повод
следосиновителен доклад, е направена констатация, че двамата са в период на
установяване на личен дневен режим на детето, опознаване на навиците и обособяване
на лично пространство, като непълнолетния има спомен за биологичното си семейство.
В тази връзка са посочени противоречия във взаимоотношенията между осиновител и
осиновен, поради което те са насочени към получаване на социални услуги.
Постъпило е заявление вх.№СУЗД/Д-РВ/70 от 14.04.2022г., с което М.Ч. е поискала
да ползват и двамата редица социални услуги. Изготвена е предварителна оценка
за тяхната необходимост и индивидуален план за подкрепа за социални услуги. В
хода на тяхното предоставяне е постъпило заявление от 25.05.2022година, с което
жалбоподателя е поискал детето да бъде настанено в институциите при отдел
„Закрила на детето“при Д СП-Пловдив. В тази връзка от 07.06.2022година е
отворен случай на дете в риск. Изготвен е от социалните работници Доклад за оценка
на случай и предприемане на мярка за закрила на дете от 23.06.2022година, към
който са приложени доклади за оценка на постъпили сигнали от 08.07.2022година.
Направена е преценка, че между осиновител и осиновен са налице конфликти, породени
от невъзможността да изградят силна и топла емоционална връзка, като това, в
съчетание с липсата на биологични родители, поставят момчето в състояние на
тревога и нервно напрежение, които водят до непрекъснати прояви от негова
страна на девиантно поведение, което налага работа с психолози. Независимо от
прилагането на плана за действие и проведените срещи със социалните работници,
на 29.07.2022година отново постъпва искане от М.Ч. детето да бъде настанено в
социално заведение със срок до 12.09.2022година. Отново са предприети действия,
като е проведена среща на 03.08.2022година, на която жалбоподателя се е държал
агресивно спрямо детето пред социалните работници, като е напуснала срещата. От
проведеният разговор с непълнолетния органите възприели, че тези афектни
състояния на осиновителя се случват често в отношенията помежду им. Пред тях е
заявило желание да бъде настанен в социална институция поради невъзможност да
има нормални взаимотношения с М.Ч.. В тази връзка са оценени рисковете за
детето. Така е изяснено от представеният социален доклад по постъпил сигнал от 29.07.2022г., че се
касае за необходимост от предприемане мерки за закрила на непълнолетното дете с
настаняването му в ЦНСТ „Майка Т.“- гр.Пловдив във връзка с установено
съществено разминаване в представите на осиновителя относно необходимостите,
начина на живот, подпомагането и стимулирането на едно дете в юношеска възраст,
което води до невъзможност да се изградят нормални лични взаимоотношения, които
са изключително влошени, което води до невъзможност тя да упражнява пряк и
непосредствен, ефективен родителски контрол върху детето. Изводите в тази насока
са изградени както от беседите с жалбоподателя, от становището на
непълнолетния, така и от преки впечатления на социалния работник. От тях е
прието, че напрежението между родител и дете създава психологичен дискомфорт у
детето, което е пречка М.Ч. трайно да полагат грижи за него, като причини за
това са невъзможността тя да постави ясни и определени граници, които да са
съобразени с възрастта и необходимостта от развитие на непълнолетния с оглед
неговите нужди, което да доведе до силна доверителна връзка между тях. След
приетата оценка за дете в риск и възможностите за капацитета на родителя да
полага грижи върху него, в социалният доклад е направена препоръка за наличие
на основания по смисъла на чл.25 ал.1 т.2 ЗЗД за настаняване на А.С.Ч. извън
семейството, а именно в ЦНСТ „Майка Т.“- Пловдив, което е и неговото желание.
Направена е всеобхватна оценка от социалните работници на условията, които са
най- подходящи за детето, като е преценено, че това настаняване е най- добре с
оглед неговото здравословно, психическо и емоционално състояние. В тази връзка
е издадена и процесната Заповед №ЗД/Д-РВ-190/03.08.2022година, с която на А.Ч.
е предоставена социална услуга от резидентен тип и грижа с временно настаняване
в ЦНСТ „Майка Т.“-Пловдив до приключване на производство по чл.28 от ЗЗД пред съответния съд.
Заповедта е връчена на жалбоподателят на 04.08.2022година, който е инициирал и
настоящото съдебно производство. Искова молба до Районен съд-Пловдив за
образуване на производство по чл.28 ал.4 от ЗЗДет. не е депозирана към
настоящият момент.
При така изяснената фактическа
обстановка, съобразно събраните в производството писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна
страна в надлежния законовоустановен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
Процесната заповед е издадена
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Издадена е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания, които осъществяват фактическия състав на
разпоредбата на ч.25 ал.1 т.2 ЗЗД, като по
отношение на осиновителя е налице невъзможност да полага необходимите грижи за детето. При издаването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да
бъде извършена към момента на издаването му. По силата на
чл. 1, ал. 2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира основните права на детето
във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта,
социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като
осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда,
образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези
свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за
закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във
всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това,
органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат
своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в
изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват
всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да
полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на
едно дете и не на последно място, съществуването на причини, които биха
навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
предоставянето на социална услуга-настаняване социално заведение от резидентен тип и
грижа, се извършва от съда. До неговото произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което се осъществява именно със заповед на директора по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. В заповедта са възпроизведени констатациите в
изготвения доклад от социалния работник, като безспорно е изяснено, че между осиновителя и осиновеното дете няма
изградена необходимата пълноценна емоционална връзка за упражняване на
необходимото възпитателно въздействие и стимулиране да си изгради самоконтрол,
поради което същото се нуждае от специализирана социална закрила, защото попада
в условията на §1,т.11, б. „А“ от ДРЗЗД за дете в риск, което е останало без
необходимата родителска грижа. С оглед на това законосъобразно е прието от
социалните органи, че съществува опасност от увреждане на физическото,
психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето. В тази връзка, като най- съответно на профила на детето и като най-
подходяща временна мярка, за която се е съгласил и жалбоподателя, е неговото
настаняване в ЦНСТ „Майка Т.“-Пловдив, където пребивава и към момента. С така
предоставената услуга по временно настаняване могат в най- пълноценна степен да
се поемат необходимите социални грижи за него до произнасянето на съда в
производството по ч.28 от ЗЗД. Този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения
ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение
и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред
съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и
от социалния работник. Предвид това съдът приема за установена фактическата
обстановка, описана в него. Доказателства, оборващи констатациите на социалните
работници и установяващи противното в хода на съдебното производство не са
представени. Напротив, наличните доказателства
по издаването на процесната заповед сочат, че е извършена прецизна оценка на
възможностите на жалбоподателят като родител да полага грижи за непълнолетното
си дете. Събраните в хода на съдебното производство
доказателства изясняват всички съотносими факти, които безспорно
установени в хода на административното производство и неспорни между страните
по делото касят признание на
жалбоподателят, че за него не е налице пълноценна възможност да полага
необходимите родителски грижи и сам е направил искане за предоставяне на социална
услуга с временно настаняване на детето в заведение за социални грижи. Въз основа на доклада е
издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.
27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗЗДет е наредено временно настаняване на
непълнолетното дете до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Предприетата с оспорената заповед мярка за
закрила е най- целесъобразно и с оглед
спазване на принципите за закрила на детето, посочени в чл. 3, т. 1-14 от същия закон. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на обстоятелства за
"дете в риск". В случая събраните по делото доказателства
установяват, че административният орган е разполагал с безспорни данни, че непълнолетният А.С.Ч. е дете в
риск, а осиновителя е в невъзможност да полага за него необходимите родителски
грижи, за което обстоятелство липсват основателни причини. Това е установено и в
изготвения по случая доклад от социален работник. По тези съображения съдът намира за правилна констатацията на
административния орган, че в конкретния случай с прилагане на мярка за закрила на детето с неговото настаняване извън семейството
се изпълняват в най- ефективна и пълноценна форма основанията за тяхното
прилагане -осигуряване на педагогическа, психологическа подкрепа за защита и
гарантиране на основните права на детето, здравето и живота му. Обосновани са изводите, че М.Ч. не е в състояние да полага необходими грижи за непълнолетното дете, което създава риск за здравето и живота му. Към момента на издаването на заповедта тя е в съответствие с материалния закон, като предпоставките за настаняване извън семейството към
датата на издаване на заповедта са били налице. Посредством предприетата мярка
в най- пълна степен се постига целта да бъдат защитени интересите на детето и
неговото физическо здраве, като правилна и целесъобразна е преценката на ответния орган към датата на постановяване на обжалваната
заповед за наличие на предпоставките по чл.25, ал.1, т. 2 от ЗЗДет да бъде настанено извън
семейството осиновеното дете, за което жалбоподателя има трайна невъзможност да
упражнява съответния родителски контрол без основателни за това причини. С това
се осъществява по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗЗДет най-
пълна защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред
желанията или интересите на родителя. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да
се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на
защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с
издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто
осигуряване на посочените права на детето. Следва да се има предвид, че въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да
живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗД, което е в правомощията на компетентния районен съд.
Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът
формира извода, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване
на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при което
жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл.143 ал.3 и ал.4 АПК разноски се дължат на ответника , който не е направил искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Ето защо по изложените мотиви и на осн. чл.27а ал.5 ЗЗД и чл.172 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Ч.,*** против Заповед № ЗД/Д-РВ-190/03.08.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" –Пловдив, с която е предоставена социална услуга от резидентен тип и грижа с временно
настаняване на непълнолетото и дете А.С.Ч. в ЦНСТ „Майка Т.“-Пловдив до приключване
на производство по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Решението
подлежи на касационно обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: