Решение по дело №3776/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	1125
Дата:	16 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20202120203776
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 112516.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасV състав
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
Секретар:РАЙНА Г. ЖЕКОВА
Прокурор:Мариана Георгиева Калудова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20202120203776 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Й. В. К. – роден на 31.12.1963 година в
град Карнобат, община Карнобат, област Бургас, с постоянен адрес в град
*****************************************************************,
българин, български гражданин, със средно образование, работи като шофьор
във фирма „С.“ ООД, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 27.11.2019 година, в град Бургас, пред служител на Сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
град Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.
№ 9387 от 27.11.2019 година, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта -
началника на Сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - град Бургас, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за
управление на моторно превозно средство с № *********, издадено от МВР –
град Бургас на името на Й. В. К. , ЕГН **********, е изгубено, като в
действителност същото е било отнето от компетентните органи на Федерална
република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемия Й.
В. К. , ЕГН **********, от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
1

Веществените доказателства по делото, представени документи в
оригинал, а именно заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с рег. № 9387 от 27.11.2019 година /лист 39 от ДП/,
разписка от 27.11.2019 година /лист 40 от ДП/, декларация във връзка с чл.
151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от 27.11.2019 година /лист 41 от ДП/, декларация по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 27.11.2019 година /лист 33 от ДП/ и разпечатка за
връчен документ на свидетелство за управление на МПС № ********* от
23.12.2019 година /лист 42 от ДП/ да бъдат върнати на Сектор „КАТ“ – град
Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Й. В. К. ,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в
размер на 351.42 /триста петдесет и един лева и 42 ст./ за изготвена
графическа експертиза и превод от немски език.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Й. В. К. ,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното
производство разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред
Окръжен съд - Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството в съда е образувано по повод постановление на БРП
по реда на чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на Й. В. К. с ЕГН ********** роден в гр.К., обл.Бургас и адрес в
гр.****************************** и налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК за това, че на
27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор “Пътна полиция” към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи към заявление с вх.№
9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл.160 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта -
началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Бургас, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с
№ ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН **********
е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните
органи на *****************************
Редовно призован за съдебно заседание нарушителят не се явява. Не се
представлява.
Редовно призовавана БРП изпраща представител. Предложението на
прокурора е с правно основание чл.375 и сл. от НПК. Предлага на съда да
признае обвиняемия К. за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на
1000 лева, която е съобразена с финансовото и семейното състояние на
обвиняемия.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическата страна следното:
Обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** е роден на *********г. в гр.К.,
българин, с българско гражданство, средно образование, женен, с
месторабота „С.“ ООД, на длъжност шофьор, неосъждан, с адрес в
гр.*********************************.
Обвиняемият Й.К. бил правоспособен водач на МПС с различни категории и
притежавал СУМПС № *********, което било издадено от ОД на МВР-
Бургас на 03.01.2018г. с валидност до 03.01.2023г.
На 17.09.2019г. обвиняемият пребивавал на територията на
***************************** (ФРГ). На същата дата извършил
нарушение на правилата за движение - управлявал МПС след употреба на
алкохол, за което немските полицейски органи отнели свидетелството му за
управление на МПС с № *********. Тъй като в този период обвиняемият Й.К.
упражнявал трудова дейност свързана с управление на МПС, той решил да се
сдобие с ново СУМПС.
1

На 27.11.2019г. обвиняемият Й.К. се явил в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на
СУМПС, в този момент била на работа свидетелката Д.Л. на длъжност
„системен оператор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас.
Обвиняемият поискал да подаде заявление за издаване на дубликат на
СУМПС - обикновена поръчка. Служителката му предоставила необходимите
документи, сред които била и декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи (ПИБЛД). Този вид декларация се
изисквала и по чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Обвиняемият
Й.К. попълнил предоставения му набор от документи. В обстоятелствената
част на декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД К. вписал: декларирам: „че си
изгубих шофьорската си книжка и банкова карта които документи са
изпаднали от джоба ми преди 10 дни“ . На гърба на декларацията вписал: „
декларирам, че не ми е отнета от властите“. Обвиняемият К. подписал
декларацията като положил подписа си след „декларатор“ на първата й
страница, както и на гърба след ръкописния текст. След като попълнил
всички изискуеми данни, обвиняемият депозирал декларацията по чл.17, ал.1
от ПИБЛД пред служителката от Сектор „ПП“ заедно със заявление вх.
№9387/27.11.2019г. По този начин обвиняемият Й.К. потвърдил неистина, че
си е изгубил СУМПС, макар добре да знаел, че СУМПС с № ********* му
било отнето от немските власти, а не било изгубено. На база подадените
документи, на 18.12.2019г. на обвиняемия Й.К. било издадено ново СУМПС с
№ *********, което той получил на 23.12.2019г.
На 17.01.2020г. в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП)-
София била получена преписка, заведена с вх.№ 328600-3271/20.01.2020г. от
Kraftfahrt КВА - компетентен орган по издаване на свидетелства за
управление на МПС във *****************************, касаеща отнемане
на българско СУМПС издадено на К. и налагане на забрана да управлява
МПС. Немските власти уведомили ГДНП - София, че на 17.09.2019г. било
отнето българско СУМПС на Й.К. от компетентните власти във ФРГ за
шофиране в нетрезво състояние и му била наложена забрана за шофиране за
срок от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. Получената в ГДНП преписка от
немските власти е била изпратена с писмо рег.№ 3286р-3580/23.01.2020г. в
Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. Свидетелят В.С. - на длъжност
„полицейски инспектор“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР -Бургас извършил
справка в АИС „БДС“ и установил, че отнетото от немските власти СУМПС с
№ ********* издадено на 03.01.2018г. от ОДМВР-Бургас на името на Й. В. К.
било със статус невалиден“ - изгубен/откраднат. Констатирал също, че на
27.11.2019г. обвиняемият Й.К. се явил в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас,
където пред служителката Д.Л. представил декларация по чл.17 ал.1 от
ППЗБЛД, в която декларирал, че посоченото СУМПС е изгубено. Въз основа
на така подадената декларация бил променен статуса на СУМПС на
„невалиден“. Декларацията била подадена от обвиняемия Й.К. ведно със
заявление вх.№ 9387/27.11.2019г., с което заявил „обикновена поръчка“ за
издаване на дубликат на СУМПС. На 23.12.2019г. Й.К. получил ново СУМПС
с № ********* с валидност до 03.01.2023г. След така извършената справка,
свидетелят С. изпратил всички материали на РП-Бургас, въз основа на които е
било образувано и настоящото досъдебно производство.
2

Видно от заключението на назначената и изготвена графическа
експертиза (л.34,35 от ДП) „ръкописният текст и подписите положени в графа
„Декларатор“ и на гърба на декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи са изпълнени от Й. В. К. , с ЕГН
**********
Обвиняемият К. подал декларацията по чл.17 ал.1 от ППЗБЛД пред
орган на власт, а именно началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Бургас, чрез служител от Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас - св. Д.Л..
По силата на Закона за движението по пътищата (чл.160 ал.1), както и
по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. за
приемане на Правилника за издаване на българските лични документи,
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно:
изгубено свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) с № *********, като по делото е установено, че
същото е било отнето от компетентните органи на ФРГ за допуснато от
обвиняемия Й.К. нарушение на правилата за движение по пътищата. В
посочената декларация с описаното по-горе съдържание, подписана от
обвиняемия Й.К., същият е потвърдил неистина.
При така изложената и установена в хода на разследването
фактическа обстановка, обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1
от НК, а именно: на 27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор
“Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал, 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.
№ 9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл. 160 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта -
началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Бургас, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с
№ ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН **********
е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните
органи на *****************************.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма
на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни
последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият Й.К. е съзнавал
неистинността на заявеното от него обстоятелство знаейки, че свидетелството
му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това съзнателно потвърдил
тази неистина в подадената от него декларация.
3

Разпитан в хода на разследването в качеството на обвиняем за
престъплението по горепосочения текст, Й.К. дава обяснения и признава за
извършеното деяние.
Обвиняемият Й.К. е бил освобождаван от наказателна отговорност с
решение № 10/20.01.2011г., по НАХД 493/2010г. по описа на PC-К., в сила от
08.02.2011г., като му е наложено наказание глоба в размер на 500лв. Глобата
не е заплатена. Срещу К. в ТД на НАП- Бургас е било образувано
изпълнително дело № **********/2011г., като с разпореждане за
присъединяване № 0944-000002/22.06.2011г. към изп.дело е била
присъединена глоба по изп. лист АНД 493/2010г. на PC-К.. От съдържанието
на писмо изх.№ С200002- 178-0019075/23.07.2020г. от ТД на НАП - Бургас,
става ясно, че срещу Й.К. не са били предприети действия по принудително
изпълнение, (л. 109 от ДП). Видно от изложеното, посоченото вземане е
погасено по давност и е изтекъл срока, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК,
поради което и съобразно задължителните предписания на ТР № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, докладчик съдия П.Ш.,
институтът по чл.78А от НК е приложим повторно по отношение на
обвиняемия Й.К..
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно –от показанията на свидетеля В.С., Д.Л., от
писмените доказателства –заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин, декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС и чл.160 от
ЗДвП, СУМПС №********* издадено на 03.01.2018г от ОДМВР-Бургас,
писмо адресирано до Директора на ОДМВР-Бургас, писма, протокола за
изготвената графическа експертиза, справка за съдимост, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има
извършено престъпление и че неговият автор е обвиняемият.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът , счита, че:
Обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** роден в гр.К., обл.Бургас и
адрес в гр.****************************** е извършил от обективна и от
субективна страна престъпление по чл.313 ал.1 от НК за това, че на
27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор “Пътна полиция” към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи към заявление с вх.№
9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл. 160 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта -
началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с
№ ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН **********
е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните
4

органи на *****************************
От обективна страна деянието по чл.313 ал.1 от НК е осъществено
от обвиняемия К. при форма на изпълнителната деяние –действие и се състои
в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че СУМПС е
изгубено. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство
обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й от инкриминираната дата -
20.06.2017г, дубликат за СУМПС или контролен талон към него се издава
когато СУМПС или КТ е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за
което притежателят подписва декларация. Такова задължение се съдържа и в
цитираната по-горе норма на чл.17 ал.1 от ПИБДС. Следва да се приеме, че
деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл.313 ал.1 НК
форма-потвърждаване на неистина, тъй като с вписването на обстоятелството
„изгубени документи“ обвиняемият е декларирал, че документът се намира на
неизвестно за него място, съзнавайки, че това му изявление не съответства на
обективната истина. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на
власт–служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас. В конкретната
хипотеза с подаване на въпросната декларация, чието авторство не се оспорва
от обвиняемия, същата се явява депозиран пред орган на власт по смисъла на
чл.93 т.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са
органите на държавната власт, органите на държавното управление, органите
на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции, а според чл.1 ал.2 от ЗБЛД,
българските лични документи се издават от Министерство на вътрешните
работи, Министерство на външните работи, Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Министерство на отбраната,
съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява
по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност
на деянието по чл.313 ал.1 НК –декларация да се дава пред орган на власт.
Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като по делото безспорно
е установено, че обвиняемият не е изгубил СУМПС, а напротив същото е
било иззето от органите на италианските власти с оглед извършено
нарушение на територията на тази страна от обвиняемия в качеството му на
водач на МПС.
От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин от неговите
действия –два месеца след като СУМПС е било отнето от властите на ФРГ,
той отишъл в Сектор „ПП“-Бургас и подал заявление за издаване на ново
СУМПС като посочил, че предходното е било изгубено. Обвиняемият е
професионален шофьор от дълго време и притежава всички категории за
водач, така, че тезата, че не изчакал да му бъде върната книжката, а трябвало
да работи като шофьор е несъстоятелна.
5

При индивидуализация на наказанието по отношение на обвиняемия К. за
извършеното от него престъпление по чл.313 ал.1 НК, съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данни за личността на
обвиняемия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността, констатира следното:
Съдът не констатира да са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи
отговорността обстоятелства. Деянието не в по-висока степен
общественоопасно в сравнение с другите от същия вид.
Налице са в кумулативна даденост предпоставките на чл.78а ал.6 вр. ал.1 от
НК в редакцията му от бр.26 на ДВ от 2010 г.:
1.Нарушителят към момента на извършване на деянието е бил пълнолетно
лице
2.За престъплението се предвижда наказанието до три години лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
3.Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК
4.Нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не
освобождаван по реда на раздел ІV на глава осма от НК към момента на
извършване на деянието.
5.От деянието нанесени имуществени вреди са възстановени.
Нарушителят Й. В. К. , ЕГН ********** следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба
и отчитайки възрастта, семейното му положение и трудовата му
ангажираност, то следва да бъде в размер от 1000 (хиляда) лева. Настоящата
инстанция намира, че по този начин ще бъдат постигнати целите на закона
визирани в чл.12 ЗАНН.
Направените разноски в хода на досъдебното производство за изготвената
графическа експертиза на основание чл.189 ал.3 НПК следва да бъдат
възложени в тежест на обвиняемия К. в размер на 351,42 лева, които да
заплати в полза на ОДМВР -Бургас. На основание чл.189 ал.3 от НПК следва
да заплати в полза на бюджета на БРС и направените разноски в хода на
съдебното производство от 5 лева представляващи държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав
постанови решението си
6