РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 01.04.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и трети февруари   през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Денка Веселинова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  2156 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от адв.М.П. в качеството  му на пълномощник на М.К., гражданин на ***, против Наказателно постановление № 38- 0002029 от 16.11.2020 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което за административно нарушение по чл.8§ 2 изр.2 във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.7 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.Пълномощникът моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       Жалбоподателят е гражданин на *** и правоспособен водач на МПС.На 14.11.2020 г., около 13.52 часа, управлявайки товарен автомобил „Ивеко” с полуремарке, двете с турски регистрационни номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе,  по бул.“Тутракан“ в района на ГКПП „Дунав мост”, посока Румъния- България.В изпълнение на служебните си задължения св.М.К.- инспектор при ОО „Автомобилна администрация” Русе, извършила проверка на лицето, като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от Румъния за Турция.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът е нарушил изискванията за намалената дневна почивка, като на дата 13.11.2020 г. за период от 24 часа, започнали в 13.57 часа на дата 12.11.2020 г. не е ползвал намалена дневна почивка от 9 последователни часа.Водачът направил намалена дневна почивка от 6 часа и 42 минути, което е с 2 часа и 18 минути по- малко от изискуемото от закона.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя е осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл.8§ 2 изр.2 във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г.

 

за което бил съставен АУАН № 281436/14.11.2020 г.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 500 лв.

       В производството пред въззивната инстанция чрез жалбата  се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е налице неправилно приложение на закона.

       Приетата от съда фактическа обстановка се обосновава  от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 281436 от 14.11.2020 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на преводач, показанията на св.К.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства.Св.М. К. е очевидец на извършената проверка, като лично е възприела резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирала със соченото като нарушител лице.

       Правни изводи:

       Жалбата е допустима, но неоснователна.

       В  производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.К. се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във вина.

           По същество извършването на нарушението е правилно установено.За достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното,  проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.- то е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача.Всеки водач, изпълняващ международен превоз на товар, получава карта, която следва да ползва през целия период на работата си.Налице е детайлна регламентация на дейността, предвид особения  й предмет  и повишения риск при осъществяването.

          Видно от приложената разпечатка от разчетените данни на софтуерната програма, приложени в материалите на делото, налице е автоматично отграничаване на  периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на водача на превозното средство и в частност- неспазването на изискванията за намалената дневна почивка, регламентирана от Спогодбата AETR  и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата  са хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на конкретното нарушение, като неговите изводи не са субективно формирани, а базирани на обективно извлечени данни. В случая съдът намира, че няма спор по естеството на нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът не е спазил изискването за намалена дневна почивка, като самоволно допълнително е скъсил периода й.Действията му са правилно квалифицирани от проверяващ и наказващ орган.

             Наложеното административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.93 б ал.11 т.3 от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето на намалената седмична почивка с глоба в размер на 500 лв., когато намалението е над 2 часа.Наказващият орган  се е произнесъл обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част. 

         Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                     РЕШИ:           

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0002029 от 16.11.2020 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което на М.К., роден на *** г.,  гражданин на ***,  за административно нарушение по чл.8§ 2 изр.2 във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.7 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: