Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4365 15.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17907
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
********* против П.Т.Б., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.
10, чл.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на 07.06.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил
сключен договор за стоков кредит № …, при ОУ и спазване на ЗПК. Била
предоставена сумата от 1002,47 лева за
закупуване на стока /климатик/ от магазин „Зора ММС” ООД. Следвало да бъде
върната ведно с еднократна застрахователна премия от 63,47 лева, на 12 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва.
Ответникът не
извършил плащания. На осн. чл. 12.1 ОУ, предвид допуснатата забава над 90 дни,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 28.02.2018 г., за което длъжникът
бил уведомен. Било начислено и обезщетение за забава.
С Приложение № 1.1 от 09.02.2018 г. към рамков договор
за цесия от 29.09.2017 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което
ответникът бил уведомен.
Поради липсата на
погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 5628/21.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 7923/2018 г. по описа на ПРС, V
бр. състав за следните суми: 1002,47 лв.
– главница и 34,51 лева -
обезщетение за забава за периода 08.07.2017 г. – 21.04.2018 г., връчена редовно
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.05.2018 г. до погасяването. Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба, макар същата, ведно с приложенията и уточненията, да са редовно
връчени.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5043/08.05.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.10.2019 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК. Следва да се присъди ДТ за наст.
производство от 25 лева, както и платеното адв. възнаграждение в размер на 360
лева с ДДС, съгл. ДПЗС.Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Т.Б., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
следните суми: 1002,47 лв. –
главница, дължима по договор за стоков кредит № ..., сключен между Б. и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с Приложение № 1.1 от 09.02.2018 г. към рамков договор за цесия от
29.09.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД; 34,51 лева - обезщетение за забава за
периода 08.07.2017 г. – 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда - 16.05.2018 г. до погасяването,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
5628/21.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 7923/2018 г. по описа на ПРС, V бр. състав.
ОСЪЖДА П.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, следните суми: общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото
производство и общо
75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски по ч.гр.д.№ 7923/2018 г. на ПРС, V бр. с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП