№ 10504
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело ..221110167454 по описа
за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Й..“ ЕАД (с предишно наименование „Т..“) е предявило срещу И. П. И.
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345,
ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, е ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер от 651, 96 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
представляваща сбор от следните вземания: 209, 36 лв. за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.03.2020 г. – 19.06.2020
г.; 169, 03 лв. незаплатени лизингови вноски за периода 01.07.2020 г. – 30.08.2021 г. (от
които 134, 26 лв. по договор за лизинг от 27.08.2019 г. във връзка с договорен абонамент за
номер .., и 34, 77 лв. по договор за лизинг от 01.10.2018 г. във връзка с договорен абонамент
за номер ..); и 273, 57 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент (от
които 68, 31 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
01.10.2018 г., и 205, 26 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
27.08.2019 г.), за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 40320/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за мобилни услуги
от 08.07.2017 г. за мобилен номер .., като с допълнително споразумение към договора от
27.08.2019 г. абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Тотал+33, 99 лв. с
промоционален месечен абонамент в размер на 29, 99 лв. с уговорен срок на действие 24
месеца до 27.08.2021 г. На същата дата страните сключили и договор за лизинг за мобилно
устройство Motorola One 32GB Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 9, 59 лв. всяка с правото след изтичане на посочения срок и заплащане
на допълнителна сума в размер на 9, 59 лв. ответникът да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Описаното мобилно устройство било предоставено на ответника за
ползване с отстъпка от стандартната цена в размер на 199, 74 лв. На 18.07.2017 г. страните
сключили и втори договор за мобилни услуги за мобилен номер .., като с допълнително
споразумение от 01.10.2018 г. абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал
20, 99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 01.10.2020 г. На същата дата страните
сключили и договор за лизинг за мобилно устройство Nokia 3.1 Black на изплащане
1
посредством 23 месечни вноскив размер на 11, 59 лв. всяка, с правото след изтичане срока
на договора ответникът да придобие собствеността върху лизинговата вещ при заплащане на
допълнителна сума в размер на 11, 59 лв. Описаното мобилно устройство било предоставено
на ответника за ползване с отстъпка от стандартната цена в размер на 121, 74 лв. Ищецът
поддържа, че в периода 20.03.2020 г. – 19.06.2020 г. ответникът е потребявал услуги по
посочените договори за мобилни услуги в размер на общо 209, 36 лв., които не е заплатил.
Той не заплатил и дължимите лизингови вноски по договора за лизинг от 27.08.2019 г. за
периода м. юни 2020 г. – м. август 2021 г., а по договора за лизинг от 01.10.2018 г. за
периода м. юли 2020 г. – м. септември 2020 г. Поради това неизпълнение ищецът прекратил
договорите за мобилни услуги и му начислил неустойка по всеки от договорите в размер на
тримесечната абонамента такса без ДДС и разликата между стандартната цена на
предоставеното лизингово устройство и предоставената цена с отстъпка, съответстваща на
оставащия срок на договора, а по отношение на абонаментен план Тотал+33, 99 лв. и
ползваната отстъпка от абонаментния план.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че
договорите за мобилни услуги е следвало да бъдат прекратени още след неплащането на
втората месечна абонамента такса, а не въвежда ответника в допълнителни задължения. По
отношение на клаузите за неустойки навежда доводи за нищожност поради неравноправност
и противоречие с добрите нрави, поради което претендираните суми за неустойки не следва
да се присъждат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, по силата на което е
предоставил на ответника мобилни услуги за процесния период в претендираните размери.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за лизинг на описаните мобилни апарати, по
силата на което е предоставил на ответника ползването на апаратите и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски в претендираните размери. При
установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е да докаже при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно уговорена неустоечна клауза в случай на
предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, въз основа на която договорите са били предсрочно прекратени, както
и размера на уговорените неустойки. При установяване на посочените обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за мобилни услуги от 08.07.2017 г., сключен между „Т..“
ЕАД и ответника за мобилен номер ... Към този договор на 10.09.2017 г. страните са
подписали допълнително споразумение (л. 22 по делото), съгласно което услугите се
предоставят при стандартен месечен абонамент от 24, 99 лв. В допълнителното
споразумение е отбелязано, че при подписването му потребителят (ответникът) е получил
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black. Приет е и договор за мобилни услуги от
18.07.2017 г. за мобилен номер .., както и допълнително споразумение към него от
01.10.2018 г., с което страните са уговорили стандартен месечен абонамент на стойност 20,
99 лв., в което е посочено, че при подписването му на потребителя (ответник) е било
2
предоставено устройство Nokia 3.1 Black.
На 01.10.2018 г. страните са сключили и договор за лизинг с предмет мобилен телефон
Nokia 3.1 Black, а на 27.08.2019 г. – друг договор за лизинг с предмет мобилен телефон
Motorola One 32GB Dual Black.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че в
системите на ищеца ответникът е отразен като абонат с клиентски номер .. като през
процесния период 20.03.2020 г. – 19.06.2020 г. е разполагал с два активирани абонаментни
плана, които съвпадат с двата плана, обективирани в приетите и описани по-горе два
договора за мобилни услуги. През процесния период са били предоставени услуги и по двата
абонаменти плана, описани подробно на л. 98 и л. 99 по делото, като вещото лице е
установило, че в периода е имало потребление по всички от предоставените услуги.
Съгласно таблицата на л. 99 от 17.03.2020 г. до 09.06.2020 г. ответникът е имал достъп до
мобилната мрежа на ищеца, като на 17.03.2020 г. достъпът е бил активиран след заплащане
на предходна фактура, на 01.06.2020 г. изходящите услуги са били спрени, а на 09.06.2020 г.
достъпът е бил преустановен със спиране и на входящите услуги. За процесния период
ответникът е потребил 793:33 минути към зона ЕС, 40800 МБ мобилен интернет на
максимална скорост в зона ЕС; 66000 МБ мобилен интернет на максимална скорост в
България; 218 минути разговори в мрежата на ищеца; 105 минути разговори към други
национални мобилни мрежи; 1 минута разговори с фиксирани мрежи и 13 допълнителни
услуги и услуги с добавена стойност. Това заключение съдът намира за обективно, пълно и
съответстващо на останалите приети по делото писмени доказателства, поради което
кредитира същото.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е
посочило, че за процесния период са били издадени 3 фактури на обща стойност 145, 82 лв.,
които са били осчетоводени в счетоводството на „Т..“ ЕАД. Съгласно заключението
размерът на дължимите лизинговите вноски за процесния период е 134, 26 лв. по договора
за лизинг от 27.08.2019 г. за мобилен телефон с марка Моторола и 34, 77 лв. по договора за
лизинг от 01.10.2018 г. за мобилен телефон с марка Нокиа. Вещото лице е изчислило, че
размерът на неустойките за предсрочно прекратяване на двата договора в размер на три
месечни такси по всеки от двата договора, както и частта от разликата между стандартната
цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора за лизинг, и заплатена от абоната при предоставянето на вещта, съответстваща на
оставащия срок на договора за лизинг, е в размер на обща 273, 57 лв. Това заключение съдът
намира, че следва да кредитира, тъй като то е обективно, пълно и съответства на уговорките
между страните, така както са обективирани в приетите по делото договори.
От правна страна:
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, изменени с допълнителни споразумения, към които са
приложени ценови листи за абонаментни планове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между
страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на
ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1,
т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола
върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали
3
чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е
предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа, до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. От заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза се установи, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа, както и че същият реално е ползвал редица услуги през
процесния период.
