Решение по дело №1893/2019 на Районен съд - Враца

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

ГР.В., 19.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд - В., V граждански състав в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                          

 

Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1893 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК, преминало в производство за развод по взаимно съгласие, на основание чл.321, ал.5 от ГПК.

Ищецът Н.М.Т. *** в искова молба твърди, че през 2001 г. заедно с ответницата Д.М.К. *** заживели на семейни начала, като на *** г. се родил синът им М.Н.Т.. Поддържа, че на 19.12.2008 г. с ответницата сключили граждански брак, за което е съставен Акт № 0271 от същата дата на Община В.. Трайно се установили в ГР.В., в жилище негова собственост. Посочва, че ответницата още преди сключване на брака и до подаване на исковата молба е военнослужеща, а той е строителен техник, но не работи по специалността си, а във ,,Финес” ООД, гр. В. на длъжност ,,организатор склад”. Изтъква, че на 02.07.2012 г. от брака им с ответницата се родил вторият им син - П. Н.Т.. Твърди, че предвид служебните ангажименти на ответницата (денонощни наряди, военни обучения, командировки) същата отсъствала често от дома и на умоляванията му да заяви своето право да не участва в наряди до навършване на 6-годишна възраст на сина им П., последвали категорични откази. Поддържа, че през 2014 г. ответницата била преместена на работа в гр. П.за срок от една година; първите няколко месеца пътувала всеки ден, а последните започнала да пропуска, като оставала в П.. Посочва, че след завръщането си от гр.П.ответницата постъпила като студент задочно форма на обучение в гр. Шумен, като той продължил да я подкрепя, но тя злоупотребявала с доверието му, като отсъствала от дома им по-често от необходимото време за обучението в университета. Изтъква, че по време на брачния им живот не е имало скандали по между им, защото той бил този който проявявал отстъпчивост в името на добрите отношения, хармония в семейството и в интерес на синовете им. Твърди, че се установило отчуждение в съпружеските им отношения - системно и трайно ответницата излизала рано сутрин и се прибирала в късните часове на денонощието; демонстрирала безразличие към него, децата и дома; търсила поводи да отсъства. Поддържа, че през 2016 г. големият им син разбрал за установена от майка му извънбрачна връзка, което влошило и отношенията между ответницата и него. Посочва, че през месец юни 2018 г. ответницата му се обадила по телефона и го уведомила, че прекратява отношенията си с него; заявила му, че следва да предприемат процедура по развод; съобщила му, че й е предоставено ведомствено жилище, в което ще се нанесе след като му направи ремонт и останала в семейното жилище не повече от месец. Изтъква, че от 12.08.2018 г. до края на месец октомври същата година, ответницата преминала военна подготовка за мисия в Афганистан, проведена на територията на гр. Б. и месец по-късно заминала. От заминаването си на военна мисия в Афганистан, същата не го е потърсила нито веднъж дори и по повод децата; в продължение на няколко месеца дори не е търсила контакт и с големият им син. Твърди, че през годините на съвместен живот той е този, който бил отдаден приоритетно на семейството; установена е силна емоционална връзка между него и синовете му, каквато е и връзката между двете деца. Поддържа, че има възможност да полага непосредствени грижи и надзор над децата, предвид работното му време, като може да разчита и на помощта на неговата сестра, която също живее и работи в ГР.В.. Счита, че след раздялата им ответницата няма да е в състояние да полага такива грижи, предвид дълготрайните и чести отсъствия от дома. Моли съда, след доказване основателността на изложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения помежду им с ответницата граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината; да определи местоживеенето на децата при него; да предостави на него упражняване на родителските права по отношение на същите; да определи режим на лични отношения на майката с децата, както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с препиване, както и един месец през лятото (юли или август), когато бащата не е в платен годишен отпуск; да осъди майката да заплаща на детето М.Н.Т. месечна издръжка в размер 250 лв., а на детето П. Н.Т. - 180 лв., платими чрез техния баща, вносими до 15-то число на текущия месец, за който се дължат, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, които обуславят изменение или погасяване на това задължение, като при забава да дължи законна лихва върху всяко просрочено плащане; да определи той заедно с децата да ползва семейното жилище, чийто собственик е, като претендира и разноски.

Ответницата Д.М.К. *** в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, и в насрещната искова молба оспорва предявения иск за развод, като неоснователен на основанията сочени от ищеца. Признава, че отношенията й с ищеца са дълбоко и непоправимо разстроени и че връзката помежду им е изчерпана от съдържание и изкуственото й поддържане чрез института на брака е безпредметно като не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Оспорва също искът за предоставяне упражняването на родителските права и свързаните с него акцесорни искове за определяне местоживеене на децата при бащата, определяне режим на лични отношения с майката и определяне на издръжка, дължима от майката, като неоснователни. Определя твърденията на ищеца за чести нейни отсъствия, военни обучения и командировки и чести денонощни наряди за несъстоятелни и неверни. Твърди, че когато е работила във военно поделение в гр.П.в продължение на една година ежедневно е пътувала до гр. П.и се е връщала в гр..В., за да полага грижи за децата, като не е имало случай, при който тя да не се е връщала след приключване на работния ден. Поддържа, че поради отказ на ищеца да се грижи за децата, докато тя имала ангажименти, свързани с висшето й образование, е ангажирала помощта на майка си и баба на децата. Оспорва твърдението на ищеца за създадена извънбрачна връзка, установена от големия й син. Посочва, че не е заявявала на ищеца, че прекратява отношенията си с него и не е изисквала от същия започване на процедура по развод. Изтъква, че през времето, когато е била на мисия в Авганистан, ежедневно е търсила ищеца и двамата са общували чрез фейсбук, а общуването с децата е извършвано предимно чрез видео-конферентни разговори. Счита, че притежава по-добри възпитателски качества и морален облик, докато моралния облик на бащата пред децата значително се негативизирал от редица обстоятелства: склонност често да злоупотребява с алкохол и противообществени прояви. Твърди, че е полагала непрекъснати грижи за децата и пряко е осъществявала възпитателен надзор над тях, като се е грижела за всичките им потребности: за тяхното здравословно състояние, за правилното им физическо развитие и за задоволяване на финансовите им потребности. Поддържа, че между нея и децата съществува силна връзка и дълбока емоционална привързаност, особено с малкото дете П., като между двете деца е налице привързаност и взаимни интереси. Посочва, че при отглеждане и възпитаване на децата може да разчита на помощта на бабата на децата по майчина линия, която и до сега е участвала при отглеждането и възпитанието им; децата са свикнали с бабата, между тях и нея са се изградили чувства на близост, доверие, взаимност и емоционална привързаност. Изтъква, че разполага с необходимите жилищно-битови и материални условия самостоятелно да отглежда и възпитава двете деца - наела е ведомствено жилище на Министерство на отбраната в сграда, където останалите жилища също се обитават от военнослужещи и техните семейства, с които освен в колегиални е и в приятелски отношения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове за предоставяне на родителските права по отношение на двете деца на него и за определяне на местоживеене на децата при него, както и за определяне на режим на лични отношения с майката и определяне на издръжка от майката, платима чрез бащата; да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата М.Н.Т. и П. Н.Т. на нея; да определи местоживеене на децата при нея в жилището на адрес гр.В., ул. *********; да определи режим на лични отношения между бащата Н.М.Т. и децата М.Н.Т. и П. Н.Т., който да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, като бащата може да взема децата при себе си за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да осъди бащата Н.М.Т. да заплаща месечна издръжка на детето М.Н.Т. в размер 250 лева, платими до пето число на текущия месец, за който се дължат чрез нея, като майка и законен представител на детето, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна на размера или отпадане на основанията, поради които се изплаща; при просрочие бащата да заплаща и законната лихва върху просрочената вноска от момента на настъпване на падежа, до окончателното изплащане на сумата; да осъди бащата Н.М.Т. да заплаща месечна издръжка на детето П. Н.Т. в размер 180 лева платими до пето число на текущия месец, за който се дължат, чрез нея, като майка и законен представител на детето, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна на размера или отпадане на основанията, поради които се изплаща; при просрочие бащата да заплаща и законната лихва върху просрочената вноска от момента на настъпване на падежа, до окончателното изплащане на сумата, като претендира и направените в настоящето производство разноски.

Ответникът по насрещния иск Н.М.Т. ***, в писмения отговор по делото оспорва фактическите обстоятелства, изложени в насрещната искова молба. Твърди, че на този етап в интерес на децата е да продължат да живеят при него и че майката обективно не би могла да полага непосредствени грижи за децата с оглед характера и естеството й на работа като военнослужещ. Поддържа, че е демонстрирал категорично способности сам да се справя с всички житейски, битови и ежедневни предизвикателства, свързани с отглеждането на децата, въпреки голямата разлика в годините и етапите им на съзряване; паралелно с това е подържал авторитета на съпругата си пред синовете им като тяхна майка, която често е ангажирана. Посочва, че майката на ищцата по насрещния иск е възрастната жена, която живее и работи на близо 150 км. разстояние от гр. В., и възможността да окаже своевременна помощ е хипотетична. Изтъква, че момчетата имат нужда от силна мъжка фигура като обект на подражание и подкрепа при решаване на житейски проблеми и че по-логично житейски и емоционално с оглед естествената биологична връзка между баща и син тази значима мъжка фигура за децата е да бъде тения баща, което би спомогнало и за тяхното емоционално укрепване и уравновесяване. Моли съда да реши делото с оглед доказателствата и интересите на децата, а именно да не се променя изградения с годините ритъм на живот, установената уседналост и среда на децата, защото всяка една промяна в обстановката, в която са отгледани и продължават да живеят дори и на минимално ниво ще доведе до негативи в емоционален план у тях.

Отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр. В. в представения социален доклад по делото молят съда да се произнесе с решение, което да бъде в най-добър интерес на децата.

В съдебно заседание страните постигнаха споразумение по чл.49, ал.4 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака с искане съда да постанови решение, с което прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася по вината за разстройство на брака.

С оглед постигнатото между страните споразумение, с протоколно определение в съдебното заседание, на основание чл.321, ал.5 от ГПК, производството бе преобразувано от исково с правно основание чл.49, ал.1 от СК в производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Ищецът Н.М.Т. и ответницата Д.М.К.,*** са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 0271 от 19.12.2008 г. на Община В., като от брака си имат две ненавършили пълнолетие деца - М.Н.Т., роден на *** г., и П. Н.Т., роден на *** год. Установи се по делото, че съпрузите не желаят да живеят заедно. В съдебно заседание страните заявиха, че не могат да се помирят и желаят брака да се прекрати.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие у страните за развод. Постигнатото от двамата съпрузи споразумение по чл.49, ал.4 вр. с чл.51, ал.1 от СК е изчерпателно и пълно и е направено в интерес на децата, поради което съдът го одобрява и възпроизвежда в диспозитива на решението си.

Разноските по делото, с оглед на изрична клауза в споразумението, следва да бъдат понесени от двамата съпрузи, както са направени. Ответницата следва да заплати следващата се окончателна държавна такса за развода, а всяка от страните ще заплати дължимата държавна такса за присъдената издръжка.

Водим от изложеното, съдът намира, че следва да утвърди с решението си постигнатото споразумение, поради което, на основание чл.49, ал.5 от СК

 

Р          Е          Ш          И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Н.М.Т., ЕГН ********** ***, и Д.М.К., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 0271 от 19.12.2008 г. на Община В., по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА споразумението между страните по силата на което:

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето М.Н.Т., роден на *** г., ЕГН **********, се предоставя на бащата Н.М.Т..

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М.Н.Т. ще бъде при бащата Н.М.Т. на адрес ***.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете П. Н.Т., роден на *** г., ЕГН **********, се предоставя на майката Д.М.К..

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете П. Н.Т. ще бъде при майката Д.М.К. на адрес ***.

Бащата Н.М.Т. има право на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с роденото от брака дете П. Н.Т., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца за времето от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден с преспиване, като бащата ще взима детето от дома на майката и след това ще го връща обратно там; през месец август, както и всяка календарна година на рождения ден на бащата – 07 декември, както и на именния му ден – 06 декември.

Майката Д.М.К. има право на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето М.Н.Т., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18,00 часа в петъчния ден до 18,00 часа в неделния ден с преспиване; през месец юли, както и всяка календарна година за рождения ден на майката – 30 октомври.

Всяка нечетна календарна година за Коледните празници - от 24 до 28 декември включително, и за Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден включително, децата ще бъдат при майката Д.М.К., като за същите празници през четните години децата ще бъдат при бащата Н.М.Т..

През четните календарни години за Новогодишните празници – от 29 декември до 02 януари включително, и официално обявените почивни дни в периода от 01 до 06 май включително, децата ще бъдат при майката Д.М.К., като за същите празници през нечетените години децата ще бъдат при бащата Н.М. Конов.

Бащата Н.М.Т., ЕГН ********** ***, ЩЕ ЗАПЛАЩА на роденото от брака дете П. Н.Т., роден на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.М.К., ЕГН ********** ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА по 160 (сто и шестдесет) лв., считано от 13.11.2019г., ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, до настъпване на обстоятелства, погасяващи или изменящи това задължение.

Майката Д.М.К., ЕГН ********** ***, ЩЕ ЗАПЛАЩА на детето М.Н.Т., роден на *** г., ЕГН **********, със съгласието на неговия баща Н.М.Т., ЕГН ********** ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА по 200 (двеста) лв., считано от 13.11.2019г., ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, до настъпване на обстоятелства, погасяващи или изменящи това задължение.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ на страните, находящо се в гр. В., ж.к. **********, се предоставя за ползване на Н.М.Т..

След прекратяването на брака Д.М.К. ще продължи да носи предбрачното си фамилно име - К..

Страните не си дължат издръжка помежду си.

ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В. държавна такса върху присъдената издръжка в размер 115,20 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В. окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер 15 (петнадесет) лева и държавна такса върху присъдената издръжка в размер 144 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                          

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: