РЕШЕНИЕ
446/18.1.2019г.
гр.София, 18.01.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание
на деветнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Велина Пейчинова
Мл.с. Ива Нешева
при секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№187/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– 273 от ГПК.
С решение от 16.01.2017г. по гр.
дело № 62590/2010г., СРС, 69 състав е отхвърлен предявения от В.Д.К. и М.Д.Д. срещу М.Д.Д., Г.Д.Д., М.Т.М.,
Д.Т. К., Н.Ц.Н., Л.М.Г., К.Х.Д., и С.С.К., , А.В.К.- Д., и Н.В.В.,
/конституирани по чл. 227 ГПК на мястото на починалия В.Т.К./, иск за делба на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-343,344,345 от кв. 2а по плана на гр. София, район „Красна
поляна“, местност НПЗ „Средец“, ул. „*******, с площ 864 кв.м., при граници: от
две страни улици, УПИ П-ОбНС, УПИ 111-341,342 и УПИ XIV-346. С решението е отхвърлен е предявения от В.Д.К. и М.Д.Д. срещу
М.Д.Д., Г.Д.Д., иск за делба на ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /с
идентификатор 68134.1107.260.3/ със застроена площ 72,18 кв.м., състояща се от
три стаи, хол, кухня, две антрета и сервизни помещения, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1107.260 /по стар кадастрален план поземлен имот с
пл. № 345, представляваща реална част от УПИ XV-343,344,345 от кв. 2а/ по плана на гр. София, район „Красна
поляна“, ул. „*******.
В рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК срещу горепосоченото първоинстанционно решение е постъпила въззивна
жалба от В.Д.К. и М.Д.Д., релевирайки доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че не е
налице съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, както и
че административния адрес на трите поземлени имота включени в общия УПИ , няма
никакво отношение към собствеността, нито към прилагането на регулационния план
Твърдят, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като е бил длъжен да даде срок на съделителите да уточнят имота, чиято делба
искат, па актуалния им градоустройствен план, както и че съделителката М.Д. не
е придобила по давност 2/8 ид.ч. от къщата, както и че доказателствената сила
на констативния нотариален акт е оборена, а между част от страните е налице
съсобственост по отношение на сградата, обосноваваща основателност на
предявения иск за делба. . Молят да бъде уважена жалбата им.
Ответниците по жалбата М.Д. и К.Д. оспорват
същата по съображения изложени в писмен отговор.
Ответникът по жалбата Г.Д.Д., чрез т адв.Г.Ф.
назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител изразява
становище за основателност на жалбата.
С разпореждане от 22.12.2017г. СРС
постановено по реда на чл.248 от ГПК е
оставена без уважение .молбата подадена
от адв.Г.Ф. назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител
на Г.Д.Д. с искане за завишаване на
определеното й адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилността
на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на
посоченото във въззивната жалба на въззивниците /чл. 269 от ГПК/ - изложените
по – горе доводи за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено
процесуално нарушение, както и в рамките, очертани от императивните материалноправни
норми, приложими спрямо конкретния правен спор. Въззивният съд намира, че първоинстанциониня
съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и заключението
на СТЕ е направил правилен правен извод, че предвид липсата на доказателства по
делото от които да се установи, че регулационният
план, с който е променена регулацият,а като поземлени имоти с пл. № 343, 344 и
345 се обединяват в общ урегулиран поземлен имот XV-343, 344,
345 от кв. 2а по плана на гр. София, район „Красна поляна“, местност НПЗ
„Средец“, да е приложен, то и между страните
не е възникнала съсобственост върху посочения УПИ.
Не е
налице и противоречие на първоинстанционното решение при разрешаване на въпроса със собствеността
върху процесната сграда със съдебната практика на ВКС- Р № 110 по гр. д. № 870/11 г., ІІ г.о. и др., с която е прието, че за да се придобие по давност притежаваната от друг съсобственик идеална част от недвижим имот
е необходимо намерението за своене да му бъде
противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху съсобствената вещ.
Правилен с оглед на събраните по делото гласни доказателства и извода на
първоинстационния съд, че М.Д. е изключителен собственик на едноетажната
жилищна. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на
горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Настоящият съдебен състав намира,
че първоинстанциониня съд правилно е определил размера на адвокатското
възнаграждение на особения представител на ответника Г.Д., с оглед действащата
към датата на назначаването му редакция на Наредба №1/2004г. ма минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което подадената частна жалба
срещу разпореждането на СРС постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
В съответствие с гореизложеното
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно – постановено в
съответствие с материалния закон и без да е допуснато релевираното процесуално нарушение, поради което следва да
бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.01.2017г.
по гр. дело № 62590/2010г., СРС, 69 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с
вх.№5007058/17.01.2018г. подадена от адв.Г.Ф. като особен представител на Г.Д.Д. срещу разпореждането на СРС от 22.12.2017г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.