С подписването на договорите за лизинг ответникът е декларирал и потвърдил, че
ищецът-лизингодател му е предал процесните две устройства – чл. 4 от договорите за
лизинг. В допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги е посочено, че
устройствата се предоставят на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена
на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Ответникът, който носи тежестта
на доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
стойността на потребените от ответника услуги през процесния период е 145, 82 лв., до
който размер искът за месечни абонаментни такси следва да бъде уважен, а отхвърлен за
разликата над 145, 82 лв. до пълния предявен размер от 209, 36 лв. Претенцията за
заплащане на лизингови вноски по двата договора за лизинг се доказа в пълен размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена за сумата от 169, 03 лв.
По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:
Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
вкл. ДДС, по всеки от двата договора за мобилни услуги, както и разликата между
стандартната цена за двете мобилни устройства без отстъпка, и преференциалната цена, за
която са сключени двата договора за лизинг, а по отношение на договора за мобилен номер ..
и ползваната отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане. Основанието за
възникване на вземането за неустойка е предвиденото в т. IV.3 от допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани за номер .. от 01.10.2018 г. и в т. IV.4 и 5
от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги за номер .. от
10.09.2017 г.
Видно от клаузите на сключените допълнителни споразумения, в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради
нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата между
стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Във връзка с
възраженията на ответника съдът намира, че описаните неустоечни клаузи не са нищожни.
Размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от три
месечни абонаментни такси не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да набави
заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора.
Именно предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е предоставил
на абоната и отстъпка от цената на ползваното по договора за лизинг устройство.
Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за цел да обезщети оператора
за това, че е пропуснал възможността да продаде същото устройство по пазарна цена,
4
доколкото при извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния
клиент операторът е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на
потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е отпаднало
очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на продаденото устройство да
бъде "компенсирана" от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора за мобилни
услуги.
Описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за оператора от
неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите разкриват присъщите
на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорените
неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като съобразявайки вида на
предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението
на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз
основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца, поради което той
има право да получи претендираната неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
т. е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
От съдържанието на договорите за лизинг е видно, че закупеното мобилно устройство
на промоция е било предадено на ответника. Договорите са прекратени предсрочно поради
неплащане от страна на абоната, поради което за оставащия срок до края на договорите той
дължи припадащата се част от отстъпката от пазарната цена в размер на 101, 24 лв. за
устройството с марка Моторола и 15, 84 лв. за устройството с марка Нокиа.
Настоящият съдебен състав намира така уговорените неустоечни клаузи за валидни и
непротиворечащи на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Ето защо претенцията за заплащане на неустойки в общ размер от 273,
57 лв. е основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на направените в производството разноски,
съразмерно с уважената част от исковете или на сумата от 185, 02 лв. за заповедното
производство (от общо 205 лв., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. платено адвокатско
възнаграждение), както и 1322, 22 лв. за исковото производство (от общо 1465 лв., от които
25 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за особен представител, 280 лв. депозит за СТЕ, 280
лв. депозит за ССчЕ и 480 лв. платено адвокатско възнаграждение). Съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в
минималния предвиден размер в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 400 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, че И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“ .., дължи на „Й..“ ЕАД (с
предишно наименование „Т..“ ЕАД), ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк „М..“, Б.., сграда 6, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 145, 82 лв., ведно със
законната лихва от 26.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение) до окончателното плащане, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.03.2020 г. – 19.06.2020
г.; на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ сумата от 169, 03 лв., ведно със законната лихва от
26.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
5
окончателното плащане, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
01.07.2020 г. – 30.08.2021 г. (от които 134, 26 лв. по договор за лизинг от 27.08.2019 г. във
връзка с договорен абонамент за номер .., и 34, 77 лв. по договор за лизинг от 01.10.2018 г.
във връзка с договорен абонамент за номер ..); и на основание чл. 92 ЗЗС сумата от 273, 57
лв., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, представляваща,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент (от които
68, 31 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.10.2018 г., и
205, 26 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.08.2019 г.),
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40320/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 145, 82 лв. до пълния предявен размер от 209, 36 лв.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“ .., да заплати на
„Й..“ ЕАД (с предишно наименование „Т..“ ЕАД), ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „М..“, Б.., сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,
02 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1322, 22 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6