Р E Ш Е
Н И Е
№ …………./28.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 149/2021 г.
Производството е образувано по предявени от „Ю.“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:*** срещу А.С.И., ЕГН **********, адрес: ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: 1/
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 69,03 лв.,
представляваща незаплатена стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по
договор от 24.04.2014 г. ведно с измененията към него, сключен между А.С.И.,
ЕГН **********, адрес: *** и „Българска телекомуникационна компация“ ЕАД за
периода от 15.08.2017 г. до 15.01.2018 г., вземането по което е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД,
ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г.; 2/ чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 14,70 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 29.01.2017 г. до 29.02.2020 г. като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14096/2020 г. по описа на Районен съд –
град Варна
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13765967002 от дата 24.04.2014 г., с
който е била предоставена за ползване фиксирана услуга телефонен пост за
фиксиран номер ********* при условията на тарифен план Минимум с месечен
абонамент в размер на 7,80 лева за срок от 24 месеца. С допълнително
споразумение от 07.09.2015 г. абонатът продължил срока на договора и добавил за
ползване и мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен
план MaxiCall M за срок от
24 месеца. На 08.09.2015 г. сключил ново допълнително споразумение и променил
тарифния план за ползване на мобилната услуга, избирайки тарифен план VIVACOM
Net&Call L с месечен
абонамент в размер на 23,99 лева за срок от 24 месеца. Твърди, че за процесния
период от 15.08.2017 до 15.01.2018 г. са ползвани услуги от страна на
ответника, за което има издадени съответни фактури, както следва: фактура № ********************г.,
фактура № ********************., фактура № ********************., фактура № ********************
г. и фактура № ********************. Липсва заплащане на същите в размер на
69,03 лева. Посочва, че на 18.12.2017 г. е деактивиран абонамента на ответника,
поради неплащане на дължимите суми. Посочва, че вземанията на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“
ЕАД, ЕИК *********, което
дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от страна на ответника, с който оспорва предявените искови претенции по
основание и размер. Оспорва да са налице доставени услуги от страна на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, които да е потребила. Твърди, че не е подписвала декларации и не
се е съгласявала с Общите условия на оператора. Посочва, че претендираните
такси представляват неустойка, а същата не се дължи доколкото се основава на
нищожни клаузи, които противоречат на добрите нрави. Освен това същата е
прекомерна. Прави възражение за нищожност на клаузите от договора досежно
заплащането на абонаментни такси, тъй като същите представляват скрити
неустойки. Твърди, че не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите,
касаещи абонаментните такси, поради което същите са неравноправни. Моли за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
По отношение
допустимостта на исковите претенции: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч.
гр. д. № 14096/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумите, предмет на установителната искова претенция.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника на 26.11.2020 г., с
оглед на което последният в срока по реда на чл. 414 ГПК депозира възражение, с
която оспорва дължимостта на претендираните суми, поради което съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от
получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на
разпореждането – 09.12.2020 г. и на датата на предявяване на исковата молба –
07.01.2021 г., следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че исковите
претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
От приложен по делото договор за електронни
съобщителни услуги от 24.04.2014 г. се установява, че между "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и А.С.И. е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, по силата на който търговското дружество се е задължило да
предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен
номер *********, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в
размер на 7,80 лв. с ДДС. Посочено е, че отчетната дата е 15-то число. Посочено
е договорът влиза в сила от 24.04.2014 г. и е безсрочен.
Като писмено доказателство по делото е прието
допълнително споразумение от 07.09.2015 г. към договор за електронни
съобщителни услуги от 24.04.2014 г., сключен между "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и А.С.И.. Със същия е уговорено предоставянето на
допълнителна услуга – мобилна такава относно мобилен номер ********** с месечен
абонаментен план – „MaxiCall M“ като е отразено, че сключеното споразумение е безсрочно.
От допълнително споразумение от 08.09.2015 г. към
договор за електронни съобщителни услуги от 24.04.2014 г., сключен между
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД и А.С.И. се установява,
че със същия е променен избраният абонаментен план относно мобилен номер **********
като е избран месечен абонаментен план – „Vivacоm
Net&Call L“ и четири допълнителни услуги към
него. Със същото е продължен срокът на фиксираната гласова услуга, предоставяна
чрез номер ********* за срок от 24 месеца. Видно е, че месечната абонаментна
такса за последната е 7,80 лева месечно с включено ДДС. Установява се, че
дължимата абонаментна такса относно мобилен номер ********** е в размер на
23,99 лева с ДДС месечно, а за допълнителен пакет BG&Europe
L - 17.80 лева
с ДДС месечно и Xtra Net L – 1.90 лева с ДДС месечно. Срокът на допълнителното споразумението
е 24 месеца.
Приета като писмено доказателство е декларация
съгласие от 08.09.2015 г., подписана от А.С.И., от която е видно, че същата е
получила екземпляр от общите условия, подписан от представител на БТК както и
че се е съгласна със същите.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № ********************г., от
която е видно, че задълженията на А.С.И. за периода от 15.08.2017 г. до
14.09.2017, възлизат на 90,52 лева за предоставените фиксирани гласови услуги и
мобилни услуги, а срокът за заплащането им е 02.10.2017 г. От разпечатка на
потреблието се установява, че начислената сума е само за абонаментни такси за
фиксираната гласова услуга и мобилна услуга с четири допълнителни услуги към
нея. От фактура
№ ********************., № ********************. и № ******************** г. се установява, че задълженията за
периода от 15.09.2017 г. до 14.12.2017 г., които са начислени по тях на
ответникът са в размер на месечната абонаментна такса само за фиксиран номер *********.
С последната издадена фактура от 16.01.2018 г. единствено се констатира
задълженията за предходните периоди в размер на 69.03 лева като се посочва и
срок за плащане на същите до 01.02.2018 г.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи
условия на «Българска Телекомуникационна компания» АД. Съгласно чл. 29 от
същите, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца
следващ този на ползването им. Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на
сметката /фактурата като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. В чл.50 и следващите са
посочени основанията за прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги – по взаимно съгласие между страните, едностранно с писмено предизвестие
от абоната; при активиране от страна на БТК на услугата „избор на оператор на
абонаментна основа“; при активиране на услугата „самостоятелно ползване при
необвързан достъп“; по отношение на конкретен пост, автоматично при закриването
му; едностранно от БТК с 30 дневно писмени предизвестие при смърт на абоната,
обявяване в ликвидация/несъстоятелност; при системно неплащане на задълженията;
при напускане на абоната от имота и виновно извършване на други нарушения от
страна на абоната. В чл. 42.2 ОУ е предвидено правото на абоната да уведомява
БТК за проблеми, свързани с ползването на качеството на услугите на изрично
обявен от БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ посочва, че е налице възможност за
оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК в срок до 6 месеца от датата на
издаването й.
Като писмено доказателство по делото е прието
потвърждение за прехвърляне на вземанията, от което е видно, че с договор №
**********/16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД прехвърля
„С.Г.Г.“ ООД вземането си спрямо А.С.И. в размер на 69.03 лева. От същото е
видно, че с подписване на настоящото потвърждение потвърждават, че цесионерът е
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка
на цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено
и пълномощното, с което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да извърши уведомяване от негово име по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД.
От Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия
от 01.10.2019 г. се установява, че между „С.Г.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на взевания от 01.10.2019 г. като по силата на същия е
прехвърлено вземането срещу А.С.И. в размер на 69.03 лева, произтичащо от
договор за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия.
Прието по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал.3
от „С.Г.Г.“ ООД в качеството на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и в лично качество като кредитор отнасящо се до вземанията спрямо А.С.И. в
размер на 69.03 лева.
Съдът с
оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Същото
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия
кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то
да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в
настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД до „С.Г.Г.“ ООД, с което на последната е
предоставено правото от името на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да
извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието
на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от
името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие не е
лично и незаместимо.
По делото от представеното уведомление за цесия се
установява, че „С.Г.Г.“ ООД като кредитор след извършеното прехвърляне съгласно
договор за цесия от 16.10.2018 г. уведомява и за извършената от нейна страна
цесия, с която е прехвърлила вземането си на „Ю.“ ЕООД. Това уведомяване
представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл.
290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и
решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към
нея са връчени на ответника чрез надлежно упълномощения процесуален
представител на 07.04.2021 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите до него уведомления.
С оглед действителността на договора за цесия, по
отношение на които няма спор между страните и предвид представените по делото
извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и
потвърждение за прехвърляне по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2019
г. и установеното уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът
приема, че цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са породили действие спрямо
ответника.
С оглед съвкупния анализ на приетия по делото договор
за електронни съобщителни услуги и допълнителни споразумения към него, с които
първият е изменян двукратно следва правният извод, че между страните в
настоящото производство е възникнало валидно облигационно правоотношение въз
основа на сключения между тях договор – договор за електронни съобщителни
услуги от 24.04.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 07.09.2015 г. и
08.09.2015 г. като на ответницата са предоставени две електронни услуги –
фиксирана гласова услуга относно телефонен номер ********* и мобилен номер **********
с абонаментен план Vivacom Net & Call L и четири допълнителни услуги към него
за срок от 24 месеца. Следователно с допълнително споразумение към него от
08.09.2015 г. срокът на договора е продължен до 08.09.2017 г. По делото не се
установява да е прекратен договора между страните след изтичане на срокът му,
доколкото такова условие в договора и допълнителните споразумения не е
предвидено или на някое от основанията посочени в чл. 50 и сл. от ОУ.
Следователно същият е действал и през процесния период.
Процесния договор и допълнителните споразумения към
него, сключени между страните в настоящото производство, по своята правна
природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и
комутативен договор, по силата на които в момента на сключването и за двете
страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Договора ведно с допълнителните споразумения към него
са сключени при предварително установени от ищеца общи условия, които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, видно от приетата
като писмено доказателство по делото декларация от 08.09.2015 г., която
ответникът изрично е заявил, че не оспорва по реда на чл. 193 ГПК досежно
нейната автентичност.
Съгласно принципа на свободното договаряне и
автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните
в настоящото производство е възникнало действително материално договорно
правоотношение по силата на сключения договор от 24.04.2014 г., изменен с
допълнителните споразумения от 07.09.2015 г. и 08.09.2015 г. Ищецът се е
задължил да предоставя на ответника фиксирана и мобилна услуга по избраните
абонаментни планове, срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение. В договора и
допълнителните споразумения към него са посочени конкретни номера, посредством
които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Съобразно поетите
задължения със сключения договор и допълнителните споразумения към него е издал
на ответницата фактури за месеците от процесния отчетен период за всяка от
предоставените услуги. От издадените фактури се установява, че за периода от
15.08.2017 г. до 15.01.2018 г. на ответницата са начислени единствено дължимите
месечни абонаментни такси за предоставените й две услуги като дори след
септември 2017 г. са начислявани само дължимите абонаментни такси за
фиксираната гласова услуга. По делото не се установява потребителят да е
изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните абонаментни
такси и услуги.
В приетите по делото данъчни фактури, издадени от доставчика
на електронни услуги са обективирани претендираните вземания като същите се
отнасят единствено до дължимите месечни абонаментни такси за използване на
клетъчната обществена мрежа на "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД за процесния период за всеки от предоставените номера. Налице е и настъпила
изискуемост на сумите за предоставените услуги и абонаментни такси, съгласно
чл.29 ОУ. Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в
уговорените размери относно месечните абонаментни такси и допълнителни услуги
към един от абонаметните планове, като не се установи ответника да е възразил
пред доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение
на задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл. 41 от ОУ
фактурираните суми пред БТК. Поради изложеното съдът приема, че услугите са
били предоставени през процесния период от време, според уговореното и плащане
е дължимо в размера на регламентираните в правоотношението между страните по
процесния договор суми. От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства
и с оглед гореизложените мотиви следва изводът, че исковата претенция за
претендираната сумата от 69,03 лева се явява основателна и доказана по размер.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не са
й предоставени далекосъобщителни услуги, доколкото този факт остава недоказан,
тъй като не се установява за процесния период да е препятстван достъпа на
потребителя до мрежата, чрез която се осъществява пренос на далекосъобщителни услуги.
Няма доказателства, че за процесния период услугите на оператора са били
недостъпни за клиента. Не е налице и уведомяване от страна на абоната за
проблеми, свързани с ползването и качеството на услугите на изрично обявен от
БТК безплатен номер, съгласно правата на абоната регламентирани в чл. 42.2 от
ОУ. Освен това дължимостта на месечния абонамент, каквито в случая се претендират,
не се обуславя от това дали клиентът реално се е възползвал от услуги на
определена стойност или не. Наличието на сключен договор за определена услуга с
фиксиран месечен абонамент води до възникване на задължението за заплащане на
месечната абонаментна такса от потребителя. Неоснователни са възраженията на
ответника, че клаузите за заплащане на дължимите абонаментни такси
представляват скрити неустойки. В процесния случай сумите, представляващи
дължими абонаментни такси се претендират за период по време на действие на
договора между страните, поради същите представляват именно дължимите месечни
абонаментни такси. Освен това неоснователни са възраженията на ответника, че
клаузите относно дължимите абонаментни такси са неравноправни. В настоящия
случай е налице предлагана от търговеца услуга с ясно посочена абонаментна
такса, с която потребителят се съгласява при подписване на договора. В случай,
че не е съгласен същият не е обвързан и задължен да подписва договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги.
С оглед гореизложеното следва
изводът, че исковата претенция с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 69,03 лв., представляваща
незаплатена стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор от
24.04.2014 г. ведно с измененията към него, сключен между А.С.И., ЕГН **********,
адрес: *** и „Българска телекомуникационна компация“ ЕАД за периода от
15.08.2017 г. до 15.01.2018 г., вземането по което е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД,
ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. се явява основателна и подлежи на уважаване.
Според чл. 29 от ОУ, с които
ответникът е запознат, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът за плащане е 15 дни от
издаването на фактурата. В приетите фактури е посочен падеж за заплащането на
същите. Лихвата се претендира за периода 29.01.2017 г. до 29.02.2020 г.
Последната издадена фактура за сумата от 69.03 лева е с падеж 01.02.2018 г.
След като падежът е 01.02.2018 г., то лихва за забава може да се претендира с
начална дата 17.02.2018 г. Предвид изложеното искът за присъждане на лихва за
забава върху сумата от 69.03 лева е основателен за периода 17.02.2018 г. до 29.02.2020
г. Изчислена от съда на основание чл. 162 от ГПК чрез Апис финанси лихвата за
забава е в размер на 14.25лева, до който искът следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата над 14.25 лева до пълно претендирания размер от 14.70
лева, както и за периода от 29.01.2017 г. до 16.02.2018 г. включително.
По отношение на разноските: Двете страни
в производството са поискали присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С оглед изхода на спора и двете страни имат право на
разноски. Ищецът претендира заплащането на сумата от 75 лева – заплатена
държавна такса за исковото производсто и 180 лева – адвокатско възнаграждение
за исковото производство, както и сумата от 25 лева – заплатена държавна такса
в заповедното производство и 180 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Ответникът претендира сумата от 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство и 180 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Присъждането на сторените в заповедното производство
разноски следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.12. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното от страна на ответника адвокатско
възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по отношение на същото. На
основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение
както за исковото така и за заповедното производство е в минималните размери,
поради което възражението следва да бъде оставено без уважение. С оглед частичното уважаване на исковите претенции в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 253,63 лева за исковото производство
и в размер на 203,89 лева за заповедното производство. Предвид частичното
отхвърляне на акцесорната искова претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 0,97 лева за заповедното производство и в размер
на 1,61 лева за исковото производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** и А.С.И., ЕГН
**********, адрес: *** на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 298 ТЗ, че А.С.И., ЕГН ********** дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
********* сума в размер на 69,03 лв.,
представляваща незаплатена стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по
договор от 24.04.2014 г. ведно с измененията към него, сключен между А.С.И.,
ЕГН **********, адрес: *** и „Българска телекомуникационна компация“ ЕАД,
вземането по което е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК
*********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019 г. като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14096/2020 г. по описа на Районен съд –
град Варна
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** и А.С.И., ЕГН
**********, адрес: *** на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 86 ЗЗД, че А.С.И., ЕГН ********** дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
*********, сума в размер на 14,25 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 29.02.2020 г. като за горепосочената сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14096/2020
г. по описа на Районен съд – град Варна като
отхвърля исковата претенция за горницата над 14.25 лева до пълно претендирания
размер от 14,70 лева, както и за периода от 29.01.2017 г. до 16.02.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Ю.“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** сумата от 203,89 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 253,63
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съобразно уважената
част от исковите претенции
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** да
заплати на А.С.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 0,97 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 1,61
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: